Language of document :

Жалба, подадена на 28 ноември 2019 г. от FV срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 19 септември 2019 г. по дело T-153/17, FV/Съвет

(Дело C-877/19 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: FV (представител: É. Boigelot, адвокат)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

да се отмени решението от 19 септември 2019 г. (T-153/17);

вследствие на това, да се уважат исканията на жалбоподателя в първоинстанционното производство и да се отменят атестационните доклади за 2014 г. и 2015 г., приети окончателно на 5 декември 2016 г.;

да се осъди ответника да заплати изцяло съдебните разноски в двете инстанции.

Основания и основни доводи

С обжалваното решение е отхвърлено искането за отмяна на атестационните доклади за 2014 г. и 2015 г.

Жалбоподателят изтъква основание, изведено, от една страна, от нарушение на задълженията за контрол и за мотивиране, както и от изопачаване на преписката, и от друга страна, от нарушение на ръководството за атестирането, на задълженията за мотивиране и за полагане на грижа, както и явна грешка в преценката.

Според жалбоподателя Общият съд допуснал явна грешка в преценката и изопачил фактите, като е приел, че неговото поведение, за което се твърди, че е неадекватно, е било единствената причина, поради която администрацията му е дала оценката „задоволително“ за „чувство за отговорност“, въпреки, че тази рубрика е определена в ръководството като „ангажираността на заинтересованото лице в неговата работа, готовността му да изпълнява задачите си активно и конструктивно“.

Освен това Общият съд не направил правилна проверка на намаляването на задачите на жалбоподателя. Болестното състояние и заетостта на половин работен ден по медицински причини не можели да обосноват отнемането на част от задачите на длъжностно лице, при това без неговото съгласие.

В допълнение жалбоподателят оспорва съображенията на Общия съд относно промяната на офиса и на длъжността, както и относно поведението му през оценяваната 2014 г. и изтъква, че те представляват изопачаване на преписката.

Накрая, с обжалваното решение не била санкционирана липсата на загриженост, по-специално спрямо длъжностно лице, чието психическо здраве е засегнато, и не бил приложен член 59, параграф 1, алинея 3 от Правилника за длъжностните лица.

____________