Преюдициално запитване от Corte suprema di cassazione (Италия), постъпило на 19 февруари 2019 г. – Presidenza del Consiglio dei Ministri/BV
(Дело C-129/19)
Език на производството: италиански
Запитваща юрисдикция
Corte suprema di cassazione
Страни в главното производство
Жалбоподател: Presidenza del Consiglio dei Ministri
Ответник: BV
Преюдициални въпроси
При обстоятелства като тези по делото в главното производство с предмет иск за обезщетение за вреди, предявен от италианска гражданка, живееща постоянно в Италия, срещу държавата, в качеството ѝ на законодател, поради неизпълнение и/или неправилно и/или непълно изпълнение на задълженията, предвидени в Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на престъпления1 , и по-специално на задължението, предвидено в член 12, параграф 2, държавите членки да въведат до 1 юли 2005 г. (както е предвидено в член 18, параграф 1) общ режим за справедливо и подходящо обезщетение на жертвите на тежки предумишлени престъпления, извършени на тяхна територия (включително на престъпления, свързани със сексуално насилие, на каквото ищцата е станала жертва), в случаите, в които те не могат да получат пълно обезщетение за претърпените вреди от извършителите, които са пряко отговорни:
а) задължава ли правото [на Европейския съюз] — във връзка с ненавременното (и/или непълно) транспониране в националната правна уредба на Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на престъпления, която няма директен ефект (non self executing), що се отнася до предвиденото в нея задължение за създаване на режим за обезщетяване на жертвите на тежки предумишлени престъпления, въз основа на което се установява задължение на държавата членка за обезщетяване на чуждестранните лица, за които Директивата се отнася единствено, по силата на принципите, установени в практиката на Съда на Европейския съюз (в решения, сред които са „Francovich“ и „Brasserie du Pecheur e Factortame III“) — да се предвиди аналогична отговорност на държавата членка по отношение на нечуждестранни лица (тоест местни лица), които не се ползват пряко от прилагането на Директивата, но за да се избегне нарушение на принципа на равенство/недопускане на дискриминация съгласно това право [на Европейския съюз], те би трябвало и биха могли — ако Директивата е била транспонирана своевременно и напълно — да се ползват от разширяването на полезното действие на тази директива (тоест от посочения режим за обезщетяване)?
при условие че отговорът на предходния въпрос е утвърдителен:
б) може ли обезщетението в полза на жертвите на тежки предумишлени престъпления (и по-конкретно на престъпления, свързани със сексуално насилие по член 609-bis от Наказателния кодекс), определено с Декрет на министъра на вътрешните работи от 31 август 2017 г. [издаден съгласно член 11, параграф 3 от Закон № 122 от 7 юли 2016 г. (за приемане на разпоредби за изпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Италия в Европейския съюз — Европейски закон 2015–2016) и неговите последващи изменения (посочени в член 6 от Закон № 167 от 20 ноември 2017 г. и член 1, параграфи 593–596 от Закон № 145 от 30 декември 2018 г.)], с фиксиран размер от 4 800 EUR, да се счита за „справедливо и подходящо обезщетение на жертвите“ в приложение на разпоредбите на член 12, параграф 2 от Директива 2004/80?
____________
1 Директива 2004/80/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно обезщетението на жертвите на престъпления (ОВ L 261, 2004 г., стр. 15)