РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
12 май 2010 година
Дело F-13/09
Josefina Peláez Jimeno
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Длъжностни лица — Предварителна административна жалба — Срок за подаване на административна жалба — Закъснение — Доказване — Бивш срочно нает служител — Назначаване като длъжностно лице — Член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника — Равно третиране“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 AE, с която г‑жа Peláez Jimeno иска отмяната на решението на Парламента от 8 февруари 2008 г., по силата на което тя е назначена като длъжностно лице в изпитателен срок, доколкото с това решение тя е класирана в степен AST 1, стъпка 5, както и отмяната на решението на Парламента от 12 ноември 2008 г., с което се отхвърля административната ѝ жалба, подадена на основание член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз.
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателката да заплати всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Жалба — Предварителна административна жалба — Срокове — Начален момент — Тежест на доказване
(член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Назначаване — Назначаване в степен — Въвеждане на нова кариерна структура с Регламент № 723/2004 — Преходни разпоредби за класиране в степен
(член 31, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица; член 5, параграфи 2 и 4, член 12, параграф 3 и член 13, параграф 1 от приложение XIII; Регламент № 723/2004 на Съвета)
1. Страната, която се позовава на просрочването на срока за подаване на административна жалба или на жалба по съдебен ред, трябва да докаже датата, от която посоченият срок започва да тече — доказване, чиято липса не може да се запълни от улики, които навеждат на мисълта, че дадено писмо е получено от жалбоподателя по-рано от посочената от него дата. Освен това при липсата на документ, удостоверяващ получаването на обжалваното решение, обстоятелството, че съответното длъжностно лице е било на работното си място, не позволява да се направи с достатъчна сигурност извод и следователно не е равностойно на доказателството, че заинтересованото лице действително се е запознало с него.
(вж. точка 24)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 20 март 1991 г., Mérez-Mínguez Casariego/Комисия, T‑1/90, Recueil, стр. II‑143, точка 37; 17 януари 2001 г., Kraus/Комисия, T‑14/99, Recueil FP, стр. I‑A‑7 и II‑39, точка 22; 27 септември 2002 г., Di Pietro/Сметна палата, T‑254/01, Recueil FP, стр. I‑A‑177 и II‑929, точки 19, 22 и 25—27
Съд на публичната служба — 25 април 2007 г., Lebedef-Caponi/Комисия, F‑71/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑115 и II‑A‑1‑629, точки 29, 31 и 34
2. Член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника се отнася до срочно наетите служители, включени в „списъка на кандидатите за преминаване от една категория в друга“, както и до тези „в списъка на успелите на вътрешен конкурс кандидати“. Въпреки че по естеството си конкурсът „за преминаване в категория“ е и вътрешен конкурс, разглежданата разпоредба следва да се тълкува в смисъл, че има непосредствено действие, като се избегне, доколкото е възможно, всякакво тълкуване, което би довело до извода, че тази разпоредба е ненужна. Изглежда под „вътрешен конкурс“ законодателят е имал предвид т.нар. конкурси за титуляризиране, чиято цел е да се позволи, при спазване на всички разпоредби от Правилника, които уреждат достъпа до европейската публична служба, назначаването като длъжностни лица на служители, които са натрупали опит в институцията и които са доказали способността си да заемат съответните постове. Това тълкуване се потвърждава от понятията, използвани в параграф 2 на член 5 от приложение XIII към Правилника, които се отнасят единствено до длъжностните лица, включени в „списъка на кандидатите за преминаване от една категория в друга“, без да се посочват длъжностните лица „в списъка на успелите на вътрешен конкурс кандидати“. Подобно посочване би било лишено от обосновка, при положение че всъщност въобще не става въпрос за титуляризиране на служители, които вече са длъжностни лица.
За да се приложи член 5, параграф 4 от приложение XIII към Правилника, трябва да е налице преминаване от „стара категория“ към „нова категория“ в резултат на конкурс, който води до установяването на „списък на кандидатите за преминаване от една категория в друга“, или на вътрешен конкурс за титуляризиране, който има за резултат подобно преминаване от една категория в друга. По този начин при упражняването на широкото си право на преценка в областта както на преходните разпоредби, така и на критериите за класиране, законодателят е изключил общото правило в областта на класирането на новоназначените длъжностни лица, посочено в член 31, параграф 1 от Правилника, допълнен с член 12, параграф 3 или с член 13, параграф 1 от приложение XIII, по отношение на успелите кандидати, вписани в списък на подходящите кандидати преди 1 май 2006 г. и назначени съответно между 1 май 2004 г. и 30 април 2006 г. и след 1 май 2006 г., запазвайки облагата от класиране в степен, различна от посочената в обявлението за конкурса, за служителите, назначени в качество на длъжностни лица в изпитателен срок, които вече са натрупали опит в институцията и са доказали в резултат на посочените по-горе конкурси способността си да заемат постове от по-висока категория.
(вж. точки 40, 41, 46 и 47)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 6 март 1997 г., De Kerros и Kohn-Bergé/Комисия, T‑40/96 и T‑55/96, Recueil FP, стр. I‑A‑47 и II‑135, точки 45 и 46; 12 ноември 1998 г., Carrasco Benítez/Комисия, T‑294/97, Recueil FP, стр. I‑A‑601 и II‑1819, точка 51