РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
10 февруари 2011 година(*)
„Свободно предоставяне на услуги — Командироване на работници — Акт за присъединяване от 2003 г. — Преходни мерки — Достъп на полските граждани до пазара на труда на държавите, които в момента на присъединяването на Република Полша вече са членки на Съюза — Изискване на разрешително за работа при предлагане за наемане на работници — Директива 96/71/ЕО — Член 1, параграф 3“
По съединени дела C‑307/09—C‑309/09
с предмет преюдициални запитвания, отправени на основание член 234 ЕО от Raad van State (Нидерландия) с актове от 29 юли 2009 г., постъпили в Съда на 3 август 2009 г., в рамките на производства по дела
Vicoplus SC PUH (C‑307/09),
B.A.M. Vermeer Contracting sp. zoo (C‑308/09),
Olbek Industrial Services sp. zoo (C‑309/09)
срещу
Minister van Sociale Zaken en Werkgelegenheid,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г‑н Ал. Арабаджиев, г‑н A. Rosas, г‑н U. Lõhmus (докладчик) и г‑н A. Ó Caoimh, съдии,
генерален адвокат: г‑н Y. Bot,
секретар: г‑жа M. Ferreira, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 8 юли 2010 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Vicoplus SC PUH, от адв. E. Vliegenberg, advocaat,
– за BAM Vermeer Contracting sp. zoo и Olbek Industrial Services sp. zoo, от адв. M. Lewandowski, advocaat,
– за нидерландското правителство, от г‑жа C. Wissels и г‑жа B. Koopman, в качеството на представители,
– за чешкото правителство, от г‑н M. Smolek и г‑н T. Müller, в качеството на представители,
– за датското правителство, от г‑н C. Vang, в качеството на представител,
– за германското правителство, от г‑н M. Lumma, г‑н N. Graf Vitzthum и г‑н J. Möller, в качеството на представители,
– за австрийското правителство, от г‑н E. Riedl и г‑н G. Hesse, в качеството на представители,
– за полското правителство, от г‑н M. Dowgielewicz, както и г‑жа J. Faldyga и г‑жа K. Majcher, в качеството на представители,
– за Европейската комисия, от г‑н J. Enegren, г‑н I. Rogalski, г‑н W. Wils и г‑н E. Traversa, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание на 9 септември 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС, както и на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29).
2 Запитванията са отправени в рамките на спорове между Vicoplus SC PUH (наричано по-нататък „Vicoplus“), BAM Vermeer Contracting sp. zoo (наричано по-нататък „BAM Vermeer“) и Olbek Industrial Services sp. zoo (наричано по-нататък „Olbek“), полски дружества, и Minister van Sociale Zaken en Werkgelegenheid (министър по социалните въпроси и заетостта) по повод наложените на дружествата глоби за командироването на полски работници в Нидерландия, без да имат разрешително за работа.
Правна уредба
Право на Съюза
Актът за присъединяване от 2003 г.
3 Член 24 от Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 236, 2003 г., стр. 33, наричан по-нататък „Актът за присъединяване от 2003 г.“) се отнася до списък с мерки, включени в приложения V—XIV към този акт, които при посочените в тях условия се прилагат по отношение на новите държави членки.
4 Приложение ХІІ към Акта за присъединяване от 2003 г. е озаглавено „Списък по член 24 от Акта за присъединяване: Полша“. В глава 2 от това приложение, озаглавена „Свободно движение на хора“, параграфи 1, 2, 5 и 13 имат следното съдържание:
„1. [Член 45 ДФЕС и член 56, първа алинея ДФЕС] ще се прилагат напълно само във връзка със свободното движение на работници и свободното предоставяне на услуги, включващо временното движение на работници, както е определено в член 1 от Директива 96/71/ЕО между Полша, от една страна, и Бе[лг]ия, Чешката република, Дания, Германия, Естония, Гърция, Испания, Франция, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Унгария, Нидерландия, Австрия, Португалската република, Словения, Словашката република, Финландия, Швеция и Обединеното кралство, от друга страна, при спазването на условията на преходните разпоредби, предвидени в параграфи 2—14.
2. Чрез дерогация от членове 1—6 от Регламент (EИО) № 1612/68 [на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11)] и до изтичането на срок от две години, започващ от датата на присъединяването, настоящите държави членки ще прилагат национални мерки, или онези, които произтичат от двустранните споразумения, регулиращи достъпа за граждани на Полша до техните пазари на труда. Настоящите държави членки могат да продължат да прилагат тези мерки до края на петгодишния срок, следващ датата на присъединяването.
[…]
5. В края на петгодишния период, посочен в параграф 2, държава членка, прилагаща национални мерки или мерки, произтичащи от двустранни споразумения може, при сериозни затруднения на нейния пазар на труда или при заплаха от такива затруднения и след уведомяване на Комисията, да продължи да прилага тези мерки до изтичане на седемгодишния период след датата на присъединяване. При липса на такова уведомление, се прилагат членове 1—6 от Регламент (ЕИО) № 1612/68.
[…]
13. За да предотвратят тежки затруднения или опасност от настъпването на такива в определени чувствителни сектори на услугите на техните пазари на труда, които могат да възникнат в определени региони от транснационалното предлагане на услуги, както е определено в член първи от Директива 96/71/ЕО, и доколкото прилагат по силата на горепосочените разпоредби национални мерки или такива, които произтичат от двустранните споразумения за свободното движение на работници от Полша, Германия и Австрия, след като уведомят Комисията, могат да дерогират [член 56, първа алинея от ДФЕС], с оглед намаляването, в контекста на предлагането на услуги от създадени в Полша дружества, на временното движение на работници, чието право да постъпват на работа в Германия и Австрия зависи от националните мерки.
[…]“.
Директива 96/71
5 Член 1 от Директива 96/71, озаглавен „Приложно поле“, предвижда:
„1. Настоящата директива се прилага за предприятия, установени в държава членка, които в рамките на транснационалното предлагане на услуги командироват работници в съответствие с параграф 3 на територията на държава членка.
[…]
3. Настоящата директива се прилага, доколкото предприятията, посочени в параграф 1, предприемат една от следните транснационални мерки:
a) командироват работници на територията на държава членка за собствена сметка и под свое ръководство по договор, сключен между командироващото предприятие, и страната, за която са предназначени услугите, действаща в тази държава членка, при условие че съществува трудово правоотношение между командироващото предприятие и работника за периода на командироване; или
б) командироват работници в организация или предприятие, притежавано от групата на територията на държава членка, при условие че съществува трудово правоотношение между командироващото предприятие и работника за периода на командироване; или
в) в качеството на предприятие за временна работа или агенция за посредническа дейност по наемане на работа, предлагат за наемане работник на предприятие потребител, установено или извършващо дейност на територията на държава членка, при условие че съществува трудово правоотношение между предприятието за временна работа или агенцията за посредническа дейност по наемане на работа и работника за периода на командироване.
[…]“.
Директива 91/383/ЕИО
6 Според член 1 от Директива 91/383/ЕИО на Съвета от 25 юни 1991 година за допълнение на мерките за насърчаване на подобряването на безопасността и здравето на работното място на работниците на срочно трудово правоотношение или временно трудово правоотношение (ОВ L 206, стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 148):
„Настоящата директива се прилага към:
[…]
2) временно трудово правоотношение между […] предприятие [за временна работа], което [е] работодател […] и работника, като на последния е възложено да работи за и под контрола на предприятие и/или учреждение, ползващо неговите услуги“.
Национално право
7 Според член 2, параграф 1 от Закона за работата на чужденците (Wet arbeid vreemdelingen, Stb. 1994, № 959, наричан по-нататък „Wav“) на работодателите в Нидерландия е забранено да възлагат работа без разрешително за работа.
8 Член 1е, параграф 1 от правилника за прилагане на Wav (Besluit uitvoering Wav, Stb. 1995, № 406), изменен с постановление от 10 ноември 2005 г., (Stb. 2005, № 577, наричан по-нататък „правилник за прилагане“) има следното съдържание:
„Предвидената в член 2, параграф 1 от Wav забрана не се прилага по отношение на чужденец, който при условията на транснационално предоставяне на услуги работи временно в Нидерландия за работодател, установен в държава — членка на Европейския съюз, различна от Нидерландия, при условие че:
a) чужденецът има право да извършва тази работа за този работодател в качеството на наето лице в държавата, в която е установен работодателят;
b) работодателят е декларирал работата от самото начало в Нидерландия в Централната организация по труда и доходите и
c) това не е предоставяне на услуги, състоящи се в предлагане за наемане на работник“.
9 Според запитващата юрисдикция срокът на действие на въведеното с член 2, параграф 1 от Wav задължение за получаване на разрешително за работа, като временно ограничаване на свободното движение на полските работници, предвидено в приложение XII към Акта за присъединяване от 2003 г., е продължен до май 2007 г.
Спорове в главното производство и преюдициални въпроси
10 От акта за препращане по дело C‑307/09 е видно, че при извършена от инспекцията по труда проверка е установено, че трима полски граждани, на служба във Vicoplus, работят в нидерландското дружество Maris, което извършва преглед на помпи за нуждите на други предприятия. В съответствие със сключен между Maris и друго дружество договор тяхната работа трябвало да бъде извършена между 15 август и 30 ноември 2005 г.
11 Фактите, разглеждани в главното производство по дело C‑308/09, се отнасят до доклад, изготвен от инспекцията по труда на 31 юли 2006 г., според който двама полски граждани работят от 10 януари 2006 г. като монтьори в гаража на нидерландското дружество Flevoservice en Flevowash BV. Те постъпили на работа в BAM Vermeer, което сключило с посоченото дружество договор за ремонт и приспособяване на камиони, както и на ремаркета.
12 В акта за препращане по дело C‑309/09 се посочва, че дружеството, в чиито права Olbek встъпва на 15 ноември 2005 г., е сключило договор с нидерландското дружество HTG Nederveen BV, за да осигури на същото персонал за изпълнение на услуга, състояща се в третиране на отпадъци, за период от няколко месеца. При извършена от инспекцията по труда проверка в работните помещения на HTG Nederveen BV е установено, че тези услуги се изпълняват именно от 20 полски граждани.
13 По трите посочени по-горе дела на жалбоподателите в главното производство са наложени глоби за нарушение на член 2, параграф 1 от Wav, тъй като те са командировали полски работници в Нидерландия, без предварително да са получили разрешително за работа във връзка с това.
14 Държавният секретар по социалните дела и заетостта, по дело C‑307/09, и Minister van Sociale Zaken en Werkgelegenheid, по дело C‑308/09 и дело C‑309/09, отхвърляйки подадените срещу тези глоби жалби по административен ред, приемат, че предоставените съответно от Vicoplus, BAM Vermeer и Olbek услуги представляват предлагане за наемане на работници по смисъла на член 1e, параграф 1, буква c) от правилника за прилагане.
15 Тъй като жалбите им срещу тези решения са отхвърлени от Rechtbank ’s-Gravenhagе, жалбоподателите в главното производство подават апелативни жалби до Raad van State.
16 Тази юрисдикция отбелязва, че предвиденото в член 1e, параграф 1 от правилника за прилагане задължение за получаване на разрешително за работа за предлагането за наемане на работници безспорно представлява ограничаване на свободното предоставяне на услуги. Тя смята обаче, че от Решение от 27 март 1990 г. по дело Rush Portuguesa (C‑113/89, Recueil, стр. I‑1417), Решение от 9 август 1994 г. по дело Vander Elst (C‑43/93, Recueil, стр. I‑3803), Решение от 21 октомври 2004 г. по дело Комисия/Люксембург (C‑445/03, Recueil, стр. I‑10191), Решение от 19 януари 2006 г. по дело Комисия/Германия (C‑244/04, Recueil, стр. I‑885) и Решение от 21 септември 2006 г. по дело Комисия/Австрия (C‑168/04, Recueil, стр. I‑9041) следва, че такова ограничаване може да бъде обосновано по-конкретно с целта от общ интерес, каквато е защитата на националния пазар на труда, по-специално срещу заобикалянето на ограниченията за свободното движение на работници.
17 Във връзка с това запитващата юрисдикция обяснява, че оставянето в сила на посоченото задължение за получаване на разрешително за работа се основава именно на посоченото по-горе Решение по дело Rush Portuguesa, но отбелязва, че в посочените по-горе последващи решения Съдът не възпроизвежда изложените в точка 16 от това pешение съображения. При това положение се поставял въпросът дали към момента правото на Съюза допуска, при обстоятелства като тези по делата в главното производство, предлагането за наемане на работници да зависи от получаването на разрешително за работа.
18 Поради това запитващата юрисдикция се пита дали, с оглед на целта да се защити националният пазар на труда, изискването по член 2, параграф 1 от Wav за разрешително за работа за предоставянето на услуги, състоящи се в предлагането за наемане на работник, е мярка, пропорционална от гледна точка на членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС, с оглед също и на резервата, съдържаща се в глава 2, параграф 2 от приложение ХІІ към Акта за присъединяване от 2003 г. във връзка със свободното движение на работници. Ако това е така, запитващата юрисдикция си задава въпроса какво се включва в понятието „предлагане за наемане на работник“, по-конкретно какво е значението на естеството на основната дейност, която съответният доставчик на услуги упражнява в държавата, в която е установен.
19 При тези обстоятелства Raad van State решава да спре производството и по трите висящи пред него дела и да постави на Съда следните преюдициални въпроси, формулирани по един и същ начин по трите дела:
„1) Трябва ли членове [56 ДФЕС] и [57 ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна норма като съдържащата се в разпоредбите на член 2 от [Wav] във връзка с член 1, параграф 1, initio и буква с) от Правилника за прилагане, според които за командироването на работници, посочено в член 1, параграф 3, initio и буква в) от Директива 96/71/ЕО се изисква разрешително за работа?
2) Въз основа на какви критерии трябва да се определи дали е налице командироване на работници по смисъла на член 1, параграф 3 initio и буква в) от Директива 96/71/ЕО?“.
20 С определение на председателя на Съда от 2 октомври 2009 г. делата C‑307/09—C‑3309/09 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производството и с оглед на постановяването на решението.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос
21 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали правна уредба на държава членка, която поставя като условие за командироване, по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71, на територията на тази държава на работници, граждани на друга държава членка, получаването на разрешително за работа, противоречи на членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС.
22 Трябва да се припомни, че формалното посочване от национална юрисдикция в преюдициален въпрос на някои разпоредби от правото на Съюза не е пречка Съдът да даде на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което е сезирана, независимо дали ги е посочила във въпросите си. Във връзка с това задачата на Съда е да изведе от цялата предоставена от националния съд информация, и по-специално от мотивите на акта за преюдициално запитване, разпоредбите от правото на Съюза, които изискват тълкуване предвид предмета на спора (вж. по-специално Решение от 27 октомври 2009 г. по дело ČEZ, C‑115/08, Сборник, стp. I‑10265, точка 81 и цитираната съдебна практика).
23 Запитващата юрисдикция посочва, че като оставя в сила до 1 май 2007 г. задължението за получаване на предвиденото в член 2, параграф 1 от Wav разрешително за работа по отношение на желаещите да работят в Кралство Нидерландия полски граждани, тази държава членка прилага предвидената в глава 2, параграф 2 от приложение XII към Акта за присъединяване от 2003 г. дерогация относно движението на работници. Независимо от това, както личи от точки 16—18 от настоящото решение, тази юрисдикция се пита дали оставянето в сила на основание член 1e, параграф 1, буква в) от правилника за прилагане на това задължение за предоставяне на услуги, състоящи се в предлагането за наемане на полски работници на територията на Кралство Нидерландия, може да бъде обосновано въз основа на тази дерогация.
24 Във връзка с това, ако национална правна уредба е обоснована по силата на една от посочените в член 24 от Акта за присъединяване от 2003 г. преходни мерки (в настоящия случай това е предвидената в глава 2, параграф 2 от приложение XII към този акт мярка), въпросът за съвместимостта на тази правна уредба с членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС не би могъл да се поставя повече (вж. в този смисъл Решение от 5 октомври 2006 г. по дело Valeško, C‑140/05, Recueil, стр. I‑10025, точка 74).
25 При това положение е уместно да се провери дали правна уредба като разглежданата в главното производство попада в приложното поле на посочената преходна мярка.
26 На първо място, важно е да се припомни, че глава 2, параграф 2 от приложение XII към Акта за присъединяване от 2003 г. въвежда дерогация от свободата на движение на работници, като изключва временно прилагането на членове 1—6 от Регламент № 1612/68 по отношение на полските граждани. Тази разпоредба всъщност предвижда, че за срок от две години, считано от 1 май 2004 г., дата на присъединяването на тази държава към Съюза, държавите членки прилагат националните мерки или мерките, които произтичат от двустранните споразумения, регулиращи достъпа на полски граждани до техните пазари на труда. Тази разпоредба предвижда също, че държавите членки могат да продължат да прилагат тези мерки до края на петгодишния срок след датата на присъединяването на Република Полша към Съюза.
27 На второ място, от практиката на Съда се установява, че дейността на предприятие, което срещу заплащане предлага за наемане работници, които остават на служба в това предприятие, без да се сключва никакъв трудов договор с предприятието потребител, представлява професионална дейност, отговаряща на предвидените в член 57, първа алинея ДФЕС условия и при това положение трябва да се разглежда като услуга по смисъла на тази разпоредба (вж. Решение от 17 декември 1981 г. по дело Webb, 279/80, Recueil, стр. 3305, точка 9 и Определение от 16 юни 2010 г. по дело RANI Slovakia, C‑298/09, точка 36).
28 Съдът все пак приема, че такава дейност може да повлияе на пазара на труда на държавата членка на получателя на услугата. Всъщност по отношение на работещите за предприятия за предлагане за наемане на работници, от една страна, могат, ако са налице условията за това, да се прилагат разпоредбите на членове 45—48 ДФЕС и на регламентите на Съюза за тяхното прилагане (вж. Решение по дело Webb, посочено по-горе, точка 10).
29 От друга страна, поради особения характер на трудовите отношения, характеризиращи предлагането за наемане на работници, осъществяването на тази дейност засяга пряко както отношенията на пазара на труда, така и законните интереси на съответните работници (Решение по дело Webb, посочено по-горе, точка 18).
30 Във връзка с това Съдът отбелязва в точка 16 от посоченото по-горе Решение по дело Rush Portuguesa, че предприятие, което предлага за наемане работници, независимо че е доставчик на услуги по смисъла на ДФЕС, осъществява дейности, чийто предмет е именно да осигурят достъп на работници до пазара на труда на приемащата държава членка.
31 Този извод се обосновава с факта, че командированият по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71 работник в типичния случай се назначава, за времето, за което е предложен за наемане, на работно място в предприятието потребител, което при други обстоятелства би било заето от работник на същото предприятие.
32 От това следва, че правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство трябва да се разглежда като мярка, регламентираща достъпа на полските граждани до пазара на труда на същата държава членка по смисъла на глава 2, параграф 2, от приложение XII към Акта за присъединяване от 2003 г.
33 Поради това тази правна уредба, която през предвидения в глава 2, параграф 2 от приложение XII към Акта за присъединяване от 2003 г. преходен период продължава да поставя като условие за командироването по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71 на полски граждани на територията на тази държава получаването на разрешително за работа, е съвместима с членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС.
34 Този извод се налага също и с оглед на целта на посочената разпоредба, която е да не допусне след присъединяването на нови държави членки към Съюза да настъпят затруднения на пазара на труда на старите държави членки, дължащи се на незабавното пристигане на голям брой работници, граждани на споменатите нови държави (вж. в този смисъл Решение от 27 септември 1989 г. по дело Lopes da Veiga, 9/88, Recueil, стр. 2989, точка 10 и Решение по дело Rush Portuguesa, посочено по-горе, точка 13). Тази цел се установява по-специално от глава 2, параграф 5, от приложение XII към Акта за присъединяване от 2003 г., тъй като този параграф предвижда възможност за държава членка, ако на нейния пазар на труда има или има опасност от сериозни затруднения, да продължи действието на мерките, посочени в параграф 2 от същата глава 2, до края на седемгодишния период след присъединяването на Република Полша.
35 Както отбелязва генералният адвокат в точка 51 от заключението си, разграничаване на притока на работници на пазара на труда на държава членка в зависимост от това дали те получават достъп до него чрез предлагане за наемане на работници или пряко и самостоятелно, е неестествено, тъй като и в двата случая това движение на работници, което е потенциално значимо, може да създаде затруднения на този пазар на труда. Ако бъде изключено предлагането за наемане на работници от приложното поле на глава 2, параграф 2 от приложение XII към Акта за присъединяване от 2003 г., има опасност тази разпоредба да бъде в голяма степен лишена от нейния практически смисъл.
36 Впрочем направеният в точка 33 от настоящото решение извод отговаря на това, което Съдът приема в посоченото по-горе Решение по дело Rush Portuguesa във връзка с член 216 от Акта за присъединяване на Кралство Испания и Португалската република и промените в договорите (ОВ L 302, 1985 г. стр. 23, наричан по-нататък “Акт за присъединяване от 1985 г.“). Действително, след като приема в точка 14 от това решение, че посоченият член се прилага именно когато става въпрос за достъпа на португалските работници до пазара на труда на другите държави членки, в точка 16 от същото решение Съдът прави извода, че този член не допуска предлагането за наемане на работници от Португалия от предприятие, доставчик на услуги.
37 Както отбелязва запитващата юрисдикция, независимо че във връзка с това в последващите си решения Съдът не се позовава изрично на точка 16 от посоченото по-горе Решение по дело Rush Portuguesa, той все пак препраща към точка 17 от същото решение, в която изрично се посочва какво следва от посочената точка 16, а именно че държава членка трябва да може да провери, при спазване на поставените от правото на Съюза ограничения, дали доставка на услуги не цели всъщност предлагането за наемане на работници, които не се ползват от свободното движение на работници (вж. посочените по-горе Решение по дело Комисия/Люксембург, точка 39, както и Решение по дело Комисия/Австрия, точка 56).
38 Разбира се, глава 2, параграф 1 от приложение XII към Акта за присъединяване от 2003 г. обявява преходни разпоредби не само относно свободното движение на работници, но също и относно свободното предоставяне на услуги, което предполага временно придвижване на работници, така както е определено в член 1 от Директива 96/71. Параграф 13 от същата глава обаче разрешава само на Федерална република Германия и на Република Австрия да дерогират, при описаните в него условия, член 56 ДФЕС в частта относно така определеното транснационално предлагане на услуги.
39 Във връзка с това следва да се отбележии, че член 1 от Директива 96/71 посочва два случая, които представляват транснационално предлагане за наемане на работници. Наистина, от една страна, в параграф 3, буква в) от този член е включено командироването на работник от установено в държава членка предприятие, независимо дали това е предприятие за временна работа или такова, което предлага за наемане на работници на предприятие потребител, установено или упражняващо дейността си на територията на друга държава членка. От друга страна, точка б) от същия параграф се отнася до командироването на работник, нает на работа в предприятие, притежавано от група на територията на държава членка, в учреждение или в предприятие, принадлежащо на същата група.
40 Все пак, както отбелязват датското и германското правителство, глава 2, параграф 13 от приложение XII към Акта за присъединяване от 2003 г. е резултат от преговорите, започнали по инициатива на Федерална република Германия и Република Австрия, за да бъде предвиден преходен режим за всички доставки на услуги, посочени в член 1, параграф 3 от Директива 96/71. Не би могло обаче да се смята, че резултатът от тези преговори е довел до изключване на възможността за другите държави — членки на Съюза в момента на присъединяването на Република Полша, да прилагат своите национални мерки относно командироването на работници по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71 спрямо работниците, полски граждани. Такава последица би била в противоречие с целта на параграф 2 от посочената глава, така както е описана в точка 34 от настоящото решение.
41 С оглед на всички изложени дотук съображения на първия въпрос следва да се отговори, че членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС не са пречка, през предвидения в глава 2, параграф 2 от приложение XII към Акта за присъединяване от 2003 г. преходен период, държава членка да поставя като условие за командироването по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71 на работници, полски граждани, на нейната територия получаването на разрешително за работа.
По втория въпрос
42 С втория си въпрос запитващата юрисдикция иска да установи критериите, въз основа на които може да се определи дали една предоставена услуга представлява командироване на работници по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71.
43 На първо място, както беше припомнено в точка 27 от настоящото решение, от точка 9 от посоченото по-горе Решение по дело Webb следва, че предлагането за наемане на работници е осъществявана срещу заплащане доставка на услуги по смисъла на член 57, първа алинея ДФЕС, при която предложеният за наемане работник остава на служба при доставчика, без да бъде сключван какъвто и да било договор с ползвателя на услугата.
44 Във връзка с това следва да се отбележи, че член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71 уточнява също, че между предприятието за временна работа или предприятието, което предлага за наемане работник, и работника трябва да има трудово правоотношение за времето на командироването.
45 На второ място, важно е да се отграничи предлагането за наемане от временното преместване на работници, които са изпратени в друга държава членка, за да свършат работа в рамките на доставяни от техния работодател услуги (вж. в този смисъл посоченото по-горе Решение по дело Rush Portuguesa, точка 15), като се има предвид освен това, че придвижване с такава цел е посочено в член 1, параграф 3, буква a) от Директива 96/71.
46 Както отбелязва генералният адвокат в точка 65 от заключението си, в този втори случай командироването на работници от техния работодател в друга държава членка е акцесорен елемент към доставката на услуги, осъществена от посочения работодател в тази държава. Следва поради това да се приеме, че има командироване по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71, когато за разлика от временното преместване, така както е описано в предходната точка, преместването на работниците в друга държава членка е самият предмет на транснационалната доставка на услуги.
47 На трето място, както отбелязват всички правителства, които са представили становища на Съда, както и Комисията, командирован по смисъла на член1, параграф3, буквав) от Директива 96/71 работник работи под контрола и ръководството на предприятието потребител. Това следва от факта, че такъв работник не върши работата си в рамките на услуга, доставяна от неговия работодател в приемащата държавата членка.
48 Този характерен белег също се посочва в член 1, точка 2 от Директива 91/383, според която на предложения за наемане работник на предприятие за временна работа е възложено да работи за и под контрола на предприятие и/или учреждение, ползващо неговите услуги.
49 Фактът, че след командироването работникът се връща в своята държава членка по произход, обаче не изключва възможността този работник да е предложен за наемане в приемащата държава членка. Всъщност, дори да е вярно, че работникът, командирован за извършване на работа във връзка с доставяна от неговия работодател услуга по смисъла на член 1, параграф 3, буква a) от Директива 96/71, след изпълнението на тази услуга като правило се връща в своята държава по произход (вж. в този смисъл посочените по-горе Решение по дело Rush Portuguesa, точка 15 и Решение по дело Vander Elst, точка 21), няма никаква пречка командирован по смисъла на буква в) от същия параграф работник да напусне приемащата държава членка и също да се върне в своята държава членка по произход, след като е свършил работата в предприятието потребител.
50 По същия начин, ако несъвпадането между работата, извършвана от работника в приемащата държава членка, и основната дейност на неговия работодател може да бъде основание да се смята, че този работник е предложен за наемане от неговия работодател, все пак не може да се изключи именно възможността този работник да извършва за своя работодател доставка на услуги, която е част от второстепенна или нова дейност на същия. Обратно, фактът, че извършваната от работника работа отговаря на основната дейност на работодателя на командирования работник, не изключва възможността този работник да е бил предложен за наемане, тъй като това може да се случи по-специално при командироване в рамките на група от предприятия, като посоченото в член 1, параграф 3, буква б) от Директива 96/71.
51 Ето защо на втория поставен въпрос следва да се отговори, че командироването на работник по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71 е доставка на услуга, извършвана срещу заплащане, като командированият работник остава на работа в предприятието — доставчик на услугата, без да се сключва никакъв трудов договор с предприятието потребител. Характерно за него е, че самият предмет на доставяната от предприятието доставчик услуга е преместването на работника в приемащата държава членка и че този работник изпълнява задълженията си под контрола и ръководството на предприятието потребител.
По съдебните разноски
52 С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Членове 56 ДФЕС и 57 ДФЕС не са пречка през преходния период, предвиден в глава 2, параграф 2 от приложение XII към Акта относно условията на присъединяването на Чешката република, Република Естония, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Република Унгария, Република Малта, Република Полша, Република Словения и Словашката република и промените в учредителните договори на Европейския съюз, държава членка да поставя като условие за командироването по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги, на нейната територия на работници, полски граждани, изискването за разрешително за работа.
2) Командироването на работници по смисъла на член 1, параграф 3, буква в) от Директива 96/71 е доставка на услуги, осъществявана срещу заплащане, като командированият работник остава на работа в предприятието — доставчик на услугата, без да се сключва никакъв трудов договор с предприятието потребител. Характерно за него е, че самият предмет на доставяната от предприятието доставчик услуга е преместването на работника в приемащата държава членка и че този работник изпълнява задълженията си под контрола и ръководството на предприятието потребител.
Подписи