Language of document : ECLI:EU:F:2008:22

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

21 февруари 2008 година

Дело F-4/07

Eleni-Eleftheria Skoulidi

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Обмен на длъжностни лица между Комисията и държавите членки — Предоставяне на общностно длъжностно лице на разположение на гръцката администрация — Отказ — Иск за обезщетение — Неимуществени вреди — Досъдебна процедура — Допустимост — Условия по същество за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Общността“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 EО и 152 EA, с която г‑жа Skoulidi иска поправяне на неимуществените вреди, претърпени от нея вследствие на решението от 28 март 2006 г. на генералния директор на генерална дирекция „Персонал и администрация“ на Комисията, действащ като орган по назначаване, да не разреши командироването ѝ към гръцкото Министерство на националното образование и изповеданията в рамките на обмен на длъжностни лица между Комисията и държавите членки.

Решение: Отхвърля иска. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Самостоятелност по отношение на жалбата за отмяна

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Досъдебна процедура

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Жалба  — Иск за обезщетение — Срок за предявяване на иск

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Равно третиране — Граници

5.      Производство — Искова молба — Искане за обезщетение за вреди, причинени от общностна институция — Искане за обезщетение за неимуществени вреди

(член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)

1.      Жалбата за отмяна и искът за обезщетение съставляват самостоятелни средства за правна защита и заинтересуваният може да избере едното или другото, или пък двете заедно. Следователно при наличието на акт под формата на решение, увреждащ длъжностно лице, същото има право, без да иска отмяната на въпросния акт, да предяви на основание твърдяната незаконосъобразност на този акт иск единствено с цел да получи обезщетение за вредите, причинени му от акта.

(вж. точки 49 и 50)

Позоваване на:

Съд — 22 октомври 1975 г., Meyer-Burckhardt/Комисия, 9/75, Recueil, стp. 1171, точки 10 и 11

Първоинстанционен съд — 24 януари 1991 г., Latham/Комисия, T‑27/90, Recueil, стp. II‑35, точка 36; 28 май 1997 г., Burban/Парламент, T‑59/96, Recueil FP, стp. I‑A‑109 и II‑331, точка 25; 8 юли 2004 г., Schochaert/Съвет, T‑136/03, Recueil FP, стp. I‑A‑215 и II‑957, точка 24; 12 септември 2007 г., Combescot/Комисия, T‑249/04, все още непубликувано в Сборника, висяща жалба пред Съда, дело C‑525/07 P, точка 30

Съд на публичната служба — 9 октомври 2007 г., Bellantone/Сметна палата, F‑85/06, все още непубликувано в Сборника, точка 80

2.      Досъдебната процедура е различна според това дали вредата, чието обезщетяване се иска, произтича от увреждащ акт под формата на решение по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника или от поведение на администрацията, което няма характер на решение; в първия случай заинтересуваният може в предвидените срокове да сезира органа по назначаване с жалба срещу разглеждания акт, като исканията за обезщетение могат да бъдат представени или в тази жалба, или за първи път в исковата молба, докато във втория случай административното производство трябва да започне с подаването на искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника, целящо да се получи обезщетение, и продължава при необходимост с жалба срещу решението за отхвърляне на искането.

При наличие на увреждащ акт под формата на решение длъжностното лице трябва да използва производството по жалба, предвидено в член 90, параграф 2 от Правилника, не само когато възнамерява да поиска отмяната на увреждащия го акт, но и в рамките на иск с чисто обезщетителен характер, когато цели само поправяне на вредите, причинени му от този акт.

(вж. точки 56 и 66)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 7 юни 1991 г., Weyrich/Комисия, T‑14/91, Recueil, стp. II‑235, точки 32 и 34; 6 юли 1995 г., Ojha/Комисия, T‑36/93, Recueil FP, стp. I‑A‑161 и II‑497, точка 117; 28 юни 1996 г., Y/Съд, T‑500/93, Recueil FP, стp. I‑A‑335 и II‑977, точка 64; 6 ноември 1997 г., Liao/Съвет, T‑15/96, Recueil FP, стp. I‑A‑329 и II‑897, точка 57; 1 април 2003 г., Mascetti/Комисия, T‑11/01, Recueil FP, стp. I‑A‑117 и II‑579, точка 33

Съд на публичната служба — 28 юни 2006 г., Le Maire/Комисия, F‑27/05, Recueil FP, стp. I‑A‑1‑47 и II‑A‑1‑159, точка 36; 2 май 2007 г., Giraudy/Комисия, F‑23/05, все още непубликувано в Сборника, точка 69; 27 март 2007 г., Manté/Съвет, F‑87/06, все още непубликувано в Сборника, точка 19

3.      Длъжностно лице, което желае да предяви иск за обезщетение на основание незаконосъобразностите, от които е опорочен увреждащият акт, трябва да започне досъдебната процедура не по-късно от три месеца, считано от уведомяването му за този акт или от датата, на която е узнало за съществуването му, що се отнася не само до имуществените, но и до неимуществените вреди.

(вж. точка 70)

4.      Спазването на принципа на равно третиране трябва да се съвмести с това на принципа на законност, което предполага, че никой не може да се позовава в своя полза на незаконосъобразност, извършена в услуга на другиго, като подобен подход би означавал да се закрепи принципът на „равно третиране в незаконосъобразността“. Следователно едно длъжностно лице не може да се основава на незаконосъобразно решение, за да твърди накърняване на принципа на равно третиране. Това важи не само за жалбите за отмяна, но и за исковете за обезщетение.

(вж. точка 81)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 16 ноември 2006 г., Peróxidos Orgánicos/Комисия, T‑120/04, Recueil, стp. II‑4441, точка 77

5.      Искова молба, която цели поправяне на вредите, за които се твърди, че са причинени от общностна институция, частично от незаконосъобразно решение и частично от незаконосъобразното поведение на институцията, трябва да посочи каква част от размера на поисканото от ищеца обезщетение се отнася до незаконосъобразното поведение на институцията и каква част съответства на незаконосъобразността на увреждащия акт. По този начин ищецът може, след като е уточнил естеството на твърдените неимуществени вреди, да ги оцени, макар и приблизително, като разграничи вредите, основани на решението на общностната институция, и тези, основани на незаконосъобразното поведение на същата, за да бъде в състояние Съдът на публичната служба да прецени техния обхват и характер.

(вж. точка 82)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 13 декември 2007 г., N/Комисия, F‑95/05, все още непубликувано в Сборника, точка 91