РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори разширен състав)
18 юни 2019 година(*)
„Държавни помощи — Решение, постановено от арбитражен съд под егидата на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (CIRDI) — Изплащане на обезщетения за вреди и пропуснати ползи, присъдени на някои икономически оператори — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с вътрешния пазар и се разпорежда възстановяването ѝ — Компетентност на Комисията“
По дела T‑624/15, T‑694/15 и T‑704/15
European Food SA, установено в Дръгънещ (Румъния),
Starmill SRL, установено в Дръгънещ,
Multipack SRL, установено в Дръгънещ,
Scandic Distilleries SA, установено в Орадя (Румъния),
за които се явяват K. Struckmann и G. Forwood, адвокати, и A. Kadri, solicitor,
жалбоподатели по дело T‑624/15,
Ioan Micula, с местожителство в Орадя (Румъния), за когото се явяват K. Struckmann, G. Forwood и A. Kadri,
жалбоподател по дело T‑694/15,
Viorel Micula, с местожителство в Орадя,
European Drinks SA, установено в Щей (Румъния),
Rieni Drinks SA, установено в Риени (Румъния),
Transilvania General Import-Export SRL, установено в Орадя,
West Leasing International SRL, установено в Пънтъшещ (Румъния),
за които се явяват първоначално J. Derenne, D. Vallindas, адвокати, A. Dashwood, barrister, и V. Korom, solicitor, а впоследствие J. Derenne, D. Vallindas и A. Dashwood,
жалбоподатели по дело T‑704/15,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват P.‑J. Loewenthal и T. Maxian Rusche, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Кралство Испания, за което се явяват S. Centeno Huerta и A. Rubio González, в качеството на представители,
и от
Унгария, за която се явяват първоначално M. Fehér, G. Koós и M. Bóra, а впоследствие M. Fehér и G. Koós, в качеството на представители,
встъпили страни,
с предмет три жалби на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение (ЕС) 2015/1470 на Комисията от 30 март 2015 година относно държавна помощ SA.38517 (2014/C) (ex 2014/NN), приведена в действие от Румъния — Изпълнение на арбитражно решение по дело Micula срещу Румъния от 11 декември 2013 г. (ОВ L 232, 2015 г., стр. 43),
ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав),
състоящ се от: M. Prek (докладчик), председател, E. Buttigieg, F. Schalin, B. Berke и M. J. Costeira, съдии,
секретар: P. Cullen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 март 2018 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Жалбоподателите European Food SA, Starmill SRL, Multipack SRL и Scandic Distilleries SA — по дело T‑624/15, г‑н Ioan Micula — по дело T‑694/15, г‑н Viorel Micula, European Drinks SA, Rieni Drinks SA, Transilvania General Import-Export SRL и West Leasing International SRL — по дело T‑704/15, са посочени в Решение (ЕС) 2015/1470 на Комисията от 30 март 2015 година относно държавна помощ SA.38517 (2014/C) (ex 2014/NN), приведена в действие от Румъния — Изпълнение на арбитражно решение по дело Micula срещу Румъния от 11 декември 2013 г. (ОВ L 232, 2015 г., стр. 43, наричано по-нататък „обжалваното решение“), като получатели на обезщетенията за вреди и пропуснати ползи, присъдени с арбитражно решение (наричано по-нататък „арбитражното решение“), постановено на 11 декември 2013 г. по дело ARB/05/20 Micula и др./Румъния от арбитражен съд (наричан по-нататък „арбитражният съд“) под егидата на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (CIRDI).
2 Г‑н Ioan и г‑н Viorel Micula, шведски граждани, пребиваващи в Румъния, са мажоритарните акционери на European Food and Drinks Group (EFDG), чиито дейности се отнасят до производството на храни и напитки в района на Щей-Нучет, окръг Бихор в Румъния. European Food, Starmill, Multipack, Scandic Distilleries, European Drinks, Rieni Drinks, Transilvania General Import-Export и West Leasing International принадлежат на EFDG.
Румънска правна уредба и инвестиции на жалбоподателите
3 Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Румъния, от друга страна (ОВ L 357, 1994 г., стр. 2, наричано по-нататък „Европейското споразумение“) влиза в сила на 1 февруари 1995 г. Съгласно член 64, параграф 1, подточка iii) от него за несъвместима с правилното функциониране на Европейското споразумение е обявена всяка държавна помощ, която нарушава или застрашава да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или на производството на някои стоки, доколкото помощта може да засяга търговията между Европейските общности и Румъния. Съгласно член 64, параграф 2 от Европейското споразумение всички действия, противоречащи на този член, ще бъдат преценявани „на базата на критериите, произтичащи от приложението на разпоредбите на членове 85, 86 и 92 от Договора [за ЕИО, понастоящем членове 101, 102 и 107 ДФЕС]“. Освен това членове 69 и 71 от Европейското споразумение задължават Румъния да приведе националното си законодателство в съответствие с достиженията на правото на Общността.
4 С оглед на спазване на задължението за привеждане на националното законодателство в съответствие с достиженията на правото на Общността, предвидено в Европейското споразумение, през 1999 г. Румъния приема Закон № 143/1999 за държавните помощи, който влиза в сила на 1 януари 2000 г. Този закон, който съдържа същото определение за държавна помощ като посоченото в член 64 от Европейското споразумение и в правото на Европейския съюз, определя като национални органи, отговарящи за надзора върху държавната помощ, Consiliul Concurentei (Съвет за защита на конкуренцията, Румъния) и Oficiul Concurenței (Служба за защита на конкуренцията, Румъния), които са компетентни да преценят дали са съвместими държавните помощи, предоставени от Румъния на предприятията.
5 На 2 октомври 1998 г. румънските органи приемат Извънредна наредба № 24/1998 на правителството (наричана по-нататък „OGU 24“), с която на някои инвеститори в регионите с неравностойно положение, които са получили постоянен сертификат за инвестиция, се предоставят редица стимули, сред които по-специално механизми като освобождаването от мита и от данъка върху добавената стойност за машините и възстановяването на митата за суровините, както и освобождаването от корпоративния данък, докато съответната зона е определена като регион в неравностойно положение.
6 Румънското правителство определя кои региони следва да бъдат определени като региони в неравностойно положение и за какъв период от време, като максималният период от време е 10 години. С решение от 25 март 1999 г., приложимо от 1 април 1999 г., посоченото правителство обявява миннодобивната зона Щей-Нучет, окръг Бихор, за регион в неравностойно положение за период от 10 години.
7 На 15 май 2000 г. Съветът за защита на конкуренцията приема Решение № 244/2000, с което установява, че някои от стимулите, предоставени съгласно OGU 24, трябва да бъдат квалифицирани като държавни помощи за оперативни цели, които нарушават конкуренцията, поради което трябва да бъдат премахнати.
8 На 1 юли 2000 г. влиза в сила Извънредна наредба № 75/2000 на правителството (наричана по-нататък „OGU 75“) за изменение на OGU 24 (наричани по-нататък, взети заедно, „OGU“).
9 Съветът за защита на конкуренцията оспорва пред Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ, Румъния) факта, че въпреки приемането на OGU 75 неговото Решение № 244/2000 не е изпълнено. Искането му е отхвърлено на 26 януари 2001 г., с мотива че OGU 75 следва да се разглежда като законодателна, а не като административна мярка, поради което съгласно Закон № 143/1999 законосъобразността ѝ не може да бъде оспорена от Съвета за защита на конкуренцията. На 19 февруари 2002 г. това решение е потвърдено от Înalta Curte de Casație şi Justiție (Върховен касационен съд, Румъния).
10 Въз основа на постоянните сертификати за инвестиция, получени на 1 юни 2000 г. от European Food и на 17 май 2002 г. от Starmill и Multipack, тези дружества инвестират в миннодобивната зона Щей-Нучет.
11 През февруари 2000 г. Румъния започна преговорите за присъединяване към Съюза. В контекста на тези преговори в общата позиция на Съюза от 21 ноември 2001 г. е констатирано, че в Румъния „съществуват редица схеми за съществуващи, както и за нови несъвместими помощи, които не са били приведени в съответствие с достиженията на правото на Общността“, включително „механизмите, предоставени съгласно [OGU]“.
12 На 26 август 2004 г., като посочва, че „за да спази критериите, посочени в общностното право относно държавните помощи, и за да приключи преговорите по глава 6 (Политика в областта на конкуренцията), е необходимо да се премахнат всички форми на държавна помощ, предвидени в националното законодателство, които са несъвместими с достиженията на правото на Общността в тази област“, Румъния отменя всички стимули, предоставени по силата на OGU, с изключение на механизма за освобождаване от корпоративния данък. Отмяната влиза в сила на 22 февруари 2005 г.
13 На 1 януари 2007 г. Румъния се присъединява към Съюза. Нито OGU 24, нито OGU 75 са посочени в дял 2, параграф 1, „Политика в областта на конкуренцията“, от приложение V към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промените в учредителните договори на Европейския съюз (ОВ L 157, 2005 г., стр. 203, наричан по-нататък „Актът за присъединяване“) като помощни мерки, които ще се считат за съществуващи помощи към момента на присъединяването.
Арбитражна процедура
14 Двустранен инвестиционен договор, сключен на 29 май 2002 г. между правителството на Кралство Швеция и румънското правителство за насърчаване и взаимна защита на инвестициите (наричан по-нататък „TBI“), влиза в сила на 1 юли 2003 г. Договорът предвижда някои защитни мерки за инвеститорите от двете държави (включително за инвестициите, вложени преди влизането в сила на TBI), когато инвеститори от едната държава инвестират в другата държава. По-специално член 2, параграф 3 от TBI предвижда, че „всяка договаряща се страна гарантира по всяко време справедливо и равноправно третиране на инвестициите, вложени от инвеститорите от другата договаряща се страна, без да възпрепятства чрез произволни или дискриминационни мерки администрацията, управлението, поддържането, използването, плодоползването или цесията на посочените инвестиции от страна на въпросните инвеститори“. Освен това член 7 от TBI предвижда, че споровете между инвеститорите и държавите, подписали договора, се уреждат по-специално от арбитражен съд под егидата на CIRDI.
15 На 28 юли 2005 г., след отмяната на стимулите за инвестиране, предвидени в OGU, петима от жалбоподателите, а именно г‑н Ioan и г‑н Viorel Micula, European Food, Starmill и Multipack (наричани по-нататък „сезиралите арбитражния съд“), искат да се свика арбитражен съд съгласно член 7 от TBI.
16 С решение от 24 септември 2008 г. арбитражният съд приема, че исканията на сезиралите го са допустими. Първоначално сезиралите арбитражния съд искат отменените инвестиционни стимули да бъдат възстановени. Впоследствие те частично оттеглят искането си, като в замяна на това настояват да бъдат обезщетени за вредите и пропуснатите ползи от отмяната на посочените стимули. Същите поддържат, че като е премахнала стимулите, Румъния е засегнала оправданите правни очаквания на инвеститорите, които са смятали, че тези стимули ще бъдат на разположение по същество до 1 април 2009 г. Следователно според сезиралите арбитражния съд Румъния не е изпълнила задължението си да третира справедливо и равноправно шведските инвеститори съгласно член 2, параграф 3 от TBI.
17 В хода на арбитражното производство Европейската комисия встъпва в качеството на amicus curiae. В своето изявление при встъпване от 20 юли 2009 г. Комисията поддържа, че стимулите съгласно OGU 24 са: „несъвместими с правилата на Общността относно регионалната помощ“, отбелязвайки по-специално че „стимулите не са съобразени с изискванията на правото на Общността по отношение на допустимите разходи и интензитета на помощта [и че …] механизмите представляват оперативна помощ, която е забранена по силата на правилата за регионална помощ“. Така Комисията поддържа, че „всяко решение за възстановяване на привилегиите, отменени от Румъния, или за предоставяне на обезщетение на сезиралите арбитражния съд за загубата на тези привилегии, би представлявало нова помощ, която не би била съвместима с Договора [за функционирането на ЕС]“ и че „следователно изпълнението на [всяко решение, с което се изисква от Румъния да възстанови инвестиционните схеми, които са били обявени за несъвместими с вътрешния пазар по време на преговорите за присъединяване], не може да се осъществи, ако противоречи на правилата на политиката на Европейския съюз в областта на държавните помощи“.
18 С арбитражното решение арбитражният съд присъжда на сезиралите го обезщетение за вреди и пропуснати ползи, което да изплати Румъния в размер на 791 882 452 румънски леи (RON) (приблизително 178 милиона евро). Арбитражният съд приема следното:
„[К]ато отменя стимулите, предвидени в OGU 24, преди 1 април 2009 г., Румъния не е действала необосновано или недобросъвестно (с изключение на факта, че е действала необосновано, запазвайки задълженията на инвеститорите след премахването на стимулите). Арбитражният съд обаче стига до извода, че Румъния е засегнала оправданите правни очаквания на [сезиралите го], които са смятали, че тези стимули са на разположение, по същество в същата форма, до 1 април 2009 г. Освен това Румъния не е действала по прозрачен начин, като не е предупредила своевременно сезиралите го, че схемата е трябвало да бъде прекратена преди обявената дата за изтичане на срока ѝ на действие. В резултат на това съдът констатира, че Румъния не е успяла да „гарантира честно и справедливо третиране на инвестициите“ на сезиралите [арбитражния съд] по смисъла на член 2, параграф 3 от TBI“.
19 По-специално арбитражният съд присъжда на сезиралите го обезщетение за вреди и пропуснати ползи, разпределено по следния начин:
– 85 100 000 RON за отмяната на механизмите за суровините и за последващото увеличение на разходите за захар,
– 17 500 000 RON за увеличението на разходите за други суровини,
– 18 133 229 RON за загубата на капацитета за съхранение на захар на по-ниски цени,
– 255 700 000 RON за пропуснати ползи от продажбата на готови продукти, които не са продадени,
– освен това арбитражният съд разпорежда на Румъния да изплати лихви, които се изчисляват от 1 март 2007 г. във връзка с увеличените разходи за захарта и други суровини, от 1 ноември 2009 г. във връзка със загубата на капацитета за съхранение на захарта и от 1 май 2008 г. във връзка с пропуснатите ползи.
20 На 18 април 2014 г. Румъния сезира временна комисия за отмяната на арбитражното решението въз основа на член 52 от Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, сключена на 18 март 1965 г. (наричана по-нататък „Конвенцията CIRDI“). В този смисъл на 7 септември 2014 г. временната комисия отменя първоначално приетото спиране на изпълнението на арбитражното решение, тъй като след консултация с Комисията по този въпрос Румъния не е в състояние да предостави, както въпросната комисия е поискала от нея, безусловно поемане на задължение, че ще изпълни арбитражното решение, дори това да доведе до нарушаване на задълженията ѝ, произтичащи по-специално от правото на Съюза, и независимо от характера на решението, прието от Комисията.
21 На 15 октомври 2014 г. Комисията депозира във временната комисия молба за доброволно встъпване като трета страна, която не участва в спора, предмет на производството по отмяна. Молбата за встъпване е приета от временната комисия на 4 декември 2014 г., а на 9 януари 2015 г. Комисията изпраща изявлението си като amicus curiae в рамките на производството. Към момента на приемането на обжалваното решение производството за отмяна на арбитражното решение е все още в ход.
Искове на сезиралите арбитражния съд, заведени пред националните съдилища за признаването и изпълнението на арбитражното решение
22 На 18 март 2014 г. четирима от жалбоподателите (European Food, Starmill, Multipack и г‑н Ioan Micula) започват в Румъния съдебно производство с цел изпълнението на арбитражното решение в съответствие с член 54 от Конвенцията CIRDI, искайки изплащането на 80 % от оставащата дължима сума и съответните лихви.
23 На 24 март 2014 г. Tribunal București (Окръжен съд Букурещ, Румъния) разрешава изпълнението на арбитражното решение, като приема, че съгласно член 54 от Конвенцията CIRDI арбитражното решение е пряко изпълняемо и трябва да се разглежда като окончателно съдебно решение, постановено на национално равнище, изключвайки по този начин процедурата за признаване на въпросното решение въз основа на румънския граждански процесуален кодекс. На 30 март 2014 г. съдебен изпълнител започна процедурата по изпълнение на арбитражното решение, като определя шестмесечен срок, след който румънското министерство на финансите трябва да заплати на четиримата жалбоподатели 80 % от дължимата сума заедно с лихвите и другите разноски.
24 Румъния оспорва принудителното изпълнение на арбитражното решение пред Tribunal București (Окръжен съд Букурещ) и иска да бъдат постановени привременни мерки, а именно временно спиране на изпълнението, докато съдът не постанови решение по същество. На 14 май 2014 г. съдът спира временно изпълнението на арбитражното решение, докато бъде постановено решение по същество по обжалването от страна на Румъния и по искането за спиране на принудителното изпълнение. На 26 май 2014 г. Комисията встъпва в това производство в съответствие с член 23а, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС] (ОВ L 83, 1999 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 41). Комисията приканва Tribunal București (Окръжен съд Букурещ) да спре и да отмени принудителното изпълнение на арбитражното решение и да постави два преюдициални въпроса на Съда на Европейския съюз в съответствие с член 267 ДФЕС.
25 На 23 септември 2014 г. Tribunal București (Окръжен съд Букурещ) постановява решение по делото относно привременната мярка, като отменя спирането и отхвърля искането на Румъния за спиране на изпълнението на арбитражното решение, с мотива че временната комисия по CIRDI е отменила спирането на изпълнението на решението от 7 септември 2014 г. (вж. т. 20 по-горе). На 30 септември 2014 г. Румъния обжалва решението от 23 септември 2014 г. На 13 октомври 2014 г. Tribunal București (Окръжен съд Букурещ) отхвърля искането за поставяне на преюдициални въпроси до Съда на Европейския съюз. На 17 октомври 2014 г. след решението на Комисията от 1 октомври 2014 г. за откриване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, по делото, висящо пред Tribunal București (Окръжен съд Букурещ), Румъния отново иска да бъдат постановени привременни мерки под формата на спиране на принудителното изпълнение на арбитражното решение.
26 На 24 ноември 2014 г. Tribunal București (Окръжен съд Букурещ) отхвърля оспореното от Румъния изпълнение на определението от 24 март 2014 г., включително искането за постановяване на привременни мерки от 17 октомври 2014 г. На 14 януари 2015 г. Румъния обжалва това решение.
27 На 24 февруари 2015 г. Curtea de Apel București (Апелативен съд Букурещ) отменя решението, постановено от Tribunal București (Окръжен съд Букурещ) на 23 септември 2014 г., и спира принудителното изпълнение, докато се постанови решение по жалбата срещу решението на същия този съд от 24 ноември 2014 г. Комисията решава да встъпи в това въззивно производство съгласно член 23а, параграф 2 от Регламент № 659/1999.
28 Г‑н Viorel Micula подава редица искания за признаване на арбитражното решение в рамките на производствата exequatur или ex parte пред юрисдикциите на Белгия, Франция, Люксембург, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, както и Съединените щати. Г‑н Ioan Micula, European Food, Starmill и Multipack подават също искане за признаване на арбитражното решение в рамките на процедурата ex parte в Съединените щати. В рамките на писмената фаза на производството пред Общия съд тези производства са все още в ход.
Изпълнение на арбитражното решение, официална процедура по разследване и обжалваното решение
29 На 31 януари 2014 г. службите на Комисията информират румънските органи, че всяко привеждане в изпълнение или принудително изпълнение на арбитражното решение би представлявало нова помощ, за която трябва да бъде изпратено уведомление до Комисията.
30 На 20 февруари 2014 г. румънските органи информират службите на Комисията за изплащането на част от обезщетението за вреди и пропуснати ползи, присъдено на сезиралите арбитражния съд чрез прихващане на дължимите на румънските органи такси и данъци от един от жалбоподателите (European Food). Прихванатите по този начин данъчни задължения са в размер на 337 492 864 RON (около 76 000 000 EUR). Освен това Румъния иска допълнителни разяснения от службите на Комисията относно възможността непогасената сума да бъде изплатена на физическо лице (г‑н Viorel и г‑н Ioan Micula или на всяко друго физическо лице, на което може да бъде прехвърлено вземането).
31 На 12 март 2014 г. службите на Комисията искат допълнителна информация от Румъния във връзка с мерките, които тя възнамерява да предприеме за по-нататъшното привеждане в изпълнение или принудително изпълнение на арбитражното решение. Румъния предоставя тази информация в писмото от 26 март 2014 г.
32 С писмо от 1 април 2014 г. службите на Комисията привличат вниманието на румънските органи върху възможността Комисията да издаде разпореждане за преустановяване, за да гарантира, че няма да бъде изплатена несъвместима държавна помощ, като искат от Румъния да представи становището си по този въпрос. В писмото от 7 април 2014 г. Румъния декларира, че не желае да представи становище относно тази възможност.
33 На 26 май 2014 г. Комисията приема Решение C(2014) 3192, с което изисква от Румъния, в съответствие с член 11, параграф 1 от Регламент № 659/1999, да спре незабавно всяко действие, което би могло да доведе до привеждането в изпълнение или до принудителното изпълнение на арбитражното решение, с мотива че подобно действие представлява незаконна държавна помощ, докато Комисията приеме окончателно решение относно съвместимостта на тази държавна помощ с вътрешния пазар.
34 С писмо от 1 октомври 2014 г. Комисията информира Румъния за решението си да започне официална процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС по отношение на частичното изпълнение от страна на Румъния на арбитражното решение в началото на 2014 г. (вж. т. 30 по-горе), както и по отношение на всяко по-нататъшно привеждане в изпълнение или принудително изпълнение на арбитражното решение. В това решение, което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 7 ноември 2014 г., Комисията приканва заинтересованите страни да представят становищата си.
35 На 31 октомври 2014 г. съдебен изпълнител, назначен от Tribunal București (Окръжен съд Букурещ), издава заповед за запор на сметките на румънското министерство на финансите и иска изпълнението на 80 % от арбитражното решение. Към момента на приемане на обжалваното решение сметките на румънското министерство на финансите в държавната хазна и в банкови дружества са замразени.
36 На 26 ноември 2014 г. Румъния изпраща становището си относно решението за започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС. Жалбоподателите представят становища в качеството им на заинтересовани страни на 8 декември 2014 г. след отказ на Комисията да удължи срока за представяне на становища. Становищата на жалбоподателите са изпратени на Румъния, на която е предоставена възможността да им отговори. Становището на Румъния относно становищата на жалбоподателите е депозирано на 27 януари 2015 г.
37 От друга страна, жалбоподателите искат да получат достъп до цялата кореспонденция между Комисията и Румъния, съдържаща се в преписката по делото. Това искане е отхвърлено на 19 декември 2014 г., а отказът за предоставяне на достъп е потвърден на 2 март 2015 г.
38 На 5 януари 2015 г. съдебен изпълнител налага запор за сума в размер на 36 484 232 RON (около 8 100 000 EUR) върху сметките на румънското министерство на финансите. Впоследствие той привежда 34 004 232 RON (около 7 560 000 EUR) по равни части на трима от петимата сезирали арбитражния съд, а остатъка запазва като хонорар. Между 5 и 25 февруари 2015 г. съдебният изпълнител налага запор за друга сума в размер на 9 197 482 RON (около 2 000 000 EUR) върху сметките на румънското министерство на финансите. На 9 март 2015 г. въпросното министерство доброволно прехвърля остатъка от дължимата по силата на арбитражното решение сума, или 472 788 675 RON (около 106 500 000 EUR, включително разходите за принудителното изпълнение, а имено 6 028 608 RON) по блокирана сметка, открита на името на петимата сезирали арбитражния съд. Бенефициентите по сметката могат да теглят сумите само ако Комисията реши, че държавната помощ, предоставена по силата на арбитражното решение, е съвместима с вътрешния пазар.
39 С писма от 9 и 11 март 2015 г. румънските органи информират Комисията за запорите, извършени от 5 до 25 февруари 2015 г. и за доброволния превод по блокирана сметка, открита на имената на петимата сезирали арбитражния съд, представляващ остатъка от сумата, която се дължи по силата на арбитражното решение.
40 Според румънските органи арбитражното решение е изпълнено в неговата цялост.
41 На 30 март 2015 г. Комисията приема обжалваното решение.
42 Обжалваното решение гласи следното:
„Член първи
Плащането на обезщетението, присъдено от Арбитражния съд, […] по силата на [арбитражното] Решение […] на обособената икономическа единица, състояща се от Viorel Micula, Ioan Micula, […] European Food, […] Starmill, […] Multipack, European Drinks, Rieni Drinks, Scandic Distilleries, Transilvania General Import-Export и West Leasing, представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 [ДФЕС], която е несъвместима с вътрешния пазар.
Член 2
1. Румъния не изплаща каквато и да е несъвместима помощ, посочени в член 1, и възстановява всяка несъвместима помощ, посочени в член 1, която вече е била изплатена на всеки един от субектите, съставляващи обособената икономическа единица, които са се ползвали от помощта чрез частично изпълнение или принудително изпълнение на арбитражното решение […] , както и всяка помощ, изплатена на всеки един от субектите, съставляващи обособената икономическа единица, които се ползват от тази помощ чрез по-нататъшното изпълнение на арбитражното решение […], с което Комисията не е запозната, или от помощ, която се изплаща след датата на настоящото решение.
2. Viorel Micula, Ioan Micula, […] European Food, […] Starmill, […] Multipack, European Drinks, Rieni Drinks, Scandic Distilleries, Transilvania General Import-Export и West Leasing отговарят солидарно за възстановяване на държавната помощ, получена от всеки един от тях.
3. Сумите, подлежащи на възстановяване, са онези, които произтичат от изпълнението или принудителното изпълнение на Решението […] (главница и лихва).
4. Върху подлежащата на връщане помощ се дължат лихви от датата, на която тя е била на разположение на получателя, до датата на нейното възстановяване.
5. Румъния предоставя точните дати, на които помощта, отпусната от държавата, е била предоставена на разположение на съответните получатели.
6. Лихвите се изчисляват с натрупване в съответствие с глава V от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията.
7. Румъния гарантира, че не се извършват по-нататъшни плащания на помощта, посочена в член 1, считано от датата на приемане на настоящото решение.
Член 3
1. Посочената в член 1 помощ подлежи на незабавно и ефективно възстановяване.
2. Румъния гарантира, че настоящото решение ще бъде изпълнено в срок от четири месеца от датата на уведомяване за настоящото решение.
Член 4
1. В срок два месеца след уведомяване за настоящото решение Румъния представя на Комисията следната информация:
a) общия размер на помощта, получена от всеки субект, посочен в член 1 от настоящото решение;
б) подробно описание на вече предприетите и предвидените мерки за спазване на настоящото решение;
в) документите, доказващи, че на получателите е наредено да възстановят помощта.
2. Румъния уведомява Комисията за напредъка по предприетите мерки за изпълнение на настоящото решение до пълното възстановяване на посочената в член 1 помощ. По искане на Комисията тя незабавно предоставя сведения за предприетите или съответно планираните мерки за изпълнение на настоящото решение. Освен това тя предоставя подробна информация за размера на помощите и лихвите, които вече са възстановени от получателите.
Член 5
Адресат на настоящото решение е Румъния“.
Производството и исканията на страните
43 С искови молби, подадени в секретариата на Общия съд на 6 (по дело T‑624/15), на 30 (по дело T‑694/15) и на 28 ноември 2015 г. (по дело T‑704/15), жалбоподателите предявяват настоящите жалби.
44 Със съответните решения от 18 март и 21 април 2016 г. (по дело T‑624/15), от 18 март и 22 април 2016 г. (по дело T‑694/15), както и от 25 май и 21 април 2016 г. (по дело T‑704/15), председателят на четвърти състав на Общия съд допуска Кралство Испания и Унгария да встъпят в подкрепа на исканията на Комисията.
45 На 13 и 14 юли 2016 г. (по дела T‑624/15 и T‑694/15) и на 14 юли 2016 г. (по дело T‑704/15) Кралство Испания и Унгария представят съответните си изявления при встъпване в секретариата на Общия съд. Жалбоподателите представят становищата си по тези изявления в определените срокове.
46 След промяна в съставите на Общия съд съдията докладчик е включен във втори състав, на който вследствие на това са разпределени настоящите дела.
47 С документ, депозиран в секретариата на Общия съд на 27 февруари 2017 г., жалбоподателите искат дела T‑624/15, T‑694/15 и T‑704/15 да бъдат съединени за целите на устната фаза на производството. В становището си относно искането за съединяване от 14 март 2017 г. Комисията дава съгласието си за присъединяването на дела T‑624/15 и T‑694/15, но се противопоставя на присъединяването на тези две дела с дело T‑704/15.
48 С документи, подадени в секретариата на Общия съд на 21 февруари 2017 г. от жалбоподателите по дела T‑624/15 и T‑694/15 и на 4 май 2017 г. от Комисията по дела T‑624/15, T‑694/15 и T‑704/15, се иска делата да бъдат разгледани с приоритет. Това искане е уважено с решение на председателя на втори състав от 22 май 2017 г.
49 По предложение на втори състав Общият съд решава на основание член 28 от Процедурния правилник на Общия съд да преразпредели делото на разширен съдебен състав.
50 С решение от 7 февруари 2018 г. на председателя на втори разширен състав на Общия съд дела T‑624/15, T‑694/15 и T‑704/15 са съединени за целите на устната фаза на производството в съответствие с член 68, параграф 2 от Процедурния правилник.
51 По предложение на съдията докладчик Общият съд (втори разширен състав) решава да открие устната фаза на производството.
52 Устните състезания на страните са изслушани в проведеното на 20 март 2018 г. съдебно заседание.
53 С определение от 28 май 2018 г. Общият съд (втори разширен състав), като приема, че главните страни следва да бъдат поканени да представят становището си относно евентуалното съединяване на дела T‑624/15, T‑694/15 и T‑704/15 за целите на съдебния акт, с който се слага край на производството, постановява възобновяване на устната фаза на производството съгласно член 113 от Процедурния правилник. Главните страни представят становищата си в определения срок.
54 По дела T‑624/15 и T‑694/15 жалбоподателите молят Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение, доколкото:
– то засяга всеки от тях по тези две дела,
– не позволява на Румъния да изпълни арбитражното решение,
– разпорежда на Румъния да възстанови всяка несъвместима помощ,
– изисква те да бъдат солидарно отговорни за възстановяването на държавната помощ, получена от всеки един от субектите, посочени в член 2, параграф 2 от него,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
55 Жалбоподателите по дело T‑704/15 молят Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение, доколкото то:
– квалифицира г‑н Viorel Micula като „предприятие“ и приема, че е част от икономическата единица, която е получател на помощта,
– определя получателя на помощта като икономическа единица, състояща се от г‑н Viorel и г‑н Ioan Micula, European Food, Starmill, Multipack, European Drinks, Rieni Drinks, Scandic Distilleries, Transilvania General Import-Export и West Leasing International,
– посочва в член 2, параграф 2, че г‑н Viorel и г‑н Ioan Micula, European Food, Starmill, Multipack, European Drinks, Rieni Drinks, Scandic Distilleries, Transilvania General Import-Export и West Leasing International са солидарно отговорни за възстановяването на получената от тях държавна помощ,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
56 По дела T‑624/15, T‑694/15 и T‑704/15 Комисията, поддържана от встъпилите страни, моли Общия съд:
– да отхвърли жалбите като неоснователни,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
От правна страна
57 Съгласно член 68 от Процедурния правилник настоящите дела са съединени за целите на съдебния акт, с който се слага край на производството.
58 В подкрепа на всяка от жалбите жалбоподателите изтъкват осем основания, някои съставени от няколко части, които основания следва да бъдат прегрупирани в седем в следния ред: първо, липса на компетентност на Комисията да приеме обжалваното решение и злоупотреба с власт, както и неспазването на член 351 ДФЕС и на основните принципи на правото, второ, нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, трето, нарушение на принципа на оправданите правни очаквания, четвърто, погрешна преценка за съвместимостта на разглежданата мярка с вътрешния пазар, пето, погрешно определяне на получателите на помощта и липса на мотиви, шесто, грешка при прилагане на правото относно възстановяването на помощта, и седмо, нарушение на правото на изслушване, на член 108, параграф 3 ДФЕС и на член 6, параграф 1 от Регламент № 659/1999.
По липсата на компетентност на Комисията и неприложимостта на правото на Съюза по отношение на положение, предхождащо присъединяването на Румъния
59 В рамките на първата част на първото правно основание по дело T‑704/15 жалбоподателите се основават по същество на липсата на компетентност на Комисията и на неприложимостта на правото на Съюза по отношение на положение, предхождащо присъединяването на Румъния. Освен това в рамките на първата част на второто основание по дела T‑624/15 и T‑694/15 жалбоподателите поддържат, че всяко евентуално предимство е предоставено преди присъединяването на Румъния към Съюза. Общият съд смята, че с доводите си жалбоподателите по дела T‑624/15 и T‑694/15 оспорват и компетентността на Комисията да приеме обжалваното решение. Във всеки случай, тъй като е абсолютна процесуална предпоставка, въпросът за компетентността на Комисията следва да бъде разгледан служебно (вж. решение от 13 юли 2000 г., Salzgitter/Комисия, C‑210/98 P, EU:C:2000:397, т. 56 и цитираната съдебна практика).
60 Според жалбоподателите, първо, Комисията не е била оправомощена да приеме обжалваното решение, тъй като всички действия и пропуски, които представляват незаконосъобразни деяния в международен план, за които арбитражният съд държи Румъния отговорна спрямо жалбоподателите и които са причинили вреди, обезщетени с арбитражното решение, са настъпили преди присъединяването на Румъния към Съюза. Второ, през този период правото на Съюза, включително правилата за държавни помощи, като такова не е приложимо за Румъния, а Комисията не може да упражнява правомощията, които са ѝ предоставени съгласно член 108 ДФЕС и Регламент № 659/1999 по правно обвързващ начин за държавната помощ, предоставена от румънските органи. Трето, няма значение, че плащането на обезщетение за вреди и пропуснати ползи за незаконосъобразни в международен план деяния, извършени от Румъния в правна рамка, която се прилага преди присъединяването ѝ към Съюза, както в настоящия случай, е извършено след това присъединяване.
61 В това отношение жалбоподателите по дело T‑704/15 твърдят, че арбитражното решение е постановено от арбитражния съд въз основа на действията на румънските органи в контекста на отмяната на OGU през 2005 г., които са нарушили оправданите правни очаквания на сезиралите арбитражния съд, и не са действали по прозрачен начин по отношение на отмяната на мерките за насърчаване, като в същото време са запазили съответните задължения на жалбоподателите. Към момента на настъпване на фактите обаче OGU не са се подчинявали нито на правилата на Съюза в областта на държавните помощи, нито на правомощията на Комисията. Обжалваното решение се основава на погрешното предположение, че OGU са държавна помощ, забранена от правото на Съюза.
62 Според жалбоподателите по дела T‑624/15 и T‑694/15 безусловното право на получаване на обезщетение за извършени от Румъния нарушения и следователно всяко евентуално предимство са предоставени или към момента на нарушаването от страна на Румъния на TBI в резултат на отмяната на стимулите, предвидени в OGU, или към момента на влизането в сила на TBI, предвиждащо задължения за Румъния по отношение на жалбоподателите, но във всеки случай преди присъединяването. Така всяко плащане въз основа на арбитражното решение следва да се разглежда като плащане на съществуваща помощ съгласно член 15, параграф 3 от Регламент № 659/1999, което не подлежи повече на възстановяване.
63 Комисията оспорва тези доводи и отговаря, че действително е оправомощена да приеме обжалваното решение. Като се има предвид, че арбитражното решение е постановено, изпълнено е частично и е възможно да бъде изпълнено изцяло след присъединяването на Румъния към Съюза, жалбоподателите могат да получат безусловно право на обезщетение за вреди и пропуснати ползи, предоставено им съгласно приложимата национална правна уредба, едва след присъединяването на Румъния към Съюза. Фактът, че OGU никога не са били предмет на пряк преглед за това дали са приложими правилата на Съюза в областта на държавните помощи и че твърдяното нарушение на TBI е извършено преди това присъединяване, също не е от значение, за да се определи дали Комисията има правомощия в конкретния случай. Комисията твърди, че в обжалваното решение не е осъдила Румъния да възстанови помощите, които последната първоначално е предоставила съгласно OGU на сезиралите арбитражния съд. Освен това OGU, които са отменени на 22 февруари 2005 г., не може да служат като правно основание за изплащането на обезщетенията за вреди и пропуснати ползи, присъдени на жалбоподателите. Ако последните са могли да разчитат на иск срещу Румъния съгласно TBI, след като стимулите, предвидени в OGU, са премахнати, безусловното право на всички обезщетения за вреди и пропуснати ползи, присъдени впоследствие, би могло да възникне едва след присъединяването на Румъния към Съюза.
64 Според Комисията въпросната помощ е била предоставена след присъединяването на Румъния към Съюза, при това или чрез арбитражното решение, посредством признаването му за валидно правно основание по националното право, или чрез изпълнението на арбитражното решение в Румъния.
65 В съображения 130—140 от обжалваното решение Комисията разглежда дали въпросната мярка, както е определена в съображение 39 от същото решение като „плащането на обезщетението, присъдено на жалбоподателите от арбитражния съд по силата на [арбитражното] решение, независимо дали чрез изпълнение, или принудително изпълнение на това решение, плюс лихвата, която се е натрупала от датата на издаването му“, трябва да бъде класифицирана като нова помощ. В това отношение тя установява, че след отмяната на 22 февруари 2005 г. на схемата, създадена съгласно OGU, нито едно дружество повече не е имало правото на помощ по тази схема и че поради това искането за обезщетение, предявено от жалбоподателите спрямо румънската държава, произтича само от „арбитражното решение във връзка с румънското национално законодателство, което дава правна сила на това решение в националния правен ред на Румъния“. Като се има предвид, че арбитражното решение е постановено и вероятно ще бъде приведено в действие или принудително изпълнено след присъединяването на Румъния към Съюза, безусловното право, предвидено съгласно румънското национално законодателство, на получаване на обезщетенията за вреди и пропуснати ползи, присъдени от арбитражния съд, е предоставено на жалбоподателите едва след присъединяването на Румъния към Съюза. Според Комисията фактът, че нито Актът за присъединяване, нито Договорът за функционирането на ЕС са били приложими в Румъния към момента, в който, както твърдят жалбоподателите в хода на административното производство, Румъния не е изпълнила задълженията си съгласно TBI, отменяйки схемата за помощ, създадена съгласно OGU, или към момента, в който са сезирали арбитражния съд, не е релевантен, тъй като в нито един от тези моменти жалбоподателите не са имали безусловно право на изплащане на присъдените от арбитражния съд обезщетения за вреди и пропуснати ползи — мярка, която е била предмет на преценка от страна на Комисията. Освен това Комисията отбеляза, че арбитражното решение е присъждало на жалбоподателите сума, съответстваща на предимствата, предвидени съгласно отменената с OGU схема до определената дата на изтичане на срока им на действие, както и обезщетения за вреди и пропуснати ползи за загубата на възможността за складиране на захар през 2009 г. и за пропуснатите ползи, както и че за голяма част от времето, дори за цялото време Румъния е била пълноправен член на Съюза и е била пряко подчинена на правилата за държавни помощи в Договора за функционирането на ЕС. Комисията припомня също че схемата от мерки за стимулиране, предвидена в OGU, не се посочва като съществуваща помощ в Акта за присъединяване. От това Комисията прави извода, че плащането на обезщетенията за вреди и пропуснати ползи, присъдени на жалбоподателите от арбитражния съд, независимо дали чрез привеждането в изпълнение или принудителното изпълнение на арбитражното решение, представлява нова помощ и следователно се подчинява на механизма за контрол на държавните помощи, предвиден в членове 107 и 108 ДФЕС.
66 Съгласно член 2 от Акта за присъединяване разпоредбите на учредителните договори и актовете, приети от институциите преди присъединяването, са задължителни за Румъния от момента на присъединяването ѝ и се прилагат в тази държава при условията, предвидени в тези договори и в Акта за присъединяване.
67 Следователно правото на Съюза се прилага в Румъния едва след присъединяването ѝ към Съюза на 1 януари 2007 г. Ето защо едва на тази дата Комисията придобива правомощията, позволяващи ѝ да упражнява контрол върху действията на Румъния съгласно член 108 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 20 март 2013 г., Rousse Industry/Комисия, T‑489/11, непубликувано, EU:T:2013:144, т. 63 и 64).
68 Доводите на жалбоподателите, изведени от липсата на компетентност на Комисията да приеме обжалваното решение, обаче се основават на предпоставката, че всички факти са се състояли и всяко евентуално предимство е било предоставено преди присъединяването на Румъния към Съюза. От това следва, че за да се прецени обосноваността на тези доводи, най-напред следва да се определи датата, на която е била предоставена твърдяната помощ.
69 В това отношение следва да се посочи, че според съдебната практика държавните помощи трябва да се приемат за предоставени в момента, когато законовото право за тяхното получаване е предоставено на получателя съгласно приложимото национално законодателство, като се вземат предвид всички условия, предвидени от националното право за получаването им (вж. в този смисъл решения от 21 март 2013 г., Magdeburger Mühlenwerke, C‑129/12, EU:C:2013:200, т. 40 и 41, и от 6 юли 2017 г., Nerea, C‑245/16, EU:C:2017:521, т. 32).
70 В конкретния случай, първо, според обжалваното решение привеждането в изпълнение или принудителното изпълнение на арбитражното решение е имало за цел да се възстанови положението, в което жалбоподателите по всяка вероятност биха се намирали, ако схемата, предвидена в OGU, не е била отменена (съображения 95 и 146 и бележка под линия 83 от обжалваното решение).
71 От обстоятелствата, предхождащи споровете (вж. т. 5—15 по-горе), следва обаче, че всички факти, свързани с OGU, а именно приемането на OGU от Румъния, получаването на сертификатите от дружествата жалбоподатели, които им позволяват да се ползват от стимулите, предвидени във въпросните OGU, влизането в сила на TBI, отмяната на стимулите, предвидени в OGU, и извършените от Румъния по този повод нарушения, както и сезирането на арбитражния съд са настъпили преди присъединяването на Румъния към Съюза на 1 януари 2007 г.
72 Второ, в това отношение следва да се отбележи, че в арбитражното решение арбитражният съд заключава, че като отменя предвидените в OGU стимули преди 1 април 2009 г., Румъния, от една страна, е нарушила оправданите правни очаквания на сезиралите арбитражния съд, а от друга страна, не е действала по прозрачен начин спрямо тях. Следователно отмяната на предвидените в OGU стимули е правопораждащият факт за възникването на вредите, за които в арбитражното решение е присъдено въпросното обезщетение на жалбоподателите.
73 Както става ясно от съображение 146 и от бележка под линия 83 от обжалваното решение, целта на арбитражното решение е да обезщети „със задна дата“ отмяната на OGU през 2005 г., т.е. действието на обезщетението, което се присъжда по силата на решението, важи за миналото.
74 От това следва, че в арбитражното решение арбитражният съд се е ограничил да определи точните вреди, понесени от жалбоподателите с отмяната на OGU, и е изчислил размера на обезщетенията за вреди и пропуснати ползи, съответстващ на право на обезщетяване, което е възникнало към момента на нарушенията, извършени от Румъния през 2005 г.
75 От това следва, че правото на получаване на обезщетение по смисъла на съдебната практика, припомнена в точка 69 по-горе, е възникнало в момента, в който Румъния е отменила предвидените в OGU стимули през 2005 г. Противно на констатираното от Комисията, по-специално в съображение 134 от обжалваното решение, правото на получаване на обезщетенията за вреди и пропуснати ползи, присъдени от арбитражния съд, следователно не е било предоставено на жалбоподателите едва след присъединяването на Румъния към Съюза (вж. т. 65 по-горе).
76 Трето, вярно е, че арбитражното решение, в което са констатирани нарушенията, извършени от Румъния при отмяната на OGU, и което определя обезщетенията за вреди и пропуснати ползи, следващи да се платят на жалбоподателите на това основание, е постановено през 2013 г. и следователно след въпросното присъединяване.
77 Както обаче е посочено в точка 74 по-горе, арбитражният съд се е ограничил да определи точните вреди, понесени от жалбоподателите вследствие на извършените през 2005 г. нарушения от страна на Румъния. При положение обаче, че по този начин арбитражното решение представлява единствено допълнителен елемент от въпросното обезщетение и като такова е неразделна част от предходните данъчни мерки за стимулиране, то не може да се квалифицира като нова помощ и да послужи като основание за оправомощаването на Комисията и за приложимостта на правото на Съюза за всички събития, настъпили в миналото, а именно за фактите в основата на споровете, които предхождат присъединяването на Румъния към Съюза (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 20 март 2013 г., Rousse Industry/Комисия, T‑489/11, непубликувано, EU:T:2013:144, т. 55 и цитираната съдебна практика, потвърдено с решение на Съда от 20 март 2014 г., Rousse Industry/Комисия, C‑271/13 P, непубликувано, EU:C:2014:175).
78 С оглед на гореизложеното трябва да се направи изводът, че правото на жалбоподателите да получат въпросното обезщетение е възникнало и е започнало да поражда действието си към момента, в който Румъния е отменила OGU 24, т.е. преди присъединяването на Румъния към Съюза, и че следователно моментът, в който това право е било предоставено на жалбоподателите по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 69 по-горе, предхожда присъединяването. Всъщност, от една страна, арбитражното решение е само признаването на това право, а от друга страна, извършените през 2014 г. плащания представляват само изпълнението на това право, възникнало през 2005 г.
79 Тъй като обаче правото на Съюза, и по-специално членове 107 и 108 ДФЕС, не е било приложимо в Румъния преди присъединяването ѝ към Съюза (вж. в този смисъл решение от 1 октомври 2015 г., Electrabel и Dunamenti Erőmű/Комисия, C‑357/14 P, EU:C:2015:642, т. 64 и цитираната съдебна практика), Комисията не може да упражни правомощията, предоставени ѝ с член 108 ДФЕС, и по-специално не може да санкционира стимулите, предвидени в OGU за периода преди въпросното присъединяване. Всъщност едва от присъединяването Комисията е придобила правомощията, позволяващи ѝ да упражни контрол върху действията на Румъния съгласно член 108 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 20 март 2013 г., Русе индъстри/Комисия, T‑489/11, непубликувано, EU:T:2013:144, т. 63, потвърдено с решение на Съда от 20 март 2014 г., Русе индъстри/Комисия, C‑271/13 P, непубликувано, EU:C:2014:175).
80 Освен това следва да се уточни, както правят жалбоподателите, че фактът, че обезщетенията за вреди и пропуснати ползи са платени след присъединяването, не е от значение в този смисъл, тъй като тези плащания, извършени през 2014 г., представляват изпълнение на право, възникнало през 2005 г.
81 Четвърто, Комисията определя предмета на разглежданата мярка като „плащането на обезщетението, присъдено на жалбоподателите от арбитражния съд по силата на [арбитражното] решение, независимо дали чрез изпълнение, или принудително изпълнение на това решение, плюс лихвата, която се е натрупала от датата на издаването му“ (съображение 39 от обжалваното решение).
82 Следва да се отбележи обаче, че въпреки че в обжалваното решение Комисията не се е произнесла изрично относно законосъобразността на OGU, по-специално от съображения 24, 25, 95 и 146 от обжалваното решение става ясно, че според нея плащането на обезщетенията за вреди и пропуснати ползи, присъдени на жалбоподателите от арбитражния съд, е несъвместимо с правото на Съюза, тъй като има за цел да възстанови противоречащите на правото на Съюза стимули, които са предвидени в OGU. По този начин от обжалваното решение ясно следва, че Комисията е направила пряка връзка между плащането и схемата за стимулиране, предвидена в OGU, и че изводът на Комисията, че плащането на обезщетенията за вреди и пропуснати ползи представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, се основава на идеята, че самите стимули, предвидени в OGU, са несъвместими с правото на Съюза.
83 Според постоянната съдебна практика нова норма по принцип се прилага незабавно спрямо бъдещите последици на положение, създадено при действието на предходната норма (вж. решение от 11 декември 2008 г., Комисия/Freistaat Sachsen, C‑334/07 P, EU:C:2008:709, т. 43 и цитираната съдебна практика).
84 В конкретния случай обаче поради специфичното естество на арбитражното решение, което става ясно по-специално от съображение 146 от обжалваното решение, не може да се приеме, че последиците от това решение представляват бъдещите последици на положение, възникнало преди присъединяването, по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 83 по-горе, тъй като със задна дата то е породило окончателно настъпили последици, които само е „констатирало“ за миналото, т.е. последици, които отчасти вече са били установени преди присъединяването.
85 Всъщност в съображение 146 от обжалваното решение Комисията приема, че „с изпълнението на [арбитражното] решение се възстановява ситуацията, в която по всяка вероятност биха се намирали жалбоподателите, ако Румъния изобщо не беше отменила [OGU] [и че това] представлява оперативна помощ“.
86 Тъй като обаче стимулите, предвидени в OGU, са отменени през 2005 г. и следователно преди присъединяването на Румъния към Съюза, Комисията не е имала правомощия да оценява предполагаемата им незаконосъобразност с оглед на правото на Съюза, поне що се отнася до предприсъединителния период. Освен това, тъй като разглежданото право на обезщетение е възникнало към момента на отмяната (вж. т. 75 по-горе), Комисията не може да се произнесе и по съответствието му с правото на Съюза за същия този период от време.
87 В това отношение следва да се подчертае, че в конкретния случай арбитражният съд не е бил длъжен да прилага правото на Съюза към факти, които са настъпили преди присъединяването, за които е бил сезиран, за разлика от случая по делото, довело до постановяването на решението от 6 март 2018 г., Achmea (C‑284/16, EU:C:2018:158, т. 38—41).
88 Освен това, тъй като всички факти по спора, които арбитражният съд е съобразил, са настъпили преди присъединяването, арбитражното решение не може да има за последица да оправомощи Комисията и да направи правото на Съюза приложимо към тези предходни факти, доколкото те са породили действието си преди въпросното присъединяване (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 10 януари 2006 г., Ynos, C‑302/04, EU:C:2006:9, т. 25 и 36).
89 Както посочва Комисията в съображение 135 от обжалваното решение, от арбитражното решение следва, че сумите, отпуснати за обезщетяване на вредите, настъпили в резултат на извършените от Румъния нарушения, са изчислени от арбитражния съд за периода от датата на отмяна на OGU на 22 февруари 2005 г. до датата на изтичане на срока им на действие на 1 април 2009 г. Безспорно този период обхваща 27 месеца, през които Румъния вече е била държава — членка на Съюза, както и възможността за складиране на захар през 2009 г. и пропуснатите ползи за периода от 1 януари 2005 г. до 31 август 2011 г.
90 Следва обаче да се констатира, че сумите, предоставени за обезщетяването за периода от време преди присъединяването на Румъния към Съюза, а именно периодът между 22 февруари 2005 г. и 31 декември 2006 г., не могат да представляват държавна помощ по смисъла на правото на Съюза. Следователно, като се приложи съдебната практика, припомнена в точки 69, 79 и 88 по-горе, трябва да се констатира, че Комисията е упражнила правомощията си със задна дата във връзка с положение, предхождащо присъединяването на Румъния към Съюза, поне що се отнася до тези суми.
91 Освен това, що се отнася до сумите, присъдени за обезщетяването за периода от време след присъединяването на Румъния към Съюза, а именно периодът между 1 януари 2007 г. и 1 април 2009 г., дори да се приеме, че изплащането на обезщетения за вреди и пропуснати ползи за този период от време би могло да се класифицира като несъвместима помощ, тъй като Комисията не е направила разграничение между периодите на обезщетяване за вреди, понесени от жалбоподателите преди или след присъединяването, във всички случаи тя е превишила правомощията си в областта на контрола върху държавните помощи.
92 С оглед на всичко изложено по-горе трябва да се заключи, че с приемането на обжалваното решение Комисията е приложила със задна дата правомощията, с които разполага съгласно член 108 ДФЕС и Регламент № 659/1999 по отношение на факти, предхождащи присъединяването на Румъния към Съюза. Следователно Комисията не може да класифицира разглежданата мярка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
93 Ето защо първата част на първото основание по дело T‑704/15 и първата част на второто основание по дела T‑624/15 и T‑694/15 трябва да бъдат уважени.
По грешката в класификацията като предимство и помощ по смисъла на член 107 ДФЕС, направенав арбитражното решение
94 Във втората част на второто основание по дела T‑624/15 и T‑694/15 и в първата част на второто основание по дело T‑704/15 жалбоподателите поддържат, че арбитражното решение не им предоставя икономическо предимство, а единствено цели да обезщети вредите, които са понесли. В това отношение те твърдят, че въпросното решение не възстановява OGU, а им присъжда обезщетения за вреди и пропуснати ползи за това, че Румъния не е изпълнила задълженията си, предвидени в TBI, и по-специално за това, че е запазила съответните задължения на инвеститорите, при положение че стимулите са били отменени. Жалбоподателите, които първоначално са поискали от арбитражния съд да възстанови OGU, изрично изменят исканията си в този смисъл. Според тях Комисията погрешно се е съсредоточила върху начина, по който арбитражният съд е изчислил обезщетенията за вреди и пропуснати ползи, а не върху причината за присъждането им. Това изчисление на обезщетенията за вреди и пропуснати ползи не е от значение в случая. Освен това Комисията няма правомощието да преразгледа обезщетение с мотива, че не одобрява избрания метод за изчисляване. Във всеки случай Комисията не е доказала, че отпуснатите суми съответстват на точния размер на възстановяванията и освобождаванията, които жалбоподателите са щели да получат съгласно OGU за съответния период от време, и че следователно арбитражното решение действително е възстановило тази схема. Следователно в съответствие с практиката на Съда (решение от 27 септември 1988 г., Asteris и др., 106/87—120/87, EU:C:1988:457) изпълнението на арбитражното решение не им е предоставяло предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.
95 Освен това според жалбоподателите арбитражното решение няма за резултат да обезщети жалбоподателите за премахването на несъвместима държавна помощ. Комисията изхождала от погрешната предпоставка, че OGU е държавна помощ, забранена от правото на Съюза. Жалбоподателите поддържат, че към момента на настъпване на фактите, посочени в арбитражното решение, OGU не са се подчинявали на правилата на Съюза в областта на държавните помощи и че Комисията се е опитвала да упражни правомощията си по отношение на въпросните факти със задна дата. Във всеки случай според жалбоподателите става въпрос за предимство, получено „при нормални пазарни условия“, тъй като плащането е автоматичното следствие от осъждането по силата на арбитражното решение. Накрая, позицията, че TBI е нищожен, била погрешна.
96 Комисията, поддържана от Кралство Испания, оспорва тези доводи. Според нея е явно, че плащането на обезщетения за вреди и пропуснати ползи, присъдени в резултат на решение в полза на жалбоподателите, които плащания съответстват на размерите, предвидени с неправомерната и незаконосъобразна помощ, само по себе си представлява косвено предоставяне на държавна помощ. В това отношение Комисията уточнява, че никога не е твърдяла, че арбитражното решение възстановява OGU de jure, а по-скоро прави извода в обжалваното решение, че въпросното решение de facto възстановява стимули, предвидени в OGU, като се има предвид, че арбитражното решение се ограничава до това да възстанови сезиралите арбитражния съд в положението, в което по всяка вероятност биха се намирали, ако OGU не са били отменени през 2005 г. Арбитражният съд изтъкнал причинно-следствената връзка между нарушението на TBI и присъдените обезщетения за вреди и пропуснати ползи, позовавайки се изключително на премахването на стимулите, предвидени в OGU, но не посочвал никакви вреди, които биха възникнали в резултат на запазването на задълженията на инвеститорите или на липсата на прозрачност. Конкретният случай според Комисията е напълно различен от този по делото, довело до постановяването на решението на Съда от 27 септември 1988 г., Asteris и др. (106/87—120/87, EU:C:1988:457).
97 Кралство Испания добавя, че въпросното обезщетение представлява държавна помощ, тъй като арбитражният съд е сезиран скоро след отмяната на OGU и тъй като самото изчисляване на обезщетението е извършено по метод, който е много подобен на предвидения във въпросната OGU. Именно преждевременната отмяна на тази схема била в основата на целия спор. От друга страна, нито един частноправен субект нямал индивидуално право на държавна помощ, независимо под каква форма и независимо от това дали държавата му я е предоставила преди това.
98 В съображение 95 от обжалваното решение Комисията прави следния извод:
„[…] е ясно, че чрез изпълнението или принудителното изпълнение на Решението Румъния предоставя на жалбоподателите [в арбитражното производство] сума, съответстваща точно на предимствата, предвидени съгласно отменения режим на [OGU], от момента на неговата отмяна (22 февруари 2005 г.) до предвидената дата на изтичане на неговата валидност (1 април 2009 г.). По-конкретно, изпълнението или принудителното изпълнение на Решението означава де факто възстановяване на сумата, равна на митните сборове, събирани за захар и други суровини, внесени в периода от 22 февруари 2005 г. до 31 март 2009 г., както и сумата, равна на митните сборове, събрани за внесената захар, която заявителите [в арбитражното производство] биха могли да избегнат, ако са били в състояние да съхраняват захарта преди изтичането на предвидения срок на действие на съоръженията, предоставени съгласно [OGU], т.е. 31 март 2009 г. В допълнение, за да се гарантира, че жалбоподателите [в арбитражното производство] ще се възползват от цялата сума, съответстваща на сумата по отменения режим, и че те са „поставени обратно в положението, в което „по всяка вероятност“ биха били“, Арбитражният съд присъжда и лихви и обезщетение за предполагаемите пропуснати възможности и ползи. В действителност с изпълнението или принудителното изпълнение на Решението се възстановява положението, в което жалбоподателите [в арбитражното производство] по всяка вероятност биха се намирали, ако режимът по [OGU] не е бил отменен“.
99 Също така Комисията отбелязва в съображение 99 от обжалваното решение, че „като обосновава решението си да присъди обезщетение за увеличените цени и загубата на способността за запасяване, както и за пропуснати ползи, Арбитражният съд се позовава само на вреди, претърпени от жалбоподателите в резултат на отмяната на стимулите съгласно [OGU]“.
100 В това отношение член 107, параграф 1 ДФЕС гласи, че „всяка помощ, предоставена от държава членка или чрез ресурси на държава членка, под каквато и да било форма, която нарушава или заплашва да наруши конкуренцията чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия или производството на някои стоки, доколкото засяга търговията между държавите членки, е несъвместима с вътрешния пазар“.
101 Според постоянната съдебна практика, за да бъде квалифицирана дадена мярка като помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, трябва да бъдат изпълнени всички условия, посочени в тази разпоредба. Първо, трябва да става въпрос за намеса на държавата или чрез ресурси на държавата. Второ, тази намеса трябва да е в състояние да засегне търговията между държавите членки. Трето, тя трябва да предоставя предимство на своя получател. Четвърто, тя трябва да нарушава конкуренцията или да заплашва да наруши конкуренцията (вж. решение от 16 юли 2015 г., BVVG, C‑39/14, EU:C:2015:470, т. 23 и 24 и цитираната съдебна практика).
102 Понятието за държавна помощ, както е определено в Договора за функционирането на ЕС, има правен характер и трябва да се тълкува въз основа на обективни фактори. По тази причина съдът на Съюза по принцип трябва да упражнява цялостен контрол по въпроса дали дадена мярка попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС, като отчита както конкретните обстоятелства по отнесения до него спор, така и техническия характер или сложността на направените от Комисията преценки (вж. решение от 21 юни 2012 г., BNP Paribas и BNL/Комисия, C‑452/10 P, EU:C:2012:366, т. 100 и цитираната съдебна практика).
103 Освен това обезщетяването на претърпени вреди не може да се приеме за помощ, освен ако цели да обезщети изтеглянето на неправомерна или несъвместима помощ (вж. в този смисъл решение от 27 септември 1988 г., Asteris и др., 106/87—120/87, EU:C:1988:457, т. 23 и 24), както припомня Комисията в съображение 104 от обжалваното решение. В това съображение се потвърждава, че според Комисията арбитражното решение е несъвместима помощ, тъй като с него се обезщетява оттеглянето на мярка, която тя приема за несъвместима с правото на Съюза помощ.
104 Въпреки това от анализа на първата част на първото основание по дело T‑704/15 и на първата част на второто основание по дела T‑624/15 и T‑694/15 следва, че правото на Съюза не се прилага по отношение на обезщетяването за оттеглянето на OGU, поне що се отнася до предприсъединителния период, тъй като арбитражното решение, което констатира наличието на право на обезщетение, възникнало през 2005 г., няма за резултат да направи правото на Съюза приложимо и да оправомощи Комисията за този предходен период от време.
105 Следователно обезщетяването за оттеглянето на схемата по OGU поне за сумите, съответстващи на периода от 22 февруари 2005 г. до 1 януари 2007 г., не може да се приеме за обезщетяване за оттеглянето на неправомерна или несъвместима с правото на Съюза помощ.
106 Доколкото правото на Съюза не се прилага по отношение на обезщетяването за оттеглянето на OGU, поне що се отнася до предприсъединителния период, жалбоподателите могат, поне за този период от време, да се позоват на решението на Съда от 27 септември 1988 г., Asteris и др. (106/87—120/87, EU:C:1988:457).
107 Въпреки това от анализа на първата част на първото основание по дело T‑704/15 и на първата част на второто основание по дела T‑624/15 и T‑694/15 следва, че Комисията не е оправомощена и че правото на Съюза не се прилага към схемата по OGU, към отмяната им и към обезщетението за тази отмяна, тъй като арбитражното решение, с което се констатира наличието на право на обезщетение през 2013 г., няма за последица да направи правото на Съюза приложимо и да оправомощи Комисията по отношение на предходните данъчни стимули на OGU, а следователно и по отношение на разглежданото обезщетение, което е тяхна последица.
108 По този начин, тъй като въпросното обезщетение обхваща, поне отчасти, период от време преди присъединяването (между 22 февруари 2005 г. и 1 януари 2007 г.), а Комисията не е направила разграничение сред сумите, подлежащи на възстановяване, между сумите, които спадат към периода преди присъединяването, и тези, които спадат към периода след присъединяването, решението, с което тя квалифицира обезщетяването в неговата цялост като помощ, е обезателно незаконосъобразно.
109 От това следва, че обжалваното решение е незаконосъобразно, доколкото квалифицира като предимство и като помощ по смисъла на член 107 ДФЕС присъдените от арбитражния съд обезщетения за вреди и пропуснати ползи, които са били предназначени да поправят вредите, възникнали в резултат на оттеглянето на мерките за данъчни стимули, поне за периода от време преди датата на влизане в сила на правото на Съюза в Румъния.
110 Поради това втората част на второто основание по дела T‑624/15 и T‑694/15 и първата част на второто основание по дело T‑704/15 следва да се уважат.
111 С оглед на гореизложеното обжалваното решение трябва да се отмени в неговата цялост, без да е необходимо да се разглеждат другите части на тези основания или другите основания.
По съдебните разноски
112 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
113 Тъй като Комисията е загубила делото, тя следва да понесе, освен направените от нея разноски, и разноските на жалбоподателите в съответствие с направените от последните искания.
114 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Кралство Испания и Унгария понасят направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав)
реши:
1) Съединява дела T‑624/15, T‑694/15 и T‑704/15 за целите на решението.
2) Отменя Решение (ЕС) 2015/1470 на Комисията от 30 март 2015 година относно държавна помощ SA.38517 (2014/C) (ex 2014/NN), приведена в действие от Румъния — Изпълнение на арбитражно решение по дело Micula срещу Румъния от 11 декември 2013 г.
3) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на European Food SA, Starmill SRL, Multipack SRL, Scandic Distilleries SA, г‑н Ioan и г‑н Viorel Micula, European Drinks SA, Rieni Drinks SA, Transilvania General Import-Export SRL и West Leasing International SRL.
4) Кралство Испания и Унгария понасят направените от тях съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 18 юни 2019 година.
Подписи