РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (първи състав)
21 февруари 2008 година(*)
„Публична служба — Длъжностни лица — Повишаване в длъжност — Процедура за оценяване — Процедура по атестиране — Оценяване на потенциала — Нарушаване на приложното поле на закона — Служебно повдигнат от Съда въпрос“
По дело F‑31/07
с предмет жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 АЕ,
от Françoise Putterie-De-Beukelaer, длъжностно лице на Комисията на Европейските общности, с местожителство в Брюксел (Белгия), за която се явява адв. É. Boigelot, avocat,
жалбоподател,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват г‑жа C. Berardis-Kayser и г‑жа K. Herrmann, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав),
състоящ се от: г‑н H. Kreppel, председател, г‑н H. Tagaras и г‑н S. Gervasoni (докладчик), съдии,
секретар: г‑жа C. Schilhan, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 13 ноември 2007 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, подадена в секретариата на Съда на публичната служба на 2 април 2007 г., г‑жа Putterie-De-Beukelaer иска отмяната на своя доклад за кариерното развитие за 2005 г., доколкото част 6.5. „Потенциал“ от него, попълнена за целите на процедурата по атестиране, не признава нейния потенциал да изпълнява функциите, съответстващи на категория В*.
Правна уредба
2 Съгласно член 43 от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилника“):
„Способностите, ефикасността и поведението в службата на длъжностното лице подлежат на периодично атестиране, което се извършва най-малко веднъж на всеки две години, както е предвидено от всяка институция съгласно член 110. Всяка институция приема разпоредби относно обжалването в рамките на процедурата по атестиране, което e задължителна предпоставка за обжалване [другаде в текста: „за жалба по административен ред“] по член 90, параграф 2.
За длъжностни лица от четвърта и по-висока степен във функционална група AST оценката може да съдържа и мнение, основано на работата на атестирания, относно потенциала на лицето да изпълнява функции на администратор.
Оценката се съобщава на длъжностното лице. То има право да направи всякакви забележки, който счита за необходими.“
3 На 23 декември 2004 г. е прието Решение на Комисията на Европейските общности относно общите разпоредби за изпълнение на член 43 от Правилника (наричано по-нататък „ОРИ 43“), което се прилага за годишното оценяване за 2006 г. (за периода от 1 януари до 31 декември 2005 г.). ОРИ 43 определя процедурата за изготвяне на годишен атестационен доклад, наречен доклад за кариерното развитие (по-нататък „ДКР“). Член 8, параграф 11 от ОРИ 43 предвижда в съответствие с член 43, параграф 1 от Правилника, че титулярът на длъжността може да подаде срещу своя ДКР мотивирана жалба, по която апелативният оценяващ се произнася с оглед на становището на съвместната комисия по оценяването (наричана по-нататък „СКО“).
4 В бр. 1/2006 от 12 януари 2006 г. на Informations administratives, посветен на годишното оценяване за 2006 г., което обхваща периода за оценка от 1 януари до 31 декември 2005 г., във връзка с частта за оценка на потенциала се посочва следното:
„Тази част се попълва в рамките на атестационни и удостоверителни процедури. Тя се попълва от оценяващия само ако титулярът на длъжността изрично поиска това в своята самооценка (поле за отбелязване).
Частта за потенциала е променена. Сега оценяващият разполага със списък на типови функции от категория А* или от категория В*. Той отбелязва задачата или задачите, спадащи към по-горната категория, и оценява дела от дейността на титуляра на длъжността, посветена на тези задачи, както и качеството на работата му при тяхното изпълнение.
[…]“ [неофициален превод]
5 Съгласно член 10 от приложение ХІІІ към Правилника:
„1. Длъжностните лица, които преди 1 май 2004 г. са на служба в категории C или D, от 1 май 2006 г. се разпределят в кариерни потоци, позволяващи тяхното израстване:
а) в старата категория C до степен AST 7;
б) в старата категория D до степен AST 5;
[…]
3. Длъжностно лице, за което се прилага параграф 1, може без ограничения да [бъде] назначено във функционална група AST, след като е издържало конкурс на общо основание или въз основа на атестационна процедура. Атестационната процедура се основава на: старшинство, опит[, заслуги] и професионална квалификация, както и наличието на свободни длъжности в група AST. Кандидатурите за атестиране се разглеждат от съвместната комисия. До 1 май 2004 г. институциите приемат правила за провеждането на тази процедура. Ако е необходимо, институциите могат да предвидят специални правила за отчитане на всяка промяна, която би наложила изменение в приложимите проценти при повишаване“.
6 Съгласно член 1 от Решение на Комисията от 7 април 2004 година относно правилата за провеждане на процедурата по атестиране (наричано по-нататък „решението от 7 април 2004 г.“), публикувано в Informations administratives бр. 70/2004 от 22 юни 2004 г.:
„1. Процедурата по атестиране е предназначена за подбор на длъжностни лица, които преди 1 май 2004 г. са на служба в категории C или D и които могат без ограничения да бъдат назначени във функционална група „асистенти“.
[…]“ [неофициален превод]
7 Съгласно член 4 от решението от 7 април 2004 г.:
„В срок до 30 септември всяка година [органът по назначаването] определя броя на длъжностите, спадащи към функционална група „асистенти“, които могат да бъдат заети през следващата година от атестирани длъжностни лица по смисъла на член 8.
След това решение [органът по назначаването] публикува покана за подаване на кандидатури“. [неофициален превод]
8 Съгласно член 5 от решението от 7 април 2004 г.:
„1. Длъжностните лица, посочени в член 1, които са подали кандидатурите си, участват в процедурата по атестиране, ако отговарят и на двата критерия по-долу:
– професионална квалификация, най-малко равна на изискваната в член 5, параграф 3, буква а) от Правилника, за назначаване като длъжностно лице във функционална група „асистенти“,
– старшинство от най-малко пет години в кариерен поток C или D. […]
2. При всяко годишно атестиране [органът по назначаването] съставя и публикува списък на длъжностните лица, които са подали кандидатурата си и които се допускат до процедурата по атестиране.
[…]“ [неофициален превод]
9 Член 6 от решението от 7 април 2004 г. предвижда:
„1. При всяко годишно атестиране [органът по назначаването] съставя списък на приетите длъжностни лица, класирани по низходящ ред, на основата на следните критерии: професионална квалификация, старшинство в кариерния поток С или D, опит и заслуги, оценени на базата на наличните [ДКР].
2. Стойността на критериите и тяхното претегляне се определят от [органа по назначаването] преди 31 декември 2004 г. след становище от комисията, посочена в член 9. Те могат всяка година да бъдат адаптирани с решение на [органа по назначаването] по препоръка на комисията, посочена в член 9.
[…]
4. В срок от десет работни дни след получаване на тази информация приетите длъжностни лица могат да сезират комисията, посочена в член 9, ако оспорват броя на получените от тях точки. Те трябва да мотивират акта, с който правят сезиране, и да предоставят на комисията, посочена в член 9, всички полезни официални документи.
Комисията, посочена в член 9, издава становище в срок от десет работни дни и го предава на [органа по назначаването], който решава какви последващи действия да предприеме“. [неофициален превод]
10 Съгласно член 7 от решението от 7 април 2004 г.:
„1. Първите длъжностни лица в списъка, посочен в член 6, до реда, съответстващ на двукратния брой на длъжностите, определен съгласно член 4, могат до 31 декември следващата година да кандидатстват за свободни за заемане длъжности във функционална група „асистенти“.
2. Списъкът на длъжностните лица, посочен в параграф 1, се публикува от [органа по назначаването].
3. Свободните длъжности, които могат да бъдат заемани от длъжностните лица, посочени в параграф 1, се съобщават при публикуването на обявленията за свободна длъжност“. [неофициален превод]
11 Съгласно член 8 от решението от 7 април 2004 г.:
„1. Длъжностните лица, посочени в член 7, параграф 1 и назначени на свободните длъжности, посочени в член 7, параграф 3, се считат за атестирани. Те стават членове на функционална група „асистенти“ без ограничения в кариерата.
2. [Органът по назначаването] публикува до 31 март всяка година списък на атестираните длъжностни лица в рамките на последното годишно атестиране“. [неофициален превод]
12 С член 9 от решението от 7 април 2004 г. се създава съвместна комисия за годишно атестиране и се определят нейният състав и начин на функциониране.
13 Решението от 7 април 2004 г. е отменено и заменено с Решение на Комисията от 29 ноември 2006 година относно подробните правила за провеждане на процедурата по атестиране (наричано по-нататък „решението от 29 ноември 2006 г.“).
14 Член 5, параграф 1 от решението от 29 ноември 2006 г. предвижда:
„Длъжностните лица, посочени в член 1, които са подали кандидатурите си, се допускат до процедурата по атестиране след становище на комисията, посочена в член 7, ако отговарят и на четирите критерия по-долу:
– да притежават професионална квалификация, най-малко равна на изискваната в член 5, параграф 3, буква а) от Правилника, за назначаване като длъжностно лице във функционална група „асистенти“,
– да имат старшинство от най-малко пет години в кариерен поток C или D […],
– да имат признат потенциал да изпълняват функции от ниво „административен асистент“,
– да не бъдат в положение на професионална непригодност или некомпетентност“. [неофициален превод]
15 Решението на органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) относно прилагането на критериите за допускане до процедурата по атестиране за 2006 г., публикувано в бр. 59/2006 от 21 декември 2006 г. на Informations administratives, предвижда в точка 3, озаглавена „Потенциал“:
„Потенциалът за изпълняване на функции от ниво „административен асистент“ трябва да бъде оценен положително в рамките на годишното оценяване за 2005 г.
[…]“ [неофициален превод]
Обстоятелства в основата на спора
16 Жалбоподателят работи като длъжностно лице в генералния секретариат на Комисията от 1985 г. След като работи като секретар на дирекция до ноември 1996 г., жалбоподателят сменя професионалната си ориентация и става обучаващ по информатика. През 2000 г. е официално признат за отговорник за обученията по информатика.
17 До 1 май 2004 г. жалбоподателят има степен C 2 и от тази дата получава степен C*5 в приложение на член 2, параграф 1 от приложение ХІІІ към Правилника, а от 1 май 2006 г. получава степен AST 5 в приложение на член 8, параграф 1 от Правилника.
18 През периода от 1 януари до 31 декември 2005 г., който е предмет на ДКР (наричан по-нататък „ДКР 2005“), жалбоподателят изпълнява същите функции, както и преди. При изготвянето на неговия ДКР 2005, също както и за предишния си ДКР, той отправя искане част 6.5. „Потенциал“ да бъде попълнена от оценяващия, както е предвидено в бр. 1/2006 от 12 януари 2006 г. на Informations administratives, за да може да участва в процедурата по атестиране за 2006 г.
19 Във въпросната част 6.5. от ДКР 2005, чието подзаглавие напомня, че тя следва да бъде взета под внимание в контекста на процедурата по атестиране, оценяващият счита, че задачите, изпълнявани от жалбоподателя през референтния период, не съответстват дори частично на задачите, присъщи за длъжностно лице от категория B*. В резултат на това оценяващият заключава, също както и в предишния ДКР, че заинтересованото лице не е показало своя потенциал да изпълнява функции, присъщи за тази категория. След като заверяващият взема решение в този смисъл, на 6 юни 2006 г. жалбоподателят подава мотивираната жалба, предвидена в член 8, параграф 11 от ОРИ 43, и така сезира СКО.
20 В своето становище СКО не установява несъответствие между коментарите и оценките, поставени на жалбоподателя, нито явна грешка в преценката по отношение на непризнаването на потенциала на същия да изпълнява функции от категория В*.
21 С решение от 26 юни 2006 г. апелативният оценяващ потвърждава ДКР 2005.
22 На 26 септември 2006 г. жалбоподателят подава „жалба по административен ред съгласно член 90, параграф 1 от Правилника“ срещу „решението на [неговото] ръководство във връзка с ДКР 2005 да не [му] даде възможност за достъп до атестиране поради непознаване на [неговата] работа […] и грешка в наименованието на длъжността“ (наричано по-нататък „спорното решение“).
23 С решение от 21 декември 2006 г. ОН отхвърля подадената от жалбоподателя жалба по административен ред, като приема, че заверяващият, „[к]ойто на основата на сведенията, предоставени от оценителя, трябва […] да реши дали оценяваният действително е показал своя потенциал да изпълнява задачи за по-горната категория“, не е допуснал „никаква явна грешка в преценката“. Процедурата по атестиране за 2006 г. започва същия ден с публикуване на покана за подаване на кандидатури в бр. 60/2006 на Informations administratives.
24 Според извлечението от електронното досие Sysper 2 на жалбоподателя, представено от него в съдебното заседание, неговата кандидатура, подадена на 25 януари 2007 г., е отхвърлена на 1 февруари същата година, с мотива че той няма признат потенциал. Жалбата срещу това решение, подадена от жалбоподателя на 24 април 2007 г., е отхвърлена от ОН на 25 май 2007 г. след разглеждане от съвместната комисия по атестирането. В своето становище, възприето и от ОН, тази комисия преценява, че жалбоподателят не може да се възползва от атестирането, тъй като заверяващият неговия ДКР 2005 не е признал потенциала му да изпълнява функции от категория В*.
Производство и искания на страните
25 В рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд на Европейските общности, приложим mutatis mutandis за Съда на публичната служба по силата на член 3, параграф 4 от Решение на Съвета 2004/752/ЕО, Евратом от 2 ноември 2004 година за създаване на Съда на публичната служба на Европейския съюз (ОВ L 333, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5, стр. 142) до влизането в сила на Процедурния правилник на последния, Съдът на публичната служба иска от Комисията да отговори на писмен въпрос и да му представи документи.
26 Освен това с писмо от 17 септември 2007 г. Съдът на публичната служба уведомява страните, че възнамерява да разгледа служебно правно основание, свързано с обществения ред, изведено от незачитане от обжалвания акт на съответните приложни полета на член 43 от Правилника и на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника.
27 На 15 октомври 2007 г. страните внасят своите писмени становища по служебно повдигнатото и съобщено от Съда на публичната служба правно основание, свързано с обществения ред.
28 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Съда на публичната служба въпроси са изслушани в съдебното заседание от 13 ноември 2007 г.
29 Жалбоподателят моли Съда:
– да отмени неговия ДКР 2005 в частта, с която не се признава неговия потенциал да изпълнява функции, присъщи за категория В*,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
30 Комисията моли Съда:
– да отхвърли жалбата като недопустима и във всички случаи като неоснователна,
– да се произнесе по съдебните разноски в съответствие със закона.
От правна страна
По допустимостта
Доводи на страните
31 На първо място Комисията счита, че писмото на жалбоподателя от 26 септември 2006 г., озаглавено „Жалба съгласно член 90, параграф 1 от Правилника“, не представлява жалба по административен ред по смисъла на разпоредбите на член 90, параграф 2 и член 91, параграф 2 от Правилника, а искане. В това писмо жалбоподателят само приканвал администрацията да извърши определени действия, в частност да му даде право да се възползва от атестиране през 2006 г. Тъй като не е предшествана от такава жалба по административен ред, настоящата жалба по съдебен ред била следователно недопустима.
32 На второ място, в случай че Съдът на публичната служба приемел писмото от 26 септември 2006 г. като жалба по административен ред, съществувало очевидно несъответствие между предмета на въпросната жалба и настоящата жалба по съдебен ред. Всъщност докато съдебното обжалване цели отмяна на ДКР 2005, посоченият ДКР дори не бил споменат в текста на писмото от 26 септември 2006 г. При това положение жалбата по съдебен ред следователно също била недопустима.
Съображения на Съда на публичната служба
33 На първо място, Комисията изтъква, че съдебното обжалване е предшествано от искане, а не от жалба.
34 Според постоянната съдебна практика точната правна квалификация на писмо или докладна записка зависи единствено от преценката на Първоинстанционния съд, а не от желанието на страните (вж. например Определение на Първоинстанционния съд от 15 юли 1993 г. по дело Hogan/Парламент, T‑115/92, Recueil, стр. II‑895, точка 36).
35 В случая писмото от 26 септември 2006 г. следва да се разглежда като жалба по смисъла на разпоредбите на член 90, параграф 2 и член 91, параграф 2 от Правилника.
36 Всъщност, на първо място, следва да се отбележи, че заинтересованото лице е използвало за въпросното писмо формуляр за жалба по административен ред съгласно член 90, параграф 2 от Правилника и е попълнило частта „Оспорвано решение“, посочвайки „решението на [неговото] ръководство във връзка с ДКР 2005 да не [му] даде възможност за достъп до атестиране поради непознаване на [неговата] работа [на отговорник за обученията по информатика] и грешка в наименованието на общата длъжност, свързана с нея“.
37 На второ място, писмото от 26 септември 2006 г. възпроизвежда и развива доводи, вече представени от жалбоподателя срещу спорното решение в рамките на апелативната процедура, предвидена в ОРИ 43. Впрочем ОН си дава сметка, че това писмо се явява като продължение на оспорването от страна на жалбоподателя на неговия ДКР 2005 пред СКО, тъй като го отхвърля изрично като жалба, насочена срещу въпросния ДКР.
38 На трето място, ако се допусне, че писмото от 26 септември 2006 г. може да се тълкува като искане, а не като жалба по административен ред, насочена срещу спорното решение, и впоследствие жалбоподателят е трябвало да подаде първо жалба по административен ред срещу отхвърлянето на своето искане и едва след това да обжалва по съдебен ред, то процесуалният недостатък в досъдебната процедура все пак произхождал от извинима грешка.
39 Действително по силата на съдебната практика това е така, когато поведението на съответната институция е могло само по себе си или в значителна степен да породи допустимо объркване в съзнанието на добросъвестна страна в производството, полагаща дължимата грижа, която се изисква от едно сравнително добре осведомено лице. В такъв случай администрацията не може да се позовава на собственото си незачитане на принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, което е в основата на допуснатата от правния субект грешка (Решение на Първоинстанционния съд от 29 май 1991 г. по дело Bayer/Комисия, T‑12/90, Recueil, стр. II‑219, точка 29).
40 Както обаче е посочено в точка 37 от настоящото решение, в своя отговор от 21 декември 2006 г. на писмото от 26 септември 2006 г. ОН изрично тълкува въпросното писмо като жалба по административен ред срещу ДКР 2005, доколкото в него на жалбоподателя не се признава достатъчен потенциал за допускане до процедурата по атестиране. С оглед на този отговор жалбоподателят с основание може да смята, че е изпълнил изискванията на досъдебната процедура, предвидена в членове 90 и 91 от Правилника, и че може да внесе жалба направо пред Съда на публичната служба. Във всички случаи Комисията няма основание да се позовава на недопустимост, която е причинена от нейното поведение.
41 От изложеното по-горе е видно, че Комисията няма основание да твърди нито че писмото от 26 септември 2006 г. следва да се разглежда като искане, нито че жалбата по съдебен ред следва да бъде отхвърлена като недопустима, поради това че не е предхождана от жалба по административен ред.
42 На второ място, Комисията във всички случаи оспорва, че жалбата по съдебен ред е предшествана от жалба по административен ред със същия предмет.
43 Според постоянната съдебна практика исканията в съдебните жалби на длъжностните лица трябва да имат същия предмет като тези, изложени в предварителната жалба по административен ред, и да съдържат основания за оспорване, опиращи се на същата причина като в жалбата по административен ред (Решение на Първоинстанционния съд от 16 септември 1998 г. по дело Rasmussen/Комисия, T‑193/96, Recueil FP, стр. I‑A‑495 и II‑1495, точка 47).
44 Докато обаче жалбата по съдебен ред целяла отмяна на ДКР 2005, според Комисията последният дори не бил споменат в текста на писмото от 26 септември 2006 г., което следователно не можело да се разглежда като жалба по административен ред, подадена срещу въпросния ДКР.
45 Най-напред следва да се посочи, че обратно на това, което твърди Комисията, жалбата по съдебен ред не цели отмяна на ДКР 2005 на жалбоподателя, а отмяна на спорното решение, което, включено в посочения ДКР с мотивация, произхождаща от част 6.5. от последния, не признава на жалбоподателя необходимия потенциал за достъп до функционална група „асистенти“ и като следствие от това му отказва достъп до процедурата по атестиране, предвидена в член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника.
46 От писмото от 26 септември 2006 г. обаче става ясно, че още то е насочено срещу спорното решение.
47 На първо място, жалбоподателят посочва в своята жалба по административен ред от 26 септември 2006 г., както е казано в точка 36 от настоящото решение, че оспорва „решението на [своето] ръководство във връзка с ДКР 2005 да не [му] даде възможност за достъп до атестиране“. По-нататък той завършва административната си жалба с искане до Комисията да му бъде дадено право да се възползва от атестиране, с други думи, да се отмени отказът, който му е бил противопоставен по този въпрос в неговия ДКР 2005. На последно място, той изрично се старае да докаже в посочената жалба по административен ред, че „доводите, приведени в подкрепа на отказания [му] достъп до атестиране, не са правилни“.
48 Оттук следва, че фактически не е налице липса на абсолютна процесуална предпоставка, изведена от несъответствието между предмета на жалбата по административен ред и предмета на жалбата по съдебен ред, и следователно тази липса трябва да бъде отхвърлена.
49 От предходното следва, че двете възражения за липса на абсолютна процесуална предпоставка, повдигнати от Комисията, следва да се отхвърлят.
По съществото на спора
50 Както приема Първоинстанционният съд в Решение от 15 юли 1994 г. по дело Browet и др./Комисия (T‑576/93—T‑582/93, Recueil, стр. II‑677, точка 35), правно основание, изведено от приложното поле на закона, е свързано с обществения ред и Първоинстанционният съд е длъжен да го разгледа служебно.
51 Действително Съдът на публичната служба не би изпълнил своята мисия на съд относно законосъобразността, ако не изтъкне, дори при липса на оспорване от страните по този въпрос, че оспорваното пред него решение е взето на основата на норма, която не може да бъде приложена в конкретния случай, и ако впоследствие се стигне дотам да се произнесе по спора, с който е сезиран, като самият той приложи подобна норма.
52 В случая е уместно да се разгледа служебно правното основание, свързано с обществения ред, изведено от незачитането в спорното решение на съответното приложно поле на член 43 от Правилника и на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към него.
53 С писмо от 17 септември 2007 г. Съдът на публичната служба уведомява страните, че възнамерява да разгледа служебно това правно основание, и ги приканва да представят своите съображения.
54 В своя отговор жалбоподателят посочва, че служебно повдигнатото правно основание му изглежда обосновано.
55 За сметка на това в своето писмено становище относно правното основание, съобщено от Съда на публичната служба, Комисията отрича възможността на този съд да разглежда служебно правни основания за вътрешна законосъобразност. На първо място, подобни правни основания можело да бъдат разглеждани от общностния съд само ако са изтъкнати от жалбоподателите или най-малкото ако могат да бъдат пряко свързани с доводите на самите страни. По-нататък възможността за съда да разглежда служебно въпроси, свързани с вътрешната законосъобразност на даден обжалван акт, би лишила от всякакво полезно действие както член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, който забранява на страните да представят нови правни основания в хода на производството, така и правилото за съответствие между жалбата по съдебен и по административен ред. На последно място, служебното разглеждане на правно основание за вътрешна законосъобразност, променяйки рамките на състезателния дебат, би могло да доведе до нарушение на правото на защита.
56 Следва предварително да се отговори на тези принципни възражения.
57 На първо място, вече е прието, че обратно на онова, което твърди Комисията, общностният съд има възможността и — евентуално — задължението да разглежда служебно някои правни основания за вътрешна законосъобразност. Както е посочено в точка 50, това се отнася до незачитането на приложното поле на закона. Също така абсолютната сила на пресъдено нещо представлява правно основание за вътрешна законосъобразност, свързано с обществения ред, което съдът е длъжен служебно да разгледа (Решение на Съда от 1 юни 2006 г. по дело P & O European Ferries (Vizcaya) и Diputación Foral de Vizcaya/Комисия, C‑442/03 P и C‑471/03 P, Recueil, стр. I‑4845, точка 45). На последно място, общностната съдебна практика в някои случаи задължава националния съд, на който е възложено да прилага в рамките на своята компетентност разпоредбите на общностното право, да разглежда служебно правни основания за вътрешна законосъобразност, по-специално изведени от неравноправния характер на клаузи в договори, сключени между потребители и професионалисти (Решение на Съда от 21 ноември 2002 г. по дело Cofidis, C‑473/00, Recueil, стр. I‑10875, точки 36 и 38, както и Решение от 26 октомври 2006 г. по дело Mostaza Claro, C‑168/05, Recueil, стр. I‑10421, точка 39).
58 Колкото до доводите на Комисията, според които съдът може да повдига служебно правно основание за вътрешна законосъобразност само ако посоченото правно основание е повдигнато от страните или се свързва пряко с техните доводи, те противоречат на самия предмет на служебното разглеждане и биха били равнозначни на отричане на всякаква възможност за Съда на публичната служба да повдига служебно правно основание за вътрешна законосъобразност, докато същевременно това е предвидено в съдебната практика.
59 На второ място, обратно на доводите, изтъкнати от Комисията, забраната за жалбоподателите в областта на публичната служба да повдигат в своите съдебни жалби правни основания без връзка с доводите, развити в тяхната предварителна жалба по административен ред, както и забраната за предявяване на нови правни основания след първата размяна на писмени становища, постановена в член 43, параграф 1 от Процедурния правилник, се прилагат за страните, а не за Съда на публичната служба.
60 На трето място, доводът на Комисията, според който служебното повдигане на правно основание за вътрешна законосъобразност може да засегне състезателния характер на производството и принципа за спазване на правото на защита, не може да бъде приет. Всъщност член 77 от Процедурния правилник предвижда, че Съдът на публичната служба може по всяко време служебно, след изслушване на страните, да се произнесе относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки. Няма обаче никакво основание да се смята, че ако това условие представлява достатъчна гаранция на принципите на състезателност и на спазване на правото на защитата в случай на служебно произнасяне относно липсата на абсолютни процесуални предпоставки, то същото няма да се отнася и за случая на служебно повдигане на правно основание, свързано с обществения ред, независимо дали то е за вътрешна или за външна законосъобразност. Следователно трябва да се приеме, че като съобщава на страните правното основание, свързано с обществения ред, което възнамерява да повдигне, като получава писмените становища на страните относно това свое намерение и им дава възможност да го обсъждат пред него в съдебното заседание, Съдът на публичната служба е изпълнил изискванията, поставени от изтъкнатите от Комисията принципи.
61 От предходното следва, че доводите, представени от Комисията срещу служебното повдигане на правно основание за вътрешна законосъобразност, трябва да бъдат отхвърлени.
62 В случая Съдът на публичната служба разглежда служебно незачитането от спорното решение на съответното приложно поле на член 43 от Правилника и на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към него.
63 Най-напред следва да се припомни съответният предмет на тези разпоредби от Правилника.
64 Член 43, параграф 1 от Правилника предвижда изготвянето при условията, определени от всяка институция, на периодично атестиране за всяко длъжностно лице, отразяващо неговите способности, ефикасност и поведение в службата. За длъжностни лица от четвърта и по-висока степен във функционална група AST оценката може съгласно член 43, параграф 2 от Правилника да съдържа и мнение, основано на работата на атестирания, относно потенциала на лицето да изпълнява функции на администратор.
65 За сметка на това член 10 от приложение ХІІІ към Правилника представлява преходна разпоредба. Той определя развитието на кариерата на длъжностните лица от старите категории C и D във функционална група „асистенти“, към която те се разпределят от 1 май 2006 г. Първият параграф от него разпределя тези длъжностни лица в кариерни потоци, стигащи съответно до степени AST 7 и AST 5. Съгласно член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника длъжностните лица от старите категории C и D могат обаче без ограничение да бъдат назначавани във функционална група „асистенти“, след като издържат конкурс на общо основание или въз основа на процедура по атестиране. Атестацията се предоставя в зависимост от старшинството, опита, заслугите и професионалната квалификация на длъжностните лица и се провежда съгласно процедура, чиито правила, приемани от институциите, включват по-специално разглеждане на кандидатурите от съвместна комисия. В приложение на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника с решението от 7 април 2004 г. Комисията определя правилата за провеждане на процедурата по атестиране за своя персонал.
66 Процедурите за оценяване и по атестиране, определени съответно с ОРИ 43 и с решението от 7 април 2004 г., са отделни процедури и се основават на напълно различни правила.
67 Процедурата за оценяване, която се провежда всяка година между януари и април, възлага на оценяващия и на заверяващия изготвянето на ДКР на длъжностното лице, организира за последното възможност за вътрешно обжалване пред СКО и дава на апелативния оценяващ правомощията да прецени какви последващи действия да предприеме въз основа на становището на тази комисия.
68 Процедурата по атестиране, предвидена в решението от 7 април 2004 г., включва от своя страна четири етапа.
69 Първо, в срок до 30 септември всяка година ОН определя броя на длъжностите, попадащи към функционална група „асистенти“, които могат да бъдат заети през следващата година от атестирани длъжностни лица. След това решение се публикува покана за подаване на кандидатури.
70 Второ, в приложение на член 5, параграф 2 от решението от 7 април 2004 г. ОН съставя и публикува списък на кандидатите, които се допускат до процедурата по атестиране. За да фигурират в този списък за допустимост, посочените кандидати трябва само да отговарят на две условия: от една страна, да притежават професионална квалификация, най-малко равна на изискваната в член 5, параграф 3, буква а) от Правилника, за назначаване като длъжностно лице във функционална група „асистенти“, а от друга страна, да имат старшинство от най-малко пет години в кариерния поток C или D. Този списък може да бъде оспорван пред съвместната комисия по годишното атестиране, чийто състав е различен от този на съвместната комисия по оценяването.
71 Трето, в приложение на член 6 от решението от 7 април 2004 г. длъжностните лица, допуснати до процедурата по атестиране, се класират въз основа на следните критерии: професионална квалификация, старшинство в кариерния поток С или D, опит и заслуги, оценени на базата на наличните ДКР. Стойността на критериите и тяхното претегляне се определят от ОН преди 31 декември 2004 г. Класирането може да бъде оспорвано пред съвместната комисия по годишното атестиране.
72 Четвърто, първите длъжностни лица в списъка, до реда, съответстващ на двукратния брой на свободните за заемане от атестирани длъжностни лица длъжности, могат до 31 декември следващата година да кандидатстват за свободни длъжности за заемане във функционална група „асистенти“. Длъжностните лица, назначени на тези длъжности, се считат за атестирани.
73 В случая спорното решение, макар и включено в ДКР 2005 на жалбоподателя, засяга не атестацията на последния, а както се посочва в наименованието на част 6.5. от посочения ДКР 2005, условията за достъп на жалбоподателя до процедурата по атестиране. Това решение действително има за предмет непризнаването на жалбоподателя на необходимия потенциал за неограничен достъп до функционална група „асистенти“ и в резултат, както сочи становището на съвместната комисия по годишното атестиране и това на ОН в рамките на процедурата по атестиране за 2006 година (вж. точка 24 от настоящото съдебно решение), го лишава от всякаква възможност да бъде допуснат до посочената процедура.
74 От доказателствата по делото обаче е видно, че спорното решение е прието съгласно правилата за компетентност, процесуалните правила и правилата по същество на процедурата за оценяване, а не съгласно единствено приложимите правила на процедурата по атестиране.
75 На първо място, от точка 7.2. от ДКР 2005 е видно, че спорното решение е взето от заверяващия жалбоподателя, а ДКР 2005 в своята цялост е потвърден без коментар от апелативния оценяващ след становище на СКО. Впрочем в своя отговор на жалбата по административен ред Комисията твърди, че „[н]а основата на сведенията, предоставени от оценителя, заверяващият е трябва[ло] след това да реши дали оцененият служител действително [е] показ[ал] своя потенциал да изпълнява задачи за по-горната категория“.
76 Макар по силата на член 2, параграф 3 от ОРИ 43 заверяващият обаче да е компетентен да приема ДКР, при условие че докладът не се промени от апелативния оценяващ, то от членове 5, 6, 7 и 8 от решението от 7 април 2004 г., прието в приложение на член 10, параграф 2 от приложение ХІІІ към Правилника, следва, че именно ОН трябва да се произнася на всеки етап от процедурата по атестиране по кандидатурите за атестиране на длъжностните лица от старите категории C и D. По силата на член 6, параграф 1 от решението от 7 април 2004 г. по-специално ОН, и следователно орган, различен от заверяващия в процедурата за оценяване, трябва да преценява опита и заслугите на кандидатите за атестиране на основата на наличните ДКР. Впрочем само ОН може да хармонизира условията за оценяване на тези критерии от различните служби на Комисията, тъй като заверяващият или апелативният оценяващ има често поглед, ограничен в рамките на службите, за които отговаря. Следователно спорното решение не е прието от компетентния орган.
77 На второ място, предварителната жалба, подадена от жалбоподателя срещу спорното решение в рамките на изготвянето на ДКР 2005, е разгледана от СКО. Последната преценява, че заверяващият не е допуснал явна грешка в преценката на потенциала на жалбоподателя да изпълнява функции от категория В*. Така СКО се произнася пряко по кандидатурата на жалбоподателя за процедурата по атестиране. За сметка на това съвместната комисия по атестирането, пред която жалбоподателят също подава жалба на 24 април 2007 г. срещу отхвърлянето на неговата кандидатура за процедурата по атестиране, се обявява за некомпетентна със следните думи: „В случай на несъгласие с целия ви ДКР или с част от него (включително частта „потенциал“) процедурата за оценяване включва възможности за обжалване[, н]о съвместната комисия по [годишното] атестиране не е компетентна да оспорва вече приключен ДКР“.
78 Същевременно макар и СКО, създадена с член 9 от ОРИ 43, да дава становище по предварителната жалба, подадена от длъжностно лице срещу неговия ДКР, изготвен в приложение на член 43, параграф 1 от Правилника, то именно със съвместната комисия по годишното атестиране, предвидена в член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника, чийто състав, определен в член 9 от решението от 7 април 2004 г., се отличава от този на СКО, се прави консултиране в случаи, когато длъжностно лице оспорва решението, с което ОН е отхвърлил неговата кандидатура за атестиране, както следва от членове 5 и 6 от решението от 7 април 2004 г.
79 Следователно жалбоподателят не е могъл да използва надлежно вътрешното обжалване, създадено в областта на атестирането, за да оспори отхвърлянето на своето искане за допускане до процедурата по атестиране.
80 На трето място, от мотивите на спорното решение, съдържащи се в точка 6.5. от ДКР 2005, следва, че администрацията отказва жалбоподателят да бъде допуснат до атестация, тъй като не е показал в рамките на годишното оценяване за 2006 г., че притежава необходимия „потенциал“, за да получи атестация.
81 Така в точка 6.5. „Потенциал“ от ДКР 2005 оценяващият счита, че задачите, изпълнявани от жалбоподателя, не могат да бъдат основание за „атестиране на потенциала“. Като се има предвид тази преценка, заверяващият посочва, че жалбоподателят не е показал необходимия потенциал, за да може да стане член на функционалната група „асистенти“ без ограничения. В своето становище, изготвено след жалбата, внесена от жалбоподателя срещу неговия ДКР 2005, СКО посочва по този въпрос, че не е открила елементи, „които биха могли да доведат до преразглеждане на преценката, направена […] от заверяващия, що се отнася до признаването на потенциала на заинтересованото лице в рамките на годишното атестиране“.
82 Нито член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника обаче, нито решението от 7 април 2004 г. предвиждат ползването от атестиране, което позволява неограничен достъп до функционална група „асистенти“, да се предоставя на основата на други критерии, освен тези за старшинство, опит, заслуги и професионална квалификация. По силата на член 5, параграф 1 от решението от 7 април 2004 г., прието за прилагането на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника, допускането на длъжностно лице до атестиране, което е вторият етап от процедурата, описана в точка 70 от настоящото съдебно решение, е подчинено само на изпълнението на две условия, а именно професионална квалификация и старшинство, а не на условие за потенциал.
83 Понятието за потенциал присъства в член 43, параграф 2 от Правилника единствено във връзка със способността на длъжностно лице от функционална група „асистенти“ да изпълнява функции на администратор. Тази разпоредба изобщо не предвижда, както впрочем и ОРИ 43, авторът на ДКР да се произнася по потенциала на длъжностно лице от старите категории C и D с оглед на неговото атестиране, тоест на неограничения му достъп до функционална група „асистенти“.
84 От предходното следва, че в случая администрацията е приложила по аналогия член 43, параграф 2 от Правилника, а не член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника.
85 Наистина авторите на ДКР 2005 са могли да решат с оглед на бр. 1/2006 от 12 януари 2006 г. на Informations administratives, посветен на годишното оценяване за 2006 г., че имат основания да преценяват дали жалбоподателят притежава необходимия потенциал, за да бъде допуснат до процедурата по атестиране. Действително във въпросните Informations administratives се предвижда частта „Потенциал“ от ДКР 2005 да се попълва от оценяващия в рамките на процедурата по атестиране, ако титулярът на длъжността поиска това в своята самооценка.
86 Същевременно бр. 1/2006 от 12 януари 2006 г. на Informations administratives не може законосъобразно да добавя нов критерий към критериите за получаване на атестиране, нито ново условие към условията за допускане до процедурата по атестиране, след като посочените критерии и условия са предвидени в разпоредбите на решението от 7 април 2004 г., прието от Комисията за изпълнение на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника. Впрочем Комисията изобщо не твърди, че решението, съдържащо се в бр. 1/2006 от 12 януари 2006 г. на Informations administratives, би могло да има подобен нормативен обхват.
87 От предходното следва, че спорното решение, което е възпрепятствало допускането на жалбоподателя до атестиране, не е взето, както е трябвало да стане с оглед на неговия предмет, на основание на разпоредбите на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника и на решението от 7 април 2004 г., приложими към процедурата по атестиране, а на основание на разпоредбите на член 43 от Правилника и на ОРИ 43, приложими към процедурата за оценяване.
88 Оттук следва, че спорното решение, взето погрешно на основание на член 43 от Правилника, не зачита приложното поле на посочения член 43, което е различно от това на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към Правилника, както и независимостта на процедурата за оценяване и процедурата по атестиране, определени съответно за изпълнение на посочените по-горе разпоредби от Правилника с ОРИ 43 и с решението от 7 април 2004 г.
89 Наистина Комисията изтъква в съдебното заседание, че нейното решение от 29 ноември 2006 г., което отменя и заменя решението от 7 април 2004 г., въвежда връзка между процедурата по атестиране и процедурата за оценяване. Така член 5, параграф 1 от решението от 29 ноември 2006 г. предвижда всъщност, че даден кандидат може да бъде допуснат до процедура по атестиране само при условие че има признат потенциал да изпълнява функции от ниво „административен асистент“.
90 Решението от 29 ноември 2006 г. влиза в сила обаче едва в деня след приемането му, съгласно член 9 от него. Следователно решението от 7 април 2004 г. е още в сила на 26 юни 2006 г., когато ДКР 2005, съдържащ спорното решение, е потвърден от апелативния оценяващ и приключен. Следователно ако Комисията, както тя твърди в съдебното заседание, е взела спорното решение на основание на по-късното решение от 29 ноември 2006 г. и ако се допусне, че подобно нещо е възможно, то тя не е зачела не само приложното поле на член 43 от Правилника и на член 10, параграф 3 от приложение ХІІІ към него и на техните разпоредби за изпълнение, но и приложното поле ratione temporis на своите решения от 7 април 2004 г. и от 29 ноември 2006 г.
91 Поради това жалбоподателят има основание да иска отмяна на спорното решение, тоест на своя ДКР 2005, доколкото той не признава необходимия потенциал на жалбоподателя да изпълнява функциите на асистент и поради това не го допуска до процедурата по атестиране.
По съдебните разноски
92 Съгласно член 122 от Процедурния правилник разпоредбите на глава осма от дял II от посочения правилник относно съдебните разноски и разходите, свързани с производството, се прилагат само по отношение на делата, образувани пред Съда на публичната служба, считано от датата на влизане в сила на този правилник, а именно 1 ноември 2007 г. Съответните разпоредби на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд продължават да се прилагат съответно към висящите дела пред Съда на публичната служба преди тази дата.
93 По силата на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, тя трябва да бъде осъдена да заплати всички съдебни разноски съгласно исканията на жалбоподателя в този смисъл.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
реши:
1) Отменя доклада за кариерното развитие на г‑жа Putterie-De-Beukelaer за периода от 1 януари 2005 г. до 31 декември 2005 г., доколкото той не признава потенциала на жалбоподателя да изпълнява функции, съответстващи на категория В*.
2) Осъжда Комисията на Европейските общности да заплати всички съдебни разноски.
Kreppel | Tagaras | Gervasoni |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 февруари 2008 година.
Текстовете на настоящото решение и на цитираните в него решения на съдилищата на Общността, които все още не са публикувани в Сборника, са достъпни на уебсайта на Съда: www.curia.europa.eu