РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(едноличен състав)
23 октомври 2013 година
Дело F‑98/12
Kathleen Verstreken
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Процедура за повишаване за 2008 г. — Процедура за повишаване за 2009 г. — Решение жалбоподателката да не бъде повишена — Мотивиране — Общо и стереотипно мотивиране“
Предмет: Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑жа Verstreken иска отмяна на решението от 7 ноември 2011 г. да не бъде повишена в степен AD 12 в процедурите за повишаване за 2008 г. и 2009 г., което Съветът на Европейския съюз взема в изпълнение на решението на Съда на публичната служба от 15 декември 2010 г. по дело Almeida Campos и др./Съвет (F‑14/09, наричано по-нататък „решението Almeida Campos“)
Решение: Отменя решението на Съвета на Европейския съюз от 7 ноември 2011 г. да не повиши г‑жа Verstreken в процедурите за повишаване за 2008 г. и 2009 г. Осъжда Съвета на Европейския съюз да понесе направените от него съдебни разноски и тези на г‑жа Verstreken.
Резюме
Длъжностни лица — Повишаване — Административна жалба на неповишен кандидат — Решение за отхвърляне — Задължение за мотивиране — Обхват — Общо и стереотипно мотивиране, равнозначно на пълна липса на мотиви
(член 25, член 45 и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
Макар органът по назначаването да не е длъжен да мотивира по отношение на неповишените кандидати решенията за повишаване, за сметка на това той е длъжен да мотивира решението си за отхвърляне на жалба, подадена съгласно член 90, параграф 2 от Правилника от неповишен кандидат, като се счита, че мотивите на това решение следва да са същите като мотивите на решението, срещу което е отправена тази административна жалба.
Освен това от органа по назначаването не би могло да се изисква да излага в решението си за отхвърляне на административната жалба повече мотиви от необходимите, за да се отговори на посочените в тази жалба оплаквания, и по-специално да пояснява защо всеки един от подлежащите на повишаване длъжностни лица е имал по-големи заслуги от подалото административната жалба лице. Тъй като органът по назначаването избира кого да повиши съгласно 45 от Правилника, достатъчно е от мотивите на решението, с което се отхвърля подадената по административен ред жалба, да личи как са били приложени спрямо индивидуалното положение на длъжностното лице законоустановените и предвидени в Правилника условия за повишаване.
Общото и стереотипно мотивиране на решението за отхвърляне на административната жалба, без изобщо да се посочат данни за конкретното положение на заинтересованото лице, и в частност без да се поясни как органът по назначаването е приложил критериите по член 45 от Правилника спрямо индивидуалното му положение, в действителност е равнозначно на пълна липса на мотиви.
(вж. точки 29—32)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 20 февруари 2002 г., Roman Parra/Комисия, T‑117/01, точки 27 и 31; 29 септември 2005 г., Napoli Buzzanca/Комисия, T‑218/02, точка 74
Съд на публичната служба — 28 септември 2011 г., AC/Съвет, F‑9/10, точка 29; 10 ноември 2011 г., Merhzaoui/Съвет, F‑18/09, точки 71 и 75; 8 февруари 2012 г., Bouillez и др./Съвет, F‑11/11, точка 22; 14 ноември 2012 г., Bouillez/Съвет, F‑75/11, точка 26