Преюдициално запитване от Sąd Najwyższy (Полша), постъпило на 26 октомври 2018 г. — BP/UNIPARTS sarl със седалище Нион
(Дело C-668/18)
Език на производството: полски
Запитваща юрисдикция
Sąd Najwyższy
Страни в главното производство
Жалбоподател: BP
Ответник: UNIPARTS sarl със седалище Нион
Преюдициални въпроси
Трябва ли разпоредбите на член 19, параграф 1, второ изречение ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трето изречение ДЕС, член 2 ДЕС, член 267, трета алинея ДФЕС и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че е налице нарушение на принципа на несменяемост на съдиите, който е част от принципите на ефективна съдебна защита и на правова държава, когато националният законодател понижи възрастта за пенсиониране (пенсионната възраст) на съдиите в действащия като последна инстанция съд на държава членка (например от 70 на 65 години) и новата, по-ниска пенсионна възраст, се прилага спрямо действащи съдии, без да се дава възможност на съответния съдия сам да реши дали да се възползва от по-ниската пенсионна възраст?
Трябва ли разпоредбите на член 19, параграф 1, второ изречение ДЕС във връзка с член 4, параграф 3, трето изречение ДЕС, член 2 ДЕС, член 267, трета алинея ДФЕС и член 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че се нарушават принципът на правовата държава и необходимата степен на независимост, гарантираща ефективна съдебна защита по делата, свързани с правото на Съюза, когато в нарушение на принципа на несменяемост на съдиите националният законодател понижи от 70 на 65 години обичайната възраст, до която съдия в действащия като последна инстанция съд на държава членка може да заема съдийска длъжност, а възможността му да продължи да изпълнява тази длъжност зависи от дискреционното съгласие на орган на изпълнителната власт?
Трябва ли член 2 във връзка с член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите1 да се тълкуват в смисъл, че представляват дискриминация, основана на възраст, понижаването на възрастта за пенсиониране (пенсионната възраст) на съдиите в действащия като последна инстанция съд на държава членка и поставянето на възможността действащ съдия от този съд, достигнал новата, по-ниска възраст за пенсиониране, да продължи да изпълнява длъжността си в зависимост от съгласието на орган на изпълнителната власт?
Трябва ли разпоредбите на член 2, както и на членове 9 и 11 от Директива 2000/78 във връзка с членове 21 и 47 от Хартата да се тълкуват в смисъл, че при наличие на дискриминация, основана на възраст, по отношение на съдиите в действащия като последна инстанция съд на държава членка, дължаща се на понижаването на възрастта за пенсиониране (пенсионната възраст) от предвидените дотогава 70 на 65 години, този съд, когато разглежда дело в състав, включващ съдия, за когото тези национални дискриминационни норми пораждат последици и който не е изразил желание да се възползва от новата пенсионна възраст, е длъжен, за да се произнесе по предварителния въпрос относно съдебния състав, да откаже да приложи националните разпоредби, които са в противоречие с Директива 2000/78 и с член 21 от Хартата, и да продължи да заседава с участието на този съдия, когато този подход е единственият резултатен начин да се осигури ефективна съдебна защита на правата, които съдията черпи от правния ред на Съюза?
____________
1 ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7.