ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(втори състав)

17 декември 2015 година

Дело F‑24/15

Antony Di Marzio

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Договорно нает служител — Функционална група I — Преквалифициране на договора в договор за неопределено време на срочно нает служител от степен AST 3, AST 4 или AST 5, или в договор на договорно нает служител за неопределено време от функционална група III — Членове 2, 3а, 3б, 80 и 88 от УРДС — Задължение за мотивиране — Явна грешка в преценката — Принцип на добра администрация — Задължение за полагане на грижа — Явно неоснователна жалба — Член 81 от Процедурния правилник“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Di Marzio иска по същество отмяна на решението на Съвета на Европейския съюз от 11 април 2014 г. за отказ да уважи молбата му за преквалифициране на договора му на договорно нает служител от функционална група I в договор за неопределено време на срочно нает служител или в договор на договорно нает служител за неопределено време от функционална група III, както и обезщетение на имуществените и неимуществените вреди, които твърди, че е претърпял

Решение:      Отхвърля жалбата като явно неоснователна. Осъжда г‑н Di Marzio да понесе направените от него съдебни разноски и да заплати тези на Съвета на Европейския съюз.

Резюме

1.      Съдебно производство — Произнасяне с мотивирано определение — Условия — Явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание жалба — Обхват

(член 81 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Жалби на длъжностните лица — Основания — Липса или непълнота на мотивите — Основание, отделно от това, което се отнася до законосъобразността по същество

(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Договорно нает служител от функционална група I — Преквалифициране на договора в договор за неопределено време на срочно нает служител от степен AST 3, AST 4 или AST 5 — Условия

(член 2, букви а) и б) и член 8, втора алинея от Условията за работа на другите служители)

4.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Договорно нает служител от функционална група I — Преквалифициране на договора в договор на договорно нает служител за неопределено време от функционални групи II, III или IV — Недопустимост

(членове 3а, 3б, 80 и 88 от Условията за работа на другите служители)

1.      Съгласно член 81 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, когато жалбата изцяло или отчасти е явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание, посоченият съд може, без да провежда докрай производството, да се произнесе с мотивирано определение.

По-конкретно отхвърлянето на жалбата с мотивирано определение, прието на основание член 81 от Процедурния правилник, не само допринася за процесуалната икономия, но и спестява на страните разходите, които биха произтекли от провеждането на съдебно заседание, когато — след като се запознае с материалите по делото — Съдът на публичната служба, като приема посоченото дело за достатъчно изяснено с оглед на материалите по него, е напълно убеден, че жалбата е явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание и освен това счита, че провеждането на съдебно заседание не би позволило да се предоставят нови доказателства, които биха могли да променят неговото убеждение.

(вж. т. 23 и 24)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — определения от 10 юли 2014 г., Mészáros/Комисия, F‑22/13, EU:F:2014:189, т. 39 и от 23 април 2015 г., Bensai/Комисия, F‑131/14, EU:F:2015:34, т. 28

2.      Задължението за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, коeто следва да се отграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, който се отнася до законосъобразността на спорния акт по същество. Ето защо оплакванията и доводите, с които се оспорва обосноваността на акта, са ирелевантни, когато се изтъква основание, в което се твърди липса или непълнота на мотивите.

(вж. т. 37)

Позоваване на:

Общ съд — определение от 16 септември 2013 г., Bouillez/Съвет, T‑31/13 P, EU:T:2013:521, т. 20

3.      Договорите за наемане на работа на длъжностите, предвидени в член 2, буква а) от Условията за работа на другите служители, могат да бъдат сключени за неопределено време съгласно член 8, първа алинея от посочените условия. За разлика от това, не е такъв случаят с договорите, отнасящи се до длъжностите, посочени в член 2, буква б) от тези условия, тъй като срокът им задължително е ограничен по силата на член 8, втора алинея от посочените условия.

По-нататък няма никаква пречка с оглед на възложените на служителя задачи и в зависимост от фактическите обстоятелства съдът да квалифицира правомерно като договор за наемане на работа в качеството на срочно нает служител договорът, който формално е представен като договор за наемане на работа в качеството на договорно нает служител, съгласно който служителят е осъществявал в действителност задачи, съответстващи на определена постоянна длъжност, включена в щатното разписание, приложено към съответния за институцията раздел от бюджета и която бюджетните органи са класифицирали като временна.

В това отношение съответният служител следва да докаже, от една страна, че длъжностите, които съответстват на действително осъществяваните от него функции към съответния период, са били включени в щатното разписание, приложено към съответния за институцията раздел от бюджета, както и това, че длъжностите са били свободни, и от друга страна, че осъществяваните от него функции в качеството на договорно нает служител са съответствали на постоянни задачи, определени като публична служба. При липсата на каквато и да е разпоредба в Условията за работа на другите служители, която да определя особени условия за доказване, съответният служител може да привежда всякакви доказателства за осъществяваните от него постоянни задачи, определени като публична служба.

(вж. т. 47—49)

Позоваване на:

Общ съд — решение от 21 септември 2011 г., Adjemian и др./Комисия, T‑325/09 P, EU:T:2011:506, т. 81, 87 и 88

4.      От текста на член 3а, параграф 1, буква а) от Условията за работа на другите служители е видно, че институциите могат да наемат на работа договорно наети служители само за да изпълняват технически задачи или задачи от административно-обслужващ характер, т.е. на задачи, съответстващи на функционална група I съгласно член 80 от посочените условия. С други думи, член 3а, параграф 1, буква а) от тези условия не позволява на институциите да наемат на работа договорно наети служители за изпълнението на задачи от функционални групи II, III или IV.

Наемането на работа на договорно наети служители от функционални групи II, III или IV е уредено в член 3б от Условията за работа на другите служители, който предвижда, че институциите могат да наемат на работа договорно наети служители за изпълнението на задачи, различни от посочените в член 3а, параграф 1, буква а) условия.

От прочита на член 3б във връзка с член 88 от посочените условия е видно, че договорът за договорно нает служител със спомагателни функции, предвиден в член 3б, е договор за определен срок, който може да бъде подновяван, като действителният срок на служба на договорно наетия служител със спомагателни функции не може да надвишава шест години.

Следователно, дори да се приеме, че договорно нает служител от функционална група I действително е изпълнявал функции, съответстващи на задачи от функционална група III, институцията не може да уважи молбата за преквалифициране на договора на заинтересованото лице в договор на договорно нает служител за неопределено време от функционална група III, иначе това би довело до нарушение на членове 3а, 3б и 88 от Условията за работа на другите служители.

(вж. т. 60—63)