Language of document : ECLI:EU:F:2007:208

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

27 ноември 2007 година

Дело F-122/06

Anton Pieter Roodhuijzen

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Социално осигуряване — Обща схема за здравно осигуряване — Партньорство — Член 72 от Правилника — Член 1 от приложение VІІ към Правилника — Член 12 от Правилата за здравното осигуряване“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 ЕА, с която г‑н Roodhuijzen иска отмяна както на решението на Комисията от 28 февруари 2006 г., потвърдено на 20 март 2006 г., с което се отказва признаването на неговото партньорство с г‑жа Maria Helena Astrid Hart, и като следствие от това на последната се отказва ползването от Общата схема за здравно осигуряване на Европейските общности, така и на решението за отхвърляне на жалбата, прието от органа по назначаване на 12 юли 2006 г.

Решение: Отменя решението на Комисията на Европейските общности от 28 февруари 2006 г., потвърдено на 20 март 2006 г., да не се признае партньорството на жалбоподателя с г‑жа Hart като небрачно партньорство за целите на Общата схема за здравно осигуряване на Европейските общности. Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Социално осигуряване — Здравно осигуряване — Действие по отношение на лицата — Небрачен партньор на длъжностно лице

(член 72 от Правилника на длъжностните лица; член 1, параграф 2, буква в) и член 2, параграф 4 от приложение VІІ; Регламент № 723/2004 на Съвета; член 12 от Правилата за здравното осигуряване)

От самия текст на член 72 от Правилника относно Общата схема за здравно осигуряване на Европейските общности произтича, че за определянето на термина „небрачен партньор на длъжностно лице“ този член препраща директно към първите три условия на член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника, като въпросът за регистрирането на партньорството, посочен в уводното изречение на член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника, не може да бъде считан за предварително условие. Ако законодателят е желал да предвиди друга уредба, член 72 от Правилника и член 12 от Правилата за здравното осигуряване на длъжностните лица не биха се отнасяли съответно за „небрачния“ и „признатия“ партньор на длъжностното лице, а за неговия „регистриран“ партньор — термин, който е използван в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника. Освен това съображение 8 от Регламент № 723/2004 за изменение на Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и на Условията за работа на другите служители на Европейските общности, което се отнася за разширяването на предимствата на семейните двойки до форми на съюз, които са различни от брака, посочва длъжностните лица, които са обвързани в небрачен съюз, признат от държава членка като постоянно партньорство, без по никакъв начин да споменава условия, свързани с регистрирането на съответния съюз. В същия този контекст по същество не съществува разлика между понятието за небрачен партньор на длъжностно лице, посочено в член 72 от Правилника, и това за признат партньор на длъжностно лице по смисъла на член 12 от Правилата за здравното осигуряване.

Следователно за да се произнесе по разширяването на ползването от Общата схема за здравно осигуряване до небрачния партньор на длъжностно лице, общностният съд трябва да провери спазването само на първите три условия на член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника.

Първото от тези условия посочва, че двойката трябва да представи официален документ, признат за такъв от държава членка или от компетентен орган на държава членка, удостоверяващ техния статут на небрачни партньори. Това условие се състои от три части:

– първата част се отнася до представянето на официален документ относно статуса на лицата,

– втората част предвижда задължението посоченият документ да бъде признат за такъв от държава членка,

– на последно място, с третата част се изисква този официален документ, свързан със статуса на лицата, да удостоверява статут на небрачни партньори на съответните лица.

Отговорът на въпроса дали две лица се намират в ситуация на небрачни партньори по смисъла на третата част не може да зависи само от преценката на националните власти на държава членка. Следователно условието за статут на небрачни партньори не може да бъде изпълнено само с обстоятелството, че официален документ, признат за такъв от държава членка, свидетелства за съществуването на такъв статут.

Напротив, за да попадне в обхвата на член 72 от Правилника и член 12 от Правилата за здравното осигуряване на длъжностните лица, дадено партньорство трябва да притежава определени прилики с брака. В светлината на този критерий третата част на първото условие трябва да се разглежда като включваща три кумулативни подусловия. На първо място, тази трета част предполага, че партньорите трябва да образуват „двойка“, тоест съюз на две лица, за разлика от другите съюзи на лица, като това тълкуване се потвърждава от самия термин, който е използван в приложимата разпоредба от Правилника. На следващо място, употребата на думата „статут“ показва, че връзката на партньорите трябва да включва елементи на публичност и формализъм. Отчасти свързано с първата част на първото условие, отнасяща се до представянето на официален документ относно статуса на лицата, условието, свързано със статута на небрачни партньори на същите лица, обаче надхвърля простото изискване за официален документ. На последно място, понятието „небрачни партньори“ трябва да се разглежда като представляващо ситуация, в която партньорите се намират в съжителство, което се характеризира с определена постоянност и са обвързани, в рамките на това съжителство, от реципрочни права и задължения, свързани със съвместния им живот.

Това тълкуване освен това съответства на развитието на обичаите и на обществото. Във връзка с това разпростирането на ползите от Общата схема за здравно осигуряване до постоянния партньор на длъжностното лице преследва цели за солидарност и социално единство, които се различават от целите, преследвани с разпоредбите, предоставящи на длъжностните лица чисто парични предимства, под формата на допълнение към заплатата, като например надбавката за жилищни нужди за партньора на длъжностното лице, предвидена в член 1, параграф 2, буква в) от приложение VІІ към Правилника; следователно не е лишено от логика обстоятелството, че за последните предимства са предвидени по-строги условия по отношение на връзката между длъжностното лице и неговия небрачен партньор, отколкото за предимството, което се състои в разширяване на обхвата на ползите от Общата схема за здравно осигуряване до последния.

(вж. точки 29, 30, 32, 35—40 и 49)