РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
15 април 2010 година
Дело F-2/07
José Carlos Matos Martins
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Договорно наети служители — Покана за изразяване на интерес — Процедура по подбор — Изпити за предварителен подбор — Достъп до документи“
Предмет: Жалба на основание членове 236 ЕО и 152 АЕ, с която г‑н Matos Martins иска по същество отмяна на решението на Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) от 27 февруари 2006 г., с което се определят резултатите му от изпитите за езикови и математически умения, проведени в рамките на поканата за изразяване на интерес, отправена от EPSO от името на европейските институции, по-специално на Комисията на Европейските общности и на Съвета на Европейския съюз, с оглед на създаване на база от данни с кандидати, които да бъдат назначени като договорно наети служители за изпълнение на различни функции в посочените институции
Решение: Отхвърля жалбата. Жалбоподателят понася направените от него съдебни разноски с изключение на разходите за престой и пътуване, направени на 30 март, 1 април и 21 юли 2009 г., за да може неговият адвокат да се запознае с определени документи в помещенията на секретариата на Съда на публичната служба. Комисията понася направените от нея съдебни разноски, както и посочените по-горе разходи на жалбоподателя.
Резюме
1. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Съдържание на изпитите
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Конкурс — Конкурс по документи и изпит — Правила и съдържание на изпита — Въпроси с избор от няколко отговора
(приложение III към Правилника за длъжностните лица)
1. Конкурсната комисия или комисията по подбор разполага с широко право на преценка относно правилата и подробното съдържание на изпитите, предвидени в рамките на конкурс или процедура по подбор. Съдът на Съюза може да санкционира това съдържание само когато то превишава очертаните в обявлението за конкурс предели или не е свързано с целите на изпита от конкурса или процедурата по подбор.
Този принцип се прилага и за изпити, състоящи се от въпроси с избор от няколко отговора, като в този случай съдът не може да замести със собствената си поправка на изпитните работи поправката на комисията, и по-специално да замести преценката ѝ със собствената си преценка относно степента на трудност на изпитите. Всъщност повишената трудност на даден въпрос не може да бъде указание за това, че той е неподходящ. Конкурсната комисия е оправомощена да избира въпроси с широк диапазон на трудност, за да осигури постигането на основната цел на конкурса, а именно да се гарантира назначаването на възможно най-компетентни длъжностни лица и служители. Също така конкурсната комисия разполага с широко право на преценка по въпроса дали при провеждането на конкурс на общо основание с участие на голям брой кандидати са допуснати нарушения или грешки, по-специално във връзка с формулировката на въпросите с избор от няколко отговора. Следователно съдът също трябва да упражни ограничен контрол по отношение на разбираемостта на тези въпроси.
За сметка на това предвид значението на принципа на равенство в рамките на конкурсите или на процедурите по подбор конкурсната комисия трябва да следи за това изпитите на всички кандидати да бъдат видимо с една и съща степен на трудност.
Посочените по-горе принципи могат да бъдат приложени в контекста на изпити, организирани от Европейската служба за подбор на персонал с оглед на назначаване на договорно наети служители.
(вж. точки 161 и 170—172)
Позоваване на:
Съд — 1 октомври 1981 г., Guglielmi/Парламент, 268/80, Recueil, стр. 2295, точка 8; 8 март 1988 г., Sergio и др./Комисия, 64/86, 71/86—73/86 и 78/86, Recueil, стр. 1399, точка 22; 24 март 1988 г., Goossens и др./Комисия, 228/86, Recueil, стр. 1819, точка 14
Общ съд — 16 октомври 1990 г., Gallone/Съвет, T‑132/89, Recueil, стр. II‑549, точка 27; 27 юни 1991 г., Valverde Mordt/Съд, T‑156/89, Recueil, стр. II‑407, точки 121 и 123; 11 юли 1996 г., Carrer/Съд, T‑170/95, Recueil FP, стр. I‑A‑363 и II‑1071, точка 37; 17 декември 1997 г., Passera/Комисия, T‑217/95, Recueil FP, стр. I‑A‑413 и II‑1109, точка 45; 25 май 2000 г., Elkaïm и Mazuel/Комисия, T‑173/99, Recueil FP, стр. I‑A‑101 и II‑433, точка 35; 14 юли 2000 г., Teixeira Neves/Съд, T‑146/99, Recueil FP, стр. I‑A‑159 и II‑731, точка 37; 2 май 2001 г., Giulietti и др./Комисия, T‑167/99 и T‑174/99, Recueil FP, стр. I‑A‑93 и II‑441, точка 61; 9 ноември 2004 г., Vega Rodríguez/Комисия, T‑285/02 и T‑395/02, Recueil FP, стр. I‑A‑333 и II‑1527, точки 35 и 36; 13 юли 2005 г., Scano/Комисия, T‑5/04, Recueil FP, стр. I‑A‑205 и II‑931, точка 45; 8 декември 2005 г., Moren Abat/Комисия, T‑92/04, Recueil FP, стр. I‑A‑399 и II‑1817, точки 44 и 45
2. Обстоятелството, че въпросите с избор от няколко отговора, поставени на участващите в конкурс или процедура по подбор кандидати, се избират произволно от компютърната програма, отразява стремежа към равенство между кандидатите, като същевременно позволява провеждането на изпитите в продължение на няколко дни в интерес на самите кандидати. Безспорно, не може да се изключи възможността поставен на даден кандидат въпрос, разглеждан отделно, да бъде по-труден от друг въпрос със същата степен на трудност, поставен на друг кандидат. Тази разлика обаче се компенсира с големия брой поставени въпроси, като се има предвид, че избраните въпроси в тяхната съвкупност трябва да бъдат видимо с една и съща степен на трудност за всички кандидати.
Само обстоятелството, че според даден кандидат той е попаднал на трудни или много трудни въпроси не е достатъчно, за да се докаже, че някои от кандидатите в процедурата по подбор са били неоснователно облагодетелствани спрямо него. Така с довод, основаващ се на общи и абстрактни твърдения, не може да се докаже наличието на неравно третиране или поне наличието на външни признаци за неравно третиране. В това отношение времето, което е необходимо на кандидатите, за да отговорят на даден въпрос, и което е различно за различните кандидати, представлява субективен фактор, който само подчертава наличието на различия между участващите в конкурс кандидати.
(вж. точки 178—180)
Позоваване на:
Съд — Goossens и др./Комисия, посочено по-горе, точка 15
Общ съд — Giulietti и др./Комисия, посочено по-горе, точка 59