Language of document : ECLI:EU:F:2008:84

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

26 юни 2008 година

Дело F-5/07

Bart Nijs

срещу

Сметна палата на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд — Кратко изложение на правните основания в жалбата — Срок за подаване на административна жалба — Ново обстоятелство — Явна недопустимост“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 AE, с която г‑н Nijs иска отмяна на решението на органа по назначаването да назначи ръководителя на жалбоподателя на настоящата му длъжност, отмяна по отношение на жалбоподателя на резултатите от конкурс CC/LA/1/99 и на свързаните и/или произтичащи от тези резултати решения, отмяна на решението на избирателната комисия на Сметната палата от 17 май 2006 г. за отхвърляне на жалбата, с която жалбоподателят оспорва резултатите от изборите от 2, 3 и 4 май 2006 г., отмяна на резултатите от изборите от 2, 3 и 4 май 2006 г. за Комитет по персонала на Сметната палата, както и на всички свързани и произтичащи от тях решения, отмяна на решенията, с които на жалбоподателя е отказано повишение, а г‑н G. е повишен през 2006 г., както и обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди

Решение: Отхвърля иска частично като явно недопустим и частично като явно неоснователен. Осъжда жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.

Резюме

1.      Производство — Допустимост на исковете и жалбите — Преценка с оглед на нормите в сила към момента на подаването на исковата молба

(член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма

(член 19, трета алинея от Статута на Съда и член 7, параграфи 1 и 3 от приложение I към същия; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

3.      Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Решения, взети преди встъпването в длъжност на жалбоподателя — Недоказано отрицателно влияние върху интересите на жалбоподателя — Изключване

(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Жалба — Съдебни спорове във връзка с изборите за Комитет по персонала

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Докато нормата на член 76 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, съгласно която този съд може с определение да отхвърли жалба, която явно подлежи на отхвърляне, е процесуалноправна норма и като такава се прилага от момента на влизането ѝ в сила към всички висящи пред Съда на публичната служба спорове, това не е вярно за нормите, въз основа на които Съдът на публичната служба може съгласно посочения член да приеме дадена жалба за явно недопустима и от които трябва да се приложат само нормите в сила към момента на подаване на жалбата.

(вж. точка 22)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 11 декември 2007 г., Martin Bermejo/Комисия, F‑60/07, все още непубликувано в Сборника, точка 25

2.      По силата на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд исковата молба или жалбата трябва по-конкретно да посочва предмета на спора и да съдържа и кратко изложение на изложените правни основания. Тези елементи трябва да бъдат достатъчно ясни и точни, за да позволяват на ответника да подготви защитата си, а на Съда на публичната служба — да се произнесе по жалбата, евентуално без друга информация. С цел да се гарантират правна сигурност и добро правораздаване, е необходимо, за да е допустима жалбата, съществените фактически и правни елементи, на които тя се основава, да са видни поне накратко, но логически последователно и разбираемо, от самия текст на жалбата.

Това важи още повече, тъй като по силата на член 7, параграф 3 от приложение I към Статута на Съда писмената фаза на производството пред Съда на публичната служба се състои само в една размяна на писмени изявления, освен ако Съдът на публичната служба реши друго. Освен това в изпълнение на член 19, трета алинея от посочения статут, приложим към производството пред Съда на публичната служба съгласно член 7, параграф 1 от приложение I към същия статут, длъжностното лице трябва да бъде представлявано от адвокат. Съществената роля на последния като лице, подпомагащо правосъдието, е точно да основе исканията в жалбата на достатъчно разбираеми и логически последователни правни доводи, именно предвид факта, че писмената фаза на производството пред Съда на публичната служба се състои по принцип само от една размяна на писмени изявления.

Не отговаря на изискванията за яснота и точност жалба, в която фактите са изложени по объркан и неподреден начин, без читателят да може полезно да ги свърже с едно от исканията в жалбата или с едно от повдигнатите в негова подкрепа правни основания.

По същия начин, явно недопустима е жалба на длъжностно лице, която не идентифицира точно обжалваните решения и по този начин не отговаря на изискванията, предвидени в член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд.

(вж. точки 25—28, 40, 45 и 50)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 24 март 1993 г., Benzler/Комисия, T‑72/92, Recueil, стp. II‑347, точки 16, 18 и 19; 28 април 1993 г., De Hoe/Комисия, T‑85/92, Recueil, стp. II‑523, точка 20; 21 май 1999 г., Asia Motor Франция и др./Комисия, T‑154/98, Recueil, стp. II‑1703, точка 42; 15 юни 1999 г., Ismeri Europa/Сметна палата, T‑277/97, Recueil, стp. II‑1825, точка 29

3.      Съставляват увреждащи актове по смисъла на член 90, параграф 2 и на член 91, параграф 1 от Правилника само мерките, произвеждащи задължително правно действие, което може да засегне интересите на жалбоподателя, като промени съществено правното му положение, и които определят окончателно позицията на институцията.

Не е такъв случаят с назначаването на друго длъжностно лице в същата институция, когато същото е извършено преди встъпването в длъжност на жалбоподателя, нито с решение за определяне на състава на комитетите по жалбите за даден период на оценка, нито пък с решение да бъде повишено трето длъжностно лице, ако жалбоподателят не може да установи, че решението той да не бъде повишен следва от това или поне че това решение е било от естество да навреди по какъвто и да е начин на неговите кариерни перспективи.

(вж. точки 35, 36, 44 и 47)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд: 25 октомври 2005 г., Fardoom и Reinard/Комисия, T‑43/04, Recueil FP, стp. I‑A‑329 и II‑1465, точка 26; 3 октомври 2006 г., Nijs/Сметна палата, T‑171/05, Recueil FP, стp. I‑A‑2‑195 и II‑A‑2‑999, точки 86 и 96

Съд на публичната служба — 21 април 2008 г., Boudova и др./Комисия, F‑78/07, все още непубликувано в Сборника, точка 31; 5 юни 2008 г., Timmer/Сметна палата, F‑123/06, все още непубликувано в Сборника, точка 42

4.      Не е задължение на органа по назначаването да определя състава на Комитета по персонала. Следователно, макар всеки избирател да има интерес представителите на неговата организация да бъдат избрани в условията и въз основа на избирателна система, съответстваща на разпоредбите от Правилника, на които се подчинява избирателната процедура в тази област, жалбата, подадена срещу твърдяно решение на посочения орган, с което се определя такъв състав, трябва да бъде отхвърлена като явно недопустима поради липса на предмет.

(вж. точка 43)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 25 октомври 2007 г., Milella и Campanella/Комисия, F‑71/05, все още непубликувано в Сборника, точка 47 и цитираната съдебна практика

5.      За да се оценят заслугите, които следва да бъдат взети предвид в рамките на решение за повишаване на основание член 45 от Правилника, органът по назначаването разполага с широко право на преценка и контролът на общностния съд трябва да се ограничи до въпроса дали с оглед на пътищата и средствата, които са могли да доведат администрацията до нейната преценка, тя се е придържала в граници, които не подлежат на критика, и дали не е използвала своето право по явно погрешен начин. Следователно съдът не може да замени със своята преценка на квалификациите и заслугите на кандидатите тази на органа по назначаването.

Същевременно, признатото по този начин дискреционно правомощие на администрацията е ограничено от необходимостта сравнителното съпоставяне на кандидатурите да се извърши грижливо и безпристрастно, в интерес на службата и съгласно принципа на равно третиране. На практика това съпоставяне трябва да се провежда на равна основа и като се изхожда от сравними източници на информация и данни.

За тази цел органът по назначаването разполага с установеното в правилника правомощие да извърши съпоставянето на заслугите, предвидено в член 45 от Правилника, на подлежащите на повишаване длъжностни лица съгласно процедурата или метода, който той счита за най-подходящ.

(вж. точки 52—54)

Позоваване на:

Съд — 1 юли 1976 г., De Wind/Комисия, 62/75, Recueil, стp. 1167, точка 17; 21 април 1983 г., Ragusa/Комисия, 282/81, Recueil, стp. 1245, точки 9 и 13

Първоинстанционен съд — 30 ноември 1993 г., Tsirimokos/Парламент, T‑76/92, Recueil, стp. II‑1281, точка 21; 13 юли 1995 г., Rasmussen/Комисия, T‑557/93, Recueil FP, стp. I‑A‑195 и II‑603, точка 20; 21 септември 1999 г., Oliveira/Парламент, T‑157/98, Recueil FP, стp. I‑A‑163 и II‑851, точка 35; 3 октомври 2000 г., Cubero Vermurie/Комисия, T‑187/98, Recueil FP, стp. I‑A‑195 и II‑885, точка 59; 19 март 2003 г., Tsarnavas/Комисия, T‑188/01— T‑190/01, Recueil FP, стp. I‑A‑95 и II‑495, точка 97; 18 септември 2003 г., Callebaut/Комисия, T‑241/02, Recueil FP, стp. I‑A‑215 и II‑1061, точка 22; 10 юни 2004 г., Liakoura/Съвет, T‑330/03, Recueil FP, стp. I‑A‑191 и II‑859, точка 45; 28 септември 2004 г., Tenreiro/Комисия, T‑216/03, Recueil FP, стp. I‑A‑245 и II‑1087, точка 50