Преюдициално запитване от Commissione tributaria provinciale di Parma (Италия), постъпило на 14 декември 2018 г. — Stanleyparma Sas, Stanleybet Malta Ltd/Agenzia delle Dogane e dei Monopoli UM Emilia Romagna – SOT Parma

(Дело C-788/18)

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Commissione tributaria provinciale di Parma

Страни в главното производство

Жалбоподател: Stanleyparma Sas, Stanleybet Malta Ltd

Ответник: Agenzia delle Dogane e dei Monopoli UM Emilia Romagna – SOT Parma

Преюдициални въпроси

Трябва ли членове 56, 57 и 52 от Договора за функционирането на Европейския съюз, практиката на Съда в областта на залаганията и на хазартните игри, установена по-специално в решенията Gambelli (дело C-243/01), Placanica (дело C-338/04), Costa и Cifone (съединени дела C-72/10 и C-77/10) и Laezza (дело C-375/14) и в областта на данъчната дискриминация, установена по-специално в решения Lindman (дело C-42/02), Комисия/Испания (дело C-153/08) и Blanco и Fabretti (съединени дела C-344/13 и C-367/13), както и принципите на правото на Съюза на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23.01.2018 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, която предвижда облагане с единен данък върху залаганията и игрите с познаване на факти и събития, установен в членове 1 — 3 от Законодателен декрет № 504 от 23 декември 1998 г., изменени с член 1, параграф 66, буква b) от Закона за бюджета за 2011 г., на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава членка на Европейския съюз, по-конкретно с характеристиките на дружеството Stanleybet Malta Ltd, и евентуално на посочените организатори на игри, солидарно с местните им посредници?

Трябва ли членове 56, 57 и 52 от Договора за функционирането на Европейския съюз, практиката на Съда в областта на залаганията и на хазартните игри, установена по-специално в решения Gambelli (дело C-243/01), Placanica (дело C-338/04), Costa и Cifone (съединени дела C-72/10 и C-77/10) и Laezza (дело C-375/14) и в областта на данъчната дискриминация, установена по-специално в решения Lindman (дело C-42/02), Комисия/Испания (дело C-153/08) и Blanco и Fabretti (съединени дела C-344/13 и C-367/13), както и принципите на правото на Съюза на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23.01.2018 г., да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, която предвижда облагане с единен данък върху залаганията и игрите с познаване на факти и събития, установен в членове 1 — 3 от Законодателен декрет № 504 от 23 декември 1998 г., изменени с член 1, параграф 66, буква b) от Закона за бюджета за 2011 г., само на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава членка на Европейския съюз, по-конкретно с характеристиките на дружеството Stanleybet Malta Ltd, а не и на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, притежаващи държавна концесия, които извършват същата дейност?

Допускат ли членове 52, 56 и сл. от Договора за функционирането на Европейския съюз, практиката на Съда в областта на залаганията и на хазартните игри и принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация, също и с оглед на решението на Corte Costituzionale (Конституционен съд) от 23.01.2018 г., национална правна уредба като разглежданата италианска правна уредба, установена в член 1, параграф 644, буква g) от Закон № 190/2014, която налага на местните посредници при предаване на данни за игри за сметка на организатори на хазартни игри, установени в друга държава членка на Европейския съюз, по-конкретно с характеристиките на дружеството Stanleybet Malta Ltd., и евентуално на посочените организатори на игри, солидарно с местните им посредници, плащането на единен данък върху залаганията, установен в Законодателен декрет № 504/1998, върху фиксирана облагаема основа, равняваща се на тройния размер на средната сума на събраните залози в провинцията, където е установена дейността или пунктът за събиране на залози, изведена от данните, регистрирани в националния тотализатор за данъчния период, предхождащ референтния период?

____________