Language of document :

Преюдициално запитване от Općinski sud u Zadru (Хърватия), постъпило на 2 април 2019 г. — R. D., A. D./Raiffeisenbanke St. Stefan-Jagerberg-Wolfsberg eGen

(Дело C-277/19)

Език на производството: хърватски

Запитваща юрисдикция

Općinski sud u Zadru

Страни в главното производство

Ищци: R. D., A. D.

Ответник: Raiffeisenbank St. Stefan-Jagerberg-Wolfsberg eGen

Преюдициални въпроси

Какви са обхватът и значението на защитата на потребителите съгласно Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО1 , както и съгласно Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители2 и за изменение на директиви 2008/48/ЕО3 и 2013/36/ЕС4 и Регламент (ЕС) № 1093/20105 ?

Имат ли ищците качеството на потребители по смисъла на разпоредбите от Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО, както и по смисъла на разпоредбите от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010, като се има предвид, че ответникът оспорва това им качество?

Противоречи ли националната правна уредба по член 3, параграф 1, точка a) от Закона за потребителския кредит на разпоредбите от член 4 от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година и член 3 от Директива 2008/48/ЕО, както и на останалите цели и насоки за защита потребителите, посочени в преамбюла от Директива 2014/17/ЕС, след като във въпросната правна уредба горната граница на защитата на потребителите се фиксира в определен размер, а именно 1 000 000,00 куни?

Трябва ли член 5, параграф 1 от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година да се тълкува в смисъл, че ако ответникът е кредитна кооперация, регистрирана в Република Австрия, без да разполага с лиценз от Хърватската централна банка за извършване на дейност по отпускане на потребителски кредити през 2007 г. и 2008 г., нито със специален лиценз от Министерство на финансите по член 22 от Закона за потребителския кредит, нито пък има регистрирано представителство или регистриран клон на територията на Република Хърватия, е налице основание за обявяване на нищожността на договорите за кредит и нарушение на въпросната разпоредба от посочената директива, тъй като по този начин (евентуално) пряко се застрашават потребителските права на физическите лица на територията на Република Хърватия, като се има предвид, че за ответника не се е прилагал надзорът, предвиден в правната уредба с цел защита на потребителите и установяване на единни стандарти и критерии за кредитиране на потребителите при ипотечните кредити, както се посочва в преамбюла на Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г.?

Може ли да се счита, че в разглеждания случай са били нарушени членове 18, 19 и 20 от Директива 2014/17/ЕС, тъй като добросъвестността и лоялността са правно изискване, и по-специално дали при сключването на договорите за кредит е нарушена посочената директива, след като кредитът е отпуснат при ефективен лихвен процент от 9,4%, а на потребителите австрийски граждани в своята страна ответникът е отпускал кредити с лихвен процент от 4% — член 1000 от австрийския ABGB (Allgemeines Buergerliches Gestzbuch, Общ граждански кодекс) — които лихви при това са променливи, така че ответникът като кредитна институция ги променя едностранно, и същият отпуска кредити само срещу учредяване на ипотека?

Може ли да се счита, че са нарушени разпоредбите от Директива 2014/17/ЕС, съответно от Директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010, предвид националната правна уредба по член 2 и член 5, параграф 1, точка 2 от Закона за кредитните институции, ако на ответника като кредитна институция по австрийското право е позволено без лиценз и надзор от националния орган да извършва дейност по отпускане на потребителски кредити на хърватски граждани на територията на Република Хърватия, и може ли да се счита, че при това положение посочената национална правна уредба не е осигурила достатъчната защита на физическите лица в качеството им на потребители, която се предвижда в член 5 „Компетентни органи“ от Директива 2014/17/ЕС, и че ответникът не е действал в съответствие с принципите на добросъвестност и лоялност, предвидени в член 4 от Закона за задълженията, което води до нищожност на клаузите от договора за кредит?

Допуснати ли са формални пороци при сключването на договорите за кредит, съответно нарушени ли са в случая, разглеждан в главното производство, членове 13, 14 и 16 от Директива 2014/17/ЕС, поради включването на клауза A на страница 2 от договорите за кредит с еднократно погасяване на главницата със следното съдържание: „Ефективният годишен лихвен процент е 9,4%. За фиктивния годишен лихвен процент при забавено плащане виж табелата на гишето“?

Може ли да се счита, че в положение като разглежданото в главното производство са нарушени разпоредбите на членове 13, 14 и 16 от Директива 2014/17/ЕС, като се има предвид, че оспорваните договори за кредит са договори с общи условия, тоест бланкови договори, изготвени върху предварително подготвени формуляри на ответника, отпечатани на немски език и без да са преведени изцяло на майчиния език на ищците, а сключването на договорите е било предшествано от реклама чрез мрежата от посредници на ответника (кооперация) в Република Хърватия, които също като самия ответник не са разполагали по хърватското право с лиценз от Хърватската централна банка за извършване на кредитна дейност, съответно с лиценз от Министерство на финансите за отпускане на потребителски кредити на територията на Република Хърватия?

Може ли в положение като разглежданото в главното производство да се счита, че са нарушени разпоредбите от Директива 2014/17, съответно от Директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010, ако националната правна уредба и по-специално член 2, параграфи 1, 2 и 3 и член 5, параграф 1, точки 1 и 2 от Закона за кредитните институции позволява на ответника в качеството му на кредитна институция по австрийското право без да има лиценз от националния хърватския надзорен орган да извършва дейност по отпускане на потребителски кредити на хърватски граждани на територията на Република Хърватия, и може ли да се счита, че при това положение посочената национална правна уредба не е осигурила достатъчната защита на физическите лица в качеството им на потребители, която се предвижда в член 5 „Компетентни органи“ от Директива 2014/17/ЕС, и че ответникът не е действал добросъвестно и лоялно, както се изисква в член 4 от Закона за задълженията, което води до нищожност на клаузите от договора за кредит?

Трябва ли да се счита, че липсата на подходящи транспониращи разпоредби в хърватското национално законодателство към момента на сключване на договорите за кредит през 2007 г. и 2008 г., които подробно да регулират възможността и условията за поемане на дългове от хърватски граждани в чужбина, е довела до сериозен дисбаланс в положението на ползвателите на кредита, от една страна, и банката, от друга страна, и оставила ли е тази правна празнота ползвателите незащитени, което би било в противоречие с разпоредбите от Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. и по-специално с член 13 от нея?

____________

1     Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година относно правата на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 304, 2011 г., стр. 64.).

2     Директива 2014/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно договорите за кредити за жилищни недвижими имоти за потребители и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2013/36/ЕС и Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 60, 2014 г., стр. 34.).

3     Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ L 133, 2008 г., стр. 66.).

4     Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338.).

5     Регламент (ЕС) № 1093/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 година за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган), за изменение на Решение № 716/2009/ЕО и за отмяна на Решение 2009/78/ЕО на Комисията (ОВ L 331, 2010 г., стр. 12.).