РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)
28 октомври 2010 година
Дело F-23/09
Maria Concetta Cerafogli
срещу
Европейска централна банка (ЕЦБ)
„Публична служба — Персонал на ЕЦБ — Назначаване на служител ad interim — Обявяване на свободна длъжност — Увреждащ акт — Признаване на инвалидност — Правен интерес“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 36.2 от Протокола за Устава на европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, приложен към Договора за ЕО, с която г‑жа Cerafogli иска отмяна, първо, на решението на ЕЦБ от 17 юли 2008 г., с което член на персонала е назначен ad interim на длъжността „съветник“, второ, на обявлението за свободна длъжност ECB/074/08, публикувано с оглед на заемането на тази длъжност, трето, на решението от 20 ноември 2008 г. за назначаване на г‑н L. на тази длъжност; освен това тя иска ЕЦБ да бъде осъдена да ѝ заплати обезщетение за вреди и загуби
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Служители на Европейската централна банка — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Решение за назначаване ad interim, което не засяга пряко и непосредствено интересите на заинтересованото лице — Изключване
(член 36.2 от Протокола за Устава на европейската система на централните банки и на Европейската централна банка; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Жалба — Правен интерес
3. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Обявяване на свободна длъжност — Условия, изключващи длъжностните лица, които могат да бъдат преместени или повишени — Допустимост
(членове 29, 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
4. Производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Понятие
(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)
1. Към жалбите, подадени от служители на Европейската централна банка на основание член 36.2 от Протокола за Устава на европейската система на централните банки и на Европейската централна банка следва по аналогия да се приложи постоянната съдебна практика относно Правилника за длъжностните лица, съгласно която увреждащи актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна, са само мерките, които произвеждат задължително правно действие, което е от естество да засегне пряко и непосредствено интересите на жалбоподателя, като измени съществено правното му положение.
Това качество не може да се признае на решение за назначаване ad interim, когато заинтересованото лице не е непосредствен колега, намиращ се на същото равнище в йерархията, на служителя, който се ползва от посоченото решение.
(вж. точки 34, 36 и 37)
Позоваване на:
Съд — 16 март 1971 г., Bernardi/Парламент, 48/70, Recueil, стр. 175, точка 27; 14 февруари 1989 г., Bossi/Комисия, 346/87, Recueil, стр. 303, точка 23
Съд на публичната служба — 18 май 2006 г., Corvoisier и др./ЕЦБ, F‑13/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑19 и II‑A‑1‑65, точка 40; 13 януари 2010 г., A и G/Комисия, F‑124/05 и F‑96/06, точка 229
2. Към момента на подаване на жалбата всеки жалбоподател трябва да има възникнал и все още съществуващ, достатъчно съществен интерес от отмяната на обжалваното решение, като такъв интерес съществува, когато искането за отмяна може чрез резултата си да му донесе полза.
В това отношение обстоятелството, че заинтересованото лице е било в отпуск по болест към момента на приемане на решението за назначаване ad interim на един от неговите колеги, по принцип не е от естество да го лиши от интерес да иска отмяна на това решение.
Различно е обаче положението, когато връщането на длъжността на заинтересованото лице е несигурно. При тези обстоятелства и дори да не може да се изключи, че към даден момент заинтересованото лице ще се върне на своята длъжност, отмяната на посоченото решение няма да му осигури никаква достатъчно съществена полза.
(вж. точки 39—41)
Позоваване на:
Съд — 31 май 1988 г., Rousseau/Сметна палата, 167/86, Recueil, стр. 2705, точка 7
Първоинстанционен съд — 28 септември 2004 г., MCI/Комисия, T‑310/00, Recueil, стр. II‑3253, точка 44
3. Когато дадено длъжностно лице може да заеме посредством преместване или повишение длъжност, която е предмет на обявление за свободна длъжност, обявлението представлява увреждащ това длъжностно лице акт, доколкото условията, които то определя, водят до изключване на кандидатурата му.
(вж. точка 47)
Позоваване на:
Съд — 19 юни 1975 г., Küster/Парламент, 79/74, Recueil, стр. 725, точка 6; 11 май 1978 г., De Roubaix/Комисия, 25/77, Recueil, стр. 1081, точка 8
Съд на публичната служба — Corvoisier и др./ЕЦБ, посочено по-горе, точка 42; 9 юли 2009 г., Torijano Montero/Съвет, F‑91/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑253 и II‑A‑1‑1367, точка 27
4. Логиката на системата на досъдебноото производство, предвидено в членове 90 и 91 от Правилника, предвижда дадено длъжностно лице да не бъде представлявано на тази фаза, в замяна на което администрацията не трябва да тълкува административните жалби стеснително, а обратно — трябва да ги разглежда в широкия им смисъл. Вследствие на това в контекста на разпределянето на съдебните разноски, освен при изключителни обстоятелства, хонорарите за адвокатски услуги на фазата на досъдебното производство не представляват разноски, които подлежат на възстановяване.
(вж. точка 63)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 6 май 2004 г., Hecq/Комисия, T‑34/03, Recueil FP, стр. I‑A‑143 и II‑639, точка 21 и цитираната съдебна практика