Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

12 май 2016 година

Дело F‑102/15

FS

срещу

Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК)

„Публична служба — Срочно наети служители — Член 41 от Хартата на основните права — Право на всяко лице да получи достъп до документите, които се отнасят до него — Достъп до документи относно опит за медиация — Опит за медиация, предложен от действащия към момента председател на ЕИСК и проведен под егидата на бивш председател на ЕИСК — Право на достъп до доклада, изготвен след медиацията — Административно разследване, започнало след медиацията — Член 3 от приложение IX към Правилника“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която FS иска, по същество, от една страна, отмяна на решенията на председателя на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) от 10 септември и 19 ноември 2014 г., с които ѝ е отказан достъп, накратко, до документите, разменени между член на ЕИСК и действащия му към момента председател, както и до документите във връзка с разследване, което твърди, че е било проведено от този член преди образуването на 6 октомври 2014 г. на административно разследване по смисъла на член 86 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“), които се отнасят до нея. От друга страна, жалбоподателката иска ЕИСК да бъде осъден да ѝ заплати обезщетение за неимуществени вреди, които счита, че е претърпяла

Решение:      Отменя решението от 19 ноември 2014 г. на председателя на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), доколкото съдържа отказ да бъде предоставен на FS отнасящ се до нея доклад, изготвен от бивш председател на ЕИСК по искане на действащия към момента председател на ЕИСК. Останалите искания за отмяна са лишени от предмет. Осъжда Европейския икономически и социален комитет да заплати на FS обезщетение в размер на 1000 EUR за претърпените от нея неимуществени вреди.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Зачитане на правото на защита — Задължение за съобщаване на заинтересованото лице на доклад, изготвен след опита за медиация и преди започването на административно разследване

(член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз)

2.      Жалби на длъжностните лица — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания акт, която не осигурява адекватното поправяне на неимуществените вреди — Изплащане на парично обезщетение

(член 340, параграф 2 ДФЕС)

1.      Съгласно член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права на Европейския съюз всяко лице разполага с правото на достъп до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна.

Освен това състезателният характер на дисциплинарното производство и правото на защита в такова производство изискват лицето, срещу което е насочено, и евентуално неговият адвокат да могат да се запознаят с всички обстоятелства, на които администрацията може да се позове в решението за приключване на това производство, и то своевременно, така че да могат да представят становището си. Всъщност зачитането на правото на защита изисква заинтересованата страна да може да изрази надлежно мнението си по релевантността на фактите, но и да вземе отношение най-малкото по документите, които се държат от институциите и които разкриват важни факти за упражняването на правото ѝ на защита.

В това отношение, възлагайки на член на институцията задача за провеждане на медиация, действащият председател на институцията е действал в качеството си на орган, оправомощен да сключва договори за наемане на работа. По-нататък, когато от съдържанието на доклада на този член следва, че той е провел изслушване на множество длъжностни лица и служители на институцията, както и на нейни членове, че е документирал в доклада си фактическите констатации в резултат на разследването, това показва, че тази дейност не е останала ограничена в рамките на медиацията, а напротив, наподобява административно разследване. Също така посоченият доклад притежава характеристиките на доклад, въз основа на който именно органът, оправомощен да сключва договори за наемане на работа, е решил да започне впоследствие същинско административно разследване.

При тези обстоятелства следва да се счита, че посоченият доклад е трябвало, в съответствие с член 41, параграф 2, буква б) от Хартата на основните права, да бъде връчен на жалбоподателя, тъй като попада в обхвата на понятието „документите, които се отнасят до него“ по смисъла на тази разпоредба.

(вж. т. 47, 48 и 50—52)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решение от 17 март 2015 г., AX/ЕЦБ, F‑73/13, EU:F:2015:9, т. 115 и цитираната съдебна практика

2.      Макар самата отмяна на незаконосъобразен акт да може да поправи по подходящ начин и по принцип в достатъчна степен всяка неимуществена вреда, която може да е настъпила вследствие на този акт, случаят не би бил такъв, когато жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществена вреда, която не произтича от незаконосъобразността, дала основание за отмяната, и не може да бъде напълно поправена с тази отмяна.

Без съмнение, чувството за несправедливост и терзанията, които предизвиква за дадено лице необходимостта да води досъдебно, а след това и съдебно производство, за да бъдат признати правата му, може при определени обстоятелства да съставлява вреда, която да произтича от самия факт, че администрацията е допуснала незаконосъобразно действие.

(вж. т. 58 и 59)

Позоваване на:

Съд — решение от 7 февруари 1990 г., Culin/Комисия, C‑343/87, Rec, EU:C:1990:49, т. 27 и 28

Първоинстанционен съд — решение от 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, EU:T:2006:148, т. 131

Съд на публичната служба — решения от 19 май 2015 г., Brune/Комисия, F‑59/14, EU:F:2015:50, т. 80 и от 16 юли 2015 г., Murariu/ЕОЗППО, F‑116/14, EU:F:2015:89, т. 152