Жалба, подадена на 22 октомври 2007 г. - Strack/Комисия

(Дело F-119/07)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Guido Strack (Kьолн, Германия) (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на жалбоподателя

да се отменят решенията на Комисията от 30 май 2005 г., от 19 декември 2006 г., от 12 януари 2007 г. и от 20 юли 2007 г., доколкото с тях се отказва да се приложи процедура по независимо посредничество по всички спорове между жалбоподателя и ответника, както и навременна намеса на ответника и предприемане на мерки за разрешаване на конфликтите;

да се отменят решенията на Комисията от 26 февруари 2007 г. и от 20 юли 2007 г., доколкото с тях се отказва заплащане на авансово обезщетение съгласно член 19, параграф 4 от Общите правила относно осигуряването на длъжностните лица на Европейските общности за рисковете "злополука" и "професионално заболяване";

да се осъди Комисията да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер не по-малък от 15 000 EUR за неимуществени и морални вреди и за увреждане на здравето му, причинени от посочени в предишните искания решения; да се осъди Европейската комисия да заплати лихви за забава, считано от датата на подаване на жалбата с годишен лихвен процент, който е с два пункта по-висок от лихвения процент, прилаган от Европейската централна банка относно нейните основни операции по рефинансиране;

да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Описание на спора

Жалбоподателят основава първото и второто си искане на нарушение на задължението за полагане на грижа, което ответникът има по отношение на него, на нарушение на принципа на добро управление и на принципа на забраната за злоупотреба с власт, както и върху обстоятелството, че Решенията на Комисията са опорочени от грешки в преценката. Освен това по отношение на първите си две искания жалбоподателят изтъква, че решенията противоречат на член 25, параграф 2, второ изречение от Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък "Правилника за длъжностните лица") и нарушават основните права на физическа неприкосновеност и на защита на личния живот на жалбоподателя, уредени в член 3, параграфи 1 и 7 и в член 7 (и, що се отнася до второто искане, в членове 14 и 47) от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и в член 8 (и, що се отнася до второто искане, член 13) от Европейската конвенция за защита правата на човека.

Освен това в подкрепа на второто си искане жалбоподателят изтъква, че обжалваните решения нарушават член 73 от Правилника за длъжностните лица и процедурните разпоредби, съдържащи се в Общите правила относно осигуряването на длъжностните лица на Европейските общности за рисковете "злополука" и "професионално заболяване", по-специално членове 15 и сл. от същия.

В третото си искане жалбоподателят изтъква, че на основание на член 288, втора алинея от Договора за ЕО и на общите принципи на правото, той има право на обезщетение за поправяне на претърпените от него неимуществени вреди поради твърдяната служебна грешка на ответника.

Четвъртото искане на жалбоподателя е ответникът да бъде осъден да заплати съдебните разноски със съображението, че последният е предизвикал подаването на настоящата жалба с претендираните за лъжливи твърдения, че в решението си за отхвърляне на жалбата се е произнесъл по предполагаемото становище на лекарската комисия.

____________