РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
28 октомври 2010 година
Дело F-96/08
Maria Concetta Cerafogli
срещу
Европейска централна банка (ЕЦБ)
„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Възнаграждение — Допълнително увеличение на заплата — Повишаване ad personam — Консултиране на комитета по персонала за определяне на критериите за предоставяне на допълнителни увеличения на заплатите“
Предмет: Жалба, подадена на основание член°36.2 от Протокола за устава на европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за ЕО, с която г‑жа°Cerafogli иска по същество отмяната на решението на ЕЦБ за отказ да ѝ бъдат предоставени допълнително увеличение на заплатата за 2008°г. и повишаване ad personam
Решение: Отменя решението, с което ЕЦБ отказва да предостави на г‑жа Cerafogli допълнително увеличение на заплатата за 2008 г. Осъжда ЕЦБ да заплати на г‑жа Cerafogli сумата от 3 000 EUR. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда ЕЦБ да понесе пълния размер на съдебните разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Представляване — Комитет по персонала — Задължително консултиране — Обхват
(членове 45 и 46 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)
2. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Представляване — Комитет по персонала — Задължително консултиране — Обхват — Основание за съществуване
(член 46 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка)
3. Длъжностни лица — Жалба — Иск за обезщетение — Отмяна на обжалвания незаконосъобразен акт — Неимуществени вреди, които са отделими от незаконосъобразността и не могат да се поправят изцяло с отмяната
(член 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Член 46 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка не ограничава задължението за консултиране на комитета по персонала до случаите на изменение на „законодателни актове“, а налага това задължение за всеки акт, който се отнася, освен до трудовата правна уредба сама по себе си, до „въпроси“, свързани с тази правна уредба и които имат връзка с една от областите, посочени в член°45 от тези Условия за работа, сред които е въпросът за възнаграждението на персонала.
С оглед на тяхното естество и обхват насоки, приети от администрацията за определяне на конкретни критерии относно предоставянето на допълнителни увеличения на заплатата на членовете на персонала, представляват акт с общо приложение относно възнаграждението на персонала и следователно към тях е приложимо задължението за консултиране по членове 45 и 46 от посочените Условия за работа. Впрочем тези разпоредби налагат Европейската централна банка да се консултира с комитета по персонала, преди да приеме посочения документ, тъй като в противен случай той би бил незаконосъобразен.
(вж. точки 47 и 51—53)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 20 ноември 2003 г., Cerafogli и Poloni/ЕЦБ, T‑63/02, Recueil, стр. II‑4929, точка 21
2. В приложение на член 46 от Условията за работа на персонала на Европейската централна банка консултирането на комитета по персонала се свежда до обикновено право на изслушване. Следователно става въпрос за една от най-скромните форми на участие при вземане на решение, доколкото тя в никакъв случай не налага задължение на администрацията да се съобрази със становището, изразено от комитета по персонала в рамките на проведеното с него консултиране. Независимо от това администрацията трябва да спазва това задължение за консултиране всеки път, когато консултирането на комитета по персонала е от естество да повлияе на съдържанието на подлежащия на приемане акт, като в противен случай тя би накърнила полезния ефект на това задължение.
Впрочем обхватът на задължението за консултиране на комитета по персонала, така както то е въведено от законодателя, трябва да бъде преценен с оглед на неговите цели. От една страна, това консултиране цели да предостави на всички членове на персонала, с посредничеството на този комитет в качеството му на представител на техните общи интереси, възможността да бъдат изслушани преди приемането или изменението на актове с общо приложение, които ги засягат. От друга страна, спазването на това задължение е в интерес както на различните членове на персонала, така и на администрацията, доколкото то може да ограничи случаите, при които всеки член на персонала започва индивидуална административна процедура, за да изтъкне наличието на евентуални грешки. Именно по тази причина подобно консултиране, което е от естество да предотврати подаването на множество индивидуални молби, изтъкващи едно и също твърдение за нарушение, обслужва и принципа на добра администрация.
(вж. точки 49 и 50)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 6 март 2001 г., Dunnett и др./ЕИБ, T‑192/99, Recueil, стр. II‑813, точка 90
3. Отмяната на акт, опорочен от незаконосъобразност, може сама по себе си да представлява подходящо и по принцип достатъчно обезщетение за всички неимуществени вреди, които този акт евентуално е причинил, освен ако жалбоподателят докаже, че е претърпял неимуществени вреди, които са отделими от незаконосъобразността, обосноваваща отмяната, и които не могат да се поправят изцяло с тази отмяна.
(вж. точка 75)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 6 юни 2006 г., Girardot/Комисия, T‑10/02, Recueil FP, стр. I‑A‑2‑129 и II‑A‑2‑609, точка 131 и цитираната съдебна практика