РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

5 март 2008 година

Дело F-33/07

Alberto Toronjo Benitez

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване — Бивши срочно наети служители, чиито заплати се плащат от бюджетните кредити, предвидени за научни изследвания — Отнемане на точки от „натрупания актив“ — Преминаване на длъжностно лице от част „Научни изследвания“ към част „Дейност“ по общия бюджет — Незаконосъобразност на член 2 от Решение на Комисията от 16 юни 2004 г. относно процедурата за повишаване на длъжностните лица, чиито заплати се плащат от бюджетните кредити от общия бюджет, предвидени за научни изследвания“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Toronjo Benitez иска от Съда на публичната служба да обяви за незаконосъобразен член 2 от Решение на Комисията от 16 юни 2004 г., изменено с решение от 20 юли 2005 г., относно правилата при провеждане на процедурата за повишаване на длъжностните лица, чиито заплати се плащат от бюджетните кредити от общия бюджет, предвидени за научни изследвания, и да отмени решението на Комисията да отнеме 44,5 точки от натрупания от жалбоподателя актив като срочно нает служител

Решение: Отхвърля жалбата. Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

Член 2 от решението на Комисията относно правилата при провеждане на процедурата за повишаване на длъжностните лица, чиито заплати се плащат от бюджетните кредити от общия бюджет, предвидени за научни изследвания, с който член се ограничава мобилността на длъжностните лица, не е в противоречие с интереса на службата.

В отклонение от приетите от Комисията общи разпоредби за прилагане на член 45 от Правилника член 2, параграф 1 от това решение, приложимо за длъжностните лица, които по-рано са били срочно наети служители, чиито заплати се плащат от бюджетните кредити, предвидени за научни изследвания, предвижда, че след провеждането на конкурс тези длъжностните лица, чиито заплати се плащат от бюджетните кредити, предвидени за научни изследвания в общия бюджет, запазват точките за повишаване, натрупани като срочно наети служители. Съгласно член 2, параграф 2 от посоченото решение обаче тези точки за заслуги и предимство се отнемат, ако преди да са изтекли две години от назначаването им като длъжностни лица в срок за изпитване, съответните длъжностни лица са преместени по тяхно искане на длъжност, финансирана от част „Дейност“ по общия бюджет.

Ограничаването на мобилността на въпросните длъжностни лица е оправдано от съображения за правилното функциониране на институцията и следователно от интереса на службата. Макар правилното разпределяне на личния състав и мобилността на длъжностните лица в рамките на институциите да са цели в съответствие с интереса на службата, същият не се свежда само до това. Целта на посоченото решение е да насърчи длъжностните лица, които по-рано са били срочно наети служители, чиито заплати се плащат от бюджетните кредити, предвидени за научни изследвания, да останат най-малко две години на финансираните от част „Научни изследвания“ по общия бюджет длъжности, на които тези лица са титуляризирани и за които притежават необходимите умения.

От въпросните разпоредби е видно, че Комисията не само е наясно, че мобилността на длъжностните лица в рамките на институциите е в интерес на службата, но и се опитва да съвмести този интерес с другите интереси на службата, които конкретно има предвид. Ето защо ограничаването на мобилността на съответните длъжностни лица има точно определен обхват, доколкото се отнася само до длъжностни лица, които са бивши срочно наети служители, чиито заплати се плащат от бюджетните кредити, предвидени за научни изследвания, и които са титуляризирани на финансирана от същия бюджет длъжност, преди да са изтекли две години. Най-вече, срокът на това ограничение е две години, считано от назначаването на съответните длъжностни лица като длъжностни лица в срок за изпитване.

Освен това с решението не се нарушава принципът за равно третиране на длъжностните лица. Член 2, параграф 3 от посоченото решение предвижда, че в отклонение от член 2, параграф 2 от това решение три категории длъжностни лица по параграф 1 запазват точките, натрупани от тях като срочно наети служители, дори да са преместени на длъжност, финансирана от част „Дейност“ по общия бюджет, преди да са изтекли две години от датата на назначаването им като длъжностни лица в срок за изпитване. Длъжностните лица „които съгласно член 7, параграф 1 от Правилника са преместени в интерес на службата от органа по назначаването“ са една от тези категории. От целите на член 2 от решението е видно, че по този начин институцията иска да обозначи длъжностните лица, преместени единствено в интерес на службата и без оглед на тяхното желание за преместване, каквато възможност разпоредбите на член 7, параграф 1, първа алинея от Правилника, но не и разпоредбите на втора алинея от същия параграф, предоставят на институциите. Макар обаче преместването да се извършва винаги в интерес на службата, положението на преместените длъжностни лица се различава съществено според това дали администрацията взема или не взема предвид желанието им за преместване.

Друга категория длъжностни лица, предвидена в член 2, параграф 3 от посоченото решение, е тази на длъжностните лица, които са преместени по тяхно искане и най-малко от две години заемат длъжност, считана за чувствителна. В това отношение е оправдано различното третиране на длъжностните лица, които, преди да са изтекли две години от назначаването им като длъжностни лица в срок за изпитване, са преместени по тяхно искане на длъжност, финансирана от част „Дейност“ по общия бюджет, според това дали са заемали поне две години длъжност, считана за чувствителна. Макар по принцип назначеното на чувствителна длъжност длъжностно лице да е премествано едва след пет години, изводът, че въпросното длъжностно лице се намира в положение, различно от това на останалите длъжностни лица, едва след изтичането на пет години, а не след две години, е неправилен. По-голямото задължение за мобилност на длъжностните лица, разпределени на чувствителни длъжности, се дължи на това, че поради естеството на своите функции са изложени на по-сериозен риск от финансови нередности или конфликти на интереси. Следователно длъжностните лица, назначени на чувствителни длъжности, се оказват в положение, обективно различно от това на останалите длъжностни лица през целия период на назначение, а не само след изтичането на пет години. При тези условия няма причина да се счита, че прилагането по отношение на тези длъжностни лица на изключенията във връзка с мобилността е оправдано едва след пет години. Напротив, предвид обстоятелството, че улесняването на мобилността на назначените на чувствителни длъжности длъжностни лица е в интерес на службата, за да се ограничат рисковете, на които са изложени тези лица, изглежда разумно същите да бъдат изключени от приложното поле на разпоредба, която силно насърчава стабилността през още две години, считано от назначаването им като длъжностни лица в срок за изпитване. Поради това изключението, предвидено в параграф 3 в полза на посочените длъжностни лица, е пропорционално на преследваната цел.

(вж. точки 32, 67—73 и 90—96)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 12 юни 1997 г., Carbajo Ferrero/Парламент, T‑237/95, Recueil FP, стр. I‑A‑141 и II‑429, точка 99