РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)

15 октомври 2014 година

Дело F‑23/11 RENV

AY

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Длъжностни лица — Връщане на делото на Съда на публичната служба след отмяна — Повишаване — Процедура по повишаване за 2010 г. — Съпоставяне на заслугите — Решение да не се повишава жалбоподателят“

Предмет:      Жалба на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от последния, с която AY иска да бъде отменено решението на Съвета на Европейския съюз да не го повишава в степен AST 9 в процедурата по повишаване за 2010 г., както и обезщетение за вредите, които той счита, че е претърпял

Решение:      Отхвърля жалбата. AY понася направените от него съдебни разноски, съответно по дела F‑23/11, T‑167/12 P и F‑23/11 RENV, както и разноските на Съвета на Европейския съюз по дело F‑23/11. Съветът на Европейския съюз понася направените от него съдебни разноски по дела T‑167/12 P и F‑23/11 RENV.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Повишаване — Съпоставяне на заслугите — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Повишаване — Критерии — Заслуги — Отчитане на старшинството в степента — Субсидиарен характер — Отчитане на неизменността на заслугите във времето — Обхват

(член 45 от Правилника за длъжностните лица)

1.      За да оцени интереса на службата, както и квалификацията и заслугите на кандидатите, които следва да вземе предвид, когато приема решение за повишение по член 45 от Правилника, органът по назначаването разполага с широко право на преценка и в тази област контролът на съда на Съюза трябва да се сведе до въпроса дали с оглед на способите и средствата, които са могли да доведат до преценката на администрацията, тя е действала в разумни граници и дали не е упражнила явно погрешно своето правомощие. Следователно съдът на Съюза не може да заменя със своя направената от органа по назначаването преценка на квалификацията и заслугите на кандидатите.

Без да се засяга полезното действие, което трябва да се признае на свободата на преценка на органа по назначаването, дадена грешка е явна, когато може да се схване лесно и да се открие по очевиден начин, в светлината на критериите, с които законодателят е обвързал решенията в областта на повишенията.

Органът по назначаването разполага с установеното в Правилника правомощие да извърши съпоставянето на заслугите, предвидено в член 45 от него, съгласно процедурата или метода, който той счита за най-подходящ.

(вж. точки 38—40)

Позоваване на:

Съд — решение Bouteiller/Комисия, EU:C:1987:59, т. 6

Общ съд на Европейския съюз — решение Комисия/Dittert, EU:T:2011:702, т. 54

Съд на публичната служба — решение Canga Fano/Съвет, EU:F:2011:29, т. 35

2.      Макар от член 45 от Правилника да не може да се приеме, че е налице принцип, според който длъжностното лице трябва да бъде повишено, щом като не се е провинило, нито че съществува принцип за редовно кариерно израстване, който задължава администрацията автоматично да повишава длъжностното лице само поради факта че е достигнало определено ниво на старшинство в степента, при все това тази разпоредба не изключва възможността за повишаването да се вземат предвид заслугите на длъжностните лица през целия период, през който то е било в съответната степен.

Критерият за неизменност на заслугите във времето не е отделен от изрично посочените в член 45, параграф 1 от Правилника три критерия, които основно трябва да бъдат взети предвид при съпоставянето на заслугите, а се отнася пряко до първия от тях, основан на докладите от атестирането на длъжностните лица. По-конкретно, този оценъчен критерий дава възможност по-добре да се отчетат всички заслуги на подлежащите на повишаване длъжностни лица с оглед на този първи критерий.

Освен това употребата на множественото число в израза „докладите от атестирането на длъжностните лица“, съдържащ се в член 45, параграф 1 от Правилника, показва, че органът по назначаването по правило е длъжен да вземе предвид всички доклади за длъжностните лица от момента на получаване на съответната степен, което по необходимост означава да се вземе предвид критерий като този за неизменността на заслугите във времето.

(вж. точки 50, 58 и 59)

Позоваване на:

Общ съд на Европейския съюз  — решение Stols/Съвет, T‑95/12 P, EU:T:2014:3, т. 41 и 42

Съд на публичната служба — решения Barbin/Парламент, F‑68/09, EU:F:2011:11, т. 90 и Canga Fano/Съвет, EU:F:2011:29, т. 68