ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(едноличен състав)
18 юни 2013 година
Дело F‑98/11
Bernard Jargeac
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за образование — Условия за предоставянето ѝ — Приспадане на получавана от други източници подобна надбавка — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Jargeac, г‑н Aliaga Artero, г‑н Charrière, г‑н Clarke, г‑жа Domingues, г‑жа Hughes, г‑н Lanneluc и г‑н Zein (по-нататък „първите осем жалбоподатели“) искат, от една страна, отмяна на решенията на Комисията за приспадане от предвидените в Правилника за длъжностните лица надбавки за образование, изплащани на длъжностните лица, на размера на стипендиите за висше образование, отпуснати на техните деца от Документационния и информационен център за висше образование на Великото херцогство Люксембург (наричан по-нататък „Cedies“), като надбавки, подобни на предвидените в Правилника за длъжностните лица надбавки за образование, и от друга страна, отмяна на решенията на Комисията за връщане на неоснователно платените суми. Що се отнася до г‑н Finch, той подава настоящата жалба с искане да се отмени решението на Комисията, с което тя изисква да ѝ бъде предоставена информация за това дали детето му получава отпусната от Cedies стипендия и междувременно се спира изплащането на предвидената в Правилника надбавка за образование, считано от 1 декември 2010 г.
Решение: Отхвърля жалбата по отношение на искането на г‑н Finch като явно недопустима. Отхвърля жалбата по отношение на исканията на г‑н Jargeac, г‑н Aliaga Artero, г‑н Charrière, г‑н Clarke, г‑жа Domingues, г‑жа Hughes, г‑н Lanneluc и г‑н Zein като явно лишена от каквото и да е правно основание. Осъжда г‑н Jargeac и осемте други длъжностни лица, чиито имена са изброени в приложение, да понесат собствените си съдебни разноски и да заплатят направените от Европейската комисия съдебни разноски.
Резюме
1. Комисия — Упражняване на правомощия — Делегиране на правомощието за подписване — Допустимост — Условия
(член 27 от Вътрешния правилник на Комисията)
2. Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за образование — Условия за прилагане на правилото за ненатрупване, предвидено в член 67, параграф 2 от Правилника в случай на получаване от други източници на подобни надбавки — Прилагане по отношение на люксембургското финансово обезщетение, предназначено за студентите — Допустимост
(член 67, параграф 1, буква в) и параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Възстановяване на неоснователно платени суми — Длъжностно лице, което не декларира надбавки, подобни на семейните надбавки от Съюза, като изтъква незнание, че плащането е направено неоснователно — Недопустимост
(член 67, параграф 2 и член 85 от Правилника за длъжностните лица; членове 1—3 от приложение VII)
1. В хипотезата на решения, подписани от длъжностно лице от името на Комисията и под контрола на последната, делегирането на правомощието за подписване съставлява мярка, свързана с вътрешната организация на службите на Комисията, която е в съответствие с нейния вътрешен правилник и е обичайно средство, с което Комисията упражнява своите правомощия.
Всъщност в правото на Съюза делегирането на изпълнителни правомощия е правомерно, при условие че няма официална разпоредба, която да го забранява. На още по-силно основание такава трябва да бъде и хипотезата на обикновеното делегиране на правомощието за подписване.
(вж. точки 38 и 39)
Позоваване на:
Съд — 17 октомври 1972 г., Vereeniging van Cementhandelaren/Комисия, 8/72, точки 10—14; 17 януари 1984 г., VBVB и VBBB/Комисия, 43/82 и 63/82, точка 14; 11 октомври 1990 г., FUNOC/Комисия, C‑200/89, точки 13 и 14
Първоинстанционен съд — 6 декември 1994 г., Lisrestal и др./Комисия, T‑450/93, точка 34; 14 май 1998 г., Finnboard/Комисия, T‑338/94, точка 82; 18 октомври 2001 г., X/ЕЦБ, T‑333/99, точка 102 и цитираната съдебна практика; 13 юли 2006 г., Vounakis/Комисия, T‑165/04, точка 49
2. Само надбавките, които са сравними и които имат една и съща цел, са „подобни надбавки“ по смисъла на предвиденото в член 67, параграф 2 от Правилника правило за ненатрупване в областта на семейните надбавки. Решаващият критерий за квалифицирането на надбавката като подобна е целта, която се преследва от съответната надбавка.
В това отношение надбавката за образование, предвидена в член 67, параграф 1, буква в) от Правилника, и люксембургското финансово обезщетение, отпускано под формата на стипендии и кредити, което има за цел да предостави на студентите финансово подпомагане, за да им се даде възможност да посрещнат разходите си за образование и да се издържат по време на следването си, имат сходна цел, поради това че са предназначени да подпомогнат разходите за образование на детето, което е на издръжка на длъжностното лице.
Този извод не може да бъде оборен от обстоятелството, че бенефициерите по двете обезщетения не са едни и същи. Всъщност обстоятелството, че предвидената в Правилника надбавка е отпускана на длъжностното лице и че националното обезщетение се получава от детето или формално се предоставя на него, не е определящо, за да се прецени дали тези обезщетения са подобни по смисъла на член 67, параграф 2 от Правилника. Не е определящо и обстоятелството, че националната надбавка се отпуска на основание постоянното пребиваване на националната територия и следователно не е свързана със служебно отношение, за разлика от предвидената в Правилника надбавка за образование.
(вж. точки 48—50)
Позоваване на:
Съд — 13 октомври 1977 г., Gelders-Deboeck/Комисия, 106/76, точка 16; 13 октомври 1977 г., Emer-van den Branden/Комисия, 14/77, точка 15; 18 декември 2007 г., Weiβenfels/Парламент, C‑135/06 P, точка 89
Първоинстанционен съд — 10 май 1990 г., Sens/Комисия, T‑117/89, точка 14; 11 юни 1996 г., Pavan/Парламент, T‑147/95, точка 41
Съд на публичната служба — 13 февруари 2007 г., Guarneri/Комисия, F‑62/06, точки 39, 40 и 42; 5 юни 2012 г., Giannakouris/Комисия, F‑83/10, точка 37; 5 юни 2012 г., Chatzidoukakis/Комисия, F‑84/10, точка 37
3. В случаите на неизпълнение на задължението да се декларират получаваните подобни надбавки от други източници, предвидено в член 67, параграф 2 от Правилника, длъжностно лице, което получава семейни надбавки, вече не може да се позове на член 85 от Правилника и на незнанието, че плащането е направено неоснователно.
Всъщност член 67, параграф 2 от Правилника трябва да се тълкува в смисъл, че е от компетентност на институциите да решат дали декларираните от длъжностните лица или служители надбавки по силата на предвиденото в него задължение са подобни или не на семейните надбавки, получавани на основание членове 1, 2 и 3 от приложение VII към Правилника.
(вж. точки 59—61)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 6 март 1996 г., Schelbeck/Парламент, T‑141/95, точки 38 и 39