РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
24 февруари 2010 година
Дело F-89/08
P
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Срочно наети служители — Европейски парламент — Уволнение — Загуба на доверие“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която жалбоподателят иска, на първо място, отмяната на решението на Парламента от 15 април 2008 г. за прекратяване на договора му като срочно нает служител, на второ място, възстановяването му на работа с обратна сила, на трето място, изплащане на възнаграждението му, считано от 15 юли 2008 г., на четвърто място, изплащането на обезщетение за неимуществени вреди и за вреди във връзка с кариерното развитие, които счита, че е претърпял вследствие на решението за уволнение, и на пето място, осъждането на Парламента да заплати съдебните разноски
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Срочно наети служители по член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители — Срочно нает служител, назначен към политическа група в Парламента
(член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители)
2. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Срочно наети служители по член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители — Срочно нает служител, назначен към политическа група в Парламента
(член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители)
3. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Решение за уволнение — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25, втора алинея и член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица; член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители)
4. Жалба за отмяна — Правни основания — Злоупотреба с власт — Понятие
5. Длъжностни лица — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Обхват — Граници
(член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители)
6. Длъжностни лица — Жалба — Предмет — Разпореждане до администрацията — Недопустимост
(член 233 ЕО; член 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Зачитането на правото на защита във всяко производство, открито срещу определено лице, което може да завърши с увреждащ го акт, е основен принцип на общностното право и трябва да се осигурява дори в пълното отсъствие на правна уредба относно съответното производство. По силата на този принцип преди приемането на решението, което се отнася до заинтересуваното лице, същото трябва да е имало възможност надлежно да представи своята позиция относно настъпването и значението на фактите и обстоятелствата, въз основа на които е прието решението.
Независимо от това във връзка с решение за прекратяване на командировката на длъжностно лице към политическа група в Парламента не може надлежно да се посочва правно основание, изведено от нарушение на правото на защита. Всъщност предвид на спецификата на функциите към политическа група и необходимостта в подобна политическа среда да се поддържат отношения на взаимно доверие между групата и командированите към нея длъжностни лица в този случай не съществува задължение за изслушване на заинтересуваното лице, преди да се приеме решение за прекратяване на функциите му.
Това изключение се прилага винаги, когато е налице необходимост от поддържане на „отношения на доверие“, т.е. за всички срочно наети служители по член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители — тъй като взаимното доверие е основен елемент на договорите на срочно наетите служители, визирани в тази разпоредба, — когато се прекратява техният договор поради прекъсване на връзката на доверие. В този смисъл приемането на решение, с което поради прекъсване на връзката на доверие се прекратява договор, сключен на основание член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители, не предполага предварително изслушване на заинтересуваното лице.
(вж. точки 29—33)
Позоваване на:
Съд — 15 юли 1970 г., Buchler/Комисия, 44/69, Recueil, стр. 733, точка 9; 10 юли 1986 г., Белгия/Комисия, 234/84, Recueil, стр. 2263, точка 27; 3 октомври 2000 г., Industrie des poudres sphériques/Съвет, C‑458/98 P, Recueil, стр. I‑8147, точка 99; 5 октомври 2000 г., Германия/Комисия, C‑288/96, Recueil, стр. I‑8237, точка 99; 29 април 2004 г., Парламент/Reynolds, C‑111/02 P, Recueil, стр. I‑5475, точки 50—60; 9 ноември 2006 г., Комисия/De Bry, C‑344/05 P, Recueil, стр. I‑10915, точка 37
Първоинстанционен съд — 28 януари 1992 г., Speybrouck/Парламент, T‑45/90, Recueil, стр. II‑33, точка 94; 17 октомври 2006 г., Bonnet/Съд, T‑406/04, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑213 и II‑A‑2‑1097, точка 79
2. Съгласно разпоредбите на член 4 от решението на Бюрото на Парламента от 3 май 2004 г. относно възлагането на правомощията на органа по назначаване и на органа, който има право да сключва договори, изменено с решението на Бюрото от 26 октомври 2004 г., във връзка с независимите членове генералният секретар на Парламента изпълнява функциите на орган, който има право да сключва договорите със срочно наетите служители по член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители, които се наемат, за да изпълняват функции при независимите членове. Поради това генералният секретар на Парламента е компетентен да постановява решенията за уволнение на срочно наети служители, които изпълняват функции при независимите членове. Независимо от това политическите групи разполагат с право на преценка при избора на сътрудниците, които желаят да си назначат за изпълнение на функции за определен срок, както и при прекратяването на тяхното назначение.
Що се отнася до независимите членове — парламентаристи, които не са могли да формират политическа група, административен служител, т.нар. „координатор на независимите членове“, има за задача да поддържа връзката сред независимите членове, както и между независимите членове и останалите политически групи или административните служби на Парламента. Той управлява и общите ресурси, предоставени на разположение на независимите членове, и трябва по този начин да гарантира прилагането на Условията за работа на другите служители към срочно наетите при тези членове служители.
Въпросните срочно наети служители изпълняват функциите си основно при един парламентарист, който е техният пряк административен ръководител. Той по-специално подписва техните командировъчни. Поради това, макар на практика срочно наетият служител по необходимост да изпълнява задачи, които са свързани с независими членове, различни от единствения му пряк административен ръководител, за да осигури ежедневното функциониране на „групата“ на независимите членове в административно отношение, прекият административен ръководител продължава да бъде лицето, с което трябва да съществува връзка на доверие. В този смисъл когато между прекия административен ръководител на служител и този служител връзката на доверие прекъсне, координаторът на независимите членове внася при генералния секретар на Парламента искане за уволнение и въз основа на него генералният секретар на Парламента приема решение в този смисъл. Доколкото това решение се основава на загуба на доверие от страна на прекия административен ръководител на служителя, то не би могло да се отмени само поради това че загубата на доверие се отнася само до един от независимите членове.
(вж. точки 39—43, 45 и 46)
Позоваване на:
Съд — Парламент/Reynolds, посочено по-горе, точка 50
3. Няма императивно съображение, което да позволява изключването на срочно наетите служители от защита срещу необоснованите уволнения, особено когато са сключили договор с неопределен срок или когато при срочен договор са уволнени преди изтичането на срока му. За да се гарантира обаче достатъчна защита в тази насока, е важно да се даде възможност, от една страна, на заинтересуваните лица да се уверят, че техните легитимни интереси са били или уважени, или увредени, както и да преценят дали е целесъобразно да сезират съда, и от друга страна, на последния да упражни контрол, което е равносилно на това да се признае задължение за мотивиране в тежест на органа.
Когато се взема решение за уволнение поради загуба на доверие, заинтересуваното лице не разполага с процесуални гаранции като право на изслушване по време на административното производство. Поради това задължението за мотивиране и неговото зачитане от страна на администрацията са единствената гаранция, която му позволява, поне след приемането на увреждащото го решение, надлежно да се ползва от средствата за защита на негово разположение, за да оспори законосъобразността на това решение.
Същевременно прекъсването на връзката на доверие, т.е. на отношение от лично естество, не се основава непременно на обективни обстоятелства. В този смисъл самата констатация за прекъсване на връзката на доверие може да бъде достатъчна за обосноваване на решението за уволнение. При това положение, ако решението за уволнение се основава само на тази констатация, е налице единствено ограничено изискване да се представят в мотивите на решението фактическите констатации, които разкриват или обосновават прекъсването на връзката на доверие.
Това не променя факта, по-специално за срочно наетите служители, назначени при независимите членове на Парламента, че мотивите на решението за уволнение поради загуба на доверие по необходимост трябва в достатъчна степен да уточняват лицето, с което е прекъсната връзката на доверие. В действителност съответният служител ще може по този начин да се увери, че решението се отнася до неговия пряк административен ръководител, т.е. независимия член, с когото трябва да има връзка на доверие.
При недостатъчно мотивирано решение срочно наетият служител не следва сам да се информира за мотивите на това решение. В този смисъл, когато решението е недостатъчно мотивирано, администрацията не би могла да се позовава на обстоятелството, че мотивите му са достъпни в личното досие на съответния служител, в подкрепа на искането си в съдебното производство съдът да отхвърли правното основание, изведено от недостатъчни мотиви. Независимо от това, когато от самия текст на жалбата, подадена по силата на член 90, параграф 2 от Правилника от служителя до администрацията, е видно, че той се е запознал с мотивите на решение, разглеждайки личното си досие, би било прекомерно това решение да се отмени поради факта, макар и будещ възражения, че институцията не е изложила изрично мотивите, когато е отхвърлила въпросната жалба до администрацията.
(вж. точки 69—74, 77 и 81—83)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 8 декември 2005 г., Reynolds/Парламент, T‑237/00, Recueil FP, стр. I‑A‑385 и II‑1731, точка 95; 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, Сборник, стр. II‑2841
Съд на публичната служба — 26 октомври 2006 г., Landgren/ETF, F‑1/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑123 и II‑A‑1‑459, точки 73 и 74
4. Актът е опорочен поради злоупотреба с власт единствено ако въз основа на обективни, релевантни и съгласувани улики е видно, че той е бил приет изключително или поне в определяща степен за цели, различни от онези, срещу които се възразява, или с цел да се избегне нарочно предвидено в Договора производство.
(вж. точка 87)
Позоваване на:
Съд — 21 юни 1958 г., Groupement des hauts fourneaux et aciéries belges/Върховен орган, 8/57, Recueil, стр. 223, 256; 10 март 2005 г., Испания/Съвет, C‑342/03, Recueil, стр. I‑1975, точка 64; 7 септември 2006 г., Испания/Съвет, C‑310/04, Recueil, стр. I‑7285, точка 69
5. Понятието за задължение за полагане на грижа от страна на администрацията отразява равновесието на взаимните права и задължения, което установява Правилникът в отношенията между публичния орган и служителите на публична служба. Това равновесие по-специално изисква, когато публичният орган се произнася във връзка с положението на длъжностно лице, той да вземе под внимание всички обстоятелства, които могат да предопределят решението му, както и в това отношение да вземе под внимание не само интересите на службата, но и тези на съответното длъжностно лице. Взаимното доверие обаче е основен елемент от договорите на срочно наетите служители по член 2, буква в) от Условията за работа на другите служители. Поради това, освен при изключителни обстоятелства, евентуалните граници в действията на администрацията, произтичащи от задължението за полагане на грижа, при прекъсната връзка на доверие не биха могли да попречат на приемането на решение за уволнение поради това основание.
(вж. точки 112 и 113)
Позоваване на:
Съд — 28 май 1980 г., Kuhner/Комисия, 33/79 и 75/79, Recueil, стр. 1677, точка 22; 29 юни 1994 г., Klinke/Съд, C‑298/93 P, Recueil, стр. I‑3009, точка 38
Първоинстанционен съд — Speybrouck/Парламент, посочено по-горе, точка 94; Bonnet/Съд, посочено по-горе, точка 47
6. В рамките на производство по жалба, подадена на основание член 91 от Правилника, общностният съд не следва да адресира разпореждания до институциите на Съюза. Настина, от една страна, той е явно некомпетентен да адресира разпореждания до посочените институции, и от друга страна, при отмяна на акт съответната институция е задължена да вземе мерките, произтичащи от изпълнението на съдебното решение.
(вж. точка 120)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 27 юни 2002 г., Tralli/ЕЦБ, T‑373/00, T‑27/01, T‑56/01 и T‑69/01, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑453, точка 42 и цитираната съдебна практика