РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

12 декември 2013 година

Дело F‑142/11

Erik Simpson

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Повишаване — Решение да не се повиши жалбоподателят в степен AD 9 след успешно издържан конкурс за степен AD 9 — Равно третиране“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Simpson иска, от една страна, отмяната на решението от 9 декември 2010 г., с което Съветът на Европейския съюз е отхвърлил неговото искане за повишаване в степен AD 9 след успешно издържания конкурс на общо основание EPSO/AD/113/07, организиран за назначаването на началници на отдели със степен AD 9 в областта на писмените преводи, и на решението от 7 октомври 2011 г., с което се отхвърля неговата административна жалба, и от друга страна, осъждането на Съвета да поправи претърпените вреди

Решение:      Отменя решението на Съвета на Европейския съюз от 9 декември 2010 г. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски и се осъжда да понесе разноските, направени от г‑н Simpson.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват — Преценка in concreto

(член 25 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране най-късно на етапа на отхвърляне на административната жалба — Обхват — Непълнота на мотивите — Отстраняване на нередовности в хода на съдебното производство — Граници

(член 25 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Задължението за мотивиране, записано в член 25 от Правилника, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчни данни, за да прецени основателността на решението на администрацията и дали е удачно да подаде жалба пред Общия съд, и от друга страна, да позволи на последния да упражни своя контрол. Неговият обхват следва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатът на акта може да има от получаване на разяснения. Всъщност, ако отхвърлянето на искането за повишаване е мотивирано по същество само с позоваване на интереса на службата, без никакво друго обяснение, подобни мотиви не позволяват на Общия съд да упражни своя контрол.

(вж. точки 21 и 26)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 6 октомври 2004 г., Vicente-Nuñez/Комисия, T‑294/02, точка 94

2.      Липсата на мотиви на решение с неблагоприятни последици не може да бъде санирана с обясненията, дадени от администрацията след подаването на жалбата по съдебен ред. Освен това не е допустимо и институция да може впоследствие да измени мотивите на прието от нея решение, като го обоснове например с оглед на разпоредби, различни от тези, които първоначално е посочила. Всъщност подобно действие би довело до нарушаване от институцията на нейното задължение да мотивира своите решения, както то следва от разпоредбата на член 25, параграф 2 във връзка с член 90, параграф 2 от Правилника и което има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчни данни, за да прецени основателността на решението на администрацията и дали е удачно да подаде жалба пред Общия съд, и от друга страна, да позволи на последния да упражни своя контрол.

За сметка на това, недостатъчност на дадени в рамките на досъдебното производство мотиви не е от естество да обоснове отмяната на взетото решение, ако в хода на производството органът по назначаването предостави допълнителни обяснения, като се има предвид все пак, че не е позволено на институцията да замени първоначалните погрешни мотиви с напълно нови мотиви.

(вж. точки 27—29)

Позоваване на:

Съд — 26 ноември 1981 г., Michel/Парламент, 195/80, точка 22; 30 май 1984 г., Picciolo/Парламент, 111/83, точка 22; 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, точка 15

Първоинстанционен съд — 12 февруари 1992 г., Volger/Парламент, T‑52/90, точка 40; 3 март 1993 г., Vela Palacios/ИСК, T‑25/92, точки 26 и 27; 9 януари 1996 г., Bitha/Комисия, T‑23/95, точка 30; 17 февруари 1998 г., Maccaferri/Комисия, T‑56/96, точка 38; 12 декември 2002 г., Morello/Комисия, T‑338/00 и T‑376/00, точка 55; 29 септември 2005 г., Napoli Buzzanca/Комисия, T‑218/02, точка 63