ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)

10 септември 2014 година

Дело F‑122/13

Maria José Carneiro

срещу

Европейска полицейска служба (Европол)

„Публична служба — Персонал на Европол — Неподновяване на договор, сключен за определен срок — Преобразуване на договор, сключен за определен срок, в договор за неопределено време — Жалба, която е отчасти явно недопустима и отчасти лишена от всякакво правно основание“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, с която г‑жа Carneiro иска отмяната на решенията, с които Европейската полицейска служба (Европол) е отказала да признае, че нейният договор на срочно нает служител е бил сключен за неопределено време, и да поднови за неопределено време посочения договор, който изтекъл на 31 октомври 2013 г.

Решение:      Отхвърля жалбата като отчасти явно недопустима и отчасти явно лишена от всякакво правно основание. Г‑жа Carneiro понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе съдебните разноски на Европейската полицейска служба.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Предварителна административна жалба — Срокове — Начален момент — Дата на подписването на договора на срочно нает служител

(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Жалби на длъжностните лица — Предварителна административна жалба — Съгласуваност на административната жалба със съдебната жалба — Идентичност на предмет и основание — Основания и доводи, които не фигурират в подадената по административен ред жалба, но са тясно свързани с нея — Допустимост

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Принципи — Защита на оправданите правни очаквания — Условия — Конкретни уверения, предоставени от администрацията

4.      Длъжностни лица — Срочно наети служители — Наемане на работа — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Отчитане на интересите на съответния служител — Съдебен контрол — Граници

(член 6 и член 57, параграф 3 от Правилника за служителите на Европол; член 88 от Условията за работа на другите служители)

1.      Що се отнася до определянето на момента на издаване на увреждащия акт, тоест определянето на датата, от която трябва да се изчисли срокът за подаване на административната жалба, следва да се отбележи, че договорът поражда своите последици от подписването му, от който момент следователно възниква възможността да увреди съответния срочно нает служител, така че принципно от това подписване трябва да се изчислява срокът за своевременно подаване на административна жалба в съответствие с член 90, параграф 2 от Правилника.

(вж. точка 36)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решения Scheefer/Парламент, F‑105/09, EU:F:2011:41, т. 48 и цитираната съдебна практика, и Davids/Комисия, F‑105/11, EU:F:2012:84, т. 54

2.      Исканията, които длъжностните лица са направили в подадените от тях жалби пред съда на Съюза, могат да почиват само на основанията, които тези лица са изложили в подкрепа на исканията в жалбите си по административен ред, като се има предвид, че последните искания могат да бъдат развити пред съда на Съюза, като се изтъкнат твърдения и доводи, които не се съдържат непременно в съответната жалба по административен ред, но са тясно свързани с нея. В това отношение е важно да се подчертае, от една страна, че тъй като досъдебната процедура има неформален характер и заинтересованите лица обикновено участват на този етап без съдействието на адвокат, администрацията не трябва да тълкува ограничително жалбите по административен ред, а обратно — трябва да ги разглежда широко, и от друга страна, че член 91 от Правилника няма за цел да ограничи стриктно и окончателно евентуалната съдебна фаза, стига жалбата до съда да не променя нито основанието, нито предмета на административната жалба. Все пак това не променя факта, че за да може предвиденото в член 91, параграф 2 от Правилника досъдебно производство да постигне своята цел, на органа по назначаването или на органа, оправомощен да сключва договори, трябва да се предостави възможност да се запознае достатъчно точно с критиките, отправени от заинтересованите лица срещу спорното решение.

(вж. точки 41 и 42)

Позоваване на:

Общ съд — решение Комисия/Moschonaki, T‑476/11 P, EU:T:2013:557, т. 73, 76 и 77 и цитираната съдебна практика

3.      Правото да се иска защита на оправданите правни очаквания, се предоставя на всяко лице в положение, при което администрацията, като му е дала конкретни уверения под формата на конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници, е породила у него основателни надежди.

Така служител не би могъл основателно да упрекне администрацията, че е взела предвид бюджетните ограничения, тъй като те са част от факторите, които администрацията трябва да взема предвид в политиката за персонала.

(вж. точки 48 и 56)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — решения Bellantone/Сметна палата, F‑85/06, EU:F:2007:171, т. 64 и Mendes/Комисия, F‑125/11, EU:F:2013:35, т. 62

4.      Администрацията разполага с широко право на преценка в областта на подновяването на договорите и в този контекст контролът на съда се свежда до въпроса дали с оглед на способите и средствата, чрез които администрацията може да осъществи преценката си, тя е действала в граници, които не подлежат на оспорване, и дали не си е послужила с правото си на преценка по явно погрешен начин.

В този смисъл е възможно Съдът на публичната служба да трябва да провери дали администрацията не е основала решението си на неточни или непълни факти. В това отношение той е длъжен да провери дали тя е упражнила ефективно правомощията, с които разполага, за да установи фактите, на които се основава нейното решение, като вземе предвид всички относими обстоятелства. Може да се наложи този съд да провери дали администрацията е разгледала подробно или конкретно относимите за случая факти и дали е направила това старателно и безпристрастно.

Освен това задължението за полагане на грижа означава, че когато се произнася по положението на служител, дори и при упражняване на широко право на преценка, компетентният орган е длъжен да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за неговото решение, и по-конкретно той е длъжен да отчита не само интереса на службата, но и интереса на съответното длъжностно лице или на съответния служител. Именно предвид обхвата на правото на преценка, с което разполагат институциите при преценката на интереса на службата, контролът на съда на Съюза трябва да се ограничава до въпроса дали компетентният орган се е придържал към разумните граници и не е упражнил по неправилен начин правото си на преценка.

(вж. точки 50, 51 и 60)

Позоваване на:

Съд — решение Комисия/Tetra Laval, C‑12/03 P, EU:C:2005:87, т. 39

Първоинстанционен съд — решения Caravelis/Парламент, T‑182/99, EU:T:2001:131, т. 32, Brendel/Комисия, T‑55/03, EU:T:2004:316, т. 60 и BUPA и др./Комисия, T‑289/03, EU:T:2008:29, т. 221

Съд на публичната служба — решение Gheysens/Съвет, F‑8/10, EU:F:2010:151, т. 75