РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (трети състав)
6 март 2013 година(*)
„Публична служба — Срочно нает служител — Прекратяване на договор за неопределено време на срочно нает служител — Основателна причина“
По дело F‑41/12
с предмет жалба, предявена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него,
Séverine Scheefer, бивш срочно нает служител на Европейския парламент, с местожителство в Люксембург (Люксембург), за която се явяват R. Adam и P. Ketter, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейски парламент, за който се явяват г‑жа V. Montebello-Demogeot и г‑жа M. Ecker, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав),
състоящ се от: г‑н S. Van Raepenbusch (докладчик), председател, г‑жа I. Boruta и г‑н R. Barents, съдии,
секретар: г‑н J. Tomac, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 октомври 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
1 На 21 март 2012 г. г‑жа Scheefer подава жалба в секретариата на Съда на публичната служба, с която по същество иска, от една страна, отмяната на решението на Европейския парламент от 20 юни 2011 г., с което се прекратява договорът ѝ за неопределено време като срочно нает служител, и от друга страна, осъждането му да заплати обезщетение за вреди.
Правна уредба
2 Член 29, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) предвижда:
„Органът по назначаването може да одобри процедура, различна от конкурс, за назначаването на служители за ръководни длъжности (генерални директори или равностойните им от степен AD 16 или AD 15, и директори или приравнени на тях от степен AD 15 и AD 14) и в изключителни случаи — за назначаване на длъжности, които изискват особена квалификация“.
3 Член 2 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (наричани по-нататък „УРДС“) гласи:
„По смисъла на Условията за работа „срочно нает служител“ означава:
а) [с]лужител, назначен на длъжност, включена в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за всяка институция, която бюджетните органи са класифицирали като временна;
[…]“.
4 Член 47 от УРДС гласи:
„Освен при смърт, служебното правоотношение на срочно наетите служители се прекратява:
[…]
в) в случай че договорът е за неопределено време:
i) при изтичане на срока на предизвестието, посочен в договора; срокът на предизвестието не може да бъде по-кратък от един месец за всяка прослужена година и е с продължителност най-малко три и най-много десет месеца. Въпреки това срокът на предизвестие не тече по време на отпуск за бременност и раждане или отпуск по болест, при условие че отпускът по болест не надвишава три месеца. При това срокът на предизвестието се спира по времето на тези отпуски в посочените по-горе предели,
[…]“.
5 Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 175, стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129) привежда в действие рамковото споразумение за срочните договори, сключено на 18 март 1999 г. между общите междуотраслови организации (наричано по-нататък „рамковото споразумение“).
6 Съгласно клауза 3 от рамковото споразумение:
„1. По смисъла на настоящото споразумение терминът „работник на срочен трудов договор“ означава лице, което има трудов договор или правоотношение, сключени директно между работодателя и работника, където изтичането на срока на трудовия договор или правоотношение е обусловено от обективни условия, такива като достигане на определена дата, завършване на специфична задача или настъпване на определен случай.
[…]“.
7 Член 7, параграфи 2—4 от вътрешните правила относно назначаването на длъжностни лица и на други служители, приети от бюрото на Парламента на 3 май 2004 г. (наричани по-нататък „вътрешните правила“), предвижда:
„2. Без да се засягат разпоредбите, приложими към длъжностните лица, срочно наетите служители се назначават по ред на класиране измежду кандидатите, успешно издържали конкурс или процедура за назначаване, предвидена в член 29, параграф 2 от Правилника […].
3. При липса на успешно издържали кандидати срочно наетите служители се назначават:
– що се отнася до срочно наетите служители, посочени в член 2, [буква] a) от УРДС, след подбор от ad hoc комитет, включващ член, определен от [к]омитета по персонала;
– що се отнася до срочно наетите служители, посочени в член 2, [буква] б) от УРДС, след консултации със съвместната комисия.
4. Независимо от горните разпоредби, срочно наетите служители, посочени в член 2, [буква] a) от УРДС, могат да бъдат назначавани съобразно предвидената в параграф 3, второ тире от настоящия член процедура, ако посочените назначения целят единствено временното заемане на длъжности в изчакване на тяхното заемане в съответствие с разпоредбите на настоящия член, параграф 3, първо тире“.
Обстоятелства в основата на спора
8 С договор, подписан от Парламента и жалбоподателката съответно на 29 март и на 4 април 2006 г., Парламентът назначава жалбоподателката в качеството на срочно нает служител на основание член 2, буква a) от УРДС за периода от 1 април 2006 г. до 31 март 2007 г. на длъжността лекар в здравната служба в Люксембург (Люксембург).
9 С допълнителни споразумения от 23 февруари 2007 г. и 26 март 2008 г. договорът на жалбоподателката е продължен до 31 март 2009 г.
10 Запитан от жалбоподателката относно възможността да продължи сътрудничеството си със здравната служба на институцията при условията на договор за неопределено време, генералният секретар на Парламента ѝ отговаря на 12 февруари 2009 г., че подобна възможност не съществува и ѝ потвърждава, че договорът ѝ изтича на 31 март 2009 г.
11 С Решение от 13 април 2011 г. по дело Scheefer/Парламент (F‑105/09, наричано по-нататък „Решението по дело Scheefer“) Съдът на публичната служба отменя съдържащото се в писмото от 12 февруари 2009 г. решение. В това решение Съдът на публичната служба приема, че предвид член 8, първа алинея от УРДС договорът на жалбоподателката трябва да се счита за двукратно подновяван, като по този начин второто споразумение от 26 март 2008 г. трябва да бъде преквалифицирано по право в назначаване за неопределено време по самата воля на законодателя, а вследствие на това изтичането на определения в това допълнително споразумение срок не може да доведе до прекратяване на договора на заинтересованото лице.
12 Междувременно на 18 октомври 2007 г. Парламентът публикува обявление за конкурс PE/95/S, с което оповестява организирането на процедура за подбор по документи и изпит с цел назначаването на лекар като срочно нает служител администратор и изготвянето на списък на подходящи кандидати, съставен от четиримата най-добри кандидати (ОВ C 244 A, 2007 г., стр. 5, наричана по-нататък „процедурата за подбор PE/95/S“). Жалбоподателката подава кандидатурата си, която е отхвърлена на 28 януари 2008 г., с мотива че ѝ липсва изискваният опит. Изготвеният в резултат на тази процедура списък с подходящи кандидати е приет на 16 май 2008 г. и са назначени двама лекари — единият на 1 май 2009 г., а другият на 1 юни същата година.
13 На 24 май 2011 г. Парламентът уведомява жалбоподателката, че в резултат от Решение по дело Scheefer договорът ѝ на срочно нает служител е преквалифициран в договор за неопределено време, така че прекратяването на дейността ѝ, настъпило на 31 март 2009 г., е нищожно, поради което тя има право да получи възнаграждението си, считано от 1 април 2009 г., след приспадане на получените след тази дата заместващи доходи, споменати в посоченото решение.
14 С писмо от 14 юни 2011 г. жалбоподателката по-специално уведомява Парламента, че е на негово разположение, за да се върне на работа възможно най-бързо.
15 С писмо от 20 юни 2011 г. генералният секретар на Парламента уведомява жалбоподателката, че Парламентът прекратява договора ѝ за неопределено време на срочно нает служител, с мотива че „наемането [ѝ] на работа вече не е обосновано с оглед на факта, че той вече разполага със списък с успешно издържали кандидати, […] които отговарят на изискванията на член 7, параграф 2 от вътрешните правила, и е запълнил всички свободни работни места за лекари консултанти, назначени в Люксембург въз основа на този списък“.
16 На основание член 90, параграф 2 от Правилника, станал приложим към срочно наетите служители посредством член 46 от УРДС, на 5 август 2011 г. жалбоподателката подава административна жалба срещу решението за уволнение, съдържащо се в посоченото в предишната точка писмо. Органът, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък „ООСД“), отхвърля административната жалба с решение от 21 декември 2011 г.
Искания на страните
17 Жалбоподателката моли Съда на публичната служба:
– да обяви жалбата за допустима и основателна и следователно,
– като основно искане да отмени решението за уволнение, съдържащо се в писмото на генералния секретар на Парламента от 20 юни 2011 г., „с всички произтичащи от това последици, включително финансови“,
– доколкото е необходимо, да отмени решението от 21 декември 2011 г. за отхвърляне на нейната административна жалба,
– „вследствие на това да се произнесе за връщането [ѝ] на работа в Парламента“,
– при условията на евентуалност да осъди Парламента да ѝ заплати, от една страна, като обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди сумата от 288 000 EUR, „съответстваща на заплатите за 36 месеца […], без да се засяга точният размер на сумата, който трябва да се изчисли, като се вземат предвид необходимите изменения […], както и всякаква друга сума по преценка на Съда на публичната служба ex æquo et bono или съгласно становищата на експертите“ и от друга страна, сумата от 15 000 EUR като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
– да осъди Парламента да заплати съдебните разноски.
18 Парламентът моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По исканията за отмяна на решението за отхвърляне на административната жалба и исканията за даване на задължителни указания
19 Жалбоподателката прави отделно искане за отмяна на решението на Парламента от 21 декември 2011 г., с което се отхвърля административната ѝ жалба.
20 Трябва да се напомни, че според постоянната съдебна практика исканията за отмяна, които формално са насочени срещу решение, с което се отхвърля административна жалба, в случаите, когато това решение няма самостоятелно съдържание, водят до сезирането на Съда на публичната служба с акта, срещу който е насочена административната жалба (вж. в този смисъл Решение на Съда от 17 януари 1989 г. по дело Vainker/Парламент, 293/87, точка 8; Решение по дело Scheefer, точка 21). В настоящия случай отхвърлянето на административната жалба от 21 декември 2011 г. потвърждава първоначалното решение, съдържащо се в писмото от 20 юни същата година за прекратяване на договора за неопределено време на жалбоподателката, като дава допълнителни уточнения предвид посочената административна жалба. В подобен случай се разглежда законосъобразността на увреждащото първоначално решение, като се вземат предвид мотивите, произтичащи от съвместен прочит на първоначалното решение и решението за отхвърляне на административната жалба. Следователно исканията за отмяна на решението, отхвърлящо административната жалба, нямат самостоятелно съдържание и жалбата трябва да се разглежда като формално насочена срещу решението, съдържащо се в писмото от 20 юни 2011 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“), както се уточнява с решението за отхвърляне на административната жалба от 21 декември 2011 г. (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 10 юни 2004 г. по дело Eveillard/Комисия, T‑258/01, точки 31 и 32).
21 Освен това жалбоподателката моли Съда на публичната служба „да се произнесе за връщането [ѝ] на работа […] в Парламента“.
22 Горепосоченото искане трябва да се разглежда като целящо Съдът на публичната служба да даде задължителни указания на администрацията да върне жалбоподателката в службите си в изпълнение на евентуална отмяна на обжалваното решение. В рамките на жалба на основание член 46 от УРДС и на член 91 от Правилника Съдът на публичната служба обаче не е длъжен да дава задължителни указания на институциите на Европейския съюз. Всъщност при отмяната на даден акт съответната институция е длъжна по силата на член 266 ДФЕС сама да предприеме необходимите мерки за изпълнение на съдебното решение (Решение на Първоинстанционния съд от 4 май 2005 г. по дело Castets/Комисия, T‑398/03, точка 19).
23 Следва, че исканията за даване на задължителни указания, са недопустими.
По исканията за отмяна на обжалваното решение
24 Жалбоподателката изтъква три правни основания, изведени:
– първото, от нарушение на задължението за мотивиране и на задължението за прозрачност,
– второто, от липса на нормативна основа, от явна грешка в преценката и от нарушение на „членове 2, 3, 8, 29 и 47 от УРДС“, както и от злоупотреба с власт,
– третото, от нарушение на задължението за полагане на грижа, от злоупотреба с право, както и от нарушение на принципите на добра администрация и на добросъвестно изпълнение на договорите.
По първото правно основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране и на задължението за прозрачност
25 Жалбоподателката изтъква, че всяко решение за едностранно прекратяване на договор за неопределено време на срочно нает служител трябва да бъде мотивирано. Освен това тя подчертава, че обжалваното решение е прието след Решение по дело Scheefer, малко след писмото на Парламента от 24 май 2011 г., с което той ѝ потвърждава, че прекратяването на дейността ѝ на 31 март 2009 г. е нищожно, и след устните уверения, според които тя скоро ще се върне на работното си място. Накрая тя отбелязва, че въпреки особените обстоятелства в конкретния случай нейните началници не са организирали нито една среща, на която да ѝ обяснят причините за уволнението ѝ.
26 В подобен контекст мотивът на обжалваното решение, според който наемането на работа за неопределено време вече не е обосновано, тъй като всички свободни работни места за лекари в Люксембург са заети от кандидати, които са издържали успешно процедура за подбор PE/95/S, отговаряща на изискванията на член 7, параграф 2 от вътрешните правила, е трябвало да бъде развит по-подробно. Така в обжалваното решение Парламентът „запазва […] пълно мълчание […] относно подробностите“ около тези назначавания, по-специално по отношение на техните дати и форма. Освен това Парламентът не взел предвид факта, че жалбоподателката „е назначена (от 31 март 2008 г.) на договор за неопределено време“ и има достатъчен професионален опит, за да претендира за назначаване на едно от въпросните работни места.
27 В това отношение трябва да се подчертае, че обжалваното решение гласи следното:
„[…] В приложение на член 7, параграф 2 от вътрешните правила […] срочно наетите служители, посочени в член 2, [буква] а) от [УРДС], се назначават измежду кандидатите, успешно издържали конкурс или процедура за назначаване, предвидена в член 29, параграф 2 от Правилника. Трябва да се отбележи, че сте назначена от 1 април 2006 г. като срочно нает служител, посочен в член 2, [буква] а) от УРДС, съгласно извънредната процедура, посочена в параграф [4] от същия член [7 от вътрешните правила], за да се компенсира липсата на кандидати, успешно издържали конкурс или процедура за назначаване.
След това обаче Парламентът организира процедура[та] за подбор PE/95/S […]. Следва да се отбележи, че Вие не сте кандидат, одобрен по тази процедура, тъй като кандидатурата Ви не е допустима, поради това че към този момент не сте притежавали изисквания в обявлението за свободна длъжност професионален опит.
В точка 58 in fine на [Решение по дело Scheefer] Съдът на публичната служба напомня, че договор за неопределено време може да бъде прекратен по всяко време поради основателни причини при спазване на предвидения в член 47, буква в), подточка i) от УРДС срок за предизвестие.
При тези условия Парламентът прекратява Вашия договор за неопределено време на срочно нает служител, с мотива че наемането Ви на работа вече не е обосновано, поради това че Парламентът разполага със списък с успешно издържали кандидати, които отговарят на изискванията на член 7, параграф 2 от вътрешните правила […] и е запълнил всички свободни работни места на лекари консултанти […], назначени в Люксембург на основата на този списък.
[…]“.
28 Подобни мотиви явно са достатъчни дори ако се вземе предвид особеното положение, в което жалбоподателката твърди, че се намира, защото ясно и точно сочат причината за прекратяване на нейния договор на срочно нает служител.
29 По-специално, жалбоподателката напразно обвинява Парламента, че не е взел предвид факта, че тя има договор за неопределено време и достатъчен професионален опит, за да претендира за назначаване на едно от свободните работни места за лекар. Всъщност Парламентът подчертава както в обжалваното решение, така и в решението за отхвърляне на административната жалба, че жалбоподателката е била назначена извънредно, за да се заеме свободното място за лекар и да се компенсира липсата на кандидати, които могат да бъдат назначени в съответствие с вътрешните правила. Той посочва също така, че организира процедурата за подбор PE/95/S именно за да се заеме това свободно работно място, и че жалбоподателката не е издържала успешно тази процедура, тъй като кандидатурата ѝ е счетена за недопустима. Следва обаче да се напомни, че мотивите могат да бъдат и имплицитни, при условие че те дават възможност на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които спорното решение е прието, а на компетентната юрисдикция — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол (вж. Решение на Съда от 8 февруари 2007 г. по дело Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, точка 46; вж. по аналогия Решение на Първоинстанционния съд от 9 юли 2008 г. по дело Reber/СХВП — Chocoladefabriken Lindt & Sprüngli (Mozart), T‑304/06, точка 55, Решение на Общия съд на Европейския съюз от 13 април 2011 г. по дело Safariland/СХВП — DEF‑TEC Defense Technology (FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR), T‑262/09, точка 92). Следователно, доколкото Парламентът не може да пренебрегне процедурата за подбор, посочена в точка 27 от настоящото решение, съображенията в обжалваното решение са достатъчни сами по себе си в частта им, в която по непряк, но сигурен начин изключват възможността за оставяне на жалбоподателката на едно от въпросните работни места, независимо от естеството на нейния договор и от професионалния ѝ опит.
30 Освен това обжалваното решение не би могло да се счита за непълно, с мотива че „Парламентът запазва […] пълно мълчание […] относно подробностите около назначенията“ на лекари на свободните работни места, по-специално по отношение на точните дати на назначенията и формата им. Както посочва самата жалбоподателка, става дума само за подробности. Следователно Парламентът не бил длъжен да ги споменава в обжалваното решение. Всъщност мотивите са достатъчни, ако излагат фактите и правните съображения, които имат основно значение в структурата на решението, поради което администрацията не е длъжна да мотивира мотивите си (Решение на Съда на публичната служба от 29 септември 2011 г. по дело AJ/Комисия, F‑80/10, точка 117). Освен това в решението за отхвърляне на административната жалба Парламентът е подчертал, че „всички работни места за лекари консултанти са заети, считано от 1 юни 2009 г.“.
31 Нещо повече, трябва да се напомни, че що се отнася до твърдяната недостатъчност на мотивите, тя може да се санира с обяснения, направени в хода на производството пред Съда на публичната служба. В конкретния случай обаче в писмената си защита Парламентът уточнява, че първият лекар е назначен на 1 май 2009 г., а вторият на 1 юни същата година в рамките на договори на срочно наети служители за неопределен срок. Впрочем в хода на съдебното заседание самата жалбоподателка посочва, че мотивите, за които твърди, че липсват, се намират в тази писмена защита.
32 Накрая, също така напразно жалбоподателката обвинява Парламента, че не е организирал среща с нея преди приемането на обжалваното решение. Наистина съдебната практика е установена, в смисъл че задължението за излагане на мотивите на увреждащ акт е изпълнено, когато заинтересованото лице е надлежно информирано за тези мотиви в рамките на събеседвания с началниците си (Решение на Съда на публичната служба от 26 октомври 2006 г. по дело Landgren/ETF, F‑1/05, точка 79). При все това единственият предмет на тази съдебна практика е да се изведе на преден план обстоятелство, което компенсира липсата на мотиви, но не налага, както явно твърди жалбоподателката, предварителна среща с началниците на основание задължението за мотивиране или задължението за прозрачност, когато, както е в конкретния случай, актът за уволнение е достатъчно мотивиран.
33 Следователно първото правно основание трябва да се отхвърли.
По второто правно основание, изведено от липса на нормативна основа, от явна грешка в преценката и от нарушение на членове 2, 3, 8, 29 и 47 от УРДС, както и от злоупотреба с власт
34 От формулировката и аргументите към второто правно основание е видно, че то може да бъде разделено на три части, които следва да се разгледат последователно. Освен това от същите аргументи става ясно, че позоваването на член 29 от УРДС явно е плод на недоглеждане, тъй като той е напълно чужд на спора, доколкото засяга помощите за раждане на дете, а жалбоподателката не извежда от него никакъв специфичен довод. При това положение трябва да се приеме, че тя посочва по-скоро член 29 от Правилника, доколкото член 7 от вътрешните правила препраща към него.
– По първата част от второто правно основание, изведена от липса на нормативна основа
35 Жалбоподателката счита, че Парламентът не може да се позовава на „икономически причини“, изведени от това, че всички работни места за лекари са заети, защото този мотив не е предвиден нито в УРДС, нито в нейния договор като основателна причина за прекратяване на договор за неопределено време.
36 В това отношение следва да се напомни, че член 47, буква в) от УРДС предоставя на ООСД широко право на преценка за прекратяване на договора за неопределено време на срочно нает служител (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 8 септември 2009 г. по дело ETF/Landgren, T‑404/06 P, точка 162 и цитираната съдебна практика; Решение на Общия съд на Европейския съюз от 7 юли 2011 г. по дело Longinidis/Cedefop, T‑283/08 P, точка 84).
37 От тази гледна точка и в отговор на довода на Парламента, според който член 7, параграф 4 от неговите вътрешни правила не му позволява да сключи договор за неопределено време, а в същото време той трябва да гарантира приемствеността на осигуряваната от медицинския кабинет в Люксембург услуга, в Решение по дело Scheefer Съдът на публичната служба постановява, че този член „не забранява използването на договори за неопределено време, доколкото временното положение, както в случая, може да продължи за неопределен период от време и доколкото такива договори във всеки случай не предоставят на бенефициера стабилността на назначаването в качеството на длъжностно лице, тъй като те могат да бъдат прекратени поради основателни причини и с предизвестие в съответствие с член 47, буква в), подточка i) от УРДС“ (Решение по дело Scheefer, точка 56).
38 Що се отнася до това да се установи дали в конкретния случай обстоятелството, че всички свободни работни места за лекар към медицинския кабинет на Парламента в Люксембург са заети, може да представлява основателна причина за уволнение, важно е да се напомни, че служител, като жалбоподателката, назначен по силата на член 2, буква a) от УРДС, е „на длъжност, включена в щатното разписание, приложено към частта от бюджета за всяка институция, която бюджетните органи са класифицирали като временна“.
39 Следва, че мотивът, изведен от „икономически причини“, както е описан от жалбоподателката, т.е. от липсата на свободно работно място в щатното разписание, приложено към бюджета за институцията, е основателна причина за приемането от Парламента на обжалваното решение на основата на член 47, буква в), подточка i) от УРДС.
40 Следователно първата част на второто правно основание трябва да се отхвърли.
– По втората част на второто правно основание, изведена от явна грешка в преценката и от грешка при прилагане на правото, произтичаща от нарушение на членове 2, 3, 8 и 47 от УРДС, както и на член 29 от Правилника
41 Жалбоподателката счита, че обжалваното решение е опорочено от явна грешка в преценката и от грешка при прилагане на правото, доколкото нарушава членове 2, 3, 8 и 47 от УРДС, както и член 29 от Правилника. Според нея Парламентът се опитал да заобиколи УРДС, като незаконно я назначил с поредица от договори за определено време на срочно нает служител, и съгласно максимата, че никой не може да се позовава на собствената си измама, той не можел да обоснове обжалваното решение с това си действие. По-точно, мотивът, изведен от липсата на работни места за лекари, с който се обосновава уволнението ѝ, не може да се прецени извън обстоятелствата по конкретния случай, и по-специално извън това, че Съдът на публичната служба е приел в Решение по дело Scheefer, че нейният договор за определено време на срочно нает служител е преобразуван в договор за неопределено време в сила от „31 март 2008 г.“. Ако Парламентът беше спазил УРДС, той според жалбоподателката е трябвало да сключи веднага след тази дата договор за неопределено време и след това да ѝ предостави свободно работно място на лекар. Нещо повече, това назначение би било в съответствие с интереса на службата предвид придобития от жалбоподателката опит в рамките на институцията. Накрая, доводът, съдържащ се в решението за отхвърляне на административната жалба, според който, след като жалбоподателката не е вписана в списъка с кандидатите, одобрени по процедурата за назначаване PE/95/S, не било възможно тя да се остави на длъжност, е недопустим, тъй като е представен за първи път след обжалваното решение. Този довод е и грешен, тъй като в конкретния случай трябвало не да се санкционира фактът, че тя не е била вписана в списъка с кандидати, одобрени по процедура за подбор PE/95/S, а обстоятелството, че Парламентът посочва липсата на свободни места за лекари в медицинския кабинет в Люксембург, като пропуска това, че тази липса се дължи на измама от негова страна.
42 При все това Съдът на публичната служба отбелязва, че като установява в обжалваното решение, че „назначаването [на жалбоподателката вече не е] обосновано с оглед на обстоятелството, че [той] вече разполага със списък с кандидати […], отговарящи на изискванията на член 7, параграф 2 от вътрешните правила […] и е попъл[ил] всички свободни места за лекари консултанти […] в Люксембург на основата на този списък“, Парламентът не се е позовал на „собствената си измама“, а се е основал на обективен факт, независимо от незаконосъобразността, която допуска, като с допълнителното споразумение от 26 март 2008 г. подновява договора на жалбоподателката само за определен срок.
43 Впрочем мотивът, според който Парламентът не е можел да остави жалбоподателката на работното ѝ място, поради това че тя не е издържала успешно процедура за подбор PE/95/S, тъй като кандидатурата ѝ е отстранена поради недостатъчен професионален опит, не е нито недопустим, нито грешен.
44 Този мотив не е недопустим, тъй като в системата от правни средства за защита, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника, към които препраща член 46 от УРДС и с оглед на това, че предвиденото в посочените членове досъдебно производство търпи развитие, при отхвърлянето на административната жалба на администрацията може да се наложи да допълни, дори да измени мотивите, на чиято основа е приела оспорения акт (вж. в този смисъл Решение на Общия съд на Европейския съюз от 9 декември 2009 г. по дело Комисия/Birkhoff, T‑377/08 P, точки 55—60; Решение на Съда на публичната служба от 13 април 2011 г. по дело Chaouch/Комисия, F‑30/09, точка 35).
45 В обжалваното решение Парламентът обаче вече е напомнил на жалбоподателката, че тя е била назначена „по извънредната процедура“, посочена в член 7 от вътрешните правила, „за да се компенсира липсата на кандидати, успешно издържали конкурс или процедура за назначаване“, и че тя не е одобрен кандидат по процедура за назначаване PE/95/S, организирана за назначаване на лекари на свободните работни места. В този контекст с отхвърлянето на административната жалба ООСД само обяснява по-подробно това напомняне, като подчертава, че „при тези обстоятелства за Парламента е невъзможно да я назначи, без да наруши принципа на равно третиране на кандидатите“.
46 Посоченият мотив също така не е грешен, защото действително от член 7, параграфи 2 и 3 от вътрешните правила следва, че срочно наетите служители, назначени на основание член 2, буква а) от УРДС, могат да бъдат назначени постоянно, при липса на успешно издържали конкурс кандидати, само след изпит за подбор. Трябва обаче да се приеме, че разглежданата процедура за назначаване, въпреки че не е предвидена в УРДС, представлява неразделна част от условията, които Парламентът трябва да спазва в качеството на настоящ или бъдещ работодател (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 28 януари 1992 г. по дело Speybrouck/Парламент, T‑45/90, точка 68). Тази процедура се налага в още по-голяма степен за Парламента, тъй като той трябва да спазва принципа на равно третиране на кандидатите по процедура за подбор PE/95/S специално по отношение на кандидатите в тази процедура, които при успех вероятно ще бъдат назначени на свободните работни места за лекари в медицинския кабинет в Люксембург. Също така, въпреки преквалифицирането на договора на жалбоподателката в договор за неопределено време, считано от 26 март 2008 г., по силата на член 8, първа алинея от УРДС, Парламентът, който започва процедура за подбор PE/95/S на 18 октомври 2007 г., по принцип е бил длъжен да назначи измежду кандидатите, одобрени по тази процедура за подбор, не само лекаря, назначен на 1 май 2009 г. за запълване на първото свободно работно място, а също така и лекаря, назначен на 1 юни същата година за запълване на второто свободно работно място. Всъщност, макар и горепосочената процедура за подбор да е била организирана „за назначаване на срочно нает служител администратор […] лекар“, в обявата за тази процедура се предвижда и съставянето на списък на подходящите кандидати, включващ четиримата най-добри сред тях.
47 Оттук следва, че противно на твърденията на жалбоподателката, фактът, че тя не е вписана в списъка с одобрените по процедура за подбор PE/95/S кандидати и че не може да изисква назначаване съгласно член 7, параграф 2 или член 7, параграф 3, първо тире от вътрешните правила на едно от обявените свободни места, представлява определящ фактор, който Парламентът не е можел да не вземе предвид, независимо от предходната му грешка при квалифицирането на договора на заинтересованото лице, считано от 26 март 2008 г.
48 Освен това е прието, че дадена институция може да прекрати договор за неопределено време на срочно нает служител, с мотива че както в конкретния случай, той не е вписан в списъка на кандидатите, успешно издържали конкурс или друг изпит за подбор (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 5 декември 2002 г. по дело Hoyer/Комисия, T‑70/00, точка 44).
49 Доводите, които жалбоподателката изтъква в хода на съдебното заседание, не могат да поставят под съмнение гореизложените констатации.
50 Всъщност, макар да е вярно, че Правилникът и УРДС имат предимство спрямо вътрешните правила, член 7 от последните не противоречи на нито една от техните разпоредби, като предвижда, че срочно наетите служители трябва да бъдат назначени измежду кандидатите, успешно издържали конкурс или процедури за подбор, и че само по изключение и временно може да бъде назначен като срочно нает служител кандидат, който не отговаря на тези изисквания.
51 Жалбоподателката все пак отбелязва, че е назначена с договор за неопределено време по силата на член 8, първа алинея от УРДС след допълнителното споразумение от 26 март 2008 г. в момент, в който вече е било ясно, от 28 януари същата година, че тя не може да участва в процедура за подбор PE/95/S. В този контекст, като изтъква, че договорите за неопределено време гарантират на бенефициерите си известна стабилност на заетостта и че напротив, по силата на клауза 3 от Рамковото споразумение предметът на договорите за неопределено време е назначаване на работно място по-специално при настъпване на определен случай, жалбоподателката поддържа, че предметът на договора за неопределено време, на който тя тогава е била титуляр, не може да бъде временно заемане на длъжността лекар и че вече не е било възможно да ѝ се противопоставят условията за назначаване, предвидени в член 7 от вътрешните правила.
52 Вярно е, че съгласно клауза 3, параграф 1 от Рамковото споразумение срокът на даден договор може да се определя не само с „достигане на определена дата“, а също и с „настъпване на определен случай“ (вж. Решение на Съда на публичната служба от 15 септември 2011 г. по дело Bennett и др./СХВП, F‑102/09, точка 85). Вярно е също така, че назначаването на одобрените по процедура за подбор PE/95/S кандидати представлява „определен случай“, който в очакване на неговото настъпване обосновава сключването не на няколко договора за определено време, всеки с определена крайна дата, а на един договор за определено време, чийто краен срок представлява това назначаване. Впрочем, както бе припомнено в точка 37 по-горе, Съдът на публичната служба вече е посочил тази възможност в точка 56 от Решение по дело Scheefer.
53 Това не променя обстоятелството, че преквалифицирането на допълнителното споразумение от 26 март 2008 г. в договор за неопределено време, санкциониращ съгласно член 8, първа алинея от УРДС факта по отношение на Парламента, че той е сключил с жалбоподателката последователни договори за определено време с определена крайна дата, не е лишило при все това последния от възможността да сложи край на този договор при условията, предвидени в член 47, буква в), подточка i) от УРДС. Всъщност е важно да се напомни, че използването на договори за неопределено време не предоставя на бенефициерите им стабилността на назначаването в качеството на длъжностно лице.
54 Обстоятелството, че считано от 26 март 2008 г., жалбоподателката има договор за неопределено време, в още по-малка степен може да я предпази от уволнение вследствие на назначаването на кандидатите, одобрени по процедурата за подбор PE/95/S, тъй като към тази дата продължава да е налице важен елемент на несигурност, свързан с факта, че списъкът с подходящи кандидати все още не е бил приет, както и с обстоятелството, изтъкнато в хода на съдебното заседание от Парламента, че не е било сигурно, че лекарите, обявени за одобрени по посочената процедура за подбор кандидати, в крайна сметка ще приемат назначението, водещо до прекъсване на частната им практика.
55 Следователно втората част на второто правно основание трябва да се отхвърли.
– По третата част на второто правно основание, изведена от злоупотреба с власт
56 Жалбоподателката поддържа, че Парламентът е използвал правомощията си, предоставени с член 47, буква в), подточка i) от УРДС, за да заобиколи трудностите, възникнали от похвата, който приложил, за да не сключи с нея през 2008 г. договор за неопределено време.
57 Тази трета част не може да се приеме, тъй като жалбоподателката не предоставя обективни, точни и съгласувани доказателства за това, че Парламентът е злоупотребил с член 47 от УРДС.
58 Освен това в точки 46 и 47 от настоящото решение беше изложено, че независимо от предходната си грешка, Парламентът не е можел да не се съобрази с член 7 от вътрешните си правила и с факта, че жалбоподателката не е била вписана в списъка с подходящи кандидати вследствие на процедурата за подбор PE/95/S.
59 С оглед на всичко изложено се налага изводът, че второто правно основание следва да се отхвърли в неговата цялост.
По третото правно основание, изведено от нарушение на задължението за полагане на грижа, от злоупотреба с право, както и от нарушение на принципите на добра администрация и на добросъвестно изпълнение на договорите
60 Жалбоподателката изтъква, че Парламентът не е взел предвид нито нейния интерес, нито този на службата. Така Парламентът не се опитал да намери разрешение на проблема в съгласие с нея. Без дори да я изслуша, в обжалваното решение той се позовал на похвата, за който Съдът на публичната служба вече го бил санкционирал в Решение по дело Scheefer. В изпълнение на принципа на добра администрация тази институция обаче била длъжна да вземе предвид всички обстоятелства, които могат да определят нейното решение. Освен това, въпреки че Парламентът се съобразил с УРДС и сключил с жалбоподателката договор за неопределено време, той имал интерес от това да я остави на длъжност, тъй като тя не била некомпетентна, а напротив, придобила известен опит в рамките на неговия медицински кабинет в Люксембург. Позовавайки се на мотив, изведен от собствената му грешка, без да се опита да намери правомерно разрешение на проблема както за него, така и за жалбоподателката, Парламентът освен това нарушил принципа на добросъвестно изпълнение на договорите и допуснал злоупотреба с право.
61 При все това е прието, че фактът, че даден кандидат в качеството на срочно нает служител упражнява дейност от естество, подобно на тази, за която е организиран конкурс, не пречи на институцията да вземе предвид неуспешното участие на заинтересованото лице в този конкурс с оглед прекратяване на неговия договор (вж. Решение по дело Hoyer/Комисия, точка 48 по-горе, точка 47). В тази насока трябва да се приеме също, че обстоятелството, че жалбоподателката е упражнявала функциите на лекар като срочно нает служител на договор за неопределено време, но временно, в очакване на резултатите от процедурата за подбор PE/95/S, не е пречка пред Парламента да вземе предвид факта, че тя не фигурира в списъка с подходящи кандидати от посочената процедура за подбор, за да прекрати нейния договор, с мотива че всички свободни работни места за лекари вече са били заети от кандидати, одобрени по тази процедура за подбор.
62 Освен това трябва да се припомни, че предметът на член 7 от вътрешните правила е да организира назначаването на срочно наети служители за службите на Парламента, като подчинява постоянното им назначаване на процедура за подбор в интерес на добрата администрация, и че както бе посочено по-горе, Парламентът по принцип е обвързан от тази разпоредба, както и от обстоятелството, че жалбоподателката не е била вписана в списъка с подходящи кандидати по процедурата за подбор PE/95/S. Следователно, макар и считано от 26 март 2008 г., Парламентът да е сключил с жалбоподателката договор за неопределено време като срочно нает служител, той не е можел да ѝ предостави свободно работно място на лекар, без да наруши принципа на равно третиране на кандидатите в тази процедура за подбор в ущърб по-специално на одобрените по нея кандидати.
63 Освен това Парламентът изтъква, че преди да уволни жалбоподателката, в съответствие със задължението за полагане на грижа е проучил дали тя може да бъде назначена на друго работно място като лекар в рамките на медицинския кабинет, но подобно ново назначаване се е оказало невъзможно поради нейните специфични квалификации. В това отношение следва обаче да се отбележи, че жалбоподателката всъщност иска единствено оставянето си на работното ѝ място на лекар в рамките на медицинския кабинет в Люксембург.
64 Жалбоподателката поддържа също така, че Парламентът не се е опитал да намери разрешение на проблема заедно с нея и я е уволнил, без дори да я изслуша, което в действителност е така.
65 Тази последна критика се явява в подкрепа на твърдението за нарушение на задължението за полагане на грижа, на което току-що бе отговорено.
66 В хипотезата, в която жалбоподателката все пак е искала да повдигне твърдение за нарушение на правото на защита или на принципа на добра администрация, доколкото Парламентът не ѝ е позволил да изложи гледната си точка, следва да се припомни, че правото на изслушване може да доведе до отмяна на взетото решение само ако при липсата на нарушение на това право е можело резултатът от тази процедура да бъде друг (вж. Решение на Съда от 12 ноември 1996 г. по дело Ohja/Комисия, C‑294/95 P, точка 67, Решение на Първоинстанционния съд от 18 януари 2000 г. по дело Mehibas Dordtselaan/Комисия, T‑290/97, точка 47 и Решение на Първоинстанционния съд от 23 април 2002 г. по дело Campolargo/Комисия, T‑372/00, точка 39; Решение на Съда на публичната служба от 8 март 2011 г. по дело De Nicola/ЕИБ, F‑59/09, точка 182, което е предмет на производство по обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑264/11 P). В конкретния случай обаче предвид член 7 от вътрешните правила и задължението да се зачита равенството между кандидатите в процедура за подбор PE/95/S, предвид факта, че жалбоподателката не е в списъка с подходящи кандидати, изготвен след тази процедура, и предвид обстоятелството, че ООСД е бил обвързан от броя свободни места за заемане, явно, е нямало да бъде взето различно от обжалваното решение, ако на жалбоподателката беше предоставена възможност да изложи становището си.
67 Ето защо следва да се заключи, че третото правно основание е неоснователно и поради пълната липса на основателно правно основание да се отхвърлят исканията за отмяна.
По исканията Съдът на публичната служба да се произнесе по всички последици, включително финансови, които биха произтекли от отмяната на обжалваното решение и по исканията за изплащане на обезщетение за вреди
68 На основание на пълната юрисдикция на Съда на публичната служба жалбоподателката иска той да я възстанови в положението, в което тя би трябвало да се намира в случай на отмяна на обжалваното решение, а именно да продължи да бъде служител в медицинския кабинет на Парламента в Люксембург.
69 В случай че не е възможно да разпореди връщането ѝ на това място, жалбоподателката иска Съдът на публичната служба да осъди Парламента да ѝ изплати сумата от 288 000 EUR, представляваща заплатите за 36 месеца, като обезщетение за вреди. Освен това жалбоподателката иска Парламентът да бъде осъден да ѝ плати сумата от 15 000 EUR като обезщетение за нанесените ѝ неимуществени вреди. Тези вреди произтичали от неуважителния начин, по който били третирани социалните ѝ права, от чувството за измама по отношение на перспективите ѝ за кариера и поради факта, че тя е трябвало да започне втори процес в защита на правата си.
70 Настоящите искания се явяват продължение на исканията за отмяна и трябва да бъдат отхвърлени вследствие на отхвърлянето на последните.
71 Дори да се предположи, че за да обоснове поправянето на неимуществени вреди, жалбоподателката се основава на поведение на Парламента, което не е свързано с процеса на вземане на решения, а именно че я е измамил относно перспективите ѝ за кариера, и на неуважителния начин, по който са третирани социалните ѝ права, в този случай ще трябва да се отбележи, че исканията за обезщетение са недопустими, поради това че не са били предшествани от искане въз основа на член 46 от УРДС и на член 90 от Правилника.
По съдебните разноски
72 Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.
73 От гореизложените мотиви следва, че жалбоподателката е загубила делото. Освен това в исканията си Парламентът изрично е поискал тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, жалбоподателката следва да понесе направените от нея съдебни разноски и да бъде осъдена да заплати съдебните разноски, направени от Парламента.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Г‑жа Scheefer понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да понесе разноските, направени от Европейския парламент.
Van Raepenbusch | Boruta | Barents |
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 6 март 2013 година.
W. Hakenberg | | S. Van Raepenbusch |