РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(първи състав)
13 септември 2011 година
Дело F‑101/09
AA
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Назначаване — Назначаване на срочно наети служители като длъжностни лица — Класиране в степен — Зачитане на силата на пресъдено нещо — Загуба на възможност“
Предмет: Жалба, подадена на основание на член 270 ДФЕС, който се прилага по отношение на Договора ЕОАЕ по силата на член 106а от него, с която АА иска да се отмени решението за класирането му в степен AD 6, стъпка 2 и при условията на евентуалност Комисията да бъде осъдена да заплати обезщетение за загубата на възможността да бъде назначен при условията на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности в редакцията му в сила преди 1 май 2004 г. и поради това за загубата на възможността да получава по-добра заплата
Решение: Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя като обезщетение за претърпените до постановяване на настоящото решение имуществени вреди сума, равняваща се на разликата между, от една страна, нетното възнаграждение, което би получавал след приспадане на удръжките за социално осигуряване и данъци, ако беше назначен като длъжностно лице с междинна степен A*6 от 1 август 2004 г. и ако впоследствие кариерното му развитие се беше осъществило в съответствие с израстването в стъпка, предвидено в Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, и със средната продължителност на периода, през който степента на длъжностното лице не се променя, с оглед на разпоредбите от приложение I, буква б) от Правилника, и от друга страна, нетното възнаграждение, което е получил след приспадане на удръжките за социално осигуряване и данъци между 1 август 2004 г. и датата на постановяване на настоящото решение, първо като национален експерт, след това, считано от 15 март 2009 г., като длъжностно лице на Европейския съюз, по отношение на която разлика следва да се приложи коефициент от 0,8. Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя сумата от 120 000 EUR като обезщетение за претърпените от него имуществени вреди след датата на постановяване на настоящото решение. Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя сумите, които вече са дължими по силата на настоящото решение, ведно с мораторната лихва, изчислена, считано от датите, на които съответните суми са били дължими, и ако тези дати са преди 15 март 2009 г., считано от тази дата. Лихвите следва да се начислят до датата на действителното плащане в размера определен от Централната европейска банка за основните операции по рефинансиране и приложим за съответния период, увеличен с два пункта. Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 2 000 EUR за претърпените от него неимуществени вреди. Отхвърля жалбата в останалата част. Комисията понася собствените си разноски и следва да заплати 2/3 от разноските на жалбоподателя. Жалбоподателят понася 1/3 от собствените си разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Иск/Жалба — Отменително решение — Последици — Отмяна на решение, с което е отказано включване в списък с резерви за бъдещи назначения
(член 233 EО; член 266 ДФЕС)
2. Длъжностни лица — Иск/Жалба — Иск за обезщетение, предявен при липса на досъдебна процедура в съответствие с Правилника — Свързано с искане за отмяна искане за обезщетение за поправяне на вредите, причинени от частичната липса на мерки за изпълнение на отменително решение — Допустимост
(член 233 EО; член 266 ДФЕС, членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Иск/Жалба — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение — Особени трудности — Справедливо обезщетение за вредите, претърпени от жалбоподателя в резултат от отменения акт
(член 233 EО; член 266 ДФЕС, член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Неспазване на задължението за изпълнение на отменително съдебно решение — Служебно нарушение, което само по себе си причинява неимуществена вреда
1. В съответствие с член 233 ЕО (понастоящем след изменение член 266 ДФЕС) институцията, чийто акт е отменен от юрисдикция на Съюза, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на отменителното решение, за да компенсира последиците от извършеното от нея неправомерно действие. Така администрацията трябва по принцип да постави съответното длъжностно лице точно в положението, в което би било към днешна дата, ако не беше извършено установеното неправомерно действие. За да поправи във времето последиците, които би могло да има споменатото неправомерно действие, и при условие че оправданите правни очаквания на заинтересованите лица са зачетени както следва, администрацията може да приеме акт с обратно действие.
В това отношение, когато става въпрос за изпълнение на съдебно решение, с което се отменя отказ за включване в изготвен след проведен конкурс списък с резерви за бъдещи назначения, въз основа на това включване заинтересованото лице може, но няма право да бъде назначено като длъжностно лице, още по-малко в определен срок, и то дори когато квалификацията на съответното лице отговаря на нуждите на службата. Следователно, дори ако заинтересованото лице би било включено от самото начало в списъка с резерви за бъдещи назначения, то не би било непременно назначено преди влизането в сила на Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица и условията за работа на другите служители.
(вж. точки 41 и 44)
Позоваване на:
Съд — 22 декември 2008 г., Centeno Mediavilla и др./Комисия, C‑443/07 P, точка 112
Първоинстанционен съд — 31 март 2004 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, точка 49; 11 юли 2007, Centeno Mediavilla и др./Комисия, T‑58/05, точка 52
Съд на публичната служба — 11 септември 2008 г., Smadja/Комисия, F‑135/07, точка 48
2. Когато става въпрос за свързано със зачитането на силата на пресъдено нещо искане за обезщетение, което не се основава на факта, че мерките, приети от администрацията, за да се съобрази с отменителното решение, противоречат на това решение, а на факта, че с приетите мерки може само частично да се компенсират последиците от извършеното неправомерно действие, което все пак би било незачитане на силата на пресъдено нещо, това искане трябва да се разглежда като упрек към органа по назначаването, затова че не е взел въз основа на член 233 ЕО (понастоящем след изменение член 266 ДФЕС) мярка, аналогична на мярка, която Правилникът задължава да се вземе на основание член 90, параграф 2 от този Правилник. Тъй като пропускът да се вземе мярка, която Правилникът задължава да се вземе, е увреждащ акт, срещу който длъжностното лице може веднага в срок от три месеца да подаде жалба по административен ред, без допустимостта на жалбата му да зависи от подаването на искане по реда на член 90, параграф 1 от Правилника, същото разрешение трябва да се приложи по отношения на искането за обезщетение, тъй като лицето, което иска обезщетение, твърди, че администрацията е допуснала нарушение, като не е предприела мерките, които се изискват по член 233 ЕО (понастоящем след изменение член 266 ДФЕС).
Това важи в още по-голяма степен, като се вземе предвид, че при всяко положение, да се иска от длъжностно лице, което претендира да се изпълни постановено в негова полза отменително решение, от една страна, да подаде жалба по административен ред срещу решението на органа по назначаването, което евентуално е лошо изпълнение на отменителното решение, а от друга страна, да направи отделно искане за обезщетение на основание член 90, параграф 1 от Правилника, въз основа на което искане при отказ от страна на администрацията впоследствие също би трябвало да подаде жалба по административен ред, би било в разрез с изискванията за процесуална икономия, наложени от принципа на спазването на разумния срок.
(вж. точки 75 и 76)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — 17 април 2007 г., C и F/Комисия, F‑44/06 и F‑94/06, точка 57 и цитираната съдебна практика и точка 58
3. Когато изпълнението на отменително решение е свързано с особени трудности, например поради невъзможност да се прецени дали жалбоподателят би бил назначен преди определена дата, съответната институция може да изпълни задълженията си, произтичащи от член 233 ЕО (понастоящем след изменение член 266 ДФЕС), като приеме решение, което може да компенсира справедливо неблагоприятния резултат от отмененото решение за заинтересованото лице. От това следва, че доколкото администрацията има възможност да обезщети жалбоподателя, тя би трябвало да прибягва до това разрешение, за да компенсира имуществените последици, които са настъпили за жалбоподателя поради загубата на възможността да бъде назначен в по-ранен момент от момента, в който е бил назначен, и в резултат на това загубата на възможността да получава по-добра заплата, да е израснал повече в кариерата към днешна дата, да има по-добри перспективи за кариерно развитие и да се ползва от по-добра пенсия. Наистина загубата на възможност именно за по-ранно назначаване, а впоследствие и повишение представлява реална и сигурна материална вреда, а щом това е така, и подлежаща на обезщетяване вреда.
За да се определи размерът на обезщетението, което би трябвало да се изплати на жалбоподателя, поради това че като го е включила единствено в списъка с резерви за бъдещи назначения, администрацията е изпълнила само частично отменително решение и следователно само частично е компенсирала последиците от извършеното от конкурсната комисия неправомерно действие, следва да се определи естеството на възможността, от която жалбоподателят е бил лишен, датата, от която жалбоподателят би могъл да се ползва от тази възможност, след това да се даде количествено изражение на тази възможност и накрая, да се уточни какви са били за него финансовите последици от загубата на тази възможност.
Възможността, от която жалбоподателят е бил лишен, е възможността за назначаването му в по-ранен момент от момента, в който е бил назначен, а впоследствие, с оглед на приложимите правила относно израстването в стъпка и средната продължителност на периода, през който степента на длъжностното лице не се променя, възможността да се ползва от по-добро възнаграждение от това, което действително е получавал, да бъде към днешна дата израснал повече в кариерата, да има по-добри перспективи за кариера и да се ползва от по-добра пенсия. От това следва, че финансовите последици, произтекли от тази загуба на възможност, трябва да се преценяват спрямо разликата между заплатите и пенсиите, които жалбоподателят би могъл да получава, и тези, които ще получава.
Годността за назначаване, характерна за всеки лауреат на конкурс, включен в списък с резерви за бъдещи назначения, се превръща във възможност за назначаване едва от датата, на която е налице свободна длъжност, на която е разумно да се смята, че споменатият лауреат може да бъде назначен. Ако жалбоподателят беше включен от самото начало в списъка с резерви за бъдещи назначения, по-вероятно е да беше назначен на длъжността, която преди е заемал като срочно нает служител, тъй като работата му е била напълно удовлетворителна и е придобил професионален опит на тази длъжност. Безспорно е наистина, че притежаването на успешен професионален опит представлява важно указание, което трябва да се вземе предвид, когато се избира кандидат за назначаване.
Възможността, от която едно лице е лишено, трябва да се определя обективно, под формата на математически коефициент. Когато става въпрос за загубата на възможност да се получава по-добра заплата, която зависи от възможността, която лицето е имало за получаване на длъжността, която би могла да му осигури по-добро възнаграждение, този коефициент може да се изчисли въз основа на различни фактори, а именно предишния опит на кандидата в рамките на институцията и степента на съответствие между неговата квалификация и длъжностната характеристика за съответната длъжност. Все пак, когато възможността, от която жалбоподателят е бил лишен, не може да се определи в количествено изражение под формата на математически коефициент, претърпяната вреда може да се оцени по справедливост. Следователно трябва да се приеме, че за да се оцени претърпяната от жалбоподателя вреда, Съдът на публичната служба може да определи по справедливост математически коефициент, който да се използва и който отразява претърпяната загуба на възможност.
За да се оценят имуществените последици от загуба на възможност, първо, трябва да се определи въз основа на модели финансовата печалба, която би могло да очаква претърпялото загубата на възможност лице, ако тази възможност се беше осъществила, след това да се сравни този сценарий с финансовото положение на това лице към настоящия момент и накрая, по отношение на разликата между финансовите печалби при тези две положения да се приложи математическият коефициент отразяващ възможността, която това лице е изгубило.
Що се отнася обаче до оценката на материалната щета, която жалбоподателят ще претърпи след постановяването на решение, с което се приема, че той е претърпял загуба на възможност за назначаване, а следователно и повишаване по-рано, отколкото е бил назначен и повишен, най-подходящият метод се състои в извършването на обща оценка по справедливост на вредата, която отчита не само степента на жалбоподателя към настоящия момент, предвиденото от Правилника повишение в стъпка, средната продължителност на периода, през който всяка достигната от длъжностното лице степен не се променя, така както са установени в приложение I, буква б) от Правилника, предполагаемата възможна продължителност на живота на гражданин на Европейския съюз, възприетия математически коефициент, но също и обстоятелството, че при изпълнение на настоящото решение жалбоподателят ще получи сума, с която ще разполага веднага.
(вж. точки 81, 83—85, 91, 93, 94, 96 и 105)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Girardot/Комисия, посочено по-горе, точки 53, 58 и сл., 96 и 119
Общ съд на Европейския съюз — 10 ноември 2010 г., СХВП/Simões Dos Santos, T‑260/09 P, точка 104
Съд на публичната служба — 8 май 2008 г., Suvikas/Съвет, F‑6/07, точки 141—144 ; 24 юни 2008 г., Andres и др./ЕЦБ, F‑15/05, точка 132 и цитираната съдебна практика
4. Отказът на европейска институция да изпълни постановено от юрисдикция на Съюза решение, накърнява доверието, което всеки субект на правото трябва да има в правната система на Съюза, основана именно на зачитането на постановените от юрисдикциите на Съюза решения. Ето защо независимо от каквато и да е имуществена вреда, която би могла да произтича от липсата на изпълнение на решение, частичното изпълнение на решение само по себе си води до морална вреда за жалбоподателя.
(вж. точка 107)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 декември 2000 г., Hautem/ЕИБ, T‑11/00, точка 51