ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

13 февруари 2012 година

Дело F‑118/11 R

Marcuccio

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението — Неотложност — Липса“

Предмет:      Молба на основание членове 278 ДФЕС и 157 АЕ, както и член 279 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която г‑н Marcuccio иска по-специално да бъде спряно изпълнението на решението за отхвърляне на направеното от него с писмо от 30 юни 2011 г. искане Комисията да приеме решение, което по думите на г‑н Marcuccio „да се отнася до признаване за професионална“ на болестта, вследствие на която е пенсиониран по инвалидност

Решение:      Отхвърля молбата за допускане на обезпечение. Не се произнася по съдебните разноски.

Резюме

1.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Fumus boni juris — Неотложност — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси — Ред за разглеждане и начин на проверка — Право на преценка на съдията по обезпечителното производство

(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Тежест на доказване

(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба в молбите за постановяване на временни мерки трябва да се излагат по-специално обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност за постановяване на поисканите временни мерки.

Условието за неотложност и условието за вероятна основателност на молбата (fumus boni juris) са кумулативни, поради което молбата за постановяване на временни мерки трябва да се отхвърли, ако някое от тези условия не е изпълнено. Съдията по обезпечителното производство следва също да претегли разглежданите интереси.

При тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи в зависимост от особеностите на случая как следва да провери дали са налице различните условия и какъв е редът за тази проверка, тъй като няма правна норма, която да му налага предварително установен аналитичен модел за преценка на необходимостта от постановяване на временни мерки.

(вж. точки 16—18)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 3 юли 2008 г., Plasa/Комисия, F‑52/08 R, точки 21 и 22 и цитираната съдебна практика; 15 февруари 2011 г., De Pretis Cagnodo и Trampuz de Pretis Cagnodo/Комисия, F‑104/10 R, точка 16

2.      Целта на обезпечителното производство не е да осигури поправянето на вреди, а да гарантира пълната ефикасност на решението по същество. За да се постигне тази цел, исканите мерки трябва да бъдат неотложни, в смисъл че за да се избегне значително и непоправимо увреждане на интересите на ищеца или жалбоподателя, е необходимо те да бъдат наложени и да породят действие още преди да бъде постановено решението по главното производство. Освен това страната, която иска постановяването на временните мерки, е длъжна да докаже, че не би могла да изчака изхода от главното производство, без да претърпи вреда от такъв характер.

(вж. точка 20)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 19 декември 2002 г., Esch-Leonhardt и др./ЕЦБ, T‑320/02 R, точка 27