ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(трети състав)
17 март 2016 година
Дело F‑76/11 DEP
Diana Grazyte
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски — Достъп до съд — Платежоспособност на лицето, което дължи съдебните разноски“
Предмет: Молба за определяне на съдебните разноски, подадена от Европейската комисия след постановяване на решение от 5 декември 2012 г., Grazyte/Комисия (F‑76/11, EU:F:2012:173)
Решение: Общата сума на съдебните разноски, която г‑жа Grazyte следва да заплати на Европейската комисия като подлежащи на възстановяване съдебни разноски по дело F‑76/11, Grazyte/Комисия, е 4 675,32 eur. Върху посочената в точка 1 сума се дължи лихва за забава, считано от датата на съобщаване на настоящото определение до окончателното изплащане, като лихвеният процент е процентът, прилаган от Европейската централна банка при нейните основни операции по рефинансиране, в сила в първия календарен ден на месеца, в който вземането става изискуемо, увеличен с три и половина процентни пункта. Отхвърля молбата в останалата ѝ част.
Резюме
1. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Фактори, които следва да се вземат предвид — Подпомагане от един и същ адвокат в релевантната за делото досъдебна фаза — Намаляване на времето, необходимо за подготовка за съдебното производство — Обхват
(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба (2007)
2. Съдебно производство — Съдебни разноски — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Разноски за адвокат на институциите или службите на Съюза — Приложимо по делата във връзка с публичната служба почасово възнаграждение
(член 103, параграф 5 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Право на Европейския съюз — Принципи — Право на ефективна съдебна защита — Направени от институция разноски във връзка с производство пред Съда на Съюза — Осъждане на противната страна да заплати подлежащите на възстановяване съдебни разноски — Вземане предвид на платежоспособността на тази страна — Допустимост
(член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС; член 47 от Харта на основните права на Европейския съюз)
4. Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Фактори, които следва да се вземат предвид — Възнаграждение, което страните дължат на собствените си адвокати — Вземане предвид на платежоспособността на лицето, което дължи съдебните разноски
(член 91, буква б), член 95, параграф 1, втора алинея, член 97, параграф 2, първа и трета алинея и член 98, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
1. Съдът на Съюза не е обвързан от отчета, представен от страната, която иска възстановяване на съдебни разноски. Той следва да вземе предвид единствено общия брой работни часове, които обективно могат да се разглеждат като необходими за целите на производството.
Освен това размерът на подлежащите на възстановяване на съответната институция разходи за адвокатски възнаграждения не може да се оценява, без да се отчита работата, извършена от нейните служби преди самото сезиране на Съда на публичната служба. Всъщност, след като допустимостта на жалба е обусловена от подаването на жалба по административен ред и нейното отхвърляне от органа по назначаването, службите на институцията по принцип участват в разглеждането на споровете още преди те да са отнесени до Съда на публичната служба.
Все пак във връзка с това няма абсолютна презумпция, че адвокатът на дадена институция е работил по-малко, особено когато този адвокат не е участвал при изготвянето на отговора на жалбата по административен ред.
Наистина, законосъобразността на решение се преценява с оглед на съществуващите към момента на приемането му фактически и правни обстоятелства, така че задачата на адвоката на институция е да защити мотивите и диспозитива на това решение, така както са изложени в него, освен в изключителните случаи, в които, при действия на администрацията при условията на обвързана компетентност, други мотиви могат да заменят мотивите, на които първоначално се е основала администрацията. При тези условия следва да се приеме, че адвокатът на институция поначало трябва да се основе на работата, свършена по-рано от нейните служби, както при приемане на обжалваното решение, така и в досъдебното производство.
(вж. т. 21—23 и 25)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — определения от 16 октомври 2014 г., Marcuccio/Комисия, F‑69/10 DEP, EU:F:2014:238, т. 21 и от 25 ноември 2014 г., Loukakis и др./Парламент, F‑82/11 DEP, EU:F:2014:253, т. 32
2. По делата във връзка с публичната служба по принцип може да се приеме, че възнаграждение от 250 eur на час е подходящо възнаграждение за адвоката на институция.
(вж. т. 32)
Позоваване на:
Съд на публичната служба — определения от 25 юни 2014 г., Buschak/Европейска фондация за подобряване условията на живот и труд (FEACVT), F‑47/08 DEP, EU:F:2014:175, т. 53 и от 16 октомври 2014 г., Marcuccio/Комисия, F‑69/10 DEP, EU:F:2014:238, т. 28
3. По силата на член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС Хартата на основните права на Европейския съюз има същата юридическа сила като Договорите. От това следва, че нормите с по-малка задължителна сила от Хартата трябва, доколкото е възможно, да се тълкуват така, че да могат да се приложат по съобразен с нея начин. По-специално Процедурният правилник на Съда на публичната служба трябва да се тълкува в съответствие с член 47 от Хартата, който гарантира право на ефективни правни средства за защита пред съд.
В това отношение от практиката на Европейския съд по правата на човека следва, че налагането на значително финансово задължение, дори след приключване на производството, може да бъде ограничаване на правото на достъп до съд, което е елемент от правото на справедлив съдебен процес, закрепено в член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека, вече гарантирано и в правния ред на Съюза с член 47 от Хартата. По-конкретно Европейският съд по правата на човека приема, че размерът на съдебните разноски, разгледан в светлината на конкретните обстоятелства по дадено дело, включително платежоспособността на жалбоподателя и фазата на производството, в която е наложено въпросното ограничение, е фактор, който трябва да се вземе предвид, за да се прецени дали заинтересованото лице се е ползвало от правото си на достъп до съд.
При тези обстоятелства вземането предвид на платежоспособността на осъдената да заплати съдебните разноски страна в производство за определянето им не представлява нито злоупотреба с власт, нито превишаване на правомощия.
(вж. т. 38, 40 и 43)
Позоваване на:
Съд — решения от 18 декември 2014 г., Abdida, C‑562/13, EU:C:2014:2453, т. 47 и от 6 октомври 2015 г., Orizzonte Salute, C‑61/14, EU:C:2015:655, т. 49
4. В производство за определяне на съдебните разноски, когато трябва да определи размерът на възнагражденията, които страните дължат на техните адвокати, които могат да им бъдат възстановени от страната, осъдена да заплати съдебните разноски, Съдът на публичната служба има право да вземе предвид платежоспособността на страната, която трябва да ги заплати.
Наистина, правото на достъп до съд не би било надлежно защитено, ако възможността страната да трябва или да не трябва да заплати значителни съдебни разноски след края на процеса зависи единствено от волята на нейния противник. Напротив, в случай на затруднения съдът трябва да има грижата да определи съдебните разноски с оглед на обстоятелства като платежоспособността на заинтересованото лице.
Впрочем от член 95, параграф 1, втора алинея, от член 97, параграф 3 и от член 98, параграф 1 от Процедурният правилник от 25 юли 2007 г. следва, че правната помощ покрива само разходите, свързани с подпомагането и представителството на ползващото се от нея лице. Следователно отпуснатата по реда на член 97, параграф 2, първа алинея от същия правилник правна помощ не включва хипотетичния въпрос за сумата на съдебните разноски, които жалбоподателите, в случай че претенциите им не бъдат уважени, ще трябва да възстановят на ответниците за възнаграждението за техния адвокат.
(вж. т. 46, 50 и 53)