ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)
25 май 2011 година
Дело F-74/07 RENV
Stefan Meierhofer
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Назначаване — Конкурс на общо основание — Неуспешно положен устен изпит — Задължение за мотивиране — Правила относно разискванията на конкурсната комисия“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 52 АЕ, с която г‑н Meierhofer иска по същество, от една страна, отмяна на решението от 10 май 2007 г. на комисията по конкурс EPSO/AD/26/05, с което той е уведомен, че не е положил успешно устния изпит по посочения конкурс, както и на решението от 19 юни 2007 г. да не се уважи неговото искане за преразглеждане на решението от 10 май 2007 г., и от друга страна, нова оценка на този изпит и включването му в списъка с резерви
Решение: Не следва да се произнася по жалбата на г‑н Meierhofer в частта, с която се оспорват недостатъчните мотиви на решението от 19 юни 2007 г. Отхвърля жалбата на г‑н Meierhofer в останалата ѝ част, отчасти като явно неоснователна и отчасти като явно недопустима. Европейската комисия поема две трети от съдебните разноски, направени от жалбоподателя във връзка с първото производство пред Съда на публичната служба, както и собствените си съдебни разноски във връзка с първото производство пред Съда на публичната служба, с производството пред Общия съд на Европейския съюз и във връзка с настоящото производство. Жалбоподателят поема една трета от своите съдебни разноски във връзка с първото производство пред Съда на публичната служба, както и всички свои съдебни разноски във връзка с производството пред Общия съд на Европейския съюз и с настоящото производство.
Резюме
1. Длъжностни лица — Обжалване — Срокове — Възобновяване — Условие — Ново обстоятелство — Съдебно решение, което установява нарушение на Правилника с административно решение с общо приложение — Липса на ново обстоятелство по отношение на лица, които не са упражнили правото си на обжалване
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Решение кандидатът да не бъде включен в списъка на успешно издържалите кандидати — Задължение за мотивиране — Непълнота на мотивите — Отстраняване на нередовности в хода на съдебното производство — Условия
(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица; член 6 от приложение III)
3. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурсна комисия — Състав — Квалификация на членовете да преценят обективно устните изпити
(член 3 от приложение III към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Конкурс — Разглеждане на кандидатурите — Право на преценка на конкурсната комисия — Съдебен контрол — Граници
1. Правното действие на съдебно решение за отмяна на акт на институция се отнася само до страните по спора и до пряко засегнатите от отменения акт лица. Само по отношение на тези лица дадено съдебно решение може да представлява ново обстоятелство и да възобнови срока за обжалване на този акт. Безспорно е също, че когато решение на юрисдикция на Съюза констатира, че административно решение с общо приложение нарушава Правилника, то по отношение на лицата, които не са използвали своевременно предоставените им възможности за обжалване, тази констатация не може да представлява ново обстоятелство, обосноваващо подаване на искане за преразглеждане на засягащи ги индивидуални решения. Подобно съдебно решение не отменя разглежданото административно решение с общо приложение, а само обявява за неприложими в конкретен случай някои от неговите разпоредби. Тези принципи могат да се прилагат аналогично при въвеждане извън срока на ново правно основание в хода на производството, когато съдебно решение отменя единствено решенията имената на жалбоподателите да не бъдат включени в списъка с резерви от конкурс, без при това да отменя посочения конкурс.
(вж. точки 39—41)
Позоваване на:
Съд — 14 декември 1965 г., Pfloeschner/Комисия, 52/64; 8 март 1988 г., Brown/Съд, 125/87, точка 13; 14 юни 1988 г., Muysers и Tülp/Сметна палата, 161/87, точка 10
Първоинстанционен съд — 11 юли 1997 г., Chauvin/Комисия, T‑16/97, точки 39—45; 9 февруари 2000 г., Gómez de la Cruz Talegón/Комисия, T‑165/97, точка 51
Съд на публичната служба — 11 юни 2009 г., Ketselidou/Комисия, F‑81/08, точки 46 и 47
2. Що се отнася до жалба на кандидат в конкурс по документи и чрез изпит, който не е издържал устния изпит и не е бил включен в списъка с резерви, Комисията изпълнява своето задължение за мотивиране, когато още преди подаването на жалбата е представено начално изложение на мотиви и когато в хода на производството тя е предоставила получените от жалбоподателя междинни оценки от устния изпит, които представляват изискваното допълване на информацията.
(вж. точка 47)
3. За да бъде сформирана в съответствие с разпоредбите на Правилника, и по-специално на член 3 от приложение III към него, конкурсната комисия трябва да има такъв състав, който да гарантира извършването на обективна преценка на представянето на кандидатите в конкурса от гледна точка на техните професионални качества. Изискването членовете на конкурсната комисия да познават езика, на който кандидатите трябва да положат устния изпит, варира в зависимост от обстоятелствата, присъщи на всеки конкурс, в зависимост от значението, което владеенето на посочения език има за подлежащата на заемане позиция и в зависимост от целта на съответния устен изпит. Що се отнася например до конкурс на общо основание, организиран с цел да бъдат назначени администратори, по-специално в областта на европейската публична администрация, в която устният изпит няма за цел да провери езиковите познания на кандидата на неговия основен език, а по-скоро да провери способността му да комуникира на този език в мултикултурна среда по време на устния изпит, конкурсната комисия не трябва непременно да включва член или оценител на същия основен език като езика на кандидатите, тъй като използването на устни преводачи може напълно да разреши евентуални проблеми с разбирането.
По-нататък само твърдението, че председателят на конкурсната комисия не владее основния език на кандидата и че не е използвал устни преводачи по време на устния изпит, не е достатъчно, за да се приеме съставът на дадена конкурсна комисия за нередовен, тъй като жалбоподателят не е установил, че конкурсната комисия не е била в състояние да прецени обективно, по езикови причини, неговите професионални качества. Освен това обстоятелството, че председателят на конкурсната комисия не владее този език, дори да се приеме за установено, не е поставило жалбоподателя в по-неблагоприятно положение от кандидатите, които също като него са избрали този език и следователно са се оказали в същата ситуация, що се отнася до твърдяното непознаване на въпросния език.
(вж. точки 51, 52 и 54—57)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 22 май 1990 г., Marcopoulos/Съд, T‑32/89 и T‑39/89, точка 37; 27 юни 1991 г., Valverde Mordt/Съд, T‑156/89, точка 105; 20 май 2003 г., Diehl Leistner/Комисия, T‑80/01, точки 28—31
4. Когато пред него се оспорва законосъобразността на решение, с което даден кандидат не се включва в списъка с резерви, Съдът на публичната служба проверява спазването на приложимите правила, т.е. по-конкретно процесуалните правила, съдържащи се в Правилника и в обявлението за конкурса, както и тези, от които се ръководи в работата си конкурсната комисия, в частност задължението ѝ за безпристрастност и за равно третиране на кандидатите, както и за недопускане на злоупотреба с власт. Съдът на публичната служба проверява също дали съдържанието на даден изпит излиза извън посочения в обявлението за конкурса обхват, или е непропорционално спрямо целите на изпита от конкурса. В някои хипотези, в които конкурсната комисия не разполага с право на преценка, контролът на съда може освен това да се отнася до точността на фактите, на които конкурсната комисия се е основала, за да вземе своето решение. В замяна на това преценката, която извършва конкурсна комисия, когато оценява познанията и качествата на кандидатите, е извън контрола на съда. Освен това устните изпити са изпитите, при които конкурсната комисия притежава най-голяма свобода на преценка. Това не е така, що се отнася до контрола за съответствие между цифровата оценка и словесната преценка на конкурсната комисия. Всъщност това съответствие — гаранция за равното третиране на кандидатите — е едно от правилата, от които се ръководи конкурсната комисия в своята работа и чието спазване съдът е длъжен да провери. Съответствието между цифровата оценка, дадена на кандидата, и словесната преценка на конкурсната комисия може да бъде обект от страна на Съда на публичната служба на контрол относно преценката на представянето на кандидата от конкурсната комисия.
(вж. точки 62—64)
Позоваване на:
Съд — 9 октомври 1974 г., Campogrande и др./Комисия, 112/73, 144/73 и 145/73, точки 34—53; 8 март 1988 г., Sergio и др./Комисия, 64/86, 71/86—73/86 и 78/86, точка 22
Първоинстанционен съд — 21 май 1996 г., Kaps/Съд, T‑153/95, точка 37; 11 февруари 1999 г., Jiménez/СХВП, T‑200/97, точки 43—57; 23 януари 2003 г., Angioli/Комисия, T‑53/00, точки 91, 93 и 94; 5 март 2003 г., Staelen/Парламент, T‑24/01, точки 47—52; 26 януари 2005 г., Roccato/Комисия, T‑267/03, точка 42; 12 март 2008 г., Giannini/Комисия, T‑100/04, точки 277 и 278
Съд на публичната служба — 11 септември 2008 г., Coto Moreno/Комисия, F‑127/07, точка 33; 5 май 2010 г., Schopphoven/Комисия, F‑48/09, точка 26