РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
11 септември 2008 година
Дело F-135/07
Daniele Smadja
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Наемане на работа — Назначаване — Класиране в стъпка — Ново назначаване на жалбоподателката на същата длъжност след отмяната на първото ѝ назначаване с решение на Първоинстанционния съд — Принцип на пропорционалност — Принцип на защита на оправданите правни очаквания — Задължение за полагане на грижа“
Предмет: Жалба на основание на членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑жа Smadja иска по-специално отмяната на решението на Комисията от 21 декември 2006 г., с което е класирана в степен A*15, стъпка 1 със стъпка по старшинство към 1 ноември 2005 г. след новото ѝ назначаване на 15 ноември 2005 г. за директор на дирекция B „Многостранни отношения и права на човека“ в генерална дирекция „Външни отношения“ вследствие на отмяната на първото ѝ назначаване на същата длъжност с Решение на Първоинстанционния съд от 29 септември 2005 г. по дело Napoli Buzzanca/Комисия (T‑218/02, Recueil FP, стp. I‑A‑267 и II‑1221)
Решение: Отменя решението на Комисията от 21 декември 2006 г. за класиране на жалбоподателката в степен A*15, стъпка 1 със стъпка по старшинство към 1 ноември 2005 г. Осъжда Комисията да заплати всички съдебни разноски.
Резюме
Длъжностни лица — Жалба — Отменително решение — Последици — Отмяна поради липса на мотиви за отхвърлянето на кандидатура и за назначаването на успешния кандидат — Ново назначаване на кандидата, последвало мотивирането на отхвърлянето
(член 233 ЕО)
Когато изпълнява отменително решение, административното ръководство трябва, като зачита силата на пресъдено нещо, да се съобрази с принципите на общностното право, в частност с принципите на пропорционалност и на защита на оправданите правни очаквания, както и със задължението за полагане на грижа, което по-специално предполага компетентният орган да вземе предвид всички данни, които могат да определят неговото решение, и също така да отчете не само интереса на службата, но и този на засегнатото длъжностно лице.
По този начин, след като едно решение отменя отхвърлянето на кандидатурата поради липса на мотиви, а следователно отменя и назначаването на успешния кандидат, без изобщо да приема, че отхвърлянето е засегнато от вътрешна незаконосъобразност, и след като възобновява процедурата и мотивира ново решение за отхвърляне на отстранения кандидат, административното ръководство решава да назначи отново успешния кандидат, но като го класира в степен, много по-ниска от предоставената му при първото назначаване, поради настъпила междувременно промяна в Правилника, това административно ръководство трябва да потърси решение, което при зачитане на силата на пресъдено нещо позволява да се избегне класирането в по-ниска степен на успешния кандидат, тъй като то би било прекомерна последица от отмяната на първоначалното назначаване на този кандидат предвид естеството на допуснатото нарушение, за което е отговорно административното ръководство и което нарушение е санкционирано от съда, както в интерес на службата, така и на посочения кандидат е той да не бъде класиран в по-ниска степен поради това нарушение. Така административното ръководство, без да накърнява силата на пресъдено нещо и последиците на отменителното решение, като придаде обратно действие на последиците на новото назначаване от датата на първоначалното назначаване, може да гарантира на успешния кандидат класирането в по-висока степен, която е имал в деня на обявяване на съдебното решение. Ако не приеме такова решение или каквато и да е друга мярка, която да съвмести интереса на службата и легитимния интерес на кандидата, административното ръководство нарушава принципа на пропорционалност и не изпълнява своето задължение за полагане на грижа.
(вж. точки 35—37, 39, 40 и 45—49)
Позоваване на:
Съд — 5 юни 1980 г, Oberthür/Комисия, 24/79, Recueil, стp. 1743, точка 13; 6 юли 1993 г., Комисия/Albani и др., C‑242/90 P, Recueil, стp. I‑3839, точки 13 и 14; 29 юни 1994 г., Klinke/Съд, C‑298/93 P, Recueil, стp. I‑3009, точка 38
Първоинстанционен съд — 20 юни 1990 г., Burban/Парламент, T‑133/89, Recueil, стp. II‑245, точка 27; 12 май 1998 г., Wenk/Комисия, T‑159/96, Recueil FP, стp. I‑A‑193 и II‑593, точка 121; 1 юни 1999 г., Rodríguez Pérez и др./Комисия, T‑114/98 и T‑115/98, Recueil FP, стp. I‑A‑97 и II‑529, точка 32; 13 март 2002 г., Martínez Alarcón и др./Комисия, T‑357/00, T‑361/00, T‑363/00 и T‑364/00, Recueil FP, стp. I‑A‑37 и II‑161, точка 97; 31 март 2004 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, Recueil FP, стp. I‑A‑109 и II‑483, точка 86; 29 септември 2005 г., Napoli Buzzanca/Комисия, T‑218/02, Recueil FP, стp. I‑A‑267 и II‑1221
Съд на публичната служба — 28 юни 2007 г., Da Silva/Комисия, F‑21/06, все още непубликувано в Сборника, точка 80