ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

22 март 2012 година

Дело F‑143/11 R

Luigi Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението — Неотложност — Липса“

Предмет: Молба, подадена на основание членове 278 ДФЕС и 157 AE както и член 279 ДФЕС, приложим към Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с която г‑н Marcuccio моли по-специално за спиране на изпълнението на решението на Комисията за отхвърляне на искането, съдържащо се в неговото писмо от 16 август 2011 г., за плащане на сумата от 3 316,31 EUR, представляваща част от съдебните разноски по дело Marcuccio/Комисия, приключило с Решение на Общия съд от 15 февруари 2011 г. (F‑81/09, предмет на обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑238/11 P)

Решение: Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. Не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

1.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — „Fumus boni juris“ — Неотложност — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси — Ред за разглеждане и начин на проверка — Право на преценка на съдията по обезпечителното производство

(члeнове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Тежест на доказване

(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      По силата на член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба в молбите за постановяване на временни мерки трябва да се излагат по-специално обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност за постановяване на поисканите временни мерки.

Условието за неотложност и условието за вероятна основателност на иска или жалбата (fumus boni juris) са кумулативни, поради което молбата за постановяване на временни мерки трябва да се отхвърли, ако някое от тези условия не е изпълнено. Съдията по обезпечителното производство трябва също да претегли съответните интереси.

При тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая как и в какъв ред следва да се провери дали са налице отделните условия, тъй като няма правна норма, която да му налага предварително установен аналитичен модел за преценката на необходимостта от постановяване на временни мерки.

(вж. точки 10—12)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 3 юли 2008 г., Plasa/Комисия, F‑52/08 R, точки 21 и 22 и цитираната съдебна практика; 15 февруари 2011 г., De Pretis Cagnodo и Trampuz de Pretis Cagnodo/Комисия, F‑104/10 R, точка 16

2.      Целта на обезпечителното производство не е да осигури поправянето на вреди, а да гарантира пълната ефикасност на решението по същество. За да се постигне тази цел, исканите мерки трябва да бъдат неотложни, в смисъл че за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на жалбоподателя, е необходимо те да бъдат наложени и да породят действие още преди да бъде постановено решението по главното производство. Освен това страната, която иска постановяването на временните мерки, следва да докаже, че не може да изчака приключването на главното производство, без да понесе такива вреди.

(вж. точка 14)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 19 декември 2002 г., Esch-Leonhardt и др./ЕЦБ, T‑320/02 R, точка 27