Language of document : ECLI:EU:F:2009:86

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

7 юли 2009 година

Дело F-54/08

Marjorie Danielle Bernard

срещу

Европейска полицейска служба (Европол)

„Публична служба — Персонал на Европол — Прекратяване на служебно правоотношение — Неподновяване на договор — Явна грешка в преценката — Процесуално-организационно действие — Липса на основание за постановяване на съдебно решение по същество“

Предмет: Жалба, подадена на основание член 40, параграф 3 от съставената въз основа на член K.3 от Договора за Европейския съюз Конвенция за създаване на Европейска полицейска служба (Конвенцията за Европол) и на основание член 93, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица, приложим за персонала на Европол, с която г‑жа Bernard иска, първо, отмяната на решението на директора на Европол от 31 юли 2007 г., с което се отказва подновяването на нейния договор след 31 май 2008 г., и на решението на директора на Европол от 29 февруари 2008 г., с което се отхвърля предварителната ѝ жалба по административен ред срещу споменатото решение от 31 юли 2007 г., на следващо място, представяне на оценката след изтичане на изпитателния срок от 25 февруари 2004 г. и накрая, осъждане на Европол да заплати съдебните разноски

Решение: Липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество по искането за представянето на оценката след изтичането на изпитателния срок от 25 февруари 2004 г. Отменя решението от 31 юли 2007 г., с което на директорът на Европол отказва да поднови договора на жалбоподателя след 31 май 2008 г. Осъжда Европол да заплати съдебните разноски.

Резюме

Длъжностни лица — Срочно наети служители — Назначаване — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Служители на Европол

(член 6 от Правилника за длъжностните лица, приложим за служителите на Европол)

По принцип администрацията има широко право на преценка в областта на подновяването на договорите на срочно наетите служители, сключени за определен срок, и контролът на общностния съд трябва да се ограничи до проверката дали липсва явна грешка и злоупотреба с власт.

От момента, в който обаче администрацията установи специфичен режим с вътрешно указание, който цели да гарантира прозрачността на процеса по подновяване на договорите, приемането на този режим се разглежда като самоограничаване на правото на преценка на институцията и преобразува първоначалния режим на договорно наетите служители — за който е характерна краткосрочността на договорите, сключени за определен срок — в режим, установяващ принципа на подновяване на договорите при определени условия. Всъщност решение на общностна институция, което е съобщено на всички служители и уточнява критериите и процедурата, приложими в областта на подновяването или неподновяването на договорите, представлява вътрешно указание, което трябва като такова да се разглежда като правило за поведение, което администрацията си налага и от което тя не може да се отклони, без да уточни причините за това, тъй като в противен случай би нарушила принципа на равно третиране.

Решение, с което се отказва подновяването на договор с мотива, че изпълнението на служебните задължения на служителя не е задоволително, макар същият да е получил като цяло задоволителни оценки в докладите за оценка, е опорочено от явна грешка в преценката, тъй като Европол е въвел чрез вътрешно указание специфичен режим, установяващ принципа на подновяване на договорите при определени условия, сред които изпълнението на служебните задължения на служителя, което — оценено въз основа на годишен доклад за оценка — трябва да бъде поне задоволително.

(вж. точки 46—48, 50, 51 и 53)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 1 март 2005 г., Mausolf/Европол, T‑258/03, Recueil FP, стр. I‑A‑45 и II‑189, точки 23, 25, 26, 47—49