ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

24 юни 2013 година

Дело F‑144/11

Carlos Mateo Pérez

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Конкурс на общо основание — Искане за отмяна на поправка на обявление за конкурс — Поправка, която не предвижда условия, изключващи жалбоподателя — Липса на увреждащ акт — Недопускане до изпитите — Допустимост — Срокове за обжалване — Просрочие — Явна недопустимост“

Предмет:      Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която г‑н Mateo Pérez иска по същество отмяната на поправката на обявлението за конкурс на общо основание EPSO/AST/111/10 (ОВ C 68 A, 2011 г. стр. 2, наричана по-нататък „поправката“) и на решението на конкурсната комисия на посочения конкурс да не го допусне да участва във втората фаза на конкурса (наричано по-нататък „решението за недопускане“)

Решение:      Отхвърля жалбата като явно недопустима. Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, направени от г‑н Mateo Pérez, считано от 14 март 2012 г., на която дата е представена писмената защита. Г‑н Mateo Pérez понася съдебните разноски, които е направил преди 14 март 2012 г.

Резюме

1.      Искове и жалби на длъжностните лица — Жалба, насочена срещу решение за недопускане до изпитите на конкурс — Възможност за позоваване на нередност в обявлението за конкурс — Обхват — Поправка на обявлението за конкурс, в която не са предвидени условия от естество да изключат жалбоподателя — Изключване

(член 90, параграф 2 и член 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Възлагане — Съобразяване на изискванията за справедливост — Осъждане на спечелилата делото страна да заплати съдебните разноски

(член 87, параграфи 1 и 2 и член 88 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Съгласно член 90, параграф 2 от Правилника както предварителната административна жалба, така и жалбата по съдебен ред трябва да бъдат подадени срещу увреждащ акт, пораждащ обвързващи правни последици, които могат да засегнат пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като променят съществено неговото правно положение.

По отношение на обявлението за конкурс, като се има предвид особеното естество на процедурата по назначаване, която представлява сложна административна дейност, включваща редица много тясно свързани решения, жалбоподател има право да се позовава на нарушения при провеждането на конкурса, в това число и на такива, до които се стига поради самия текст на обявлението за конкурса, когато подава жалба срещу последващо индивидуално решение, каквото например е решението за недопускане до изпитите. Обявление за конкурс по изключение също може да бъде предмет на жалба за отмяна, когато поставя условия, изключващи кандидатурата на жалбоподателя, и поради това представлява увреждащо го решение по смисъла на членове 90 и 91 от Правилника.

Все пак това не е така в случая на поправка на обявление за конкурс, с която се изменят предвидените в това обявление условия за оценяване на тестовете за достъп, без да се налага условие, изключващо кандидатурата на жалбоподателя.

(вж. точки 43—47)

Позоваване на:

Съд — 8 март 1988 г., Sergio и др./Комисия, 64/86, 71/86—73/86 и 78/86, точка 15; 11 август 1995 г., Комисия/Noonan, C‑448/93 P, точки 17—19

Първоинстанционен съд — 16 септември 1993 г., Noonan/Комисия, T‑60/92, точка 21; 13 юли 2000 г., Hendrickx/Cedefop, T‑87/99, точка 37

Съд на публичната служба — 2 юли 2009 г., Bennett и др./СХВП, F‑19/08, точки 65 и 66 и цитираната съдебна практика; 14 април 2011 г., Clarke и др./СХВП, F‑82/08, точка 79

2.      Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. При все това съгласно член 88 от посочения правилник и спечелилата делото страна може да бъде осъдена да заплати съдебните разноски отчасти, дори изцяло, ако това изглежда оправдано от нейното поведение.

Посоченият член 88 следва да се прилага, в случай че спечелилата делото страна, въпреки че е установено, че нейното възражение за недопустимост, изведено от просрочеността на жалбата, се основава на погрешен прочит на представен в нейна полза документ и че тя няма доказателства в негова подкрепа, тя не се е отказала от посоченото възражение за недопустимост. Подобно поведение е накарало Съдът на публичната служба да отхвърли формално посоченото възражение за недопустимост.

(вж. точки 66, 68 и 69)