РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)
23 ноември 2010 година
Дело F‑8/10
Johan Gheysens
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Публична служба — Договорно нает служител със спомагателни функции — Неподновяване на договор — Задължение за мотивиране“
Предмет: Жалба, подадена от г‑н Gheysens на основание на член 270 ДФЕС, приложим по отношение на Договора за Евратом съгласно член 106а от последния, с искане за отмяна на решението за отказ на продължаване на срочния му договор след 30 септември 2009 г.
Решение: Отхвърля жалбата на жалбоподателя. Жалбоподателят понася изцяло направените от него съдебни разноски.
Резюме
1. Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма
(член 21, първа алинея от Статута на Съда и член 7, параграф 3 от приложение I към него, член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Длъжностни лица — Жалба — Увреждащ акт — Понятие — Решение, с което се отказва да се поднови договорът на договорно нает служител със спомагателни функции
(член 25 и член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Договорно наети служители — Назначаване — Подновяване на договор, сключен за определен срок — Право на преценка на администрацията — Съдебен контрол — Граници
(член 88 от Условията за работа на другите служители)
1. Съгласно член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба исковата молба или жалбата трябва да съдържа основанията и изложените фактически и правни доводи. Тези елементи трябва да са достатъчно ясни и точни, за да позволят на ответника да подготви защитата си, а на посочения съд — да се произнесе по исковата молба или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед гарантиране на правната сигурност и доброто правораздаване, за да e допустим(а) искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които той или тя се основава, да следват по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Това важи с още по-голяма сила, доколкото съгласно член 7, параграф 3 от приложение I към Статута на Съда писмената фаза на производството пред Съда на публичната служба по принцип обхваща една-единствена размяна на писмени становища, освен ако Съдът на публичната служба не реши друго. Тази последна особеност на производството пред Съда на публичната служба обяснява защо, за разлика от предвиденото в член 21, първа алинея от Статута на Съда по отношение на Съда на Европейския съюз или на Общия съд, правните основания и доводите в жалбата или исковата молба не могат да бъдат представени под формата на кратко изложение.
(вж. точка 60)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 28 април 1993 г., De Hoe/Комисия, T‑85/92, Recueil, стр. II‑523, точка 20
Съд на публичната служба — 26 юни 2008 г., Nijs/Сметна палата, F‑1/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑229 и II‑A‑1‑1231, точка 24; 4 юни 2009 г., Adjemian и др./Комисия, F‑134/07 и F‑8/08, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑149 и II‑A‑1‑841, предмет на обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑325/09 P
2. Решение, с което се отказва подновяване на договор, сключен за определен срок, е акт с неблагоприятни последици по смисъла на член 25 от Правилника, ако се различава от въпросния договор, какъвто по-специално е случаят, когато е основано на нови обстоятелства или с него се изразява становище на администрацията в отговор на искане от заинтересования служител относно съдържаща се в договора възможност за подновяване. Такова решение за отказ трябва да бъде мотивирано.
(вж. точка 64)
Позоваване на:
Съд — 23 септември 2004 г., Hectors/Парламент, C‑150/03 P, Recueil, стр. I‑8691, точка 40; 23 октомври 2009 г., Комисия/Potamianos, C‑561/08 P и C‑4/09 P, все още непубликувано в Сборника, точки 45, 46 и 48
Първоинстанционен съд — 15 октомври 2008 г., Potamianos/Комисия, T‑160/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑75 и II‑A‑2‑469, точки 21 и 23; 8 септември 2009 г., ETF/Landgren, T‑404/06 P, Сборник, стр. II‑2841, точки 143—170
3. Отказът да се поднови договор, сключен за определен срок, попада в широкото право на преценка на компетентния орган, поради което контролът на съда на Съюза трябва да се ограничи до проверка за липса на явна грешка или злоупотреба с власт. Подновяването на договор, сключен за определен срок, представлява само възможност, която зависи от преценката на органа, оправомощен да сключва договори, и е подчинена на условието за съответствие с интереса на службата.
Когато се произнася относно положението на служител, компетентният орган е длъжен да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за решението му, и по-конкретно интереса на този служител. Всъщност това следва от задължението на администрацията за оказване на съдействие, което е израз на установения с Правилника и по аналогия с Условията за работа на другите служители баланс на взаимните права и задължения в отношенията между публичния орган и неговите служители.
От друга страна, като се има предвид правилото, че постоянна длъжност, включена в щатното разписание на дадена институция, по принцип трябва да бъде заета чрез назначаване на длъжностно лице, както и интересът на службата от наемане на длъжностно лице, което да изпълнява функции с постоянен характер, приемствеността на службата не е достатъчна, за да се обоснове явна грешка в преценката.
(вж. точки 75, 76 и 81)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 6 февруари 2003 г., Pyres/Комисия, T‑7/01, Recueil FP, стр. I‑A‑37 и II‑239, точки 50, 51 и 64; 1 март 2005 г., Mausolf/Europol, T‑258/03, Recueil FP, стр. I‑A‑45 и II‑189, точка 49
Съд на публичната служба — 27 ноември 2008 г., Klug/EMEA, F‑35/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑387 и II‑A‑1‑2127, точки 65—67