Language of document :

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Wiesbaden (Германия), постъпило на 19 май 2020 г. — JV/Bundesrepublik Deutschland

(Дело C-215/20)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Wiesbaden

Страни в главното производство

Жалбоподател: JV

Ответник: Bundesrepublik Deutschland

Преюдициални въпроси

Следва ли да се счита, че Директива (ЕС) 2016/6811 (наричана по-нататък „Директивата за PNR данни“) е съвместима с Хартата на основните права на Европейския съюз, и по-специално с членове 7, 8 и 52 от тази харта, като се има предвид преследваната с тази директива цел и изискванията за определеност и пропорционалност, както и обстоятелството, че съгласно посочената директива въздушните превозвачи предават широкообхватни данни относно всички пътници без изключение на създадени от държавите членки звена за данни за пътниците, където, без да е налице основание, тези данни се използват за автоматичното им съпоставяне с бази данни и образци и след това се съхраняват за период от пет години?

2.    По-конкретно:

a)    От гледна точка на достатъчната определеност и изискването за пропорционалност, съвместим ли е с членове 7 и 8 от Хартата член 3, точка 9 от Директивата за PNR данни във връзка с приложение ІІ към тази директива, доколкото в посочената разпоредба е регламентирано, че по смисъла на тази директива понятието „тежки престъпления“ означава престъпленията, изброени в приложение II към Директивата за PNR данни, които съгласно националното право на държава членка са наказуеми с лишаване от свобода или с мярка за задържане за максимален срок от най-малко три години?

б)    Достатъчно определени ли са подлежащите на предаване резервационни данни на пътниците (наричани по-нататък „PNR данни“), доколкото те изискват предаването на имената (член 8, параграф 1, първо изречение във връзка с приложение І, точка 4 към Директивата за PNR данни), на информацията за редовни пътници (член 8, параграф 1, първо изречение във връзка с приложение І, точка 8 към Директивата за PNR данни) и на информацията от полето за общи забележки свободен текст (член 8, параграф 1, първо изречение във връзка с приложение І, точка 12 от Директивата за PNR данни), за да оправдаят намеса в правата по членове 7 и 8 от Хартата?

в)    Съвместимо ли и с членове 7 и 8 от Хартата и с целта на Директивата за PNR данни обстоятелството, че освен данните на пътниците се събират и данни на трети лица, като пътническа агенция/пътнически агент (приложение I, точка 9 от Директивата за PNR данни), настойници на малолетни и непълнолетни лица (приложение I, точка 12 от Директивата за PNR данни) и други пътуващи заедно с пътниците лица (приложение I, точка 17 от Директивата за PNR данни)?

г)    Съвместима ли е с членове 7, 8 и 24 от Хартата Директивата за PNR данни, доколкото тя урежда предаването, обработването и съхранението на резервационни данни на малолетни и непълнолетни пътници?

д)    Като се има предвид принципът за свеждане на данните до минимум, съвместим ли е с членове 8 и 52 от Хартата член 8, параграф 2 от Директивата за PNR данни във връзка с приложение І, точка 18 към същата директива, според който предварителните данни за пътниците, доколкото те са идентични с PNR данни, се предават от въздушните превозвачи на звената за данни за пътниците на държавите членки?

е)    Представлява ли член 6, параграф 4 от Директивата за PNR данни като правно основание за определянето на критериите, с които данните се съпоставят (така наречените образци), достатъчно предвидено от закона легитимно основание по смисъла на член 8, параграф 2 и член 52 от Хартата, както и на член 16, параграф 2 ДФЕС?

ж)    Ограничава ли член 12 от Директивата за PNR данни намесата в правата по членове 7 и 8 от Хартата до строго необходимото, ако предаваните данни се съхраняват в звената за данни за пътниците на държавите членки за период от пет години?

з)    Води ли деперсонализирането на данните по член 12, параграф 2 от Директивата за PNR данни до намаляване на личните данни до необходимия съгласно членове 8 и 52 от Хартата минимум, ако това деперсонализиране не е нищо повече от обратима по всяко време псевдоанонимизация?

и)    Следва ли членове 7, 8 и 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че те предвиждат пътници да бъдат информирани за деперсонализирането на техните данни в рамките на обработването (член 12, параграф 3 от Директивата за PNR данни) и по този начин да им се предоставя възможност за съдебен контрол?

3.    Съвместим ли е член 11 от Директивата за PNR данни с членове 7 и 8 от Хартата, доколкото тази разпоредба позволява предаването на данни на трети държави, които не разполагат с адекватно ниво на защита на данните?

4.    Предлага ли член 6, параграф 4, четвърто изречение от Директивата за PNR данни достатъчна защита срещу обработването на специални категории лични данни по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) 2016/6792 (наричан по-нататък „ОРЗД“) и на член 10 от Директива (ЕС) 2016/6803 , ако чрез полето за общи забележки свободен текст (точка 12 от приложение І към Директивата за PNR данни) могат да се предават например данни за хранителни предпочитания, които позволяват да се правят изводи за такива специални категории лични данни?

5.    Съвместимо ли е с член 13 от ОРЗД обстоятелството, че на своя уебсайт въздушните превозвачи посочват на пътници само националния закон за транспониране (в конкретния случай Gesetz über die Verarbeitung von Fluggastdaten zur Umsetzung der Richtlinie (EU) 2016/681 (Fluggastdatengesetz – FlugDaG) (Закон относно обработването на данни на пътници и за транспонирането на Директива 2016/681) от 6 юни 2017 г. (BGBl. I, стр. 1484)?

____________

1     Директива на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно използването на резервационни данни на пътниците с цел предотвратяване, разкриване, разследване и наказателно преследване на терористични престъпления и тежки престъпления (ОВ L 119, 2016 г., стр. 132).

2     Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (ОВ L 119, 2016 г., стр. 1).

3     Директива на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (ОВ L 119, 2016 г., стр. 89).