РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (трети състав)
13 март 2013 година(*)
„Публична служба — Длъжностни лица — Член 43, първа алинея от Правилника — Изготвяне на доклади за развитие на кариерата със закъснение — Неимуществени вреди — Пропусната възможност за повишаване“
По дело F‑91/10
с предмет жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, приложим към Договора за ЕОАЕ по силата на член 106а от него,
AK, бивше длъжностно лице на Европейската комисия, с местожителство в Esbo (Финландия), за която се явяват S. Orlandi, A. Coolen, J.‑N. Louis и É. Marchal, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват г‑н G. Berscheid и г‑н J. Baquero Cruz, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав),
състоящ се от: г‑н S. Van Raepenbusch (докладчик), председател, г‑н R. Barents и г‑н K. Bradley, съдии,
секретар: г‑н J. Tomac, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 юни 2012 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалба, постъпила в секретариата на Съда на публичната служба на 30 септември 2010 г., AK иска
– първо, да се отмени решението на Комисията на Европейските общности от 24 ноември 2009 г., с което се отхвърля искането ѝ, от една страна, за обезщетяване на вредата, която твърди, че е претърпяла, тъй като не са изготвени доклади за развитие на кариерата (наричани по-нататък „ДРК“) за периодите 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г., и от друга страна, за започване на административно разследване по твърдения за упражнен психически тормоз,
– второ, Комисията да бъде осъдена да заплати обезщетение за вреди.
Правна уредба
2 Съгласно член 24, първа алинея от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз в сила към момента на приемане на решението от 24 ноември 2009 г. (наричан по-нататък „Правилникът“):
„Общностите оказват съдействие на всяко длъжностно лице, по-специално в производства срещу всяко лице, отправящо заплахи, обиди или клеветнически действия или твърдения, или нападение срещу личността или имуществото, на които длъжностното лице или член от неговото семейство е подложено поради длъжността, която заема, или служебните му задължения“.
3 Член 43, първа алинея от Правилника гласи:
„Способностите, ефикасността и поведението в службата на длъжностното лице подлежат на периодично атестиране, което се извършва най-малко веднъж на всеки две години, както е предвидено от всяка институция […]“.
4 Съгласно член 13 от приложение VIII към Правилника, който се отнася за пенсионноосигурителната схема:
„1. […] длъжностно лице на възраст под 65 години, което в периода, през който е пенсионно осигурено, бъде признато от Комисията по инвалидност за страдащо от трайна пълна инвалидност, която възпрепятства изпълнението на служебните задължения, съответстващи на неговата длъжност, и по тази причина се налага да прекрати служебното си правоотношение с Общностите, има право, за срока на тази пълна неработоспособност, на обезщетението за инвалидност, предвидено в член 78 от Правилника за персонала.
2. Лицата, получаващи обезщетение за инвалидност, не могат да упражняват платена професионална дейност без предварително разрешение от органа по назначаването […]“.
Обстоятелства в основата на спора
5 С решение на органа по назначаването (наричан по-нататък „ОН“) от 25 януари 1999 г., заместващо това от 9 септември 1997 г., жалбоподателката постъпва на работа в Комисията като длъжностно лице в изпитателен срок със степен A 5, стъпка 1.
6 ДРК на жалбоподателката за периода 1 юли 2001 г.—31 декември 2002 г. (наричан по-нататък „ДРК за 2001/2002 г.“), първоначално приет на 10 април 2003 г., е отменен за пръв път от Първоинстанционния съд на Европейските общности с Решение от 20 април 2005 г. по дело [AK]/Комисия (T‑86/04, наричано по-нататък „Съдебното решение от 20 април 2005 г.“). Администрацията изготвя нов ДРК за горепосочения период, приет от апелативния оценяващ на 2 юни 2006 г., но той също е отменен с Решение на Първоинстанционния съд от 6 октомври 2009 г. по дело [AK]/Комисия (T‑102/08 P, наричано по-нататък „Съдебното решение от 6 октомври 2009 г.“). Последната редакция на ДРК за 2001/2002 г. е приета на 25 януари 2012 г. в хода на настоящото производство.
7 ДРК на жалбоподателката за 2004 г. (наричан по-нататък „ДРК за 2004 г.“) първоначално е приет на 14 януари 2005 г., но е отменен с Решение на Съда на публичната служба от 13 декември 2007 г. по дело [AK]/Комисия (F‑42/06, наричано по-нататък „Съдебното решение от 13 декември 2007 г.“). Той е заменен с нов ДРК за 2004 г., изготвен на 25 януари 2012 г. в хода на настоящото производство.
8 Що се отнася до ДРК на жалбоподателката за 2005 г. (наричан по-нататък „ДРК за 2005 г.“), на 23 април 2007 г. ОН уважава нейната административна жалба срещу този ДРК и поради това производството, което е трябвало да приключи с изготвянето на този ДРК, е трябвало да бъде възобновено. В крайна сметка ДРК за 2005 г. е предоставен на жалбоподателката в хода на производството с писмо от 8 юни 2012 г.
9 Накрая, ДРК на жалбоподателката за 2008 г. (наричан по-нататък „ДРК за 2008 г.“) все още не е бил окончателен към 20 септември 2012 г., когато настоящото дело е обявено за решаване.
10 Жалбоподателката е повишена в степен AD 12 на 1 март 2008 г.
11 След като установява, че към 1 септември 2008 г. жалбоподателката е натрупала 426 дни отсъствие поради заболяване в период от три години, през декември 2008 г. ОН решава да сезира комисията по инвалидност, която единодушно заключава, че жалбоподателката страда от трайна пълна инвалидност, която възпрепятства изпълнението на служебните задължения, съответстващи на нейната длъжност. Въз основа на тези заключения на 7 май 2009 г. ОН решава да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателката поради трайна инвалидност и считано от 1 юни 2009 г., да ѝ отпусне обезщетение за инвалидност.
12 На 24 юли 2009 г. жалбоподателката подава административна жалба срещу горепосоченото решение за пенсиониране поради инвалидност. Тази жалба е отхвърлена с решение на ОН от 29 октомври 2009 г.
13 Междувременно на 10 август 2009 г. жалбоподателката подава искане за съдействие за започване на административно разследване с цел да се докаже упражненият тормоз, на който счита, че е станала жертва, както и за изплащане на обезщетение за претърпените вреди от 2003 г. насам поради множеството нередности при изготвянето на нейните ДРК, поради начина, по който администрацията третира нейните отсъствия поради заболяване, както и поради непригодността на нейната работна среда към заболяването ѝ. По-специално жалбоподателката се позовава на имуществени вреди, изразяващи се в разликата между обезщетението ѝ за инвалидност и възнаграждението, което би получавала, ако бе в състояние да работи. Тези искания са отхвърлени от ОН с решение от 24 ноември 2009 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“).
14 С писмо на нейния пълномощник от 24 февруари 2010 г. жалбоподателката подава административна жалба срещу обжалваното решение на основание член 90, параграф 2 от Правилника. Тази административна жалба е отхвърлена с решение на ОН от 18 юни 2010 г., за което жалбоподателката е уведомена на 21 юни 2010 г.
Искания на страните и производство
15 Жалбоподателката иска от Съда на публичната служба:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да ѝ заплати:
„– 53 000 [EUR] за пропуснатата възможност за повишаване в степен A 5 в рамките на процедурата по повишаване за 2003 г., като освен това приведе в нужното съответствие пенсионните ѝ права посредством внасянето на съответните вноски,
– 400 [EUR] месечно (съответстващи на 70 % от разликата между получаваното от нея обезщетение за инвалидност и обезщетението, което би получавала, ако бе повишена през 2003 г.),
– 35 000 [EUR] за претърпените неимуществени вреди поради запазването на незаконосъобразното ѝ административно положение, по-специално въпреки съдебните решения [от 20 април 2005 г., 6 октомври 2009 г. и 13 декември 2007 г.]“,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
16 В становището си от 4 май 2012 г. жалбоподателката увеличава размера на обезщетението за неимуществени вреди и го оценява на 70 000 EUR.
17 В писмо от 9 юли 2012 г. жалбоподателката вече оценява дължимото ѝ обезщетение за „пропуснатата възможност за повишаване през 2003 г., 2005 г. или най-късно през 2007 г. […] съответно на 410 070 [EUR], 204 996 [EUR] и 90 130 [EUR]“.
18 Комисията иска от Съда на публичната служба:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателката да заплати съдебните разноски.
19 С писмо от 30 септември 2010 г., приложено към жалбата, жалбоподателката иска да се ползва с анонимност в настоящото дело и потвърждава това искане на 7 май 2012 г. въпреки особения контекст на жалбата.
20 С писмо от 8 февруари 2011 г. секретариатът на Съда на публичната служба кани страните да участват в неформална среща, за да се потърси възможност за доброволно уреждане на спора. Тази среща е проведена на 1 март същата година в присъствие на съдията докладчик и след нея на страните е предоставен срок за постигане на споразумение. След като констатира невъзможността страните да постигнат взаимно съгласие, Съдът на публичната служба слага край на опита за постигане на споразумение. В края на съдебното заседание от 20 юни 2012 г. председателят все пак кани страните на нова неофициална среща. След като констатира неуспеха на този нов опит за постигане на споразумение, Съдът на публичната служба слага край на устните състезания и на 20 септември 2012 г. обявява делото за решаване, след като са представени и последните становища.
От правна страна
21 Следва да се припомни, че искането на жалбоподателката от 10 август 2009 г. има две цели — поправяне на имуществените и неимуществените вреди, причинени от многобройни нередности при изготвяне на ДРК, и оказване на съдействие от страна на Комисията чрез започване на разследване относно упражнявания тормоз. С обжалваното решение това искане се отхвърля в неговата цялост. Тъй като това решение се отнася до двете цели, първото главно искане от жалбата за отмяна на обжалваното решение трябва да се разбира като искане за отмяна на обжалваното решение в частта, в която се отхвърля искането за обезщетение, и в частта, в която се отхвърля искането за съдействие във връзка с психически тормоз.
1. По искането за отмяна на обжалваното решение в частта, в която се отхвърля искането за обезщетение на жалбоподателката
22 Жалбоподателката иска обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която се отхвърля искането ѝ за обезщетение от 10 август 2009 г.
23 В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика решението на институция, с което се отхвърлят искания за обезщетение, е неразделна част от предварителното административно производство, което предхожда предявения пред Съда на публичната служба иск за търсене на отговорност, поради което в подобен контекст искането за отмяна не може да бъде преценено самостоятелно спрямо исканията за търсене на отговорност. Всъщност актът, в който се съдържа изразената от институцията позиция в досъдебната фаза, само дава възможност на страната, която е претърпяла вреда, да сезира Съда на публичната служба с искане за обезщетение. Следователно не е необходимо специално произнасяне по искането за отмяна (Решение на Първоинстанционния съд от 23 октомври 2003 г. по дело Sautelet/Комисия, T‑25/02, точка 45 и Решение от 14 октомври 2004 г. по дело I/Съд на Европейските общности, T‑256/02, точка 47, Решение на Съда на публичната служба от 11 май 2010 г. по дело Maxwell/Комисия, F‑55/09, точка 48) на обжалваното решение в частта, в която се отхвърля искането за обезщетение на жалбоподателката.
24 Поради това не е необходимо произнасяне по повдигнатото от Комисията възражението за недопустимост — доколкото трябва да се разбира като насочено срещу посоченото искане за отмяна, — с което се твърди, че жалбоподателката няма интерес от отмяна на обжалваното решение, в частта, в която се отхвърля искането ѝ за обезщетение, тъй като била задължително пенсионирана поради инвалидност.
25 Поради същата причина по-нататък съдържащото се в жалбата искане за обезщетение трябва да се разгледа преди искането за отмяна на обжалваното решение в частта, в която се отхвърля искането за съдействие на жалбоподателката.
2. По искането за поправяне на претърпените от жалбоподателката вреди
По допустимостта на искането за обезщетение
26 От съдържанието на жалбата е видно, че с искането си за обезщетение жалбоподателката иска от Съда на публичната служба да разпореди поправяне на вредите, които твърди, че е претърпяла, тъй като ДРК за 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г. не са били своевременно и надлежно изготвени.
27 В рамките на изложените доводи относно основателността на жалбата жалбоподателката се позовава на Решение на Съда от 22 декември 2008 г. по дело Gordon/Комисия (C‑198/07 P) и твърди, че пенсионирането ѝ поради инвалидност не води до загуба на правото работата ѝ да получи оценка, която да бъде извършена точно и справедливо. Интересът от изготвянето на ДРК следвало да се преценява не само с оглед на ползата им за кариерата на съответното длъжностно лице, но също и с оглед преценката на човешките качества, които длъжностното лице е показало при упражняване на професионалната си дейност. Освен това ДРК за 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и за 2008 г. можели да представляват елемент за преценка за медицинската комисия, която трябва да се произнесе по това дали заболяването ѝ е следствие от професионална дейност, тъй като квалификацията на дадено заболяване като професионално може да зависи от работната среда и условията на работа, които се удостоверяват в атестационните доклади.
28 За сметка на това Комисията счита, че поради задължителното ѝ пенсиониране поради инвалидност жалбоподателката не може да твърди, че са настъпили вреди, тъй като ДРК за 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г. не били напълно приключени. Решение по дело Gordon/Комисия, посочено по-горе, не било релевантно в настоящия случай, тъй като по това дело задължителното пенсиониране поради трайна пълна инвалидност не било прието за окончателно, поради което възможността за възстановяване на жалбоподателя на длъжност не била хипотетична (Решение по дело Gordon/Комисия, посочено по-горе, точка 48). В случая обаче това не било така.
29 В това отношение на първо място трябва да се констатира, че доводът на жалбоподателката, според който ДРК за 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г. са можели да спомогнат да се докаже, че заболяването ѝ е следствие от професионалната дейност, са чисто хипотетични. Предвид изготвените в хода на производството ДРК това дори изглежда погрешно, тъй като тези ДРК не предоставят никакво обективно пояснение относно условията на работа на жалбоподателката. ДРК за 2005 г. и 2008 г. съдържат само неясно отбелязване от страна на самата жалбоподателка на лошото качество на въздуха в учебна зала, кратко напомняне, пак от нейна страна, относно предприети административни действия между март и октомври 2008 г. във връзка със здравословното ѝ състояние и лаконично отбелязване, отново от нея, на невъзможността ѝ да работи в работните помещения на Комисията.
30 Освен това в Решение по дело Gordon/Комисия, посочено по-горе, Съдът напомня, че макар наистина длъжностно лице, чиято трайна пълна инвалидност е призната от комисията по инвалидност, да се пенсионира задължително, положението на такова длъжностно лице — за разлика от положението на длъжностно лице, което е достигнало възрастта за пенсиониране — може да се промени: всъщност възможно е някога такова длъжностно лице отново да поеме изпълнението на функциите си в институция, поради което дейността му е само спряна, тъй като промяната в неговото положение в институциите зависи от по-нататъшното запазване на условията, обосновали тази инвалидност, и това може да бъде проверявано периодично. Съдът приема също, че длъжностно лице, което е в трайна пълна инвалидност, запазва интерес да оспорва ДРК (Решение по дело Gordon/Комисия, посочено по-горе в точка 27, точки 46, 47 и 51).
31 В Решение по дело Gordon/Комисия, посочено по-горе, трайната пълна инвалидност на съответното лице обаче не била приета за окончателна и възможността то да бъде възстановено на работа, не била само хипотетична, а напълно реална (Решение по дело Gordon/Комисия, точка 27 по-горе, точка 48). Именно в този контекст Съдът уточнява, че ако длъжностно лице, за което е установено, че страда от трайна пълна инвалидност, може да бъде възстановено на работа в институциите, то същото разполага с право, равносилно на правото на работещо длъжностно лице, да иска неговият ДРК да бъде изготвен справедливо, обективно и в съответствие с нормите за правилно оценяване (Решение по дело Gordon/Комисия, точка 27 по-горе, точка 49).
32 В случая обаче комисията по инвалидност е счела, че „изобщо не е бил необходим контролен медицински преглед“ поради „трайния характер на заболяването, довело до инвалидността“ на жалбоподателката, така че с оглед на тази констатация действително следва да се приеме, че възстановяването ѝ на работа е хипотетично.
33 Следва обаче да се отбележи, че в Решение по дело Gordon/Комисия, посочено по-горе, Съдът се е произнесъл в горепосочения смисъл, когато се произнася по касационни основания срещу решение на Първоинстанционния съд, което от своя страна се отнася до жалба за отмяна на ДРК. Положението е различно, когато — както в случая — става въпрос за преценка на наличието на правен интерес не от отмяна, а от присъждане на обезщетение, при това не за вредата, причинена от ДРК — за който се твърди, че е неправомерен, — а за вредата, причинена от забавянето на администрацията при изготвянето на посочения ДРК. Всъщност в този случай длъжностното лице, което задължително се пенсионира поради инвалидност, независимо дали възможността за възстановяването му на работа е чисто хипотетична или действителна, по принцип запазва интерес да бъде обезщетено за вредите, които действително е претърпяло поради това забавяне.
34 Ето защо следва да се отхвърли възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията и изведено от липсата на интерес на жалбоподателката по отношение на искането ѝ за обезщетение.
35 Интересът, който длъжностното лице, пенсионирано задължително поради инвалидност, по принцип запазва по отношение на получаването на обезщетение за действително претърпените вреди поради забавеното изготвяне на неговите ДРК, не освобождава обаче посоченото длъжностно лице от спазването на постоянно припомняните от съдебната практика правила за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз, и по-специално на условието, че за получаване на обезщетение то трябва да докаже, че е претърпяло действителна и сигурна вреда (вж. напр. Решение на Съда от 27 януари 1982 г. по дело Birra Wührer и др./Съвет и Комисия, 256/80, 257/80, 265/80, 267/80 и 5/81, точка 9, Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 1996 г. по дело Stott/Комисия, T‑99/95, точка 72, Решение на Съда на публичната служба от 12 май 2011 г. по дело Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, F‑50/09, точка 117, което е предмет на висящо производство по обжалване пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑401/11 P и Решение на Съда на публичната служба от 13 септември 2011 г. по дело AA/Комисия, F‑101/09, точка 78). Този въпрос ще бъде разгледан при анализа на основателността на искането за обезщетение.
36 Комисията твърди също, че ДРК за 2001/2002 г. е отменен със Съдебното решение от 20 април 2005 г. главно поради включените в него повтарящи се позовавания на оправдани отсъствия поради заболяване и че по това дело жалбоподателката не е поискала обезщетение за вреди. Комисията отбелязва също, че макар Съдебното решение от 6 октомври 2009 г. да отменя новия ДРК за 2001/2002 г. поради липса на мотиви, с него се отхвърля искането за обезщетение на жалбоподателката, тъй като този нов ДРК, и по-специално частта му относно ефикасността, която била опорочена от санкционираната с това съдебно решение липса на мотиви, не съдържала никакво изрично отрицателно твърдение по отношение на жалбоподателката, поради което отмяната на новия ДРК за 2001/2002 г. сама по себе си по подходящ и достатъчен начин поправя неимуществените вреди.
37 От това Комисията заключава, че що се отнася до ДРК за 2001/2002 г., искането за обезщетение, поне относно изтъкнатите неимуществени вреди, трябва да бъде отхвърлено, защото в противен случай се нарушава силата на пресъдено нещо.
38 В това отношение следва да се припомни, че жалбата е недопустима поради силата на пресъдено нещо, с която се ползва съдебно решение по предходно дело, постановено по иск или жалба в производство, което е било между същите страни, относно същия предмет и на същото основание (Решение на Съда на Европейските общности от 19 септември 1985 г. по дело Hoogovens Groep/Комисия, 172/83 и 226/83, точка 9, Решение на Първоинстанционния съд от 5 юни 1996 г. по дело NMB и др./Комисия, T‑162/94, точка 37, Решение на Общия съд на Европейския съюз от 25 юни 2010 г. по дело Imperial Chemical Industries/Комисия, T‑66/01, точка 197).
39 В случая обаче с жалбата не се иска отмяна на неправомерен ДРК и обезщетение за нанесените от него вреди, а обезщетение на вредите, причинени от забавеното изготвяне на ДРК.
40 От това следва, че настоящата жалба няма същия предмет като жалбите, по които са постановени съдебните решения от 20 април 2005 г. и 6 октомври 2009 г.
41 Следователно възражението за недопустимост, изведено от Комисията от нарушаването на силата на пресъдено нещо, следва да бъде отхвърлено.
По основателността на искането за обезщетение
42 Съгласно постоянната съдебна практика ангажирането на отговорността на Съюза предполага наличието на съвкупност от условия по отношение на неправомерното поведение, в което се упрекват институциите, наличието на действително претърпени вреди и съществуването на причинна връзка между поведението и твърдяната вреда (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2002 г. по дело Morello/Комисия, T‑135/00, точка 130 и Решение на Първоинстанционния съд от 31 май 2005 г. по дело Dionyssopoulou/Съвет, T‑105/03, точка 30, Решение на Съда на публичната служба от 23 ноември 2010 г. по дело Bartha/Комисия, F‑50/08, точка 53).
43 Следователно Съдът на публичната служба трябва да разгледа последователно тези условия.
По неправомерното поведение, в което е упреквана Комисията
44 Жалбоподателката изтъква няколко случая на неправомерно поведение.
45 Що се отнася до първия случай на поведение, в което е упреквана Комисията, в жалбата си жалбоподателката констатира, че не са изготвени ДРК за 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г., поради което член 43, първа алинея от Правилника бил нарушен. Следователно обжалваното решение било неправомерно, тъй като в него това нарушение не е констатирано.
46 Що се отнася до втория случай на поведение, в което е упреквана Комисията, отново в жалбата си жалбоподателката отбелязва, че по силата на член 266 ДФЕС администрацията трябва да вземе необходимите мерки за отстраняването на незаконосъобразните последици, констатирани от съда на Съюза, който е отменил решенията относно изготвянето на ДРК за 2001/2002 г. и за 2004 г. Поради невземането на каквито и да било мерки за изпълнение на съдебните решения от 20 април 2005 г. и 6 октомври 2009 г., както и на това от 13 декември 2007 г., ОН запазил действието на констатираните от съда незаконосъобразни последици. Така, що се отнася до ДРК за 2001/2002 г., неправомерното положение продължило повече от седем години, а що се отнася до ДРК за 2004 г. — повече от пет години. Това съображение се отнасяло и за решението на ОН, с което се уважава административната жалба на жалбоподателката срещу решението за изготвяне на нейния ДРК за 2005 г., който не бил приключен.
47 В последващото си становище в отговор на предприетите от Съда на публичната служба процесуално-организационни действия жалбоподателката оспорва процедурата, по която са изготвени ДРК за 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г., предоставени ѝ в хода на производството, и смята, че тези ДРК не могат да се считат за приключени доклади. По-конкретно тя счита, че разумният срок за изпълнение на решението на ОН от 23 април 2007 г. относно ДРК за 2005 г. и на съдебните решения от 20 април 2005 г. 6 октомври 2009 г., от една страна, и на това от 13 декември 2007 г., от друга страна, отнасящи се съответно до ДРК за 2001/2002 г. и до ДРК за 2004 г., е надхвърлен „в толкова голямо степен, че вече не е възможно на този етап те да бъдат изготвени“. Накрая, тя упреква Комисията, че не е актуализирала досието ѝ за повишаване, по-специално като не разгледала възможността да ѝ бъдат присъдени точки за предимство.
48 Комисията счита, че искането за обезщетение не е основателно, поради това че не може да ѝ бъде вменено извършването на никакво нарушение.
49 Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика администрацията трябва да следи за периодичното изготвяне на ДРК до определените в Правилника дати или в правилата, приети в негово изпълнение, и за надлежното изготвяне на ДРК както от съображения за добра администрация, така и за да се защитят интересите на длъжностните лица. При това положение при липсата на особени обстоятелства администрацията допуска служебно нарушение, което може да ангажира нейната отговорност при изготвяне на ДРК със закъснение (Решение на Първоинстанционния съд от 23 октомври 2003 г. по дело Lebedef/Комисия, T‑279/01, точки 55 и 56).
50 Следва също да се припомни, че институцията, която е издала отменения акт, е длъжна да вземе мерките за изпълнение на съдебното решение за отмяна, но също и че институцията разполага с разумен срок, за да се съобрази с посоченото решение, тъй като изпълнението му изисква приемането на определени административни мерки (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 10 юли 1997 г. по дело Apostolidis и др./Комисия, T‑81/96, точка 37, Решение на Съда на публичната служба от 17 април 2007 г. по дело C и F/Комисия, F‑44/06 и F‑94/06, точка 60). Следователно институцията нарушава член 266 ДФЕС и допуска нарушение, което може да ангажира отговорността на Съюза, когато при липсата на особени трудности, свързани с тълкуването на съдебното решение за отмяна, или практически трудности тя не приема конкретни мерки за изпълнение на това решение в разумен срок (вж. в този смисъл Решение по дело C и F/Комисия, посочено по-горе, точки 63—67).
51 В настоящия случай от изложението на фактите в точка 6 и сл. от настоящото решение следва, че Комисията е допуснала значително забавяне при изготвянето на ДРК за 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г.
52 Комисията обаче твърди, че едва при постановяването на съдебното решение от 6 октомври 2009 г., когато жалбоподателката вече е била пенсионирана поради инвалидност, оценителите са били информирани, че отсъствията поради заболяване трябва се вземат предвид като особени обстоятелства с цел по-благоприятно оценяване и че съдържащите се в атестационния доклад коментари трябва да отчитат това вземане предвид, докато в при предходното правно положение, отсъствията поради заболяване следва да се третират неутрално в извършваните от оценителите коментари.
53 Тълкуването, което дадена юрисдикция дава на норма от правото на Съюза, обаче само изяснява и уточнява, когато е необходимо, значението и обхвата на тази норма, както тя трябва или е трябвало да се разбира и прилага от момента на влизането ѝ в сила. Следователно така тълкуваната норма може и трябва да се прилага дори спрямо правоотношения, възникнали и установени преди съдебното решение, с което се дава въпросното тълкуване (вж. в този смисъл Решение на Общия съд на Европейския съюз от 12 юли 2011 г. по дело Комисия/Q, T‑80/09 P, точка 164). Ето защо тълкуването на член 43, първа алинея от Правилника, възприето в съдебното решение от 6 октомври 2009 г., е било напълно приложимо към фактическото и правното положение на жалбоподателката дори преди постановяването на посоченото решение. Следователно няма основание да се приеме твърдяната несигурност в съдебната практика, за да се освободи Комисията от отговорност.
54 За сметка на това в настоящото дело Комисията не може да бъде упрекната, че не е актуализирала досието за повишаване на жалбоподателката, като не е разгледала възможността да ѝ бъдат присъдени точки за предимство, както тя иска в становището си в отговор на предприетите от Съда на публичната служба процесуално-организационни действия. Отбелязвайки това поведение, което според нея е неправомерно, жалбоподателката добавя същото към посочените в жалбата ѝ случаи и така повдига ново възражение. Всъщност, докато своевременното изготвяне на ДРК се изисква от член 43, първа алинея от Правилника, процедурите по повишаване, част от които е присъждането на точките за предимство, попадат в обхвата на член 45 от същата разпоредба. Въпреки това изложените по-горе съображения не са пречка при преценката на претърпените от жалбоподателката вреди Съдът на публичната служба да разгледа дали тя е пропуснала възможност за повишаване поради забавянето на Комисията при изготвянето на ДРК за нея.
55 Накрая, в рамките на настоящото производство по обжалване Комисията също така не може да бъде упреквана, че е допуснала нарушения при изготвянето на предоставените в хода на производството ДРК, тъй като в противен случай предметът на спора би се променил изцяло и вътрешноправните средства за защита биха се оказали заобиколени.
56 От всичко изложено по-горе следва, че Комисията е допуснала нарушение, като не е изготвила ДРК за 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г. на предвидените дати и като не е взела в разумни срокове мерки за изпълнение на съдебните решения от 20 април 2005 г., 13 декември 2007 г. и 6 октомври 2009 г., като обаче никакво друго нейно нарушение, свързано с изготвянето на ДРК след сезирането на Съда на публичната служба, не може да бъде установявано.
57 При това положение Съдът на публичната служба следва да разгледа размера на вредата, която жалбоподателката е могла да претърпи поради забавеното изготвяне на ДРК за 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г.
По претърпените от жалбоподателката вреди
– По твърдените от жалбоподателката неимуществени вреди
58 Жалбоподателката счита, че забавеното изготвяне на ДРК за нея за 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г. ѝ е причинило неимуществени вреди, поради това че то я е поставило в състояние на несигурност и безпокойство и е поддържало възникналия спор в продължение на почти седем години, при това в рамките на четири процедури по оценяване.
59 В отговор Комисията твърди, че наличието на действителна неимуществена вреда, чието обезщетяване иска жалбоподателката, не е доказано.
60 Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика забавеното изготвяне на ДРК само по себе си е от естество да причини вреди на длъжностно лице само поради факта че развитието на кариерата му може да бъде засегнато от липсата на такъв доклад в момент, в който трябва да бъдат взети свързани с това лице решения (Решение на Първоинстанционния съд от 28 май 1997 г. по дело Burban/Парламент, T‑59/96, точка 68 и Решение на Първоинстанционния съд от 30 септември 2004 г. по дело Ferrer de Moncada/Комисия, T‑246/02, точка 68). С оглед на това може да се приеме, че длъжностното лице, което е пенсионирано задължително поради инвалидност, иска обезщетение на неимуществена действителна и сигурна вреда, настъпила в резултат на състоянието на несигурност и безпокойство по отношение на професионалното му бъдеще, което липсата на ДРК е могло да породи за него, когато е било активно заето. Това важи с още по-голяма сила, тъй като ДРК представлява писмено и официално доказателство за качеството на работата, което посоченото длъжностно лице е извършило през разглеждания период.
61 В настоящия случай за възможността жалбоподателката да получи обезщетение за неимуществените вреди, причинени от забавеното изготвяне на ДРК за нея, е без значение изтъкнатото от Комисията обстоятелство, че когато със съдебното решение от 13 декември 2007 г. Съдът на публичната служба отменя ДРК за 2004 г., той отхвърля искането за обезщетение за неимуществени вреди, приемайки, че отмяната сама по себе си по подходящ и достатъчен начин поправя неимуществените вреди, които е възможно да са били причинени на жалбоподателката от обжалвания акт (Решение от 13 декември 2007 г., точка 46). Що се отнася до ДРК за 2005 г., същата тази възможност не е засегната от обстоятелството, че този ДРК е отменен с решението на ОН от 23 април 2007 г. по административната жалба и че подобна отмяна би следвало да има същото поправящо действие за всички неимуществени вреди като съдебно решение за отмяна.
62 Всъщност отново трябва да се отбележи, че предметът на настоящата жалба за обезщетение — доколкото с нея се иска обезщетяване на неимуществените вреди, настъпили, поради това че ДРК за 2004 г. не е бил надлежно изготвен в предвидения срок — е различен от искането за обезщетение, отхвърлено със съдебното решение от 13 декември 2007 г., с което се е искало обезщетяване на неимуществените вреди, които според жалбоподателката са настъпили поради накърняването на честта ѝ в разглеждания ДРК (съдебното решение от 13 декември 2007 г., точка 42). Освен това отмяната на ДРК за 2005 г. с решението на ОН от 23 април 2007 г. санкционира нередовността му, а не неговото забавено изготвяне.
63 От друга страна обаче, следва да се приеме, че длъжностно лице като жалбоподателката, чиито перспективи за възстановяване на длъжност са хипотетични, не може да се позовава на действителни и сигурни неимуществени вреди, настъпили в резултат на състояние на несигурност и безпокойство по отношение на професионалното ѝ развитие, за периода след задължителното ѝ пенсиониране, тъй като именно това професионално развитие е хипотетично.
64 Наистина в Решение от 10 ноември 2009 г. по дело N/Парламент (F‑93/08, точка 46) Съдът постановява, че на всяко длъжностно лице трябва във всички случаи да се признае право да обжалва засягащ го атестационен доклад. Обстоятелствата в основата на това решение обаче не са сравними с тези по настоящото дело. В този случай става въпрос не за искане за обезщетение, направено поради забавено изготвяне на ДРК от бивше длъжностно лице, което получава обезщетение за инвалидност и чието възстановяване на длъжност е хипотетично, а за жалба за отмяна, подадена от длъжностно лице, което твърди, че въпреки преместването си от Европейския парламент в Комисията то все още е имало правен интерес от обжалването на атестационен доклад, изготвен от Парламента, докато е било именно все още активно заето (Решение по дело N/Парламент, посочено по-горе, точка 45).
65 В разглеждания случай ограничението, посочено в точка 63 от настоящото решение относно възможността жалбоподателката да получи обезщетение за неимуществените вреди, причинени от забавеното изготвяне на ДРК за нея, също не е оборено с представени от нея доводи. В подкрепа на основателността на жалбата си жалбоподателката изтъква, че не е изключено промяна на съществуващите условия на работа в Комисията да ѝ позволи да възобнови изпълнението на служебните си задължения и че развитието на медицинските познания или дори работата на медицинската комисия, която трябва да установи дали заболяването ѝ е следствие от професионалната дейност, разкриват точните причини за нейната инвалидност и съответно условията, при които тя би могла да възобнови изпълнението на служебните си задължения в подходяща работна среда. Тя добавя, че е можело да ѝ бъде разрешено да упражнява друга професионална дейност, съвместима с инвалидността ѝ, поради което би било полезно да разполага с точна и справедлива оценка за работата си в Комисията.
66 С оглед обаче на предприетите от Комисията мерки за гарантиране на подходящи условия за работа на жалбоподателката, изброени в обжалваното решение, настъпването на нова, благоприятна промяна на тези условия изглежда хипотетично. Също така развитието на медицинските познания или резултатите от работата на медицинската комисия са чисто хипотетични и от правна гледна точка не могат да доведат до облекчаване или изчезване на заболяването на жалбоподателката и възможното ѝ завръщане на активна служба. Нещо повече, възрастта на жалбоподателката, родена през 1954 г., която през 2019 г. навършва възрастта за задължително пенсиониране съгласно член 52 от Правилника, е елемент, който прави още по-малко вероятно такова завръщане на активна служба. Освен това твърдението, че тя е можела да упражнява друга професионална дейност, съвместима със здравословното ѝ състояние, също е само хипотеза, неподкрепена с каквато и да било конкретна информация.
– По твърдяната от жалбоподателката пропусната възможност
67 Жалбоподателката също така твърди, че е пропуснала възможност за повишаване в степен A 4 — преименувана на A*12 на 1 май 2004 г., а след това на AD 12 на 1 май 2006 г. — в хода на процедурата по повишаване за 2003 г., докато предвид старшинството ѝ в по-ниската степен и това, че заслугите ѝ не са намалели, такова повишение било повече от вероятно. Всъщност от 2003 г. насам поради липсата на присъдени точки за заслуги и за предимство Комисията не можела да прецени положението ѝ с оглед евентуално повишаване.
68 От своя страна, Комисията счита, че наличието на действителни имуществени вреди, чието обезщетяване жалбоподателката иска въз основа на твърдяната пропусната възможност за по-ранно повишаване в степен AD 12, отколкото това е станало, не е доказано.
69 Съдебната практика приема, че когато са налице достатъчно доказателства, пропуснатата възможност, по-специално като тази за по-ранно повишаване, представлява подлежаща на обезщетение имуществена вреда (Решение на Общия съд на Европейския съюз от 10 ноември 2010 г. по дело СХВП/Simões Dos Santos, T‑260/09 P, точка 104, Решение по дело AA/Комисия, точка 36 по-горе, точка 81). В продължение на тази съдебна практика трябва също да се приеме, че задължително пенсионираното поради инвалидност длъжностно лице запазва правото да поиска обезщетение за пропусната възможност за повишаване дори ако перспективите му за възстановяване на служба са хипотетични, тъй като тази пропусната възможност е можела да го засегне, докато е било активно заето, и може да се отрази на размера на обезщетението за инвалидност, което му се изплаща, както и на размера на пенсията за осигурителен стаж, която впоследствие ще му бъде изплащана.
70 Комисията счита обаче, че е малко вероятно нови оценки да могат или да са могли да доведат до повишаване на жалбоподателката, тъй като разликата между събраните от нея точки и различните прагове за повишаване от 2003 г. до 2008 г. е значителна. Комисията уточнява, че присъждането на евентуални точки за предимство от генералната дирекция на службата ѝ никога не следва по право дори ако условията са изпълнени, и че евентуалното увеличаване на броя на точките за заслуги на жалбоподателката след надлежното приключване на спорните ДРК било твърде малко.
71 В това отношение Съдът на публичната служба констатира, че жалбоподателката не представя никакви конкретни доказателства в подкрепа на твърденията си, че е имала големи шансове за повишаване в степен A 4 през 2003 г. Всъщност в жалбата си тя само посочва старшинството си в степен A 5, средното старшинство в тази конкретна степен, без обаче да дава уточнение относно продължителността ѝ и обстоятелството, че заслугите ѝ не са намалели. В последващото си становище тя отново не внася уточнения относно възможността за повишаване в степен A 4 през 2003 г. или най-късно през 2007 г. Дори да се допусне, че като посочва средното старшинство в тази степен, жалбоподателката се позовава на общото повишаване от 25 %, посочено в точка Б от приложение I към Правилника, трябва да се припомни, че съгласно член 6, параграф 2 от него този процент изразява само развитието на средната кариера и най-вече че не засяга принципа на израстване в кариерата по заслуги.
72 За сметка на това, от своя страна, Комисията предоставя данни в цифрово изражение относно прага за повишаване от степен A 5 в степен A 4 през 2003 г., прага за повишаване от степен A*11, предишен A 5, в степен A*12 през 2005 г. и прага на повишаване от степен AD 11 в степен AD 12 през 2006 г., които подкрепят тезата, че повишаване на жалбоподателката при една от тези процедури по повишаване е било малко вероятно. Също така, като уточнява, че на жалбоподателката били необходими 12,5 допълнителни точки, за да бъде повишена в степен AD 12 през 2007 г., Комисията доказва, че макар математически да е било възможно тя да бъде повишена преди 2008 г. в степен AD 12, такава възможност обаче била малко вероятна.
73 Нещо повече, трябва да се отбележи, че въпреки добавянето на точка за заслуги в ДРК за 2001/2002 г. и 2004 г., изготвени в хода на производството, и на половин точка в ДРК за 2005 г., също изготвен в хода на производството, жалбоподателката остава твърде далеч от праговете за повишаване, определени за процедурите по повишаване преди 2008 г., при това дори като се вземе предвид хипотетичното присъждане на допълнителни точки за предимство.
74 Предвид гореизложеното следва да се приеме, че жалбоподателката има право да поиска обезщетение, от една страна, за неимуществените вреди, настъпили поради състоянието на несигурност и безпокойство по отношение на професионалното ѝ развитие, което липсата на ДРК за 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г. можела да породи за нея, когато била активно заета, и от друга страна, за имуществените вреди, произтекли от пропуснатата възможност за повишаване през 2003 г. и най-късно през 2007 г. Поради самата пропусната възможност жалбоподателката има също право да поиска обезщетение за вредите, които е претърпяла поради лишаването ѝ от възможността да получава по-голямо обезщетение за инвалидност, а в дългосрочен план — по-висок размер на пенсията за осигурителен стаж. При обезщетяването на тези имуществени вреди следва обаче да се вземе предвид фактът, че пропуснатата от жалбоподателката възможност е съвсем незначителна.
По причинно-следствената връзка между нарушението и вредата
75 Съгласно установената съдебна практика само нарушение, което е довело до настъпване на вредата при наличието на причинно-следствена връзка, ангажира отговорността на институцията. С други думи, Съюзът може да носи отговорност единствено за вредите, които произтичат в достатъчно пряка степен от неправомерното поведение на съответната институция (Решение по дело Missir Mamachi di Lusignano/Комисия, точка 35 по-горе, точка 179).
76 По-специално длъжностното лице не може да направи оплакване от забавено изготвяне на засягащия го ДРК, когато забавянето поне отчасти е по негова вина или когато то е допринесло значително за забавянето (Решение на Първоинстанционния съд от 30 септември 2003 г. по дело Tatti/Комисия, T‑296/01, точка 60, Решение на Първоинстанционния съд по дело Lebedef/Комисия, точка 49 по-горе, точка 57 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Ferrer de Moncada/Комисия, точка 61 по-горе, точка 85).
77 В това отношение изтъкнатото от Комисията обстоятелство, че жалбоподателката не е направила всичко възможно, за да не допусне забавяния при изготвянето на ДРК, в случая при липса на по-подробни уточнения не може да представлява обстоятелство, изключващо отговорността на институцията.
78 Също така, за ѝ се откаже правото да направи оплакване от забавеното изготвяне на ДРК за нея, не може — както поддържа Комисията — на жалбоподателката да се вмени отговорността за допуснато неполагане на дължима грижа като цяло, ако липсват точни разяснения в това отношение. Ако не бъде доказана някаква злоупотреба, тя не може да бъде упрекната, че е използвала твърде систематично всички вътрешни средства за обжалване (във връзка с последното вж. Решение по дело Ferrer de Moncada/Комисия, точка 60 по-горе, точка 86) или пък се е завърнала да живее в страната си по произход след задължителното си пенсиониране, което е наложило размяната на пощенска кореспонденция. При това положение използването на вътрешни средства за обжалване от жалбоподателката и завръщането ѝ в страната по произход представляват обективни факти, за настъпването на които като такива Комисията също не може да носи отговорност, ако не бъде доказано ясно, че Комисията е допуснала забавяния при извършването на действия, свързани с посочените факти.
79 Следователно трябва да се признае наличието на причинно-следствена връзка в горепосочената степен между неправилното поведение на Комисията и вредата.
По обезщетението на претърпените от жалбоподателката вреди
80 С оглед на всичко изложено Съдът на публичната служба следва да оцени претърпените от жалбоподателката вреди и да определи размера на дължимото ѝ обезщетение.
81 В писмената си защита Комисията иска при евентуално установяване от страна на Съда на публичната служба, че са изпълнени условията за обезщетяване на жалбоподателката, оценката на имуществените вреди да се извърши на по-нататъшен етап и да бъде разгледана от Съда на публичната служба само ако страните не успеят да постигнат споразумение по размера на обезщетението.
82 Този начин на действие обаче трябва да се отхвърли. Всъщност Съдът на публичната служба трябва да вземе предвид факта, че два опита за постигане на доброволно уреждане на спора са се провалили. Освен това Комисията свободно е избрала да не засяга в писмената си защита и в съдебното заседание въпроса за размера на евентуално дължимото обезщетение, въпреки че е била в състояние да изложи становище по него.
– По обезщетението за неимуществените вреди на жалбоподателката
83 В жалбата си жалбоподателката оценява ex æquo et bono на 35 000 EUR необходимата сума за поправяне на претърпените от нея неимуществени вреди поради състоянието на несигурност и безпокойство, в което липсата на ДРК за 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г. са я поставили.
84 В становището си от 4 май 2012 г. жалбоподателката увеличава размера на обезщетението за неимуществените вреди, като ги оценява на 70 000 EUR поради увеличаване на посочените вреди вследствие на нарушенията, допуснати от Комисията при изготвянето на спорните ДРК в хода на производството, и неполагането от страна на последната на дължимата грижа като цяло.
85 В това отношение следва да се вземе предвид значението на продължителността на натрупаното от Комисията забавяне при изготвянето на ДРК за 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г. при отчитане обаче — както бе посочено в точка 63 от настоящото решение — на това, че подлежащите на обезщетяване неимуществени вреди, които са резултат от състоянието на несигурност и безпокойство за професионалното развитие, в което жалбоподателката е била поставена, се ограничават до периода, през който тя е била активно заета, поради което изтеклият след 1 юни 2009 г. период — датата на задължителното ѝ пенсиониране поради инвалидност — не може да се вземе предвид.
86 Освен това следва да се припомни, че започването на вътрешните процедури за обжалване и завръщането на жалбоподателката в страната ѝ по произход представляват обективни факти, за настъпването на които като такива при преценката на претърпените от жалбоподателката вреди поради забавеното изготвяне на ДРК за нея отговорност не може да носи нито жалбоподателката, нито Комисията.
87 Накрая, Съдът на публичната служба не може да уважи искането на жалбоподателката за получаване на увеличен размер на обезщетението за вреди поради твърдените нарушения, допуснати от Комисията при изготвянето на ДРК за 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г. в хода на производството, тъй като в противен случай това би означавало да се предопредели тяхната неправомерност и да се излезе извън определените в жалбата рамки на спора.
88 Предвид тези елементи за преценка неимуществените вреди на жалбоподателката следва да се определят ex æquo et bono на 15 000 EUR.
– По обезщетението за пропуснатата възможност за повишаване
89 Що се отнася до обезщетението за пропуснатата възможност за повишаване и като счита, че повишаването ѝ в степен A 4 по време на процедурата по повишаване за 2003 г. е можело да бъде по-вероятно, ако тя е била надлежно и навременно оценена, в жалбата жалбоподателката оценява вредите си на 70 % от разликата между полученото възнаграждение като длъжностно лице от степен A 5 и възнаграждението, което тя би получила като длъжностно лице от степен A 4 след процедурата по повишаване за 2003 г., т.е. 53 000 EUR. Според жалбоподателката към тази сума следвало да се добави и сумата от 400 EUR месечно, съответстваща на около 70 % от разликата между получаваното обезщетение за инвалидност и обезщетението, което тя би получавала, ако е била повишена в степен A 4 през 2003 г. Накрая, следвало пенсионните ѝ права да се приведат в нужното съответствие посредством внасянето на съответните вноски.
90 В становището си от 9 юли 2012 г. жалбоподателката оценява дължимото ѝ обезщетение поради пропусната възможност за повишаване през 2003 г., 2005 г. или най-късно през 2007 г. въз основа на 95 % вероятност съответно на 410 000 EUR, 204 996 EUR и 90 130 EUR. Тя твърди, че от 2003 г. насам поради липсата на присъдени точки за заслуги и за предимство Комисията не е можела да прецени положението ѝ с оглед евентуално повишаване и че натрупването на допуснатите от Комисията нарушения е поставило същата в невъзможност да изпълни съдебните решения от 20 април 2005 г., 13 декември 2007 г. и 6 октомври 2009 г., както и решението от 23 април 2007 г., с което е уважена административната ѝ жалба срещу ДРК за нея за 2005 г.
91 Съгласно съдебната практика, за да се определи размерът на обезщетението, което трябва да се изплати за пропусната възможност, след като се уточни естеството на възможността, от която длъжностното лице е било лишено, следва да се определи датата, от която то е можело да се възползва от тази възможност, след това посочената възможност да се изрази количествено и накрая, да се дефинират финансовите последици за лицето от тази пропусната възможност (Решение по дело AA/Комисия, точка 35 по-горе, точка 83).
92 Освен това съгласно съдебната практика възможността, от която длъжностното лице е било лишено, когато е допустимо, трябва да бъде обективно определена под формата на математически коефициент, който е резултат от прецизен анализ. Когато обаче посочената възможност не може да бъде изразена количествено по този начин, се допуска претърпените вреди да бъдат оценени ex æquo et bono (Решение по дело AA/Комисия, точка 35 по-горе, точки 93 и 94).
93 В настоящото дело Съдът на публичната служба не е в състояние да определи математически коефициент, отразяващ пропуснатата възможност, от една страна, тъй като съвсем незначителната възможност за повишаване в степен A 4 или в равностойна степен преди 1 март 2008 г., с която е разполагала жалбоподателката, възпрепятства количественото ѝ изразяване и от друга страна, тъй като страните не са представили на Съда на публичната служба точни елементи, подлежащи на анализ, посредством които той би могъл да определи този коефициент, като по-специално жалбоподателката само е посочила, че е имало голяма вероятност да бъде повишена преди тази дата.
94 При това положение въз основа на правото на Съда на публичната служба да определи ex æquo et bono размера на претърпените вреди, на жалбоподателката следва да се присъди еднократно платима сума като обезщетение на пропуснатата от нея възможност, тъй като заслугите ѝ през 2001/2002 г., 2004 г., 2005 г. и 2008 г. не са били надлежно оценени в определените срокове (вж. в този смисъл Решение на Съда на публичната служба от 8 май 2008 г. по дело Suvikas/Съвет, F‑6/07, точки 143 и 144).
95 При определянето на размера на посоченото обезщетение следва да се вземе предвид това, че макар възможността на жалбоподателката за повишаване в степен, по-висока или равностойна на A 5, преди 1 март 2008 г. да е съвсем незначителна, тя обаче е напълно достатъчна, за да се установи наличието на вреди, които могат да бъдат поправени по подходящ начин. Освен това не може да се пренебрегне обстоятелството, че жалбоподателката е била повишена в степен AD 12 в хода на процедурата по повишаване за 2008 г. (вж. в този смисъл Решение на Общия съд на Европейския съюз от 1 септември 2010 г. по дело Skareby/Комисия, T‑91/09 P, точка 72).
96 С оглед на гореизложеното Съдът на публичната служба определя ex æquo et bono размера на обезщетението, което следва да се присъди на жалбоподателката за имуществените вреди, настъпили поради пропуснатата възможност за повишаване в степен A 4 преди 1 март 2008 г., на еднократно платимата сума от 4 000 EUR.
97 С оглед на еднократния характер на така присъденото обезщетение Комисията не следва да бъде осъждана да привежда в нужното съответствие пенсионните права на жалбоподателката, свързани с осигурителния стаж, посредством внасянето на допълнителни вноски.
3. По искането за отмяна на обжалваното решение в частта, в която се отхвърля искането за съдействие
98 Жалбоподателката упреква Комисията, че е отказала да започне административно разследване относно психическия тормоз, на който станала жертва. Тя подчертава, че няма възможност за достъп до административното си досие, за да докаже съществуването на тези факти или на конкретни елементи от вредата, която твърди, че е претърпяла, както и за да предостави евентуално тази информация на медицинската комисия, която трябва да се произнесе по това дали заболяването ѝ е следствие от професионална дейност.
99 Трябва да се констатира, че жалбата не позволява да се определи със сигурност правната основа на повдигнатото от жалбоподателката основание за отмяна.
100 Ако се допусне, че това основание трябва да се тълкува като изведено от член 24 от Правилника и от явна грешка в преценката, следва да се отбележи, че искането на жалбоподателката за започване на разследване за психически тормоз се основава главно на хипотетични и общо формулирани твърдения, без да се уточняват конкретните обстоятелства, на които се основават тези обвинения и без да са посочени лицето или лицата, упражнили тормоза. Твърдяната невъзможност на жалбоподателката да получи достъп до административното си досие, за да докаже упражняването на тормоз или елементи от нанесената ѝ вреда, не може да породи задължение за администрацията да започне разследване единствено въз основа на такива твърдения. Всъщност съгласно изискванията на съдебната практика длъжностното лице, което твърди, че е тормозено, следва да представи и най-малкото доказателство за наличие на посегателствата, на които твърди, че е подложено (Определение на Общия съд на Европейския съюз от 5 май 2011 г. по дело Marcuccio/Комисия, T‑402/09 P, точки 37 и 39, Решение на Съда на публичната служба от 5 юни 2012 г. по дело Cantisani/Комисия, F‑71/10, точка 78). Цялостно погледнато обаче, при липса на доказателства, жалбоподателката не посочва никакви данни за тормоз.
101 По-специално що се отнася до забавянията при изготвянето на ДРК за жалбоподателката, следва да се отбележи, че тези забавяния, макар и представляващи служебно нарушение, сами по себе си не са елемент, представляващ и най-малкото доказателство за толкова сериозни деяния като тормоз.
102 Освен това и доколкото основанието на жалбоподателката трябва да се тълкува също като свързано със съдействието, което е поискала поради медицинските си проблеми, следва да се констатира — с оглед, от една страна, на лаконичния характер на посоченото основание и от друга, на предприетите от Комисията мерки за гарантиране на подходящи условия на работа на заинтересованото лице, изброени в обжалваното решение, — че не е видно Комисията да е извършила нарушение на член 24 от Правилника или да е допуснала явна грешка в преценката, като е отказала това съдействие на жалбоподателката.
103 Накрая, жалбоподателката не поставя под въпрос отговора на ОН, даден в решението му от 18 юни 2010 г., на искането ѝ за достъп до медицинското ѝ досие.
104 Основанието трябва да бъде отхвърлено, а поради това и искането за отмяна на обжалваното решение в частта, в която се отхвърля искането за съдействие.
По съдебните разноски
105 Съгласно член 87, параграф 1 от Процедурния правилник, без да се засяга действието на другите разпоредби на дял II, осма глава от посочения правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно параграф 2 от същия член, когато справедливостта изисква това, Съдът на публичната служба може да реши дадена страна, макар и загубила делото, да бъде осъдена да заплати само частично съдебните разноски и дори да не бъде осъдена за тях.
106 От изложените в настоящото решение мотиви следва, че в полза на жалбоподателката е отсъдено по основното ѝ искане, а именно по обезщетението на претърпените вреди поради забавянията при изготвяне на ДРК за нея, и поради това Комисията е загубилата делото страна. Освен това жалбоподателката изрично е поискала Комисията да бъде осъдена да заплати съдебните разноски. Тъй като обстоятелствата в конкретния случай не обосновават прилагането на разпоредбата на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, Комисията следва да понесе направените от нея съдебни разноски и да бъде осъдена да заплати направените от жалбоподателката съдебни разноски.
По изложените съображения
СЪДЪТ НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
(трети състав)
реши:
1) Осъжда Европейската комисия да заплати на AK сумата от 15 000 EUR като обезщетение за неимуществените ѝ вреди.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати на AK сумата от 4 000 EUR като обезщетение за пропусната възможност за повишаване преди 1 март 2008 г. в степен, по-висока или равностойна на степен A 5.
3) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
4) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и се осъжда да заплати направените от АК съдебни разноски.
Van Raepenbusch | Barents | Bradley |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 13 март 2013 година.
W. Hakenberg | | S. Van Raepenbusch |