Language of document : ECLI:EU:F:2009:150

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

10 ноември 2009 година

Дело F-71/08

N

срещу

Европейски парламент

„Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Определяне на цели — Явна грешка в преценката — Допустимост — Мярка, която не е увреждаща“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която N иска по-специално отмяна на решението на генералния секретар на Парламента от 12 септември 2007 г. за приемане на окончателния атестационен доклад за жалбоподателя за 2006 г. и на решението на председателя на Парламента от 22 май 2008 г. за отхвърляне на подадената по административен ред жалба срещу това решение

Решение: Отменя решението на генералния секретар на Парламента от 12 септември 2007 г., с което е приет окончателният атестационен доклад за жалбоподателя за периода от 16 август 2006 г. до 31 декември 2006 г. Отхвърля жалбата в останалата част. Осъжда Европейския парламент да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Иск/Жалба — Правен интерес — Жалба за отмяна на атестационен доклад — Длъжностно лице, преназначено в друга институция — Невземане предвид на посочения доклад от тази институция

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Атестиране — Атестационeн доклад — Задължение за довеждане до знанието на съответното длъжностно лице на документа, с който се определят целите, поставени на неговата служба

(член 43 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Независимо от полезността си в бъдеще, атестационният доклад за длъжностно лице представлява писмено официално доказателство по отношение на качеството на извършената от длъжностното лице работа. Такова оценяване не е просто описание на изпълнените през съответния период задачи, а съдържа и оценка на качествата, които атестираното лице е проявило при упражняване на професионалната си дейност. Поради това всяко длъжностно лице разполага с право работата му да получи оценка, която да бъде извършена правилно и справедливо. Следователно в съответствие с правото на ефективна съдебна защита на длъжностното лице трябва във всички случаи да се признае право да обжалва засягащия го атестационен доклад, поради неговото съдържание или защото не е изготвен според предписаните в Правилника правила.

Така преназначаването на длъжностно лице от една институция в друга, невземането предвид от втората институция на изготвените от първата атестационни доклади и повишаването на длъжностното лице във втората институция не водят до изгубване от длъжностното лице на интереса да обжалва окончателния атестационен доклад, изготвен от първата от тези институции.

(вж. точки 33 и 34)

Позоваване на:

Съд — 22 декември 2008 г., Gordon/Комисия, C‑198/07 P, Сборник стр. I‑10701, точки 44 и 45

2.      От членове 10—12 от приетите от Парламента общи разпоредби за изпълнението на член 43 от Правилника следва, че при събеседването с оглед на атестирането тази институция трябва да предостави на всяко от своите длъжностни лица и на всеки от другите си служители документ, уточняващ целите, поставени за следващата година на неговата дирекция, отдел или служба. Този документ е съществен фактор при преценката на работата на длъжностното лице или служителя през следващата година и при изготвянето на атестационния доклад за него. Освен това, ако при събеседването с оглед на атестирането длъжностното лице или служителят поиска, администрацията трябва да изготви документ, уточняващ допълнително целите, поставени лично на длъжностното лице или служителя.

Макар да не уреждат изрично случая на първоначално назначаване или на преместване на длъжностно лице през годината от друга институция в Парламента, тези разпоредби не могат да се тълкуват в смисъл, че Парламентът не е длъжен да доведе до знанието на това длъжностно лице документа, определящ целите, поставени на неговата служба, за чието постигане то трябва да съдейства. Всъщност такъв документ, който съществува за всеки отдел или служба, независимо от процедурата по изготвяне на атестационния доклад за всяко длъжностно лице или друг служител, е референция за оценяване на работата на длъжностното лице или служителя и за изготвяне на атестационния доклад. Всяко друго тълкуване на тези разпоредби би противоречало на принципа на равенство, тъй като би довело до различно третиране на длъжностните лица или служителите по отношение на определянето на целите в зависимост от датата на постъпването им в Парламента, като тази разлика в третирането би била непропорционална спрямо разликата в положението, произтичаща от такъв критерий. Освен това определянето на целите се налага a fortiori, когато става въпрос за ново длъжностно лице при постъпването му в отдел или служба, където трябва да се интегрира във възможно най-кратки срокове.

(вж. точки 51, 52, 54 и 55)