РЕШЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)
15 май 2019 година(*)
„Обжалване — Публична служба — Пенсии — Прехвърляне на пенсионни права, придобити по национална пенсионна схема, към пенсионната схема на Европейския съюз — Приспадане на ревалоризацията, настъпила между датата на заявлението за прехвърляне и действителната дата на прехвърлянето“
По дело C‑132/18 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 15 февруари 2018 г.,
Европейска комисия, за която се явяват G. Gattinara, B. Mongin и L. Radu Bouyon, в качеството на представители,
жалбоподател,
като другата страна в производството е
Sabine Tuerck, с местожителство във Волюве-Сен-Пиер (Белгия), за която се явяват S. Orlandi и T. Martin, avocats,
жалбоподател в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: F. Biltgen, председател на състава, J. Malenovský (докладчик) и C. G. Fernlund, съдии,
генерален адвокат: H. Saugmandsgaard Øe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си Европейската комисия иска да се отмени решение на Общия съд на Европейския съюз от 5 декември 2017 г., Tuerck/Комисия (T‑728/16, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2017:865), с което този съд отменя решението на Комисията от 10 декември 2015 г. за потвърждаване на прехвърлянето към пенсионната схема на Европейския съюз на пенсионните права, придобити от г‑жа Sabine Tuerck, преди да постъпи на служба за Съюза (наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
2 Член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилникът“) гласи:
„Длъжностно лице, което постъпи на служба за Съюза след:
– прекратяване на служебното му правоотношение с държавна администрация или национална или международна организация,
или
– след като е упражнявало професионална дейност като осигурено или самоосигуряващо се лице,
след назначаването му като длъжностно лице, но преди да придобие право на пенсия [за прослужено време] […], може да поиска капиталовата стойност на придобитите от него пенсионни права, актуализирана към датата на реалния трансфер, да бъде прехвърлена на Съюза.
В този случай органът по назначаването на институцията на длъжностното лице, като взема предвид неговата основна заплата и възраст и обменния курс към датата на заявлението за прехвърляне, определя чрез общите разпоредби за изпълнение броя на годините [осигурителен стаж за пенсия], които ще му бъдат признати по пенсионната схема на Съюза по отношение на стажа от предишната му работа въз основа на прехвърления капитал, след приспадане на сума, представляваща ревалоризацията на капитала между датата на заявлението за прехвърляне и действителната дата на прехвърлянето.
[…]“.
3 Член 7 от Решение C(2011) 1278 окончателен на Комисията от 3 март 2011 година относно общите разпоредби за прилагане на членове 11 и 12 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица (наричани по-нататък „ОРП“) предвижда по-специално:
„За изчисляването на годините, които следва да бъдат признати за осигурителен стаж за пенсия, съгласно член 11, параграфи 2 и 3 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица:
1. Броят години осигурителен стаж за пенсия, които следва да бъдат отчетени, се изчислява въз основа на подлежащата на прехвърляне капиталова стойност на правата, придобити [от длъжностното лице заявител] […], от която се приспада сума, представляваща ревалоризацията на капиталовата стойност между датата на подаване на заявлението за прехвърляне и действителната дата на прехвърлянето.
Когато националният или международният орган не е в състояние да съобщи стойността на пенсионните права към датата на подаване на заявлението, от прехвърлената сума се приспада проста лихва [от 3,1 %] за периода от датата на подаване на заявлението до действителната дата на прехвърлянето.
[…]“. [неофициален превод]
Обстоятелства, предхождащи спора
4 Г‑жа Tuerck постъпва на служба в институция на Съюза на 1 март 2004 г., след като е прекратила правоотношението си с германски административен орган.
5 На 27 май 2010 г. тя подава заявление за прехвърляне към пенсионната схема на Съюза на капиталовата стойност на пенсионните права, придобити от нея за дейността ѝ, преди да постъпи на служба за Съюза, в приложение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника.
6 На 29 април 2013 г. Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) препраща това заявление на Deutsche Rentenversicherung Bund (федерален орган за пенсионно осигуряване, Германия) (наричан по-нататък „DRV“), в качеството му на национален орган, отговарящ за пенсионната схема, в която са били придобити разглежданите пенсионни права.
7 На 5 май 2015 г. DRV уведомява PMO, че към датата на подаване на заявлението на г‑жа Tuerck размерът на подлежащата на прехвърляне капиталова стойност на пенсионните права, придобити от нея, е 141 652,07 EUR.
8 На 22 юни 2015 г. въз основа на сумата, посочена от DRV, PMO изпраща на г‑жа Tuerck предложение за бонус за години осигурителен стаж за пенсия, които да бъдат отчетени по пенсионната схема на Съюза, а именно 3 години, 8 месеца и 29 дни. Заинтересованото лице приема това предложение.
9 На 10 декември 2015 г. PMO уведомява г‑жа Tuerck за приемането на спорното решение, с което този бонус години осигурителен стаж за пенсия в крайна сметка е остойностен съгласно член 7 от ОРП на 3 години и 4 месеца въз основа на придобити права в размер на 126 048,05 EUR. Този размер е изчислен, като от междувременно прехвърления от DRV капитал, 146 714,33 EUR, е приспадната сума от 20 666,28 EUR, която е представена като съответстваща на ревалоризацията на пенсионните права, придобити от г‑жа Tuerck през периода от датата на подаване на нейното заявление до действителната дата на прехвърляне на този капитал към пенсионната схема на Съюза. Самото това приспадане е извършено, като спрямо посочения капитал е приложена лихва от 3,1 % годишно през разглеждания период.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
10 На 14 октомври 2016 г. г‑жа Tuerck подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение.
11 В подкрепа на исканията си тя излага две основания, с които твърди — в първото — нарушение на член 7, параграф 1 от ОРП, а във второто — нарушение на член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника.
12 Тъй като приема в обжалваното съдебно решение, че твърдението, че първото изложено от г‑жа Tuerck основание е налице, е основателно, Общият съд отменя спорното решение.
Искания на страните пред Съда
13 С жалбата си Комисията иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да се произнесе окончателно по спора, като отхвърли жалбата срещу спорното решение, и
– да осъди г‑жа Tuerck да заплати разноските за първоинстанционното производство и за производството по обжалване пред Съда.
14 В писмения си отговор на жалбата г‑жа Tuerck иска от Съда:
– да отхвърли жалбата,
– при условията на евентуалност, ако обжалваното съдебно решение бъде отменено, делото бъде върнато на Общия съд, за да се произнесе той по второто изложеното от нея основание, и
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
По жалбата
15 Комисията излага четири основания в подкрепа на жалбата си.
По първото основание, с което се твърди грешка при прилагане на правото, що се отнася до определянето на субекта, компетентен да извърши приспадането на ревалоризацията на капиталовата стойност, предвидено в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника
Доводи на страните
16 Според Комисията Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като в точки 23 и 24 от обжалваното съдебно решение приел, че тя няма правомощието да извърши „каквото и да било приспадане“ от капиталовата стойност, прехвърлена ѝ от съответната национална администрация, организация или орган (наричани по-нататък „съответният национален орган“), в даден случай, с прилагането на установения в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника механизъм.
17 Всъщност този механизъм се състоял от две последователни фази, които включвали, първата — изчисляването на актуализираната капиталова стойност, придобита от длъжностното лице заявител по национална пенсионна схема, и прехвърлянето му към пенсионната схема на Съюза, и втората — преобразуването на този капитал в години осигурителен стаж за пенсия, които трябва да бъдат отчетени в пенсионната схема на Съюза.
18 От практиката на Съда всъщност следвало, че първата от тези фази е от компетентността единствено на съответния национален орган, но втората се урежда от правото на Съюза. Също така член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника изрично предвиждал, че в рамките на втората от посочените фази институцията на Съюза, за която работи длъжностното лице заявител, има компетентност да приспадне от капиталовата стойност, прехвърлена от съответния национален орган, сума, която съответства на ревалоризацията на пенсионните права, придобити от длъжностното лице заявител, между датата на подаване на заявлението за прехвърляне и действителната дата на прехвърляне на тази капиталова стойност.
19 Г‑жа Tuerck твърди, че тези доводи са необосновани.
Съображения на Съда
20 Съгласно член 11, параграф 2, първа алинея от приложение VIII към Правилника длъжностното лице, което постъпва на служба за Съюза, след като е работило по-специално в държавна администрация или национална или международна организация, може — след назначаването си като длъжностно лице, но преди да придобие право на пенсия за прослужено време, да поиска капиталовата стойност на придобитите от него пенсионни права, актуализирана към датата на реалния трансфер, да бъде прехвърлена на Съюза. Член 11, параграф 2, втора алинея пък предвижда, че институцията на Съюза, в която работи длъжностното лице заявител, трябва да приспадне от прехвърлената капиталова стойност сума, съответстваща на ревалоризацията на посочените пенсионни права между датата на заявлението за прехвърляне и действителната дата на прехвърлянето на тази капиталова стойност.
21 От цитираната разпоредба следва, че след като съответният национален орган е прехвърлил на институцията на Съюза, в която работи длъжностното лице заявител, актуализираната към действителната дата на прехвърляне капиталова стойност на пенсионните права, придобити от това лице към датата на заявлението му за прехвърляне, тази институция има правомощието да приспадне от посочената стойност сума, съответстваща на размера на ревалоризацията на пенсионните права между датата на заявлението за прехвърляне и действителната дата на прехвърлянето.
22 Следователно член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника не допуска съответната институция да направи каквото и да било приспадане от частта от този капитал, която съответства на самия размер на пенсионните права. В тази насока от припомнената от Общия съд в точка 24 от обжалваното съдебно решение съдебна практика следва не само, че единствено съответният национален орган е компетентен да изчисли последния размер, но и че този размер не може да бъде впоследствие изменян или оспорван от Комисията (вж. в този смисъл решения от 9 ноември 1989 г., Bonazzi-Bertottili/Комисия, 75/88, 146/88 и 147/88, непубликувано, EU:C:1989:410, т. 17 и 20, както и от 5 декември 2013 г., Časta, C‑166/12, EU:C:2013:792, т. 29 и 32).
23 По отношение на въпроса дали в обжалваното съдебно решение Общият съд е нарушил член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, както твърди Комисията, следва да се констатира, че тази юрисдикция не е посочила общо, че Комисията няма правомощието да извърши „каквото и да било приспадане“ от сумата на капитала, прехвърлен ѝ от съответния национален орган. Всъщност в точка 23 от това решение Общият съд просто отбелязва, че „когато [съответните] национални […] органи са съобщили на [Комисията] стойността на пенсионните права към датата на подаване на заявлението, [Комисията] не може да извърши каквото и да било приспадане от тази сума и следователно изчисляването на осигурителния стаж за пенсия според Правилника трябва да се извърши въз основа на цялата посочена сума“.
24 От това отбелязване следва, че „сумата“, от която Комисията няма правомощието да направи каквото и да било приспадане, не е общият размер на прехвърления от съответния национален орган капитал, а размерът само на частта от този капитал, която съответства на пенсионните права, придобити от длъжностното лице заявител по национална пенсионна схема към датата на подаденото от него заявление за прехвърляне.
25 В допълнение, същата точка от обжалваното съдебно решение изрично припомня, че от друга страна Комисията има правомощието да приспадне от общия размер на прехвърления капитал сума, която съответства на размера на другата част на този капитал, състояща се в ревалоризацията на пенсионните права между датата на подаване на заявлението за прехвърляне и действителната дата на прехвърлянето.
26 Ето защо Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото при определянето на субекта, компетентен да извърши приспадането на ревалоризацията на капиталовата стойност, предвидено в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника.
27 Следователно твърдението, че настоящото основание е налице, е неоснователно и трябва да бъде отхвърлено.
По второто основание, с което се твърди грешка при прилагане на правото, свързана с условията за предвиденото в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника и в член 7, параграф 1 от ОРП приспадане на ревалоризацията на капиталовата стойност
Доводи на страните
28 На първо място, според Комисията Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като в точки 23, 31 и 32 от обжалваното съдебно решение приел, че единствено когато за съответния национален орган е невъзможно да съобщи размера на пенсионните права, придобити от длъжностно лице към датата на подаденото от него заявление за прехвърляне — а не във всички случаи — институцията на Съюза, в която това лице работи, има право да извърши предвиденото в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника приспадане на ревалоризацията на капиталовата стойност, като приложи лихвата от 3,1 %, към която препраща член 7, параграф 1, втора алинея от ОРП.
29 На второ място, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като в точки 23, 26—28 и 33 от обжалваното съдебно решение приел, че такова приспадане трябва да се направи, като за основа се използва „подлежащата на прехвърляне“ капиталова стойност на пенсионните права, придобити от посоченото длъжностно лице към датата на подаденото от него заявление за прехвърляне. Всъщност член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника ясно прогласявал, че това приспадане трябва да бъде направено въз основа на „прехвърлената“ капиталова стойност от съответния национален орган.
30 Г‑жа Tuerck твърди, че тези доводи са необосновани.
Съображения на Съда
31 На първо място, по отношение на довода за грешка при прилагане на правото, изложен в точка 28 от настоящото съдебно решение, следва да се отбележи, че съгласно член 7, параграф 1, първа алинея от ОРП от прехвърлената от съответния национален орган капиталова стойност трябва да се приспадне сумата, представляваща ревалоризацията на тази стойност между датата на подаване на заявлението за прехвърляне и действителната дата на прехвърлянето, а в член 7, параграф 1, втора алинея се уточнява, че когато съответният национален орган не е в състояние да съобщи стойността на пенсионните права, придобити от длъжностното лице заявител към датата на подаденото от него заявление за прехвърляне, приспадането се прави, като към прехвърлената капиталова стойност се прилага лихва от 3,1 % за периода от тази дата до действителната дата на прехвърлянето.
32 От този текст ясно личи, че в определени случаи действително Комисията е тази, която следва да прецени дали за съответния национален орган е невъзможно да ѝ съобщи размера на пенсионните права, придобити от длъжностното лице заявител към датата на подаденото от него заявление за прехвърляне, но само когато направи положителен извод в тази насока, посочената институция има право да извърши предвиденото приспадане, като приложи стандартна лихва от 3,1 %.
33 Следователно доводът за грешка при прилагане на правото, изложен в точка 28 от настоящото решение, е необоснован.
34 На второ място, що се отнася до довода за грешка при прилагане на правото, споменат в точка 29 от настоящото съдебно решение, като начало следва да се подчертае, че съгласно член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника посоченото в тази разпоредба приспадане трябва да се извърши, като за основа се използва размерът на прехвърлената от съответния национален орган капиталова стойност, както бе отбелязано в точка 20 от настоящото съдебно решение и както правилно припомня Комисията.
35 Налага се обаче изводът, че в точка 23 от обжалваното съдебно решение Общият съд говори за „подлежащата на прехвърляне“ капиталова стойност към датата на подаване на заявлението за прехвърляне като основа, която трябва да бъде използвана, но за целите не на такова приспадане, а на изчисляването на годините осигурителен стаж, които трябва да бъдат отчетени от пенсионната схема на Съюза, съобразно правата, придобити от длъжностното лице заявител по неговата национална пенсионна схема. Впрочем в точки 26—28 и 33 от обжалваното съдебно решение Общият съд уточнява, че това изчисление е временно.
36 Следователно Комисията неправилно упреква Общия съд, че е приел, че предвиденото в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника приспадане на ревалоризацията на капиталовата стойност трябва да се направи, като за основа се използва „подлежащата на прехвърляне“ капиталова стойност.
37 Нещо повече, както бе припомнено в точка 21 от обжалваното съдебно решение, използването на „подлежащата на прехвърляне“ капиталова стойност като основа за изчисляване на годините осигурителен стаж, които трябва да бъдат отчетени от пенсионната схема на Съюза, е изрично предвидено в член 7, параграф 1, първа алинея от ОРП.
38 Следователно доводът за грешка при прилагане на правото, изложен в точка 29 от настоящото решение, е необоснован.
39 След като не е доказана нито една от грешките при прилагане на правото, посочени от Комисията в рамките на настоящото основание, твърдението, че това основание е налице, трябва да бъде отхвърлено изцяло като неоснователно.
По третото основание, с което се твърди грешка при прилагане на правото, свързана с несъвместимостта на възприетото от Общия съд тълкуване на член 7, параграф 1 от ОРП с член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, както и неизпълнение на задължението за мотивиране и грешка при прилагане на правото, свързани с анализа на настоящия случай
Доводи на страните
40 В жалбата си Комисията изтъква, на първо място, че в точки 23, 31 и 32 от обжалваното съдебно решение Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е разтълкувал член 7, параграф 1 от ОРП в смисъл, че лихвата от 3,1 %, към която препраща тази разпоредба, намира приложение единствено когато за съответния национален орган е невъзможно да ѝ съобщи размера на пенсионните права, придобити от длъжностното лице заявител към датата на подаденото от него заявление за прехвърляне, предвид на несъвместимостта на това тълкуване с член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, който споменатата разпоредба е предназначена да приведе в действие.
41 На второ място, в точки 26—30 и 33 от обжалваното съдебно решение Общият съд не изпълнил задължението си за мотивиране, тъй като посочил, че в настоящия случай за DRV не било невъзможно да съобщи на Комисията размера на пенсионните права, придобити от г‑жа Tuerck към датата на подаденото от нея заявление за прехвърляне, но не дал достатъчно обяснения в тази насока.
42 В писмената си реплика Комисията добавя в този аспект, че Общият съд нямал основание да изходи от споразумението, сключено от нея с Федерална република Германия през 1994 г., обратно на посоченото в точка 33 от обжалваното съдебно решение. Всъщност това споразумение било загубило сила, преди да бъде прието спорното решение.
43 Г‑жа Tuerck твърди, че всички тези доводи са необосновани.
Съображения на Съда
44 На първо място, по отношение на довода за грешка при прилагане на правото, изложен в точка 40 от настоящото съдебно решение, следва да се отбележи, че самият член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника не определя условията за привеждане в действие на прогласеното в него правило за приспадане, а предвижда за целта да се приемат общи разпоредби за прилагане от всяка институция на Съюза.
45 Член 7, параграф 1 от ОРП цели да предвиди тези условия за привеждане в действие, що се отнася до Комисията.
46 При това положение тълкуването на член 7, параграф 1 от ОРП, възприето от Общия съд в точки 23, 31 и 32 от обжалваното съдебно решение, може да се счита за несъвместимо с член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника само ако е в състояние да препятства или най-малкото да направи по-трудно привеждането в действие на правилото за приспадане, залегнало в член 11.
47 Прилагането на лихвата от 3,1 %, посочена в член 7, параграф 1, втора алинея от ОРП, обаче именно позволява на Комисията да преодолее пречката, която се създава, когато съответният национален орган не е в състояние да ѝ съобщи размера на пенсионните права, придобити от длъжностното лице заявител към момента на подаденото от него заявление за прехвърляне. Всъщност, ако не беше тази разпоредба, Комисията нямаше да може в подобен случай да изпълни задължението, възложено ѝ с член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника.
48 Ето защо не може да се приеме, че Общият съд е тълкувал член 7, параграф 1 от ОРП по начин, несъвместим с член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника.
49 На второ място, досежно довода за неизпълнение на задължението за мотивиране, изложен в точка 41 от настоящото съдебно решение, следва да се констатира, че в нито един момент Комисията не е обосновавала спорното решение пред Общия съд или дори пред Съда с факта, че за DRV е било невъзможно да ѝ съобщи размера на пенсионните права, придобити от г‑жа Tuerck. Всъщност в позицията ѝ, така както следва от неоспорените в жалбата до Съда точки 18 и 32 от обжалваното съдебно решение, се поддържа, че лихвата от 3,1 %, към която препраща член 7, параграф 1, втора алинея от ОРП, трябва да се прилага общо във всички процедури за прехвърляне на пенсионни права, и по-конкретно в настоящото дело.
50 Така, след като Комисията е поддържала пред Общия съд, че въпросната лихва намира приложение във всички случаи и следователно имплицитно, но със сигурност, че условието за несъобщаване на информация, залегнало в член 7, параграф 1, втора алинея от ОРП, е ирелевантно в тази насока, тя няма основание да упреква Общия съд, че не е мотивирал в достатъчна степен проверката си дали в настоящия случай това условие е спазено.
51 Във всеки случай се налага изводът, че в тази насока обжалваното съдебно решение е мотивирано в достатъчна степен от правна гледна точка. Всъщност в точки 26—30 от това решение Общият съд подробно е изяснил, че за DRV не е било невъзможно да съобщи на Комисията размера на пенсионните права, придобити от г‑жа Tuerck към датата на подаденото от нея заявление за прехвърляне, а напротив, DRV ѝ е изпратил информация както за този размер, така и за размера на ревалоризацията на правата на заинтересованото лице между тази дата и действителната дата на прехвърляне на капитала. В точка 33 от същото решение Общият съд е изяснил и защо смята тази информация за точна и надеждна.
52 На трето и последно място, по отношение на изложения в точка 42 от настоящото съдебно решение довод, с който Комисията поставя под въпрос обосноваността на точка 33 от обжалваното съдебно решение, трябва да се отбележи, че съгласно член 127, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват върху правни или фактически обстоятелства, установени в производството.
53 Ето защо в съответствие с постоянната практика на Съда такива основания трябва да се отхвърлят като недопустими, освен ако те доразвиват изложени в исковата молба или жалбата основания и имат тясна връзка с тях (решение от 20 декември 2017 г., Испания/Съвет, C‑521/15, EU:C:2017:982, т. 141 и цитираната съдебна практика).
54 В настоящия случай Комисията обаче основава довода си на самия текст на обжалваното съдебно решение, а не на правни или фактически обстоятелства, установени в производството пред Съда.
55 В допълнение, за този довод не може да се приеме нито че доразвива довода за неизпълнение на задължението за мотивиране, който фигурира в жалбата до Съда, нито че има тясна връзка с този довод.
56 Както следва от постоянната съдебна практика, всъщност поставянето под въпрос на мотивите на акт, което спада към нарушаването на съществените правила, и оспорването на обосноваността на този акт, което се отнася до законосъобразността му по същество, са две отделни основания, които могат да бъдат изложени в рамките на жалба за отмяна до Общия съд или на жалба до Съда (решения от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 67 и от 28 юли 2011 г., Mediaset/Комисия, C‑403/10 P, непубликувано, EU:C:2011:533, т. 111).
57 Следователно този довод е недопустим.
58 Ето защо твърдението, че настоящото основание е налице, трябва да се отхвърли като отчасти неоснователно и отчасти недопустимо.
По четвъртото основание, с което се твърди, от една страна, грешка при прилагане на правото, и от друга, неизпълнение на задължението за мотивиране, доколкото Общият съд приел, че е налице неоснователно обогатяване
Доводи на страните
59 Според Комисията Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, защото в точка 32 от обжалваното съдебно решение приел, че позволяването тя да направи приспадане, като приложи лихва спрямо прехвърлената от съответния национален орган капиталова стойност, щяло да доведе до неоснователно обогатяване в ущърб на длъжностното лице заявител. Обратно на постановеното от Общия съд, всъщност целта на прилагането на приспадането по член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника била да се избегне неоснователно обогатяване в полза на съответното длъжностно лице, като се гарантира, че предмет на прехвърлянето към пенсионната схема на Съюза на пенсионни права, придобити по национална пенсионна схема, е само размерът на пенсионните права, придобити от заинтересованото лице към датата на подаденото от него заявление за прехвърляне, изключвайки сумата на ревалоризацията на тези права между споменатата дата и действителната дата на прехвърляне на посочената капиталова стойност.
60 Освен това, колкото до мотивите на обжалваното съдебно решение, Общият съд не отговорил на довода на Комисията, че сумата, която превишава получената с приложената лихва от 3,1 %, посочена в член 7, параграф 1 от ОРП, във всеки конкретен случай се възстановява на длъжностното лице заявител.
61 Г‑жа Tuerck твърди, че тези доводи са необосновани.
Съображения на Съда
62 На първо място, по отношение на довода за грешка при прилагане на правото, изложен в точка 59 от настоящото съдебно решение, се налага изводът, че в точка 32 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, че в случай като настоящия, в който Комисията е била уведомена за точния размер на пенсионните права на заинтересованото лице и следователно тя може да предприеме действия съгласно член 7, параграф 1, първа алинея от ОРП, позволяването тя да направи приспадането по член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, като приложи лихва спрямо прехвърлената от съответния национален орган капиталова стойност, е в състояние да доведе до неоснователно обогатяване в ущърб на длъжностното лице заявител.
63 Въпреки че от прилагането в такъв случай на стандартна лихва не произтича автоматично неоснователно обогатяване, всъщност това прилагане неизбежно носи със себе си риск от неоснователно обогатяване, тъй като може да доведе Комисията до това да приспадне от капиталовата стойност, прехвърлена от съответния национален орган, сума, която е по-голяма от реалната ревалоризация на пенсионните права, придобити от длъжностното лице заявител, и така да си присвои част от тези пенсионни права.
64 С оглед на съществуването на такъв риск няма как да се заключи, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е изложил съображението, посочено в точка 59 от настоящото съдебно решение.
65 На второ място, по отношение на довода за неизпълнение на задължението за мотивиране, представен в точка 60 от настоящото съдебно решение, следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика това задължение налага на Общия съд не да отговори на всеки от доводите на страните, а само да мотивира акта си така, че страните да узнаят причините, които го обосновават, и Съда да упражни контрол в случай на обжалване (решения от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 96 и от 6 септември 2012 г., Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej/Комисия, C‑422/11 P и C‑423/11 P, EU:C:2012:553, т. 48).
66 Както следва от точка 63 от настоящото съдебно решение, в настоящия случай визираната от Общия съд хипотеза на неоснователно обогатяване означава реалният размер на ревалоризацията на пенсионните права, придобити от дадено длъжностно лице, да е по-малък от размера, получен от прилагането на стандартната лихва от 3,1 %, посочена от Комисията.
67 Доводът на тази институция обаче препраща към обратната хипотеза, в която полученият размер надхвърля сумата, резултат от прилагането на споменатата лихва, и следователно този довод няма никаква връзка с разсъжденията на Общия съд. Поради това Общият съд не може да бъде упрекнат, че не е изразил становище по въпросния довод.
68 Следователно твърдението, че настоящото основание е налице, трябва да се отхвърли като неоснователно.
69 Ето защо жалбата трябва да се отхвърли изцяло.
По съдебните разноски
70 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник, който се прилага по отношение на производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
71 Тъй като в настоящия случай Комисията е загубила делото, тя следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на г‑жа Tuerck.
По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Подписи