ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
M. CAMPOS SÁNCHEZ-BORDONA
представено на 4 юли 2018 година(1)
Дело C‑220/18 PPU
ML
встъпила страна:
Generalstaatsanwaltschaft Bremen
(Преюдициално запитване, отправено от Hanseatisches Oberlandesgericht in Bremen (Висш областен съд Бремен, Германия)
„Преюдициално запитване — Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Рамково решение 2002/584/ПВР — Европейска заповед за арест — Основания за отказване на изпълнението — Харта на основните права на Европейския съюз — Член 4 — Забрана на нечовешкото и унизително отношение — Условия на задържане в издаващата държава членка“
1. След тълкуването на Рамково решение 2002/584/ПВР(2), направено от Съда в решение от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru(3), с настоящото преюдициално запитване отново се поставят въпроси, свързани с европейската заповед за арест (ЕЗА).
2. Запитващата юрисдикция иска да получи от Съда допълнителни разяснения относно установената с посоченото решение съдебна практика, по-специално, в случай че (евентуалните) нарушения на правото на лицата да не бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение в пенитенциарните заведения в държавата на издаване на ЕЗА могат да бъдат поправени от съдебните органи на тази държава.
I. Правна уредба
1. Правото на Съюза
1. Харта на основните права на Европейския съюз
3. Член 4 гласи:
„Никой не може да бъде подложен на изтезания, на нечовешко или унизително отношение или наказание“.
2. Рамковото решение
4. Съображения 5, 6, 8, 10 и 12 гласят:
„(5) […] въвеждането на нова опростена процедура за предаване на осъдени или заподозрени лица за изтърпяване на наказание или за наказателно преследване дава възможност за премахване на сложността и евентуалното забавяне, присъщо на настоящата процедура по екстрадиция. […]
(6) Европейската заповед за арест съгласно настоящото рамково решение е първата конкретна мярка в областта на наказателното право, която прилага принципа за взаимно признаване, който Европейският съвет определя като „крайъгълния камък“ на съдебното сътрудничество.
[…]
(8) Решенията за привеждане в изпълнение на заповедите за арест трябва да бъдат предмет на достатъчен контрол, което означава, че съдебният орган на държавата членка, в която издирваното лице е задържано, следва да вземе решение за неговото предаване.
[…]
(10) Механизмът на европейската заповед за арест се основава на високо равнище на [доверие] между държавите членки. Нейното прилагане може да бъде спряно единствено в случай на съществено и продължаващо нарушаване на един от принципите на държавите членки, посочени в член 6, параграф 1 [ЕС, понастоящем след измененията член 2 ДЕС], определени от Съвета съгласно член 7, параграф 1 [ЕС, понастоящем след измененията, член 7, параграф 2 ДЕС] с посочените в член 7, параграф 2 от него последици.
[…]
(12) Настоящото рамково решение спазва основните права и се съобразява с принципите, признати в член 6 [ЕС] и отразени в Хартата […], по-специално глава VI от нея. Никоя разпоредба от настоящото рамково решение не може да се тълкува като забраняваща отказа да се предаде лице, за което е издадена заповед за арест, когато са налице почиващи на обективни елементи основания да се счита, че въпросната заповед е издадена с цел преследване или наказване на лице поради неговия пол, раса, религия, етническа принадлежност, националност, език, политически убеждения или сексуална ориентация, или че неговото положение е свързано с някое от тези основания […]“.
5. Член 1 предвижда:
„1. Европейската заповед за арест е съдебно решение, което е издадено от държава членка, с оглед задържане и предаване на друга държава членка на издирвано лице, с цел наказателно преследване или изпълнение на присъда за лишаване от свобода или на мярка, изискваща задържане.
2. Държавите членки следва да изпълнят всяка европейска заповед за арест въз основа на принципите на взаимното признаване и в съответствие с разпоредбите на настоящото рамково решение.
3. Рамковото решение няма [за последица] изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от [ЕС]“.
6. Член 5 предвижда:
„Съгласно законодателството на изпълняващата държава членка изпълнението на европейската заповед за арест от изпълняващия съдебен орган може да бъде обвързано от следните условия:
[…]
2) когато престъплението, за което е издадена европейската заповед за арест, е наказуемо с доживотен затвор или мярка, изискваща задържане до живот, изпълнението на заповедта за арест е обусловено от наличието на разпоредби в правната система на издалата го държава членка за преразглеждане на наложеното наказание или мярка по искане на лицето или най-късно 20 години след постановяването им или за помилване, което лицето може да поиска съгласно законодателството или практиката на издаващата държава членка с цел непривеждането им в изпълнение;
3) когато лицето, обект на европейска заповед за арест с оглед провеждане на наказателно производство, е гражданин или пребиваващ в изпълняващата държава членка, предаване може да се извърши, при условие че то, след като бъде изслушано, бъде върнато в изпълняващата държава членка, за да изтърпи наложеното наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане в издаващата държава членка“.
7. Член 6 гласи:
„1. Издаващият съдебен орган е съдебният орган на държавата членка, издала европейската заповед за арест, компетентен да я издаде съгласно правото на тази държава.
2. Изпълняващият съдебен орган е съдебният орган на изпълняващата държава членка, който е компетентен да изпълни европейската заповед за арест съгласно правото на тази държава.
3. Всяка държава членка следва да уведоми генералния секретариат на Съвета за компетентните съдебни органи според своето законодателство“.
8. Член 7 предвижда:
„1. Всяка държава членка може да определи централен орган, а когато правната ѝ система го предвижда [—] и повече от един централен орган, който да подпомага компетентните съдебни органи.
2. Държавата членка има право, когато е необходимо с оглед вътрешната структура на съдебната ѝ система, да натовари централния си орган/и с административното предаване и получаване на европейските заповеди за арест, както и с цялата свързана с тях официална кореспонденция.
Държавата членка, която иска да използва посочените в този член възможности, следва да предостави на генералния секретариат на Съвета информация, свързана с определения централен орган или централни органи. Посочването обвързва всички органи на издаващата държава членка“.
9. Съгласно член 15:
„1. Изпълняващият съдебен орган следва да реши в сроковете и при условията, определени в настоящото рамково решение, дали лицето да бъде предадено.
2. Ако изпълняващият съдебен орган счете, че предоставената от издаващата държава членка информация е недостатъчна, за да вземе решение за предаване, той следва да поиска незабавно да му бъде предоставена необходимата допълнителна информация, особено що се отнася до членове 3—5 и член 8 и може да определи срок за получаването ѝ, отчитайки необходимостта от спазването на посочените в член 17 срокове.
3. Издаващият съдебен орган може по всяко време да изпраща необходима допълнителна информация на изпълняващия съдебен орган“.
2. Германското право: Gesetz über die internationale Rechtshilfe in Strafsachen(4)
10. Рамковото решение е транспонирано в германския правен ред с членове 78—83, буква k) от IRG, в редакцията след изменението им(5).
11. По силата на член 29, параграф 1 от IRG Hanseatisches Oberlandesgericht in Bremen (Висш областен съд Бремен, Германия) се произнася по допустимостта на предаването, когато издирваното лице не е дало съгласието си за него.
12. Член 73 от IRG гласи:
„Предоставянето на правна помощ и предаването на данни, без да е налице молба за това, е недопустимо, ако противоречат на основните принципи на германския правен ред. В случай на молби по осми, девети и десети дял предоставянето на правна помощ е недопустимо, ако противоречи на установените в член 6 [ДЕС] принципи“.
II. Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
13. На 31 октомври 2017 г., Nyiregyházai járásbíróság (Районен съд Ниредхаза, Унгария) издава ЕЗА с цел изпълнение на наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, наложено на унгарския гражданин ML с присъда от 14 септември 2017 г. (постановена неприсъствено) за извършените от него престъпления телесни повреди, измама и кражба с взлом.
14. На 2 август 2017 г., същата юрисдикция издава друга ЕЗА с цел предаването на ML за провеждане на наказателно производство срещу него за деянията, за които впоследствие е осъден.
15. На 12 декември 2017 г. Amtsgericht Bremen (Районен съд Бремен) постановява задържането на ML. Той обаче вече е бил задържан, считано от 23 ноември същата година в изпълнение на първата ЕЗА.
16. С решение от 19 декември 2017 г. Hanseatisches Oberlandesgericht in Bremen (Висш областен съд Бремен), след като отменя задържането, извършено в изпълнение на първата ЕЗА, разпорежда задържането на ML за целите на изпълнението на ЕЗА от 31 октомври 2017 г.
17. ML възразява срещу предаването му на унгарските органи и иска да се отправи преюдициално запитване до Съда. Преди да се произнесе по предаването, запитващата юрисдикция иска предоставянето на допълнителна информация.
18. В контекста на първата ЕЗА Министерството на правосъдието на Унгария вече е информирало Hanseatisches Oberlandesgericht in Bremen (Висш областен съд Бремен) относно местата, в които ML ще бъде задържан, като е предоставило гаранции, че същият в никакъв случай няма да бъде подлаган на нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Съюза (наричана по-нататък „Хартата“).
19. С определение от 9 януари 2018 г. изпълняващият съдебен орган приема, че задържането на ML в едно от местата, посочени от Министерството на правосъдието на Унгария, не поражда проблеми. Той обаче изпитва съмнения във връзка с условията в други заведения, също посочени от това министерство като възможни места за лишаването от свобода на ML, поради което, в съответствие с правилата за изпълнение на наказанията, приети от Съвета на Европа през 2006 г.(6) и на Минималните стандартни правила на ООН за отношението към лицата, лишени от свобода(7), отправя до унгарските органи редица въпроси(8).
20. В отговора на Министерството на правосъдието на Унгария от 12 януари 2018 г. се посочва, че на 25 октомври 2016 г. в Унгария са влезли в сила правни разпоредби, които предоставят на задържаните лица възможности да подават жалби срещу условията на задържането им.
21. На 1 февруари 2018 г., Министерството на правосъдието на Унгария допълва предоставената информация, като посочва, че освен ако не настъпят непредвидени обстоятелства, издирваното лице щяло да бъде настанено в затвора в Будапеща за срок от две до три седмици. През този срок щели да бъдат приети мерки във връзка с изпълнение на предаването, които не били уточнени.
22. На 12 февруари 2018 г. изпълняващият съдебен орган иска някои уточнения във връзка с условията в затвора в Будапеща. Освен това, поставя въпроса в кои други пенитенциарни заведения може да бъде задържан ML и въз основа на какви фактически данни би могъл да провери условията на задържане в тези заведения. Унгарските органи не отговарят на това искане в указания от изпълняващия съдебен орган срок (28 февруари 2018 г.)(9).
23. Германската прокуратура поддържа изпълнението на ЕЗА, на което ML се противопоставя. При тези обстоятелства Hanseatisches Oberlandesgericht in Bremen (Висш областен съд Бремен) отправя до Съда следните преюдициални въпроси, като моли преюдициалното запитване да бъде разгледано по реда на спешното производство:
„1) Какво значение има при тълкуването на посочените по-горе разпоредби обстоятелството, че в издаващата държава членка съществуват възможности за правна защита на задържаните лица по отношение на условията на задържане?
a) Следва ли в случаите, когато изпълняващите съдебни органи разполагат с данни, които сочат за съществуването на системни или общи, засягащи определени групи лица или определени места за задържане, недостатъци във връзка с условията на задържане в издаващата държава членка, да се изключи, при спазване на посочените разпоредби, съществуването на съставляваща пречка за допустимостта на екстрадицията реална опасност от нечовешко или унизително отношение към издирваното лице в случая на екстрадицията му, ако се създават такива възможности за правна защита, без да е необходимо да се направи допълнителна проверка на конкретните условия на задържане?
б) От значение ли е за тази преценка обстоятелството, че що се отнася до посочените възможности за правна защита, Европейският съд по правата на човека счита, че няма основание да се приеме, че тези възможности за правна защита не предоставят на задържаните лица реалистични перспективи за подобряване на неподходящи условия на задържане?
2) Ако от отговора на първия преюдициален въпрос следва, че съществуването на възможности за правна защита на задържани лица, без да е направена допълнителна проверка от страна на съдебните органи изпълняващата държава членка на конкретните условия за задържане в издаващата държава членка, не е от естество да изключи наличието на реална опасност от нечовешко или унизително отношение към издирваното лице:
a) Следва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че проверката на условията на задържане в издаващата държава членка трябва да обхваща всички пенитенциарни заведения или други места за лишаване от свобода, в които издирваното лице евентуално би могло да бъде настанено? Важи ли това и в хипотезата на временно задържане или на задържане с цел временно настаняване в определени пенитенциарни заведения? Или проверката може да се ограничи до пенитенциарното заведение, в което според информацията, предоставена от органите на издаващата държава членка, се твърди, че издирваното лице вероятно ще бъде настанено за по-голямата част от срока на задържане?
б) Необходимо ли е във всеки конкретен случай да се извършва подробна проверка на съответните условия на задържане, в резултат на която да се установят както площта на личното пространство, с което разполага всеки затворник, така и останалите условия на задържане? Следва ли при преценката на така установените условия на задържане да се вземе предвид практиката на Европейския съд по правата на човека, произтичаща от решение Muršić с/у Хърватия (решение от 20 октомври 2016 г., № 7334/13 [CE:ECHR:2016:1020JUD000733413])?
3) Ако от отговора на втория преюдициален въпрос също следва, че задълженията на изпълняващите съдебни органи да извършват проверка трябва да обхващат всички пенитенциарни заведения, които могат да бъдат взети предвид:
a) може ли предоставянето на обща гаранция от страна на издаващата държава членка, че издирваното лице няма да бъде изложено на опасност да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение, да изключи необходимостта изпълняващите съдебни органи да извършат проверката на условията на задържане във всяко отделно пенитенциарно заведение, което може да бъде взето предвид;
б) или може ли, вместо проверка на условията на задържане във всяко отделно пенитенциарно заведение, което може да бъде взето предвид, решението на изпълняващите съдебни органи относно допустимостта на екстрадицията да се обвърже с условието, че издирваното лице няма да бъде подложено на такова отношение?
4) Ако от отговора на третия преюдициален въпрос също следва, че предоставянето на гаранции и поставянето на условия не могат да изключат необходимостта от извършването на проверката на условията на задържане от страна на изпълняващите съдебни органи във всяко пенитенциарно заведение в издаващата държава членка, което може да бъде взето предвид:
a) Обхваща ли задължението на изпълняващите съдебни органи за извършване на проверка на условията за задържане във всички пенитенциарни заведения, които могат да бъдат взети предвид, и в случаите, когато от страна на съдебните органи на издаващата държава членка е посочено, че задържането на издирваното лице в посочените заведения ще е с продължителност до три седмици, но това се обуславя от настъпването на обстоятелства, съставляващи пречка за това?
б) Важи ли това и когато изпълняващите съдебни органи не могат да установят дали тази информация е предоставена от издаващите съдебни органи, респективно дали тя произхожда от някой от централните органи на издаващата държава членка, предприели действия по искане на издаващия съдебен орган за помощ?“.
III. Производството пред Съда
24. Преюдициалното запитване постъпва в Съда на 27 март 2018 г., като е взето решение то да бъде разгледано по реда на спешното производство.
25. Писмени становища представят ML, германското и унгарското правителство, както и Комисията, които заедно с германската прокуратура и белгийското, датското, ирландското, испанското, нидерландското и румънското правителство се явяват в проведеното на 14 юни 2018 г. съдебно заседание.
IV. Анализ
1. Предварителни бележки
26. В решение Aranyosi, с което се предоставя отговор на въпроси, поставени от същата юрисдикция, която отправя и настоящото преюдициално запитване, Съдът постановява, че член 1, параграф 3, член 5 и член 6, параграф 1 от Рамковото решение трябва да се тълкуват в смисъл, че „когато са налице обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни, които сочат за съществуването на системни или общи, засягащи определени групи лица или определени места за задържане недостатъци във връзка с условията на задържане в издаващата държава членка, изпълняващият съдебен орган трябва да направи конкретна и точна проверка дали са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че поради условията на задържането му в тази държава членка лицето, за което е издадена европейска заповед за арест за целите на провеждането на наказателно производство или на изпълнението на наказание лишаване от свобода, ще е изложено на реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в случай че бъде предадено на тази държава членка“(10).
27. По-нататък в решението се посочва, че „[з]а тази цел той трябва да поиска предоставянето на допълнителна информация от издаващия съдебен орган, който, след като при необходимост поиска помощ от централния орган или от един от централните органи на издаващата държава членка по смисъла на член 7 от посоченото Рамково решение, трябва да предостави тази информация в определения в искането срок. Изпълняващият съдебен орган трябва да отложи своето решение относно предаването на заинтересованото лице, докато не получи допълнителната информация, която му позволява да изключи съществуването на такава опасност. Ако съществуването на опасността не може да се изключи в разумен срок, посоченият орган трябва да реши дали да прекрати процедурата по предаване“(11).
28. През 2016 г. Hanseatisches Oberlandesgericht in Bremen (Висш областен съд Бремен) моли Съда да уточни своята практика, отправяйки му редица допълнителни въпроси. Не е било възможно обаче да му бъде предоставен отговор, тъй като ЕЗА е отменена преди Съдът да се произнесе, поради което производството по преюдициалното запитване е прекратено(12).
29. В настоящия (трети случай) запитващата юрисдикция иска от Съда да направи тълкуване по-специално на член 1, параграф 3, член 5 и член 6, параграф 1 от Рамковото решение във връзка с член 4 от Хартата, в контекста на „процедурата по проверка на условията на задържане в издаващата държава членка от изпълняващите съдебни органи, посочена от Съда […] в решение Aranyosi и Căldăraru […]“(13).
30. Преди да пристъпя към анализа на поставените въпроси, не е излишно да припомня, че Рамковото решение има за цел да замести традиционната система за екстрадиция, характеризираща се със значителен политически елемент на целесъобразност, със система за предаване между съдебните органи, основана на принципа на взаимно признаване, която почива на висока степен на доверие между държавите членки(14).
31. Принципът за взаимното признаване, „който е „крайъгълният камък“ на съдебното сътрудничество съгласно член 1, параграф 2 от Рамковото решение, изисква държавите членки по принцип да са длъжни да изпълнят европейската заповед за арест“(15). Този принцип от своя страна „се основава на принципа на взаимно доверие между държавите членки, че съответните им национални правни системи са в състояние да осигурят еднаква и ефективна защита на основните права, признати на равнището на Съюза, и в частност в Хартата“(16).
32. Принципите на взаимно признаване и взаимно доверие са основни за правото на Съюза, доколкото, както Съдът постановява в решение Aranyosi, позовавайки се на Становище 2/13(17), „позволяват създаването и поддържането на пространство без вътрешни граници“, още повече че „по-конкретно принципът на взаимно доверие изисква, що се отнася по-специално до пространството на свобода, сигурност и правосъдие, от всяка от тези държави да приеме, освен при изключителни обстоятелства, че всички други държави членки зачитат правото на Съюза, и по-специално признатите от него основни права“(18).
33. Ето защо, освен в случаите, при които не се допуска изпълнение, изброени изчерпателно в член 3 от Рамковото решение, и случаите, при които изпълнението може да бъде отказано, посочени в членове 4 и 4а от същото решение, изпълняващият съдебен орган поначало е длъжен да изпълни ЕЗА, без да може да обвързва това изпълнение с условия, различни от предвидените в член 5 от самото рамково решение.
34. Така „изпълнението на европейската заповед за арест е принципът, а отказът да бъде изпълнена е предвиден като изключение, което трябва да се тълкува стриктно“(19).
35. Законодателят на Съюза е предвидил, че прилагането на механизма на ЕЗА „може да бъде спряно единствено в случай на съществено и продължаващо нарушаване на един от принципите на държавите членки, посочени в член [2 ДЕС], определени от Съвета съгласно [член 7, параграф 1 ДЕС] с посочените в член 7, параграф 2 от него последици“(20).
36. От решение Aranyosi обаче следва, че извън току-що описаната хипотеза (тоест, освен ако Съветът не е установил официално, в съответствие с член 7 ДЕС, съществено и продължаващо нарушаване на ценностите и правата, посочени в член 2 ДЕС), правото на Съюза допуска неизпълнение на ЕЗА в други случаи само по изключение. Анализът на втория, третия и четвъртия преюдициален въпрос ще предостави възможност да се очертае обхватът на това изключение.
1. По значението на способите за защита, предоставени от издаващата държава членка (първи преюдициален въпрос)
37. Hanseatisches Oberlandesgericht in Bremen (Висш областен съд Бремен) формулира първия си въпрос в рамките на съвсем конкретна фактическа обстановка: когато изпълняващите съдебни органи разполагат с „данни, които сочат за съществуването на системни или общи, засягащи определени групи лица или определени места за задържане, недостатъци във връзка с условията на задържане в издаващата държава членка“.
38. Изхождайки от това обстоятелство, запитващата юрисдикция иска да разбере „[к]акво значение има […] обстоятелството, че в издаващата държава членка съществуват възможности за правна защита на задържаните лица по отношение на условията на задържане“.
39. Считам, че на така поставения въпрос запитващата юрисдикция би могла сама да намери отговора, който иска от Съда. Ако „възможностите за правна защита [предоставени] от издаващата държава членка“ са достатъчни, за да изключат наличието на опасност от нечовешко или унизително отношение, вече не би могло да се говори за „съществуването на системни или общи недостатъци“.
40. Според мен хипотезата, описана от запитващата юрисдикция, не е съвсем същата като тази, във връзка с която е постановено решение Aranyosi:
– навремето (през 2015 г.) тя е посочила, че с оглед на информацията, с която разполага, са налице убедителни данни, че г‑н Aranyosi може да бъде поставен при условия на задържане, които нарушават член 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека (наричана по-нататък „ЕКПЧ“) и член 6 ДЕС, по-специално поради пренаселеността на местата за задържане(21),
– понастоящем (през 2018 г.) обстановката е променена и именно с цел актуализиране(22) на елементите за преценка, за да бъде потвърдено или променено формираното тогава убеждение, запитващата юрисдикция е поискала допълнителна информация от унгарските органи. С оглед на получените данни тя приема за необходимо да вземе предвид едно ново съществено обстоятелство, каквото е приемането на мерки за защита, с които издаващата държава членка не е разполагала към момента на отправяне на преюдициалното запитване, по което е постановено решение Aranyosi(23).
41. От (новата) информация, предоставена на запитващата юрисдикция от унгарските органи, е видно, че на 25 октомври 2016 г. са приети конкретни правни разпоредби, целящи да предоставят на засегнатите лица възможността да подават жалби срещу условията на задържането им. Съгласно акта за преюдициално запитване Европейският съд по правата на човека (наричан по-нататък „ЕСПЧ“) е постановил, че няма причина да се смята, че тези нови мерки не предоставят реална възможност за подобряването на условията на задържане в съответствие със забраната на нечовешкото и унизително отношение(24).
42. Така съгласно решението на ЕСПЧ от 14 ноември 2017 г.(25), цитирано от запитващата юрисдикция, „няма доказателства, че [новите мерки, приети от унгарския законодател] не предоставят реалистични перспективи за подобряването на неподходящи условия на задържане и че не създават възможност за задържаните лица тези условия на задържане да бъдат приведени в съответствие с изискванията на член 3 от Конвенцията“(26), доколкото съдебният контрол върху дейността на пенитенциарния орган е изрично гарантиран(27).
43. Обстоятелството, че от 2016 г. унгарското законодателство предвижда механизъм за подаване на жалби, който позволява на задържаните лица да получат съдебна закрила срещу неподходящите условия на задържане, би трябвало да бъде достатъчно, ако този механизъм действа по подходящ начин, за да се изключи наличието на системни или общи недостатъци в националната пенитенциарна система по отношение на правото на лицата да не бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение. Аргумент в този смисъл е и взаимното доверие, което, както посочих по-горе, стои в основата на механизма на ЕЗА и съответно е основанието за съществуването на взаимното признаване на съдебните решения.
44. Възможно е обаче новото законодателство да има само декларативен, а не ефективен характер и поради това да не предоставя достатъчна закрила. Ако това е така, предвид „[а]бсолютния характер на гарантираното с член 4 от Хартата право“(28), е необходимо то да бъде защитено от изпълняващия съдебен орган, ако той „разполага с данни, които сочат, че е налице реална опасност от нечовешко или унизително отношение към задържаните лица в издаващата държава членка“(29).
45. За целите на преценката относно реалното прилагане на посочения механизъм ще припомня, че съгласно решение Aranyosi „обективни[те], достоверни[те], точни и надлежно актуализирани данни относно преобладаващите в издаващата държава членка условия на задържане […] могат да произтичат по-специално от решения на международни юрисдикции, като например решенията на ЕСПЧ, от съдебни решения в издаващата държава членка, както и от решения, доклади и други документи, съставени от органите на Съвета на Европа, или произтичащи от системата на Обединените нации(30).
46. Събраните в посочените случаи данни позволяват да се направи изводът, че приетите от унгарския законодател мерки не представляват декларативни или неприложими решения, а могат да породят ефективни практически последици.
47. На първо място, такова е становището на ЕСПЧ, който приема, че новите разпоредби не са само на хартия, а че допринасят ефективно за защита на правото на лицата да не бъдат подлагани на нечовешко или унизително решение.
48. На второ място, в решението си от юни 2017 г.(31) Комитетът на министрите на Съвета на Европа оцени усилието на унгарските власти за решаването на проблема с пренаселеността на затворите, като посочи, че взетите мерки изглежда дават първите си резултати, като се очаква, че както тези мерки, така и други, които могат да бъдат приети в бъдеще, ще помогнат на националните органи да предприемат, във всеки отделен случай, конкретни и ефективни действия, за да продължат да се справят с този проблем(32).
49. Запитващата юрисдикция признава, че с оглед на възприетото от ЕСПЧ становище „изпълняващият съдебен орган може да се види принуден да приеме, че новите възможности за правна защита […] изключват наличието на реална опасност за издирваното лице да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение в резултат на условията на неговото задържане“(33). Според нея обаче обстоятелството, че ЕСПЧ си е запазил правото да се произнесе относно евентуални нарушения на член 3 от ЕКПЧ, ако обжалването по реда на националното право се окаже безрезултатно, навежда на извода, че посоченият съд не отхвърля напълно съществуването на опасност за издирваното лице да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение(34).
50. Всъщност изразената от ЕСПЧ готовност да се произнесе по жалби, които задържаните лица, чиито жалби не са уважени пред националните съдилища, евентуално биха желали да подадат, не означава израз на пълно и принципно недоверие към националната система за закрила. Това е по-скоро напомняне, че е възможно срещу националните съдебни решения, които не поправят конкретни нарушения на гарантираните с ЕКПЧ права, да бъде подадена жалба пред самия ЕСПЧ(35).
51. Именно по посоченото дело ЕСПЧ постановява, че въведените в Унгария средства за защита с реформата от 2016 г. трябва да бъдат използвани от г‑н Domján, „както и [от] всяко друго лице в неговото положение“, преди той да бъде сезиран(36). По този начин ЕСПЧ имплицитно приема възможността тези жалби да предоставят защита по ЕКПЧ, без да е необходимо да се прибягва до извънредния способ, какъвто е поначало европейската юрисдикция(37).
52. Действително ЕСПЧ по-нататък предупреждава, че би могъл да промени становището си „с оглед на евентуалното действие на разглежданите способи за защита, ако практиката на националните органи в дългосрочен план покаже, че на задържаните лица се отказва преместване и/или компенсация на формални основания, че националните производства са с прекомерна продължителност или че практиката на националните съдилища не се придържа към изискванията на Конвенция“(38). Но докато не настъпи тази промяна, следва да се приеме, че приетите през 2016 г. мерки за защита са ефективни.
53. Ето защо, ако положението в местата за лишаване от свобода се е изменило положително в посочения по-горе смисъл; ако понастоящем съществува вътрешна правна уредба, която гарантира ефективни правни средства за защита на задържаните лица срещу евентуални нарушения на член 4 от Хартата поради условията на тяхното задържане; и ако тази правна уредба е ефективна, а не чисто формална или номиналистична, то вече не може да се приеме, че са налице „обективни, достоверни, точни […] данни […], които сочат за […] съществуване на системни или общи, засягащи определени групи лица или определени места за задържане недостатъци“.
54. Считам, че този подход съответства в най-голяма степен на решение Aranyosi, на принципите, които са в основата на Рамковото решение и на дължимото към съдебните органи на държавите членки (в случая — на Унгария) уважение, към които не трябва неоснователно да се подхожда с подозрение в масово толериране на нарушения на член 4 от Хартата при издаването на ЕЗА. Системата на сътрудничество по наказателноправни въпроси, основана на взаимното доверие между съдебните органи, не би могла да просъществува, ако съдилищата на изпълняващата държава членка подхождат към исканията на съдилищата на издаващата държава членка така, сякаш тяхната чувствителност по отношение на гарантирането на защитата на основните права е по-ниска от собствената им чувствителност.
55. При всички положения получаването на ЕЗА не може да послужи като основание за изпълняващия съдебен орган да подлага на преценка качеството на пенитенциарната система на издаващата държава членка като цяло, нито да преценява тази система от гледна точка на собственото си национално право. Контролен параметър може да бъде единствено член 4 от Хартата. Това е минималната, но абсолютна гаранция, с оглед на постигането на която трябва да бъдат предвидени ефективни правни средства за защита, които са в състояние да осигурят реална и ефективна закрила срещу изтезанията или нечовешкото или унизително отношение.
56. Според мен обстоятелството, че ЕСПЧ е приел, че новият режим на обжалване позволява предоставянето на тази закрила, представлява най-важният елемент за преценката на общото състояние (първи етап от двустепенната проверка Aranyosi) на условията на задържане в издаващата държава членка. Дори бих казал, че то е определящ фактор за извършването на тази преценка.
57. Въпреки това, доколкото в крайна сметка става въпрос за гарантиране на абсолютно право, на което, с оглед на неговия характер, трябва да се предоставя по-скоро превантивна, а не репараторна закрила, съществуването на ефективен режим на обжалване може да се окаже недостатъчно, ако изпълняващият съдебен орган изпитва основателни съмнения относно наличието на възможност конкретното издирвано лице да бъде подложено непосредствено на нечовешко или унизително отношение, независимо от обстоятелството че увреждането впоследствие ще бъде поправено посредством ефективни способи за обжалване по съдебен ред в издаващата държава членка.
58. Ето защо в положение като разглежданото в главното производство, в което е възможно неотдавнашното въвеждане на специален режим за гарантиране по съдебен ред на правото на лицата да не бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение по време на задържането им в издаващата държава членка, все още да не е породило цялостното си действие, така че опасността от нарушаването на това право да е станала изключение, би било обосновано изпълняващият съдебен орган да се интересува от условията, при които ще бъде задържано издирваното лице (втори етап от проверката Aranyosi).
2. По обхвата на контрола от страна на изпълняващия съдебен орган (втори, трети и четвърти въпрос)
59. Тези въпроси се основават на предположението, че ако запитващата юрисдикция приеме да изпълни ЕЗА, ще продължава да е налице сериозна опасност от нарушаването на член 4 от Хартата.
60. В решение Aranyosi Съдът постановява, че не е достатъчно установяването на посочената опасност(39), а че „след като е установено наличието на такава опасност, по-нататък освен това е необходимо изпълняващият съдебен орган да направи конкретна и точна преценка дали са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че заинтересованото лице ще е изложено на тази опасност поради предвидените условия на задържането му в издаващата държава членка“(40).
61. Следователно е необходимо, освен установените системни (общи) недостатъци в местата за задържане в издаващата държава членка, изпълняващият съдебен орган да провери „дали в конкретните обстоятелства са налице сериозни и потвърдени основания да се приеме, че вследствие на предаването му на издаващата държава членка, посоченото лице ще бъде изложено на реална опасност да бъде подложено в тази държава членка на нечовешко или унизително отношение […]“(41).
62. Запитващата юрисдикция се основава на този критерий при опитите си да провери какви ще бъдат условията на задържане на ML, като за целта е поискала определена допълнителна информация(42). Отново повтарям, че нейната проверка би трябвало да се ограничи до обективните и разумни данни, които могат да ѝ бъдат предоставени относно конкретните условия, които биха могли да засегнат посоченото лице. Ето защо на този етап тя не може да проверява какви са общите условия в пенитенциарната система на издаващата държава членка.
63. Запитващата юрисдикция поставя въпроса дали в случай че разполага с доказателства за системни или общи недостатъци във всички или в отделни места за задържане, може да се изключи произтичащата от това опасност за личната неприкосновеност на издирването лице, при условие че издаващата държава членка е предоставила „обща гаранция“, че това лице няма да бъде подложено на посоченото отношение(43).
64. Както самата запитваща юрисдикция признава, Рамковото решение не предвижда подобен род гаранции. То не дава и правото те да бъдат изисквани(44). Доколкото предмет на главното производство е изпълнението на конкретна ЕЗА, а не качеството на пенитенциарната система на издаващата държава членка като цяло, считам, че ако нейните органи(45) гарантират, че конкретните условия на задържане на издирваното лице не разкриват реална опасност то да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение, изпълняващият съдебен орган не може да не придаде на този ангажимент полагащото му се значение. Тъй като тази гаранция е израз на официално поето задължение, пред съдебния орган на издаващата държава членка може да се прави позоваване на нея в случай на неспазването ѝ.
1) По произхода на необходимата информация за установяването на условията на задържане
65. На първо място се поставя въпросът да се установи каква информация може да използва за посочените цели изпълняващият орган, и по-специално — от кой орган може да изисква или получава тази информация.
66. Член 6, параграф 1 от Рамковото решение предвижда, че изпълняващият съдебен орган поначало трябва да осъществява контакт със съдебния орган, издал ЕЗА. Взаимното признаване се постига именно чрез диалог inter pares, който посочената разпоредба въвежда, тоест, между издаващия съдебен орган, който издава ЕЗА, и изпълняващия или приемащ съдебен орган, който трябва да я приведе в изпълнение(46).
67. Съгласно член 7, параграф 1 от Рамковото решение държавите членки могат да определят един или повече от един централен орган „който да подпомага компетентните съдебни органи“ и на който съгласно параграф 2 от посочената разпоредба трябва да бъде възложено „административното предаване и получаване на европейските заповеди за арест, както и […] цялата свързана с тях официална кореспонденция“(47).
68. Това обстоятелство е от значение, тъй като запитващата юрисдикция изпитва съмнение дали за целите на преценката на условията на задържане на ML в Унгария може да вземе предвид данни, за които не може да се провери „дали произхождат от самия издаващ съдебен орган или са поискани от него“(48).
69. Съгласно акта за преюдициално запитване тези данни са от Министерството на правосъдието на Унгария, без да се уточнява дали са предоставени пряко или с посредничеството на издаващия съдебен орган. Във втория случай е логично това да са данни от значение за изпълнението на ЕЗА, в смисъл че тяхната правна стойност произтича от факта, че те са приети и потвърдени от издаващия съд.
70. Издаващите и изпълняващите съдебни органи са единствените активни участници в процедурата по издаване и изпълнение на ЕЗА. Ето защо изпълняващият съдебен орган трябва да отправя исканията си за информация към издаващия съдебен орган, който е длъжен да им отговори(49). Тази роля на съдебните органи не засяга чисто подпомагащата функция, която съгласно член 7 от Рамковото решение определените от държавите членки централни органи могат да изпълняват във всеки отделен случай(50).
71. Ето защо изпълняващият съдебен орган трябва да вземе предвид информацията, която му е предоставена от изпращащия съдебен орган или която произхожда от централния орган (или от някой от централните органи) на издаващата държава членка и е приета и предадена от издаващия съдебен орган.
72. Изложеното по-горе следва да се тълкува в смисъл, че не се засяга възможността изпълняващият съдебен орган да се ползва и от всяка друга събрана от него информация, за да установи наличието на „обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни“(51), които могат да потвърдят съществуването на реална опасност от нечовешко или унизително отношение.
73. Тази друга информация може да достигне до него в хода на националното производство по разглеждане на ЕЗА по инициатива на издирваното лице или на прокуратурата, която в Германия действа като изпълняващ съдебен орган(52). Така, както информацията, събрана от посочените други източници, не може да не бъде непрекъснато подлагана изцяло на разумна преценка от страна на поискалия я орган(53), информацията, предоставена от издаващия съдебен орган — било пряко, било с посредничеството на компетентния орган в неговата държава — не може да бъде подлагана на проверка, която надхвърля установяването на нейния източник, тъй като по отношение на нейното съдържание поначало трябва да има превес доверието, което е в основата на взаимното признаване.
2) По съдържанието на необходимата информация за установяване на условията за задържане
74. Съгласно акта за преюдициално запитване запитващата юрисдикция не е получила цялата поискана от нея информация в определения от нея срок(54). Ето защо следва да се прецени какви последици би могло да има това поведение (на бездействие) от страна на изпращащия съдебен орган.
75. Преди да се произнеса по тези последици, считам, че не е излишно да подчертая, че искането за предоставяне на информация трябва да се ограничава до данните, които са необходими във всеки отделен случай. Целта на поисканата информация е да се установи дали съществува реална опасност издирваното лице да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение. Искането не би следвало да се разпростира върху други въпроси, включително върху такива относно пенитенциарния режим, които, строго погледнато, не са свързани с тази конкретна опасност, а в по-малка или в по-голяма степен се отнасят до добрите условия на живот в затворите.
76. От множеството въпроси, поставени от изпълняващия съдебен орган на издаващия, някои очевидно надхвърлят необходимото за преценка на опасността от нечовешко или унизително отношение. Така според мен по-специално въпросите относно възможността да се пуши, за това кой пере дрехите на задържаните лица или за поставянето на решетки или на щори на прозорците в килиите(55), очевидно надхвърлят необходимото за преценката дали е налице такава опасност.
77. Пак в този смисъл според мен не е необходимо поисканата информация да се отнася до всички места за задържане в издаващата държава членка, а само до тези, в които издирваното лице ще бъде настанено.
78. В това отношение съм съгласен с Комисията(56) и считам, също като германското правителство(57), чието становище по време на съдебното заседание бе възприето от повечето от правителствата, взели участие в производството, че анализът трябва да се ограничи до предвидимите последици от предаването, които изпълняващата държава членка е била в състояние или е трябвало да установи към момента на извършването му. Според мен този подход е логичен и освен това е в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека относно отговорността на изпълняващата държава(58).
79. От тази гледна точка предвидимостта обхваща както мястото на задържане, в което издирваното лице ще бъде настанено непосредствено след предаването му, така и мястото, в което то ще бъде преместено за последващото му задържане(59). Останалите места, в които това лице в бъдеще може да бъде прехвърлено в хода на изпълнение на наказанието лишаване от свобода(60), ще останат извън обхвата на предвидимите последици, за които от изпълняващата държава не може да се изисква да знае.
3) По последиците от липсата на отговор от страна на издаващия съдебен орган на исканията за предоставяне на информация на изпълняващия съдебен орган
80. Ако поисканата и неполучена информация е необходима, за да се изключи възможността от подлагане на нечовешко или унизително отношение, задължението за лоялно сътрудничество и дължимата грижа при управлението на неговите собствени интереси би следвало да накарат издалият ЕЗА съдебен орган да предостави на изпълняващия орган цялата поискана от него информация.
81. Ако изпълняващият съдебен орган продължава да изпитва съмнения поради липсата на допълнителната информация, когато, повтарям, тя е необходима за формиране на неговото становище, той може да отложи окончателното си решение. Казвам да отложи, а не да откаже, тъй като от установената с решение Aranyosi практика не следва задължително — освен при установяването на опасност, вече не обща и абстрактна, а конкретна и персонална, от нарушение на член 4 от Хартата — че изпълняващият съдебен орган трябва да откаже предаването на издирваното лице.
82. Всъщност Съдът е постановил, че ако с оглед на предоставената информация изпълняващият съдебен орган установи „че по отношение на лицето, за което е издадена европейска заповед за арест, е налице реална опасност от нечовешко или унизително отношение […] изпълнението на европейската заповед за арест се отлага, а не се прекратява“(61).
83. В тази хипотеза от значение е преди всичко да се гарантира правото на свобода (член 6 от Хартата) на издирваното лице, ако същото е задържано въз основа на ЕЗА(62). Приетите в подкрепа на това право на свобода мерки обаче не може да водят до осуетяване на изпълнението на ЕЗА, докато не бъде постановено окончателно решение по нея(63).
84. Съдът допълва, че „[а]ко съществуването на опасността [от нечовешко или унизително отношение] не може да се изключи в разумен срок, посоченият орган трябва да реши дали да прекрати процедурата по предаване“(64). Ето защо считам, че след като се установи тази опасност, процедурата не се прекратява автоматично, а изпълняващият съдебен орган може да отдели време, за да реши дали да я прекрати. Според мен с използването на израза „да прекрати процедурата по предаване“, а не „да откаже или да не изпълни европейската заповед за арест“, Съдът донякъде прехвърля отговорността за продължаване на процедурата върху издаващия съдебен орган, който не отговаря на исканията за предоставяне на допълнителна информация.
85. Когато наличието на опасността не е могло да бъде изключено поради липсата на отговор от страна на издаващия съдебен орган на отправеното от изпълняващия съдебен орган искане, последният може да се обърне към първия и да го уведоми, че при това положение няма да продължи процедурата по предаване.
86. Като цяло, преди да вземе решение, че няма да продължи процедурата по предаване, изпълняващият съдебен орган трябва да прецени дали с оглед на информацията, с която разполага, може да изключи наличието на опасност от нечовешко или унизително отношение: а) в мястото на задържане, в което според унгарските органи издирваното лице ще бъде настанено непосредствено след неговото предаване; и б) в мястото, в което се предвижда това лице да бъде прехвърлено, за да изтърпи наказанието, във връзка с което е поискано неговото задържане.
87. Тази преценка обаче не може да надхвърля строго необходимото, за да се изключи наличието на опасност от нечовешко или унизително отношение, като то не може автоматично да се приравнява на условията за по-добър или по-лош живот в пенитенциарното заведение.
V. Заключение
88. С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на поставените от Hanseatisches Oberlandesgericht in Bremen (Висш областен съд Бремен, Германия) въпроси по следния начин:
„Член 1, параграф 3, член 5 и член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г., във връзка с член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че:
1) Наличието на вътрешноправни способи за обжалване по съдебен ред, които на практика по ефективен начин гарантират защитата на правото на лицата да не бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение във връзка с условията на задържане, представлява фактор от особено значение, за да се изключи наличието на опасност от подлагането на такова отношение в резултат на системни или общи недостатъци, засягащи определени групи лица или определени места за задържане.
2) В положение като разглежданото в главното производство, в което е възможно неотдавнашното въвеждане на специален режим за гарантиране по съдебен ред на правото на лицата да не бъдат подлагани на нечовешко или унизително отношение поради условията на задържането им в издаващата държава членка, все още да не е породило цялостното си действие, така че опасността от нарушаването на това право да е станала изключение, е обосновано изпълняващият съдебен орган да се интересува от условията, при които ще бъде задържано издирваното лице.
3) Изпълняващият съдебен орган трябва да отчете като фактор от особено значение гаранцията, предоставена според случая от компетентния административен или съдебен орган на издаващата държава членка, с която поема ангажимента, че издирваното лице няма да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение. Тъй като тази гаранция е израз на официално поето задължение, пред съдебния орган на издаващата държава членка може да се прави позоваване на нея в случай на неспазването ѝ.
4) Информацията от значение за преценката дали по отношение на издирваното лице съществува опасност да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение в резултат на конкретните условия на неговото задържане трябва по принцип да се изисква и да се получава от издаващия съдебен орган. Приетата или потвърдена от издаващия съдебен орган информация трябва да се ползва с предимство при преценката, която трябва да се извърши от изпълняващия съдебен орган.
5) Местата за задържане, по отношение на които може да се събира допълнителна информация, са тези, в които се предвижда да бъде настанено издирваното лице, за да изтърпи наложеното му наказание.
6) В случай че издаващият съдебен орган не предостави на изпълняващия съдебен орган поисканата от него информация в съответствие с член 15, параграф 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР, изпълняващият съдебен орган може да уведоми издаващия съдебен орган, че при тези условия няма да продължи процедурата по предаване“.