ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
Y. BOT
представено на 28 февруари 2019 година(1)
Дело C‑100/18
Línea Directa Aseguradora, S.A
срещу
Segurcaixa, Sociedad Anónima de Seguros y Reaseguros
(Преюдициално запитване, отправено от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания)
„Преюдициално запитване — Застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства — Директива 2009/103/ЕО — Член 3, първа алинея — Понятие „използване на превозни средства“ — Имуществена вреда, причинена на недвижим имот от пожар на превозно средство, паркирано в частен гараж в този имот — Покриване от задължителната застраховка“
I. Въведение
1. Отправеното от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) преюдициално запитване се отнася до тълкуването на член 3 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка(2).
2. Запитването е отправено в рамките на спор между две застрахователни дружества, а именно Línea Directa Aseguradora, S.A (наричано по-нататък „Línea Directa“) и Segurcaixa, Sociedad Anónima de Seguros y Reaseguros (наричано по-нататък „Segurcaixa“), във връзка с покритието на автомобилната застраховка на вредите, причинени на еднофамилна къща от пожара на превозното средство, паркирано в гаража ѝ.
3. Поставените от запитващата юрисдикция въпроси имат за цел да се уточни дали понятието „използване на превозни средства“, което се съдържа в член 3, първа алинея от Директива 2009/103, може да се тълкува в смисъл, че в неговия обхват попада положение, при което превозно средство се възпламенява, докато е паркирано в продължение на повече от двадесет и четири часа в частно паркомясто, когато според запитващата юрисдикция пожарът е причинен от необходимите механизми за осъществяване на функцията на средство за транспорт на превозното средство.
4. В края на анализа си приемам, че понятието „използване на превозни средства“ трябва да се тълкува с оглед на участието на превозно средство, използвано в съответствие с функцията му на средство за транспорт, в произшествие, настъпило в паркомясто, предназначено за тази цел.
5. Всъщност ще предложа на Съда да приеме, че обстоятелствата в случая по главното производство не са основание да се изменят очертанията на това понятие, като се определя пространствено ограничение, изразяващо се в изключване на паркирането в отделен частен гараж, или времево ограничение между настъпването на риска и предходното движение на паркираното превозно средство, или още каузално ограничение в зависимост от механичната причина за произшествието.
II. Правна уредба
1. Правото на Съюза
6. Член 1, точка 1 от Директива 2009/103 гласи:
„За целите на настоящата директива:
1. „превозно средство“ означава всяко моторно превозно средство, което е предназначено да се движи по суша и може да бъде задвижвано от механична сила, но не се движи по релси, както и всички ремаркета, дори и да не са прикачени“.
7. Член 3 от тази директива предвижда:
„Всяка държава членка, при спазване на член 5, предприема всички подходящи мерки с цел застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни средства, които обичайно се намират на нейна територия.
Покритите вреди и условията на застраховката се определят в рамките на мерките, посочени в първа алинея.
[…]
Застраховката, посочена в първа алинея, покрива задължително както имуществени вреди, така и телесни увреждания“.
8. Член 13, параграф 1, първа алинея, буква в) от посочената директива гласи:
„Всяка държава членка предприема всички подходящи мерки, за да гарантира за целите на прилагането на член 3, че всяка законова разпоредба или договорна клауза, съдържаща се в застрахователната полица, издадена в съответствие с член 3, не поражда действие по отношение на исковете на трети пострадали лица при застрахователното събитие, когато тя изключва от застраховката използването или управлението на моторно превозно средство от:
[…]
в) лица, които нарушават законовите изисквания от технически характер, отнасящи се до състоянието и безопасността на съответното превозно средство“.
9. Член 29 от същата директива гласи:
„Директиви 72/166/ЕИО[(3)], 84/5/ЕИО[(4)], 90/232/ЕИО[(5)], 2000/26/ЕО[(6)] и 2005/14/ЕО[(7)] […] се отменят […].
Позоваванията на отменените директиви се считат за позовавания на настоящата директива и се четат съгласно таблицата на съответствието в приложение II“.
2. Испанското право
10. Член 1 от Ley sobre responsabilidad civil y seguro en la circulación de vehículos a motor (Закон за гражданската отговорност и за застраховането при използване на моторни превозни средства), кодифициран с Real Decreto Legislativo 8/2004 (Кралски законодателен декрет № 8/2004) от 29 октомври 2004 г.(8), в редакцията му, приложима към момента на настъпване на фактите по делото, предвижда в параграф 1:
„Предвид риска при управлението на моторно превозно средство водачът му отговаря за вредите, причинени на лица или на имущество във връзка с използването на превозното средство.
В случай на увреждане на лица водачът се освобождава от тази отговорност само ако докаже, че вредите са настъпили изключително по вина на пострадалото лице или поради несвързана с управлението или функционирането на превозното средство непреодолима сила; не е налице непреодолима сила в случаите на дефект на превозното средство, счупване или неизправност на някои от неговите части или механизми.
В случай на увреждане на имущество водачът носи отговорност пред трети лица, когато носи гражданска отговорност по силата на разпоредбите на член 1902 и сл. от Código Civil [Гражданския кодекс], член 109 и сл. от Código Penal [Наказателния кодекс] и разпоредбите на този закон.
Ако и водачът, и пострадалото лице са проявили небрежност, отговорността се разпределя справедливо, а размерът на обезщетението се определя в зависимост от степента, до която отговаря всеки един от тях.
Собственикът, който не е водач на превозното средство, носи отговорност за телесните увреждания и имуществените вреди, причинени от водача, когато е свързан с него по един от начините, посочени в член 1903 от Гражданския кодекс и в член 120, параграф 5 от Наказателния кодекс. Тази отговорност отпада, когато собственикът на превозното средство докаже, че е положил дължимата грижа на добър стопанин, за да предотврати настъпването на вредите.
Собственикът, който не е водач на превозно средство, непокрито от задължителната застраховка, носи гражданска отговорност съвместно с водача за телесните увреждания и имуществените вреди, причинени от превозното средство, освен ако не докаже, че превозното средство е било откраднато“.
11. Член 2, параграф 1 от Reglamento del seguro obligatorio de responsabilidad civil en la circulación de vehículos de motor (Правилник за задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства), кодифициран с Real Decreto 1507/2008 (Кралски декрет № 1507/2008) от 12 септември 2008 г.(9), предвижда:
„За целите на гражданската отговорност при използването на моторни превозни средства и на покритието на уредената в този правилник задължителна застраховка произшествия при използването на превозно средство са тези, които произтичат от риска при управлението на посочените в предходния член моторни превозни средства, както в гаражи и паркинги, така и по годни за движение пътища или терени, обществени и частни, градски или междуградски, а също и по пътища или терени, които, без да имат такава пригодност, са широко използвани“.
III. Фактите по спора в главното производство и преюдициалните въпроси
12. На 19 август 2013 г. следобед г‑н Luis Salazar Rodes паркира автомобила си, закупен десет дни по-рано, в гаража на еднофамилна къща, собственост на Industrial Software Indusoft.
13. На 20 август 2013 г. следобед г‑н Salazar Rodes стартира двигателя на автомобила си, без да успее да го подкара.
14. Няколко часа по-късно, около 3 часа сутринта, превозното средство на г‑н Salazar Rodes, което не е било в движение в продължение на повече от двадесет и четири часа, се възпламенява и причинява вреди на къщата, свързана с гаража. Причина за пожара е електрическата система на превозното средство.
15. Гражданската отговорност във връзка с използването на превозното средство на г‑н Salazar Rodes е покрита от застраховката, сключена с Línea Directa.
16. Industrial Software Indusoft, чиято еднофамилна къща е застрахована в Segurcaixa, получава обезщетение в размер на 44 704,34 EUR за поправяне на имуществените вреди, причинени на недвижимия имот от пожара на въпросното превозно средство.
17. На 5 март 2014 г. Segurcaixa предявява иск срещу Línea Directa пред Juzgado de Primera Instancia de Vitoria-Gazteiz (Първоинстанционен съд, Витория-Гастеис, Испания), като иска последното да бъде осъдено да заплати сумата от 44 704,34 EUR, ведно със законните лихви, с мотива че причина за произшествието е използването на превозно средство, покрито от автомобилната застраховка на г‑н Salazar Rodes. Този съд приема, че пожарът не може да се квалифицира като „произшествие при използването на пътно превозно средство“, покрито от автомобилната застраховка, и отхвърля иска на Segurcaixa.
18. Сезиран с жалба, подадена от Segurcaixa срещу това решение, Audiencia Provincial de Álava (Апелативен съд на провинция Алава, Испания) отменя решението и уважава иска на Segurcaixa, като възприема широко тълкуване на понятието „произшествие при използването на пътно превозно средство“(10), съгласно което такова произшествие е „пожар на временно паркирано превозно средство от собственика му на паркомясто, когато пожарът е възникнал поради причини, свързани с превозното средство, без да е налице действие на трето лице“.
19. Línea Directa подава касационна жалба срещу това решение пред Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания).
20. Тази юрисдикция посочва, че испанското право, с което се транспонира Директива 2009/103, очертава обективните предели на гражданската отговорност във връзка с използването на превозни средства, посочена в член 3 от тази директива, и определя като „произшествия при използването на превозно средство“ „произтичащите от риска, създаден поради управлението на моторни превозни средства“ както в гаражи и паркинги, така и по пригодни за движение пътища или терени, обществени и частни, градски или междуградски, а също и по пътища или терени, които, без да имат такава пригодност, са широко използвани.
21. Tribunal Supremo (Върховен съд) добавя, че съгласно възприетото широко тълкуване на риска, свързан с използването на пътни превозни средства, той е приел, че задължителната застраховка покрива хипотезите на спряно превозно средство или чийто двигател е изключен, тъй като произшествието е свързано с функцията му на средство за транспорт, както и хипотезите на превозно средство, което се възпламенява по време на пътуване.
22. Той обаче изключва хипотезите на пожар на превозно средство, паркирано и защитено с покривала, за да се избегнат последиците от заледяването.
23. Tribunal Supremo (Върховен съд) уточнява, че съгласно испанското право водачът на превозно средство не носи отговорност за вреди, които се дължат на непреодолима сила, но че дефектите на превозното средство или неизправността на някой от неговите механизми не се считат за събития, представляващи непреодолима сила. Освен това обстоятелството, че произшествието е следствие от дефект на превозното средство, не би довело до отпадане на покритието на задължителната застраховка, нито впоследствие на възможността да се предяви иск срещу производителя, ако са налице предпоставките за това.
24. При това положение тази юрисдикция иска да установи дали е в съответствие с Директива 2009/103 да се обяви, че автомобилната застраховка покрива произшествие, в което участва превозно средство с изключен двигател и което е паркирано в гаража на еднофамилна къща, без да е налице връзка с използването и без превозното средство да е представлявало риск за ползвателите на даден път. Това положение би могло да е свързано по-скоро с отговорността на собственика на потенциално опасна вещ.
25. Запитващата юрисдикция обаче отбелязва, че целта на правната уредба на Съюза за защита на пострадалите от произшествия, причинени от превозни средства, би могла да обоснове да се осигури защита спрямо последиците от пожар на спряно превозно средство, ако причината за него е необходима или полезна функция за движението на превозното средство, като в този случай положението вероятно е свързано с обичайната му функция на транспортно средство.
26. Поради липса на близост във времето между предходното използване на това превозно средство и произшествието или поради начина, по който произшествието е настъпило, не би могло да се изключи възможността, когато липсва непосредствена връзка между риска и използването на превозното средство, положението, при което превозното средство е паркирано, да не попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“.
27. В това отношение запитващата юрисдикция подчертава, че тълкуване, което не отчита времевата връзка на предходното използване на превозното средство с настъпването на произшествието, би могло да доведе до приравняването на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства със застраховка на собственика, която покрива отговорност, произтичаща от самото държане или притежаване на превозното средство.
28. При тези обстоятелства Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Допуска ли член 3 от Директива 2009/103 тълкуване, при което покритието на задължителната застраховка включва вреди, причинени от пожар на спряно превозно средство, когато пожарът е причинен от необходимите механизми за осъществяване на функцията на средство за транспорт на превозното средство?
2) При отрицателен отговор на предходния въпрос, допуска ли член 3 от Директива 2009/103 тълкуване, при което покритието на задължителната застраховка включва вреди, причинени от пожар на превозно средство, когато пожарът не може да бъде свързан с предходното движение, поради което не може да се установи, че е свързан с изминаването на определено разстояние?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос, допуска ли член 3 от Директива 2009/103 тълкуване, при което покритието на задължителната застраховка включва вреди, причинени от пожар на превозно средство, когато превозното средство е паркирано в затворен частен гараж?“.
IV. Анализ
1. По допустимостта на първия преюдициален въпрос
29. Línea Directa твърди, че първият преюдициален въпрос е недопустим предвид хипотетичния му характер. По същество това застрахователно дружество счита, че запитващата юрисдикция изхожда от принципа, че пожарът е причинен от необходимите механизми за осъществяване на функцията на средство за транспорт на превозното средство, въпреки че това не е подкрепено от доказателствата по спора в главното производство. Според Línea Directa било само установено, че пожарът е причинен от електрическата система на това превозно средство.
30. Съгласно постоянната практика на Съда „само националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени — предвид особеностите на делото — както необходимостта от преюдициално решение, за да може да се произнесе, така и релевантността на въпросите, които поставя на Съда. Следователно, щом поставените въпроси се отнасят до тълкуването на норма от правото на Съюза, Съдът по принцип е длъжен да се произнесе […]. Оттук следва, че въпросите относно правото на Съюза се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да откаже да се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само ако е съвсем очевидно, че исканото тълкуване на норма от правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или още когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси […]“(11).
31. Настоящият случай не е такъв. Фактическите обстоятелства по спора, описани от Tribunal Supremo (Върховен съд), които го карат да се съмнява в обхвата на приложното поле на задължителната автомобилна застраховка, не са свързани само с причината за възникването на пожара на въпросното превозно средство. Исканото тълкуване на понятието „използване на превозни средства“ е необходимо за разрешаването на спора. Неговата релевантност с оглед на вече постановените от Съда решения е обоснована.
32. При тези условия предлагам на Съда да приеме, че първият преюдициален въпрос е допустим.
2. По същество
33. С преюдициалните си въпроси, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 3, първа алинея от Директива 2009/103 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ попада положение, при което пожар на превозно средство, паркирано в частен гараж в продължение на повече от двадесет и четири часа, причинен от електрическата система на превозното средство, е нанесъл вреди на къщата, свързана с гаража.
34. С оглед на практиката на Съда запитващата юрисдикция подчертава спецификата на спора, произтичаща от участието на превозно средство, което не е било в движение, в произшествие, настъпило в частно паркомясто.
35. Всъщност, макар някои елементи на отговора да могат да бъдат изведени от предходни решения на Съда, разпоредбите на член 3, първа алинея от Директива 2009/103 трябва отново да се тълкуват с цел да се установи дали пожар, възникнал спонтанно в спряно превозно средство, без същото да е било в движение непосредствено преди това, попада в обхвата на понятието „използване на превозни средства“.
36. Във връзка с това следва да се припомни, на първо място, че понятието „използване на превозни средства“ е самостоятелно понятие на правото на Съюза, чието тълкуване не може да бъде оставено на преценката на всяка държава членка и следва да се тълкува с оглед на контекста и целите на правната уредба в областта на застраховката „Гражданска отговорност“ при използване на превозни средства(12).
37. На второ място, следва да се отбележи, че тълкуването на това понятие търпи развитие в зависимост от различните случаи, разгледани от Съда.
38. Всъщност Съдът постановява, че в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ попада всяко използване на превозно средство, което отговаря на обичайната му функция, а именно на функцията на транспортно средство(13).
39. Това тълкуване позволява да се приеме, че задължителната застраховка покрива положения, при които превозното средство е спряно и се намира на паркинг(14), независимо дали двигателят е бил включен или не към момента на настъпване на произшествието(15).
40. Съдът приема също, че използването на превозното средство, което е в съответствие с функцията му на средство за транспорт, не се ограничава само до управлението на превозните средства, но включва и действия, които са свързани с управлението им, като използването на вратите от пътниците, които слизат от паркирано превозно средство(16).
41. Освен това понятието „използване на превозни средства“ обхваща всяко положение, при което превозно средство е било използвано не само на обществен път, но и на обществен или частен терен(17), при положение че обхватът на това понятие не зависи от характеристиките на терена, на който се използва превозното средство(18).
42. В този смисъл при настоящата практика на Съда няма съмнение, че това понятие обхваща положенията, при които вредите са причинени, докато превозното средство е било паркирано в частно паркомясто, предназначено за тази цел.
43. Следва обаче да се отбележи, че общото между различните дела, разгледани от Съда, е участието на превозно средство, което е било използвано или току-що е било използвано.
44. При това положение единственият деликатен въпрос, на който трябва да се отговори, е дали неизползването на превозното средство в интервал от време, достатъчно близък до момента на настъпването на произшествието, може да представлява основание да не се приложи защитата, предоставена с правната уредба на Съюза в областта на застраховката „Гражданска отговорност“ при използване на превозни средства, а при условията на евентуалност, ако това не представлява основание, дали следва да се изисква наличието на причинно-следствена връзка от техническо естество.
45. Според мен три са причините, които обосновават отрицателен отговор на този основен въпрос. Първо, що се отнася до прилагането на защитата на пострадалите при произшествия с превозни средства, следва да се отбележи, че законодателят на Съюза не е предвидил времеви ограничения за настъпването на произшествие.
46. Второ, развитието на практиката на Съда показва, че тя има за цел да отрази тази цел за защита, винаги и все по-настойчиво преследвана от законодателя на Съюза(19), при положение че превозно средство, чието определение Съдът наскоро припомни(20), е използвано или се използва в съответствие с функцията му на средство за транспорт.
47. Трето, да се анализира за всеки отделен случай продължителността на предварителното използване на превозното средство, според мен би било източник на правна несигурност, което би било в противоречие с припомнената по-горе цел.
48. Оттук правя извод, че само положенията, при които произшествието настъпва, докато превозното средство се използва или се е използвало за други цели, различни от транспорт, например като работна машина(21) или като оръжие, или като жилище, не попадат в обхвата на понятието „използване на превозни средства“.
49. Макар изцяло в съответствие с практиката си Съдът да приема, че обстоятелството, че произшествието не е настъпило незабавно след използването на превозното средство като средство за транспорт, е без значение, тъй като само по себе си паркирането се счита за попадащо в обхвата на понятието „използване на превозни средства“, за да се отговори на първия поставен от запитващата юрисдикция въпрос, остава да се изясни дали трябва да се определят ограничения, свързани с причината за настъпване на вредите, а именно механизмите на превозното средство, които са необходими за функцията му на средство за транспорт.
50. От една страна, следва да се констатира, че законодателят на Съюза не е установил такива условия. От друга страна, с оглед на особените фактически обстоятелства в случая по главното производство, а именно пожар, причинен спонтанно от превозно средство, според мен е достатъчно да се приеме участието му, какъвто би бил и случаят, ако то се беше взривило случайно или ако вредите бяха причинени от изтичане на продукт или течност от превозното средство(22).
51. При положение че този вид риск е присъщ на функцията на средство за транспорт на превозното средство, не е необходимо да се търси каквото и да било действие или конкретна причина за вредата в зависимост от определен механизъм или елемент на превозното средство, който е полезен за функцията му на средство за транспорт.
52. Подобно тълкуване(23) е в съответствие с целта на законодателя на Съюза да се гарантира на пострадалите от произшествия, причинени от превозни средства, сходно третиране, независимо от мястото на територията на Съюза, на което е настъпило произшествието(24), която освен това го е подтикнала да не определя ограничения на застрахователното покритие на рискове, по-специално при несъответствие на превозното средство на законовите изисквания от технически характер, отнасящи се до състоянието и безопасността на съответното превозно средство, както е предвидено в член 13, параграф 1, първа алинея, буква в) от Директива 2009/103.
53. При тези условия участието на превозното средство, което се използва в съответствие с функцията му на средство за транспорт, според мен може да следва от самата констатация, че то е допринесло, независимо на какво основание, за настъпването на произшествието.
54. Ето защо смятам, че член 3, първа алинея от Директива 2009/103 може да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „използване на превозни средства“ попада положение, при което превозно средство, използвано в съответствие с функцията му на средство за транспорт, участва в пожар на паркомясто, без значение дали пожарът е възникнал в отделен частен гараж, или след продължителен престой на превозното средство.
V. Заключение
55. С оглед на всички изложени по-горе съображения предлагам на Съда да отговори на преюдициалните въпроси, поставени от Tribunal Supremo (Върховен съд, Испания), по следния начин:
„Член 3, първа алинея от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „използване на превозни средства“, съдържащо се в тази разпоредба, попада положение, при което превозно средство, използвано в съответствие с функцията му на средство за транспорт, участва в пожар на паркомясто, без значение дали пожарът е възникнал в отделен частен гараж, или след продължителен престой на превозното средство“.