РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)
15 юни 2010 година(*)
„Конкурс на общо основание EPSO/AD/77/06 — Недопускане до писмен изпит вследствие на получения резултат на тестовете за достъп — Правомощия на EPSO“
По дело F‑35/08
с предмет жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ,
Dimitrios Pachtitis, кандидат в конкурс на общо основание EPSO/AD/77/06 с местожителство в Атина (Гърция), за който се явяват адв. P. Giatagantzidis и адв. S. Stavropoulou,
жалбоподател,
подпомаган от
Европейския надзорен орган по защита на данните, за който се явяват г‑н H. Hijmans и г‑жа M. V. Pérez Asinari, в качеството на представители,
встъпила страна,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н J. Currall и г‑н I. Hadjiyiannis, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав),
състоящ се от: г‑н S. Gervasoni, председател, г‑н H. Tagaras (докладчик) и г‑н H. Kreppel, съдии,
секретар: г‑н R. Schiano, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 1 декември 2009 г.
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, постъпила по факс в секретариата на Съда на публичната служба на 14 март 2008 г. (оригиналът е представен на 19 март същата година), г‑н Pachtitis иска, първо, отмяна на решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) от 31 май 2007 г., с което той е уведомен, че не е издържал тестовете за достъп до конкурса на общо основание EPSO/AD/77/06, второ, отмяна на решението на EPSO от 6 декември 2007 г., с което е отхвърлена административната му жалба срещу решението от 31 май 2007 г., и трето, отмяна на всички свързани с тях актове.
Правна уредба
2 Съгласно член 27 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“):
„Назначаването на длъжностни лица има за цел да осигури на институцията услугите на длъжностни лица със способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти, подбрани на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите членки [на Съюза]. Не се запазват никакви длъжности за граждани на определена държава членка.“
3 Член 28 от Правилника гласи:
„Длъжностното лице може да бъде назначено само при условие че:
а) е гражданин на държава членка [на Съюза], освен ако е предвидено специално изключение от органа по назначаването, и се ползва с пълния обем граждански права;
б) е изпълнило задълженията, наложени му от законите по отношение на военната служба;
в) представи подходящи доказателства, свидетелстващи за годността му да изпълнява служебните си задължения;
г) съгласно условията на член 29, параграф 2 е преминал успешно конкурс по документи или чрез изпит, или по документи и изпит съгласно предвиденото в приложение III;
д) е годно физически да изпълнява служебните си задължения; и
е) представи доказателства за задълбочено владеене на един от официалните езици [на Съюза] и задоволително владеене на друг от езиците [на Съюза] в степента, необходима за изпълнението на неговите задължения.“
4 Член 29 от Правилника гласи:
„1. Преди заемането на свободната длъжност органът по назначаването първо разглежда следните възможности:
а) дали мястото може да бъде заето чрез:
[…]
в рамките на институцията;
б) дали са постъпили заявления за преместване от длъжностни лица от същата степен от други институции и/или дали да се проведе вътрешен конкурс за институцията […];
и след това пристъпва към процедурата за провеждане на конкурси — конкурс по документи или чрез изпит, или по документи и изпит […] Процедурата може да се проведе и с цел съставяне на списък с резерви за бъдещи назначения.
2. Органът по назначаването може да одобри процедура, различна от конкурс, за назначаването на служители за ръководни длъжности […] и в изключителни случаи — за назначаване на длъжности, които изискват особена квалификация.
3. Институциите могат да организират вътрешни конкурси въз основа на квалификация и изпит за всяка функционална група за съответната институция за ниво на степен AST 6 или по-високо и за ниво на степен AD 9 или по-високо. […]
4. Веднъж на всеки пет години Европейският парламент организира вътрешен конкурс въз основа на квалификация и изпит за всяка функционална група за ниво на степен AST 6 или по-високо и за ниво на степен АD 9 или по високо […].“
5 Член 30 от Правилника гласи:
„За всеки конкурс органът по назначаването определя конкурсна комисия. Комисията съставя списък с подходящите кандидати.
[…]“
6 Член 3 от приложение ІІІ към Правилника, озаглавено „Конкурси“, гласи:
„Конкурсната комисия се състои от председател, определен от органа по назначаването, и равен брой членове, посочени от органа по назначаването и от Комитета по персонала.
За конкурси на общо основание, общи за две или повече институции, конкурсната комисия се състои от председател, определен от органа по назначаването по член 2, параграф 2 от Правилника и членове, посочени от органа по назначаването по член 2, параграф 2 от Правилника, по предложение на институциите, както и от членове, определени по споразумение между комитетите по персонала на институцията, при осигурено равно представителство.
Конкурсната комисия може за определени изпити да бъде подпомагана от един или повече оценяващи със съвещателен глас.
Членовете на конкурсната комисия се избират измежду длъжностни лица, чиято функционална група и степен са най-малко равни на тези на конкурсната длъжност.
Конкурсна комисия, състояща се от повече от четирима членове, включва поне по двама представители на всеки пол.“
7 Съгласно член 5 от приложение ІІІ към Правилника:
„След като разгледа досиетата, конкурсната комисия съставя списък на кандидатите, които отговарят на изискванията, предвидени в обявлението за конкурса.
[…]
Ако конкурсът е по документи и изпит, конкурсната комисия съставя списък на подходящи кандидати, предвиден в член 30 от Правилника за персонала; по възможност списъкът съдържа два пъти повече имена от броя на конкурсните длъжности.
Конкурсната комисия изпраща списъка на органа по назначаването заедно с мотивиран доклад, включващ всички евентуални бележки на нейните членове.“
8 Член 7 от приложение ІІІ към Правилника гласи:
„1. След консултации с Комитета по Правилника за персонала институциите възлагат на [EPSO] да предприеме необходимите мерки за осигуряване прилагането на еднакви стандарти в процедурите за подбор на длъжностни лица на [Съюза и] в процедурите за оценяване и изпит, посочени в членове 45 и 45а от Правилника.
2. Задачата на [EPSO] е:
а) да организира, по искане на отделни институции, конкурси на общо основание;
б) по искане на отделни институции да предоставя техническа помощ за организираните от тях вътрешни конкурси;
в) да определя съдържанието на всички изпити, организирани от институциите, с цел осигуряване хармонизираното и последователно спазване на изискванията на член 45а, параграф 1, буква в) от Правилника;
г) да носи обща отговорност за определяне и организиране на атестирането на езиковите умения с цел осигуряване на хармонизирано и последователно спазване на изискванията на член 45, параграф 2 от Правилника.
3. По искане на отделна институция [EPSO] може да осъществява други задачи, свързани с подбора на персонала.
4. При съответно искане [EPSO] оказва съдействие на различните институции при подбора на срочно наетите и договорно наетите служители, по-специално като определя съдържанието на изпитите и като организира процедурите за подбор в рамките на членове 12 до 82 от Условията за работа на другите служители на [Европейския съюз].“
9 Съгласно съображенията на Решение 2002/620/ЕО на Европейския парламент, на Съвета, на Комисията, на Съда на Европейските общности, на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет, на Комитета на регионите и на Европейския омбудсман от 25 юли 2002 година относно създаването на Служба за подбор на персонал на Европейските общности (ОВ L 197, стр. 53; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 247) (наричано по-нататък „Решението за създаване на EPSO“):
„(1) В интерес на това да се осъществява ефективно и икономично използване на ресурсите, следва средствата за подбор на длъжностните лица и другите служители, които ще работят за [Европейския съюз], да бъдат поверени на един общ междуинституционален орган.
(2) Така създаденият междуинституционален орган следва да има за задача да съставя резервни списъци от кандидатите в [конкурси на общо основание], в съответствие със заявените от всяка една институция нужди и в съответствие с Правилника за персонала, като решението за назначаване на успелите кандидати се взима от всеки един назначаващ орган.
[…]“
10 Съгласно член 2, параграф 1 от Решението за създаване на EPSO:
„[EPSO] упражнява правомощия за подбор на персонал, предоставени съгласно член 30, първи параграф от Правилника за персонала и съгласно приложение ІІІ към него, на органите по назначенията на институциите, подписващи настоящото решение. […]“
11 Съгласно член 3 от Решението за създаване на EPSO:
„1. В отговор на искания, отправени към нея от органите по назначенията, посочени в член 2, [EPSO] съставя резервни списъци с кандидатите в [конкурси на общо основание], така както е посочено в член 30, първи параграф от Правилника за персонала и в съответствие с приложение ІІІ към него.
2. [EPSO] може да подпомага създадените от или в съответствие с Договорите институции, органи, служби и агенции при провеждането на вътрешни конкурси и в подбора на други служители.“
12 Член 1 от Решение 2002/621/ЕО на генералните секретари на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията, на секретаря на Съда на Европейските общности, на генералните секретари на Сметната палата, на Икономическия и социален комитет и на Комитета на регионите и на представителя на Европейския омбудсман от 25 юли 2002 година относно организацията и работата на Службата за подбор на персонал на Европейските общности (ОВ L 197, стр. 56; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 8, стр. 249) (наричано по-нататък „Решението относно организацията и работата на EPSO“) гласи:
„1. [EPSO] организира [конкурси на общо основание] с оглед осигуряването на услугите на длъжностни лица за институциите на [Европейския съюз] при оптимални професионални и финансови условия. [EPSO] съставя резервни списъци, позволяващи на институциите да привличат на работа висококвалифициран персонал, отговарящ на нуждите, установени от институциите.
2. По-конкретно задачите на [EPSO] са:
а) да организира [конкурси на общо основание] по искане на отделни институции с оглед на това да се съставят резервни списъци на кандидати, които са подходящи за назначаване като длъжностни лица. Конкурсите се организират в съответствие с Правилника за персонала, въз основа на хармонизирани критерии, установени в съответствие с член 6, буква в) и в съответствие с работната програма, одобрена от управителния съвет;
б) да си сътрудничи тясно с институциите с оглед на това да се оценят бъдещите нужди от персонал, заявени от институциите, и да се подготви и реализира програма от конкурси за своевременно посрещане на тези нужди;
в) да разработи методи и техники за подбор въз основа на най-добрите практики и в съответствие с профилите от умения, които са установени за различните категории персонал на институциите;
г) да ръководи и проверява използването на резервните списъци, съставени въз основа на междуинституционални конкурси;
д) да представя пред институциите годишни отчети за своята дейност.“
13 Съгласно член 2 от Решението относно организацията и работата на EPSO:
„Органът по назначенията на всяка една институция предоставя на разположение на [EPSO] достатъчен брой членове на оценяващата комисия, изпитващи и квестори по време на изпита въз основа на „квотата“, одобрена от управителния съвет, така както е предвидено в член 6, [подточка] i), за да направи възможно процедурите по подбора да протичат гладко в съответствие с член 3 от приложение ІІІ към Правилника за персонала.“
14 Член 5, параграф 1 от Решението относно организацията и работата на EPSO гласи:
„Създава се Управителен съвет на [EPSO], включващ по един член, назначен от всяка една институция, и трима представители на персонала със статут на наблюдатели, назначени с общо съгласие от комитетите за персонала на институциите.“
15 Съгласно член 6 от Решението относно организацията и работата на EPSO:
„В името на общия интерес на институциите управителният съвет: […]
в) с квалифицирано мнозинство, по предложение на ръководителя на [EPSO] […] одобрява принципите, регулиращи политиката на подбор, която ще се следва от [EPSO];
[…]“
Обстоятелства в основата на спора
16 На 15 ноември 2006 г. EPSO публикува обявление за конкурс на общо основание EPSO/AD/77/06 (ОВ C 277 A, стp. 3, наричан по-нататък „спорният конкурс“), целящ съставянето на резервен списък за администратори лингвисти с гръцки език от степен AD 5 в областта на писмените преводи. Според обявлението за конкурса от двете възможности, озаглавени вариант 1 и вариант 2, кандидатите трябва да изберат тази, която отговаря на езиковите им познания. Както вторият, така и третият език на кандидатите трябва да бъде немски, английски или френски.
17 Жалбоподателят, който е гръцки гражданин и е работил от януари 1982 г. до декември 1991 г. като преводач в Комисията на Европейските общности, кандидатства в посочения по-горе конкурс с вариант 1.
18 Конкурсът включва три етапа. Според раздел Б на обявлението за конкурса първият, т.е. предварителният етап, се състои от два теста за достъп, всеки от които съдържа 30 въпроса с избор от няколко отговора, като първият тест има за цел да оцени познанията, свързани с Европейския съюз, неговите институции и политики (наричан по-нататък „тест а)“, а вторият — да оцени общите езикови и математически познания и умения на кандидатите (наричан по-нататък „тест б)“). Според раздел В от обявлението за конкурса вторият етап се състои от писмени изпити, а третият — от устен изпит. Съгласно раздел Б от обявлението за конкурса при избран вариант 1 покана да подадат пълна кандидатура с оглед преминаването им във втория етап от конкурса получават само първите 110 кандидати, които са получили най-високите оценки на тестовете за достъп и при всяко положение са покрили минималните изисквания, а именно 5 точки от 10 възможни на тест а) и 10 точки от 20 възможни на тест б); броят на кандидатите, избрали вариант 2, които могат да преминат във втория етап на конкурса, е определен на 30.
19 Според раздел Г от обявлението за конкурса кандидатурите се подават по електронен път. По-точно всеки кандидат е поканен първо да създаде електронно досие със своите лични данни в информационната система на EPSO. След въвеждане на досието кандидатът може да подаде електронно заявление за участие в конкурса. Ако заявлението е подадено в срок, EPSO му изпраща по електронна поща покана за участие в предварителния етап от конкурса, а след това го препраща към уебсайта на външен съдоговорител, на който EPSO е възложил организирането и провеждането на предварителния етап от конкурса. На сайта на този съдоговорител кандидатът трябва да запази по електронен път дата и час за изпит в периода от 10 април до 4 май 2007 г., когато трябва да се проведат тестовете за достъп в различните изпитни центрове.
20 Както е посочено в раздел Б от обявлението за конкурса, тези тестове се провеждат на компютър на различни за всеки от кандидатите места и дати. Въпросите на всеки от кандидатите също са били различни, като са избирани на случаен принцип от база данни, съдържаща определен брой въпроси, предоставени на EPSO от външен съдоговорител. Конкурсната комисия на спорния конкурс е взела участие едва след тестовете за достъп, тоест на етапа на писмените и на устния изпит. Съгласно раздел Д, точка 2 от обявлението за конкурса имената на членовете на конкурсната комисия се публикуват на уебсайта на EPSO петнадесет дни преди провеждането на писмените изпити.
21 След участието на жалбоподателя в тестовете за достъп, на 31 май 2007 г. EPSO му съобщава по електронна поща оценките, които е получил на тест а) и тест б), като го информира, че „макар да са по-високи или равни на минимално необходимите, [те не са] достатъчни, за да [му позволят да] бъде включен в списъка на кандидатите с най-високите 110 оценки според изискванията, посочени в раздел Б на обявлението за конкурса“. В действителност в електронното съобщение се посочва, че жалбоподателят е получил 18,334/30 точки, а избраните най-добри 110 кандидати са получили най-малко 21,333/30 точки.
22 С писмо от 4 юни 2007 г. жалбоподателят иска от EPSO да получи копие от отговорите си на тест а) и тест б), както и копие от въпросите с избор от няколко отговора в тези тестове и таблица с правилните отговори.
23 На 27 юни 2007 г. EPSO отказва, като си запазва правото да изложи обясненията си в бъдещо „Указание за кандидатите“. По-специално EPSO прави разграничение между „тестовете за предварителен подбор“, провеждани в рамките на предходни конкурси, за които съобщаването на въпросите и отговорите е било позволено, и „тестовете за достъп“, като тези в спорния конкурс, за които то следва да бъде изключено.
24 Жалбоподателят оспорва „валидността и съдържанието“ на решението на EPSO от 31 май 2007 г., като внася административна жалба по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника, в която възразява, от една страна, срещу нарушаването на принципите на равенство, обективност и прозрачност, както и на задължението за мотивиране на решението от 31 май 2007 г., а от друга страна, срещу грешки при оценяването, които предвид неговия професионален опит били допуснати от „конкурсната комисия за тестовете за достъп (или по-точно от компютъра)“ при проверката на тестовете му за достъп, като иска от EPSO да ги преразгледа и да измени съдържанието на това решение, както и да го уведоми дали и — ако това е така — кои от въпросите в тестовете за достъп са били „неутрализирани“ от конкурсната комисия.
25 Със съобщение по електронната поща от 26 ноември 2007 г. EPSO изпраща на жалбоподателя извлечение от тестове а) и б), в което се посочват номерата на поставените въпроси с избор от няколко отговора, буквите, съответстващи на отговорите на жалбоподателя и тези на правилните отговори, без да посочи текста на тези въпроси и отговори. Както се установява от документа, от 30 въпроса за проверка на езиковите и математическите умения жалбоподателят е отговорил правилно на 16 въпроса, докато от 30 въпроса в областта на познанията относно Европейския съюз той е отговорил правилно на 23.
26 С решение от 6 декември 2007 г., в което се посочва, че са преразгледани, от една страна, досието на жалбоподателя във връзка с автоматичната обработка на неговите тестове за достъп и от друга страна, последиците от неутрализиране на някои от въпросите за неговите работи, EPSO отхвърля административната жалба и потвърждава решението си от 31 май 2007 г. Що се отнася по-специално до неутрализираните въпроси, EPSO посочва, че в действителност седем от въпросите са били неутрализирани от „консултативен комитет“, компетентен да проверява качеството на въпросите, включени в базата данни, но в тестовете за достъп на жалбоподателя не се е съдържал нито един от тях.
Искания на страните и производство
27 Жалбоподателят моли Съда на публичната служба:
– да отмени решенията на EPSO от 31 май 2007 г. и от 6 декември 2007 г., както и всички свързани с тях актове,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
28 Комисията моли Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата като явно неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
29 С писмо, постъпило в секретариата на Съда на публичната служба на 31 юли 2008 г. Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) заявява, че желае да встъпи в производството в подкрепа на исканията на жалбоподателя. Становищата на главните страни в производството по това искане са внесени в секретариата на Съда на публичната служба съответно на 8 и на 12 септември 2008 г.
30 С определение на председателя на първи състав на Съда на публичната служба от 20 ноември 2008 г. ЕНОЗД е конституиран като страна в производството. Становището при встъпването на ЕНОЗД е постъпило в секретариата на Съда на публичната служба на 29 януари 2009 г. В това становище, като посочва предварително, че въпросите във връзка с организацията на конкурса и подбора на кандидатите за следващия етап не са от неговата компетентност, ЕНОЗД уточнява, че по тези съображения участието му в производството следва да се разглежда като засягащо само искането на жалбоподателя за осигуряване на достъп до някои от документите по конкурса в подкрепа на неговото първо правно основание, изведено от липсата на мотиви в решенията от 31 май 2007 г. и от 6 декември 2007 г.
31 С писма от 5 март 2009 г. Комисията и жалбоподателят са изразили позициите си по посоченото становище при встъпване.
32 Успоредно с жалбата си до Съда на публичната служба на 31 май 2007 г. жалбоподателят е внесъл в Първоинстанционния съд жалба срещу отхвърлянето на потвърждението на заявлението му по смисъла на член 8 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията. По нея е образувано дело Т‑374/07, като към настоящия момент производството е висящо.
33 С оглед осигуряване на възможно най-добри условия за подготовката на делото за разглеждане и протичането на производството Съдът на публичната служба е предприел процесуално-организационни действия, предвидени в членове 55 и 56 от Процедурния правилник. За тази цел с писма от секретариата на Съда на публичната служба от 18 ноември и 8 декември 2009 г. Комисията е поканена да представи уточнения за състава и ролята на „консултативния комитет“, посочен в точка 26 от настоящото решение.
34 С писма, постъпили по факс в секретариата на Съда на публичната служба на 24 ноември и 14 декември 2009 г., Комисията дава отговор на въпросите на Съда на публичната служба в рамките на процесуално-организационните действия.
По предмета на спора
35 Освен отмяна на решението на EPSO от 31 май 2007 г., с което е уведомен, че не е издържал тестовете за достъп до спорния конкурс, жалбоподателят иска отмяна и на решението на EPSO от 6 декември 2007 г., с което е отхвърлена административната му жалба срещу решението от 31 май 2007 г.
36 Според трайната съдебна практика жалбата на длъжностно лице, която формално е насочена срещу изричното или мълчаливо решение за отхвърляне на административната му жалба, води до отнасяне пред общностния съд на спора относно акта с неблагоприятни последици, срещу който тя е подадена (Решение на Съда от 17 януари 1989 г. по дело Vainker/Парламент, 293/87, Recueil, стр. 23, точка 8, Решение на Първоинстанционния съд от 10 декември 1992 г. по дело Williams/Сметна палата, Т‑33/91, Recueil, стр. ІІ‑2499, точка 23).
37 В действителност решението, с което се отхвърля административна жалба, независимо дали мълчаливо или изрично, в общия случай единствено потвърждава обжалвания от лицето акт или бездействие и само по себе си не представлява годен за обжалване акт (Решение на Съда от 28 май 1980 г. по дело Kuhner/Комисия, 33/79 и 75/79, Recueil, стр. 1677, точка 9, Определение на Съда от 16 юни 1988 г. по дело Progoulis/Комисия, 371/87, Recueil, стр. 3081, точка 17, Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2002 г. по дело Morello/Комисия, Т‑338/00 и Т‑376/00, Recueil FP, стр. І‑А‑301 и ІІ‑1457, точка 34 и Решение на Първоинстанционния съд от 2 март 2004 г. по дело Di Marzio/Комисия, Т‑14/03, Recueil FP, стр. І‑А‑43 и ІІ‑167, точка 54).
38 Акт, който е чисто потвърдителен, например акт, който не съдържа нито един нов елемент в сравнение с предходния акт с неблагоприятни последици, и който следователно не го замества, няма качеството на „акт с неблагоприятни последици“ (вж. в този смисъл Решение на Съда от 10 декември 1980 г. по дело Grasselli/Комисия, 23/80, Recueil, стр. 3709, точка 18, Определение на Първоинстанционния съд от 27 юни 2000 г. по дело Plug/Комисия, Т‑608/97, Recueil FP, стр. І‑А‑125 и ІІ‑569, точка 23, Решение по дело Di Marzio/Комисия, посочено по-горе, точка 54).
39 Независимо от това съдът многократно приема, че с оглед на съдържанието си изрично решение за отхвърляне на административна жалба е възможно да няма характер на акт, потвърждаващ оспорения от жалбоподателя акт. Например когато решението за отхвърляне на административна жалба включва ново разглеждане на положението на жалбоподателя в зависимост от нови фактически и правни обстоятелства или когато то изменя или допълва първоначалното решение. В тези хипотези отхвърлянето на административната жалба представлява акт, подлежащ на съдебен контрол, като съдът се произнася и по него при преценката за законосъобразност на оспорения акт (Решение на Първоинстанционния съд от 10 юни 2004 г. по дело Eveillard/Комисия, Т‑258/01, Recueil FP, стр. І‑А‑167 и ІІ‑747, точка 31 и Решение на Първоинстанционния съд от 7 юни 2005 г. по дело Cavallaro/Комисия, Т‑375/02, Recueil FP, стр. І‑А‑151 и ІІ‑673, точки 63—65, Решение на Първоинстанционния съд от 9 септември 2008 г. по дело Ritto/Комисия, F‑18/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑281 и II‑A‑1‑1495, точка 17) или дори го приема за акт с неблагоприятни последици, който замества последния (вж. в този смисъл Решение по дело Kuhner/Комисия, посочено по-горе, точка 9, Решение по дело Morello/Комисия, посочено по-горе, точка 35 и Решение на Първоинстанционния съд от 14 октомври 2004 г. по дело Sandini/Съд, Т‑389/02, Recueil FP, стр. І‑А‑295 и ІІ‑1339, точка 49).
40 В настоящия случай решението от 6 декември 2007 г. потвърждава отказа на EPSO да включи името на жалбоподателя сред 110-те кандидати, получили най-високи оценки на тестовете за достъп до спорния конкурс, като едновременно с това отхвърля доводите на жалбоподателя и разширява основанията за отказ. В действителност, ако решението от 31 май 2007 г. се ограничава до това да информира кандидата, че не е издържал тестовете за достъп до спорния конкурс, то в решението от 6 декември 2007 г. са посочени някои мотиви, които не се съдържат в решението от 31 май 2007 г. Освен това решението от 6 декември 2007 г. съдържа като нов елемент неутрализирането на някои от въпросите в рамките на тестовете за достъп.
41 При това положение решението от 6 декември 2007 г., което допълва решението от 31 май 2007 г., не представлява акт, с който се потвърждава последното, и следва да бъде взето предвид в рамките на контрола за законосъобразност, осъществяван от Съда на публичната служба.
42 Поради тези съображения следва да се приеме, че с жалбата Съдът на публичната служба е сезиран с искане за отмяна на решението от 31 май 2007 г., допълнено с решението от 6 декември 2007 г. (наричани по-нататък „обжалваните решения“).
По искането за отмяна на обжалваните решения
43 В самото начало следва да се изтъкне, че тъй като решението от 31 май 2007 г. само информира жалбоподателя, че не е издържал тестовете за достъп до спорния конкурс, искането за отмяна на това решение следва да бъде прието като отнасящо се до самото решение, с което жалбоподателят е изключен от списъка със 110-те кандидати, получили най-високите оценки на въпросните тестове за достъп.
44 В подкрепа на искането си за отмяна на обжалваните решения жалбоподателят изтъква четири правни основания, изведени, първо, от отсъствието на мотиви в тези решения, второ, от липсата на компетентност на EPSO да елиминира кандидати в предварителната фаза на спорния конкурс, трето, от нарушаването на принципите на равенство, обективност и пропорционалност и четвърто, от явни грешки в преценката.
45 Най-напред следва да се разгледа второто правно основание.
Доводи на страните
46 Жалбоподателят счита, че EPSO не е компетентна да избира темите на тестовете за достъп при предварителния етап, тъй като изборът на теми засягал същността на изпитите и попадал в правомощията на конкурсната комисия. По този начин EPSO незаконосъобразно си присвоявала правомощия на „екзаминатор“, каквито трябвало да има само конкурсната комисия. В действителност жалбоподателят счита, че съгласно Решението относно организацията и работата на EPSO единствената ѝ задача е да „организира“ конкурсите, а именно да определя съвместно с институциите нуждите от персонал, да публикува обявлението за конкурс, да следи за правилното протичане на конкурса, да предоставя технически и материални ресурси, да проверява използването на резервните списъци и да представя годишни отчети за дейността си. В случая обаче EPSO била надхвърлила така определените ѝ правомощия, като конкурсната комисия не само не била определила темите, но и по никакъв начин не била участвала в предварителния етап на конкурса, което a fortiori не можело да представлява нищо друго освен нарушение на съдебната практика за неизменността на състава на конкурсните комисии (Решение на Първоинстанционния съд от 23 март 2000 г. по дело Gogos/Комисия, Т‑95/98, Recueil FP, стр. І‑А‑51 и ІІ‑219). Неучастието на конкурсната комисия на този етап било още по-сериозно поради обстоятелството, че предвид по-специално големия брой отстранени кандидати предварителният етап на спорния конкурс бил най-труден.
47 Според Комисията тестовете за достъп в предварителния етап предхождат самите изпити и се различават от тях, като конкурсната комисия участва единствено в последните. Обстоятелството, че конкурсната комисия определя въпросите в рамките на писмените и на устния изпит, не означавало, че EPSO не можела да определя въпросите на стадия на тестовете за достъп от предварителния етап. Тоест жалбоподателят погрешно считал, че конкурсната комисия не е определила въпросите и по никакъв начин не е изпълнила задачата си в предварителния етап на спорния конкурс, тъй като този етап засягал единствено тестовете за достъп. Също така погрешно било позоваването от страна на жалбоподателя на Решение по дело Gogos/Комисия, посочено по-горе, тъй като между настоящото и посоченото дело нямало никаква връзка както от гледна точка на наличието на конкурсна комисия в рамките на тестовете за достъп, така и от гледна точка на нейния състав. Комисията изтъква, че при всяко положение съгласно съдебната практика EPSO разполагала с широки правомощия за преценка при определяне на условията и начините за организиране на даден конкурс. Така например в Решение от 26 октомври 2004 г. по дело Falcone/Комисия (Т‑207/02, Recueil FP, стр. І‑А‑305 и ІІ‑1393, точки 38—40) (наричано по-нататък „Решение по дело Falcone“) Първоинстанционният съд приел, че организирането на първия етап за предварителен подбор на кандидатите, а именно на предварителния етап, с цел допускане само на онези от тях, които са получили най-високите оценки, било част от дискреционните правомощия на EPSO и съответствало на членове 4 и 5 от приложение ІІІ към Правилника и на принципа на добрата администрация. В това дело успешното полагане на изпита за предварителен подбор било условие за участие в писмените и в устния изпит. В настоящото производство тестовете за достъп били условие за достъп до писмените и до устния изпит. Независимо че в случая по дело Falcone изпитът от предварителния етап се състоял в тест за предварителен подбор, а в настоящото дело ставало дума за тестове за достъп, принципът бил един и същ.
Преценка на Съда на публичната служба
48 На първо място, следва да се отбележи, че Правилникът отдава особено значение на назначаването на длъжностните лица, като държи по-специално, както се изисква в член 27, те да притежават способности, ефикасност и почтеност, отговарящи на най-високите стандарти. Дори и съгласно член 12, параграф 1 от Условията за работа на другите служители, приложими за останалите служители на Европейския съюз, да е налице същото изискване при назначаването на срочно наетите служители, следва да се приеме, че посочените качества имат особено значение за длъжностните лица, доколкото последните са призвани, от една страна, да изпълняват основната част от задачите на Европейския съюз, а от друга страна, да посветят цялата си кариера в негова служба.
49 С оглед постигането на целта по член 27 от Правилника, след като в член 28 посочва шестте условия, на които следва непременно да отговаря дадено лице, за да бъде назначено като длъжностно лице, законодателят, от една страна, предвижда в член 29, че назначаването на длъжностните лица се извършва по принцип чрез конкурс, а в член 30 — че за всеки конкурс органът по назначенията (наричан по-нататък „ОН“) определя конкурсна комисия, която съставя списък с подходящите кандидати, а от друга страна, в приложение ІІІ към Правилника урежда подробно процедурата за провеждане на конкурс.
50 От приложение ІІІ към Правилника е видно по-специално, че правната уредба на процедурата за провеждане на конкурс се основава на принципа на разделение на правомощията между ОН и конкурсната комисия. Макар и да представлява проява на самоограничаване на административна власт, това нормативно установено двувластие разкрива волята на законодателя — продиктувана от съображения за запазване на прозрачността на процедурата за подбор на персонал на Съюза — да не възлага само на администрацията деликатната задача за подбор на въпросните длъжностни лица, а да включи в изпълнението ѝ посредством участие в конкурсната комисия (в която има представители и на администрацията) и лица извън административната йерархия, и по-специално представители на персонала.
51 В рамките на това разделение на правомощията, видно по-специално от член 1, първа алинея от приложение ІІІ към Правилника и от член 4 от посоченото приложение, ОН е компетентен, от една страна, след консултации със съвместната комисия да изготви обявлението за конкурса и от друга страна, да състави списъка с кандидатите, които отговарят на първите три от изброените в член 28 от Правилника условия за назначаване като длъжностни лица.
52 От момента на предаването на този списък от ОН на председателя на конкурсната комисия самата конкурсна комисия е оправомощена съгласно член 5 от приложение ІІІ към Правилника, първо, да определи списъка на кандидатите, които отговарят на изискванията, предвидени в обявлението за конкурса, второ, да проведе изпитите и трето, да състави списък на подходящите кандидати и да го изпрати на ОН.
53 С оглед поверената на конкурсната комисия особено важна роля законодателят е предвидил известни гаранции както за конституирането и състава ѝ, така и за дейността ѝ.
54 Така например по отношение на конституирането и състава на конкурсната комисия член 30 от Правилника и член 3 от приложение ІІІ към него предвиждат, първо, че конкурсната комисия се определя от ОН за всеки отделен конкурс, второ, че членовете на конкурсната комисия, без председателя, се определят в равен брой от администрацията и от Комитета по персонала, трето, че членовете на конкурсната комисия се избират измежду длъжностните лица, чиято функционална група и степен са най-малко равни на тези на конкурсната длъжност, и четвърто, че конкурсна комисия, състояща се от повече от четирима членове, включва поне по двама представители на всеки пол.
55 По отношение на дейността на конкурсната комисия, освен задължението ѝ за спазване на основните принципи на правото на Съюза, като например спазване на принципа на равно третиране на кандидатите, както и принципа на обективност при оценяването им или принципа на неизменност на състава на конкурсната комисията (вж. Решение по дело Gogos/Комисия, посочено по-горе, и Решение на Първоинстанционния съд от 5 април 2005 г. по дело Christensen/Комисия, Т‑336/02, Recueil FP, стр. І‑А‑75 и ІІ‑341, точка 38 и цитираната съдебна практика), член 6 от приложение ІІІ към Правилника предвижда изрично, че разискванията на конкурсната комисия са тайни именно с цел гарантиране на нейната независимост и обективността на действията ѝ, като защитава конкурсната комисия от всякаква външна намеса и натиск както от страна на администрацията и заинтересованите кандидати, така и от трети лица (Решение на Съда от 28 февруари 1980 г. по дело Bonu/Съвет, 89/79, Recueil, стр. 553, точка 5).
56 Посоченото в предходните точки разделение на правомощията между ОН и конкурсната комисия не се променя със създаването на EPSO през 2002 г., като в член 2 от акта за нейното създаване изрично се предвижда, че в областта на конкурсите тя упражнява правомощията за подбор на персонал, предоставени на органите по назначенията. Освен това съгласно член 7 от приложение ІІІ към Правилника по отношение на провеждането на конкурси за назначаване на длъжностни лица задачите на EPSO са основно от организационен характер. Тази констатация не е в противоречие със специалните разпоредби на решенията относно създаването на EPSO и относно организацията и работата на EPSO, дори и тези решения понякога да съдържат формулировки, които биха довели до погрешни изводи, като например, че EPSO „съставя резервните списъци“ (което навежда на мисълта, че EPSO е компетентна да определи кои кандидати трябва да се включват в тях), тъй като посочените решения при всяко едно положение са акт от по-нисък ранг в сравнение с разпоредбите на Правилника.
57 При всяко положение както изборът, така и оценяването на темите за въпросите, поставени в рамките на даден конкурс, не са от компетентността на EPSO. Такова е заключението от изложеното в предходната точка и то се потвърждава от липсата в член 7 от приложение ІІІ към Правилника на каквото и да било упоменаване на задача на EPSO, която да е свързана с определянето или дефинирането на „съдържанието на изпитите“ в конкурсите за назначаване на длъжностни лица, докато същият член 7 в параграф 2, буква в) предоставя изрично на EPSO такива задачи по-специално при промяна на функционалната група на длъжностните лица, или в параграф 4 — при подбора на срочно наети и договорно наети служители.
58 В заключение, независимо че естеството на поверените на EPSO задачи я превръща във важен фактор при определянето и прилагането на политиката на Съюза в областта на подбора на персонал, нейната роля при провеждането на конкурси за назначаване на длъжностни лица — макар и значителна, доколкото оказва съдействие на конкурсната комисия — остава при всяко положение второстепенна в сравнение с ролята на последната, като EPSO не би могла да я замести.
59 В настоящия случай жалбоподателят твърди, че е отстранен от спорния конкурс, тъй като не е издържал тестовете за достъп, чиито теми са избрани не от конкурсната комисия на спорния конкурс, а от EPSO, която не била компетентна за това. Комисията възразява по същество, че разпоредбите на Правилника относно решенията на конкурсната комисия и свързаните с нея гаранции не се прилагат по отношение на въпросните тестове, тъй като те не са част от самия конкурс, а са предварителен етап, целящ да подбере кандидатите, които да бъдат допуснати до посочения конкурс.
60 Становището на Комисията не може да бъде споделено.
61 От доказателствата в преписката всъщност се установява, че от общо за двата варианта 1772 кандидати, запазили дата за тестовете за достъп до спорния конкурс, по раздел Б от обявлението за конкурса само 140 могат да бъдат поканени да подадат пълна кандидатура за допускане до втория етап на конкурса. При все това процедура, която води до отстраняване на повече от 90 % от кандидатите, и то не по формални причини, а заради това, че не са се представили удовлетворително на тестовете, представлява част от самия конкурс.
62 „Конкурсната“ същност на тестовете за достъп е още по-явна и от това, че съгласно предвиденото в раздел Б от обявлението за конкурса в случая не е достатъчно получаването на средната оценка на въпросните тестове, а за да се премине във втория етап на конкурса при вариант 1 (избран от жалбоподателя), е необходимо класиране сред първите 110 кандидати, получили най-високите оценки на тестовете за достъп. Тази съревнователна същност на тестовете от предварителния етап обаче е присъща на самото понятие за конкурс, както се посочва в Решение на Първоинстанционния съд от 2 май 2001 г. по дело Giulietti и др./Комисия (Т‑167/99 и Т‑174/99, Recueil FP, стр. І‑А‑93 и ІІ‑441, точка 81) и както Съдът вече е посочил в Решение от 4 юли 1996 г. по дело Парламент/Innamorati, С‑254/95 Р (Recueil, стр. І‑423, точка 28).
63 Освен това, дори и да е вярно изтъкнатото от Комисията, че проверяването на тестовете за достъп се извършва от компютър и че следователно то почива на автоматизирана процедура без възможност за субективна преценка, това не променя обстоятелството, че провеждането на тази автоматизирана процедура е предполагала вземане на решения по същество, доколкото „консултативният комитет“, посочен в точка 26 от настоящото решение, от една страна, е определил степента на трудност на въпросите с избор от няколко отговора, поставени в тестовете за достъп, и от друга страна, е неутрализирал определени въпроси, както също е посочено в точка 26. Очевидно обаче става дума за задачи, които обичайно са в правомощията на конкурсната комисия.
64 Впрочем по отношение на позоваването от страна на Комисията на Решение по дело Falcone следва да се констатира, че същото е неотносимо. Всъщност в това решение Съдът единствено е признал правото на преценка на ОН да обяви, както е в случая, конкурс в два различни етапа, а именно етап на предварителен подбор, извършван въз основа на въпроси с избор от няколко отговора, и втори етап — конкурс в същинския смисъл, явяването на който е в зависимост от успешното преминаване на първия етап и на който се допускат ограничен брой кандидати. Впрочем съображенията, изложени в настоящото решение, по никакъв начин не поставят под съмнение това правомощие на ОН. Разискваният в случая въпрос е дали първият етап на даден конкурс, като този по делото Falcone или по настоящото дело, може да бъде организиран и проведен само от EPSO при пълно отсъствие на конкурсна комисия. Този въпрос не просто не се обсъжда в Решение по дело Falcone, но следва да се припомни и че в делото, по което е постановено това решение, конкурсната комисията е следяла и контролирала провеждането на всички изпити в конкурса, и по-специално тези от първия етап. Следва също да се добави, както признава Комисията в съдебното заседание, че според правния режим, действал преди създаването на EPSO, провеждането на тестове за предварителен подбор, аналогични на тестовете за достъп по настоящото дело, е било възложено на самата конкурсна комисия.
65 От изложените по-горе съображения следва, че жалбоподателят е бил отстранен от участие във втория етап на конкурса след процедура, проведена от некомпетентен орган, и с решение, взето от същия този орган. Ето защо посоченото решение трябва да бъде отменено.
66 Последиците биха били различни единствено ако EPSO или „консултативният комитет“, посочен в точка 26 от настоящото решение, можеше да се разглеждат като „конкурсни комисии“ по смисъла на Правилника. Очевидно обаче това не е така.
67 В действителност, както сама приема Комисията в точка 4 от писмената си защита, за спорния конкурс има определена конкурсна комисия, като имената на нейните членове са съобщени 15 дни преди датата на писмения изпит. Въпреки това, също според Комисията, тази конкурсна комисия е участвала само във втория етап на конкурса, а EPSO е организирала и контролирала провеждането на тестовете за достъп, „в рамките на които конкурсната комисия не е играла никаква роля“.
68 От друга страна, както множеството поверени на EPSO задачи (основно за консултиране и за оказване на съдействие на институциите), така и нейната структура (управителен съвет, съставен изключително от членове, определени от институциите, като представителите на персонала, които са трима на брой, имат статут само на наблюдатели) не допускат каквито и да било опити за приравняване на EPSO към конкурсна комисия, чийто състав е подчинен на правилото за равно представителство и се определя за всеки отделен конкурс, като има точно определената задача за провеждането му.
69 Накрая, Комисията никога не е твърдяла, че EPSO и „консултативният комитет“, посочен в точка 26 от настоящото решение, изпълняват функциите на конкурсна комисия или че наподобяват такава, а обратно — що се отнася до „консултативния комитет“, тя изрично отрича това в писмото си от 24 ноември 2009 г. в отговор на процесуално-организационните действия, споменати в точка 33 от настоящото решение.
70 Следователно без промяна в Правилника, изрично възлагаща на EPSO задачите, които до този момент са правомощие на конкурсната комисия, EPSO не разполага с компетентност да изпълнява такива задачи, и по-специално задачи, които при назначаването на длъжностни лица засягат определянето на съдържанието на изпитите и проверката им, включително на изпити под формата на тестове с въпроси с избор от няколко отговора, които имат за цел да оценят езиковите и математическите умения и/или общите познанията в областта на Европейския съюз, дори и тези тестове да са били представени като тестове за „допускане“ на кандидатите до писмените и до устния изпит в конкурса. Това е така на още по-силно основание в случаите като настоящия, когато броят на кандидатите, допуснати до участие в писмените изпити на конкурса, е незначителен процент от кандидатите в предварителния етап.
71 От друга страна, макар с разширяването на Съюза и увеличаването на броя на кандидатите в конкурсите за назначаване на длъжностни лица натоварването на конкурсните комисии да се е увеличило значително, допълнителната работа, с която конкурсните комисии ще бъдат натоварени вследствие следенето и контролирането на тестовете за достъп от предварителния етап, дори и в крайна сметка до тези изпити да бъде допуснат ограничен брой кандидати, ще представлява само незначителна част от обемния труд, който изискват писмените и устните изпити.
72 Предвид гореизложеното обжалваните решения следва да бъдат отменени.
По допустимостта на искането за отмяна на всички свързани актове
73 Това искане следва да бъде отхвърлено като недопустимо, доколкото само препраща, без да дава допълнителни уточнения, към решения на EPSO, които не могат да бъдат установени (вж. в този смисъл Определение на Първоинстанционния съд от 24 март 1993 г. по дело Benzler/Комисия, Т‑72/92, Recueil, стр. ІІ‑347, точки 16, 18 и 19). Комисията следва обаче да уреди последствията от отмяната от Съда на публичната служба на обжалваните решения, като оттегли всички свързани актове, доколкото такова оттегляне се налага съгласно член 233 ЕО.
По съдебните разноски
74 По силата на член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби в глава осма от дял ІІ, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член Съдът на публичната служба може да реши, когато справедливостта изисква това, дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях. На основание член 89, параграф 4 от Правилника, встъпилата страна понася направените от нея разноски.
75 От изложените по-горе съображения следва, че Комисията е загубилата делото страна. Освен това жалбоподателят изрично е направил искане тя да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбите на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, Комисията следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Що се отнася до встъпилата страна, ЕНОЗД, следва да се постанови, че тя понася направените от нея разноски.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
реши:
1) Отменя решението от 31 май 2007 г. и решението от 6 декември 2007 г. на Европейската служба за подбор на персонал, съгласно които г‑н Pachtitis е изключен от списъка на 110-те кандидати, получили най-високите оценки на тестовете за достъп до конкурс на общо основание EPSO/AD/77/06.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати направените от нея и от г‑н Pachtitis съдебни разноски.
3) Европейският надзорен орган по защита на данните, който е встъпила страна, понася направените от него съдебни разноски.
Постановено в публично съдебно заседание в Люксембург на 15 юни 2010 година.
Секретар | | Председател на втори състав |