РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
16 януари 2007 година
Дело F-3/06
Jacques Frankin и др.
срещу
Комисия на Европейските общности
„Длъжностни лица — Задължение на администрацията за оказване на съдействие — Отказ — Прехвърляне на пенсионни права, придобити в Белгия“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Frankin и 482 други длъжностни лица и срочно наети служители на Комисията искат, от една страна, отмяна на отказа на Комисията от 10 юни 2005 г. да им окаже съдействие съгласно разпоредбите на член 24 от Правилника, и от друга страна, обезщетение за вредите, които те смятат, че са претърпели в резултат на този отказ
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
Длъжностни лица — Пенсии — Пенсионни права, придобити преди постъпване на служба в Общностите — Прехвърляне към общностната схема
(член 24, първа алинея от Правилника за длъжностните лица; член 11, параграф 2 от приложение VIII)
Определена институция не нарушава задължението си за оказване на съдействие по член 24 от Правилника, поради това че отхвърля искането на длъжностно лице за оказване на техническо и финансово съдействие, за да се провери, на първо място, дали то има личен интерес да поиска ново прехвърляне на пенсионните си права, придобити преди постъпване на служба в Общностите по белгийска пенсионноосигурителна схема при принципно по-благоприятните условия на ново законодателство в тази държава-членка, и на второ място, ако е необходимо, да прехвърли отново правата си, при условие че тази институция категорично отказва да оттегли първоначалното си решение за прехвърляне. Всъщност тази институция може основателно да приеме, че подобно искане за оказване на съдействие е насочено срещу едно от решенията ѝ, като прехвърлянето се разглежда като операция, включваща две решения, последователно приети по искане на заинтересованото лице от националния орган, който управлява пенсионноосигурителната схема и изготвя справката за придобитите права, и впоследствие от общностната институция, която като отчита тези права, определя броя на годините осигурителен стаж, взети предвид в общностната пенсионноосигурителна схема въз основа на прехвърлените права. Действително обстоятелството, че постигането на целта, с оглед на която е поискано оказване на съдействие, може да предполага оттегляне на акт на институцията, невинаги означава — особено когато тя е склонна да оттегли акта — че искането за оказване на съдействие е насочено срещу акт на институцията, като по този начин то се изключва от приложното поле на член 24 от Правилника, който предвижда защита на длъжностните лица срещу действията на трети лица, а не срещу актовете на самата институция. За сметка на това такъв е случаят, когато тя недвусмислено отказва да оттегли съответния акт.
Впрочем в подобен контекст заинтересованото лице не може основателно да се позовава на задължението за полагане на грижа във връзка с решението за отхвърляне на искането му, тъй като това задължение не може да доведе до неприлагане от институцията на предвидените в Правилника условия за оказване на съдействие. Заинтересованото лице също така не може основателно да се позовава нито на нарушение на принципа pacta sunt servanda, тъй като не представя никакъв договор или споразумение, който/което институцията да е нарушила, нито на принципа patere legem quam ipse fecisti, тъй като Правилникът съдържа правни норми, установени от общностния законодател, а не от институция в качеството ѝ на орган по назначаване.
На последно място, изтъкнатото срещу отхвърлянето на искането правно основание, според което изменението на белгийското законодателство довело до дискриминация между длъжностните лица на Общността, които са прехвърлили своите придобити в Белгия пенсионни права, в зависимост от това дали са поискали прехвърлянето на посочените права преди или след влизането в сила на новото законодателство, е неотносимо спрямо отказа на институцията да окаже съдействие. Правното основание, изведено от нарушение на принципа на равенство, всъщност би било относимо само ако се твърди, че институцията е оказала съдействие на други длъжностни лица и служители, намиращи се в същото положение като жалбоподателя.
(вж. точки 27—34, 38, 46, 60 и 61)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 10 юли 1997 г., Apostolidis и др./Комисия, T‑81/96, Recueil FP, стр. I‑A‑207 и II‑607, точка 90 и цитираната съдебна практика