Language of document : ECLI:EU:F:2007:123

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)

5 юли 2007 година

Дело F-26/06

Marli Bertolete и др.

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Договорно наети служители — Класиране и възнаграждение — Служба „Инфраструктури и логистика“ в Брюксел (СИЛ) — Детски учителки — Бивши заети съгласно белгийското право лица — Промяна в приложимия режим — Равно третиране“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 ЕА, с която г‑жа Bertolete и осем други договорно наети служители на Комисията искат отмяната на решенията на органа, упълномощен да сключва договорите за определяне на тяхното класиране и възнаграждение въз основа на подписаните през април 2005 г. и влизащи в сила от 1 май 2005 г. договори за договорно наети служители, както и отмяната на решенията на същия орган от 21 ноември 2005 г., с които се отхвърлят жалбите им, подадени срещу първоначалните решения

Решение: Отменя решенията, с които Комисията определя възнаграждението на жалбоподателите въз основа на подписани през април 2005 г. договори за договорно наети служители. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и половината от съдебните разноски, направени от жалбоподателите. Осъжда жалбоподателите да понесат половината от направените от тях съдебни разноски.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Класиране

(член 80, параграф 2 и член 82, параграф 2 от Условията за работа на другите служители)

2.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Възнаграждение

(член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители)

3.      Длъжностни лица — Договорно наети служители — Възнаграждение

(член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители)

1.      Съгласно член 82, параграф 2 от Условията за работа на другите служители минималните изисквания за образование и професионален опит за назначаване като договорно нает служител за функционални групи II и III са едни и същи: заинтересованото лице трябва да притежава диплома за завършено висше образование или за средно образование, даваща право на достъп до висше образование и най-малко три години подходящ професионален опит или, ако е оправдано в интерес на службата, професионално обучение или професионален опит на еквивалентно равнище.

Направените в тази връзка уточнения в член 2, параграф 1, букви б) и в) от Общите разпоредби за изпълнение относно процедурите, уреждащи наемането на работа и заетостта на договорно наетите служители в Комисията не са от естество да поставят под въпрос тази констатация, по-специално що се отнася до изискването за средно образование, удостоверено с диплома, даваща право на достъп до висше образование. Ако притежателят ѝ може да докаже три години подходящ професионален опит, тази диплома всъщност дава право на достъп както до работа, попадаща във функционална група II, така и до работа, попадаща във функционална група III.

При тези условия обстоятелството, че съответните служители могат да докажат наличието на диплома, даваща право на достъп до висше образование, само по себе си не може да оправдае назначаването им по-скоро във функционална група III, отколкото във функционална група II.

Освен това Комисията приема Общи разпоредби за изпълнение относно преходните мерки, приложими за служителите наети от Службата за инфраструктури в Брюксел в яслите и занималните в Брюксел, за да очертае нейната свобода на преценка при прилагането на член 80, параграф 2 от Условията за работа на другите служители, който определя задачите на различните функционални групи. От член 1, параграф 2, букви б) и в) от посочените Общи разпоредби за изпълнение е видно, че лицата, наети като детски медицински сестри, принадлежат към функционална група II, освен ако не са в качеството на „административни координатори на персонала съгласно белгийското право“, в който случай принадлежат към функционална група III.

(вж. точки 38—41)

2.      От текста на член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители е видно, че заплащането на допълнителна сума в случаите на намаление на възнаграждението след наемането като договорно нает служител на работник, който преди това е бил обвързан с институцията чрез трудов договор по националното право, в сравнение с това, което е получавал в това си последно качество, представлява само възможност за институцията. Нещо повече, посоченият член 2, параграф 2 предоставя на институцията широка свобода на преценка при определяне на допълнителната сума, дотолкова че тя следва да вземе предвид различията, които съществуват между националното законодателство, прилагано в областта на данъчното облагане, социалното осигуряване и пенсиите, и правните норми, приложими за договорно нает служител.

Комисията прилага член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители, като приема членове 7 и 8 от Общите разпоредби за изпълнение относно преходните мерки, приложими за служителите, наети от Службата за инфраструктури в Брюксел в яслите и занималните в Брюксел, както и приложения I—III към посочените Общи разпоредби за изпълнение. По силата на тези последни разпоредби обаче тя в действителност се задължава да заплаща допълнителна сума за определени категории договорно наети служители съгласно условията, предвидени в тези разпоредби. Тези условия за прилагане на член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители обаче не могат да нарушават норми от по-висок ранг от правото на публичната служба

(вж. точки 80, 81 и 83)

3.      За да се установи дали включването на семейните добавки в определението за нетно възнаграждение на договорно нает служител, от една страна, и на зает работник по националното право, от друга страна, може да има ефект на санкция за договорно наетите служители, които към датите, посочени в членове 7 и 8 от Общите разпоредби за изпълнение относно преходните мерки, приложими за служителите, наети от Службата за инфраструктури в Брюксел в яслите и занималните в Брюксел, са имали деца на издръжка в сравнение с тези, които към същите тези дати не са имали, на първо място е важно да се отбележи, че тези две категории договорно наети служители са поставени в сравними положения за целите на член 2, параграф 2 от приложението към Условията за работа на другите служители, който има за предмет да компенсира евентуално намаление на възнаграждението, до което би довело преминаването на заинтересованите лица към статута на договорно нает служител.

На второ място, включването на семейните добавки в определението за нетно възнаграждение на договорно нает служител, от една страна, и на зает работник по националното право, от друга страна, оказва пряко влияние при определянето на допълнителната сума, което е видно от сравнението между тези нетни възнаграждения, направено съгласно условията в приложение I към посочените Общи разпоредби за изпълнение. В хипотезата, при която размерът на общностните семейни добавки, включен в първия случай на сравнение, би бил по-голям от този на получените добавки въз основа на законодателството на държавата членка по месторабота, включен във втория случай на сравнение, допълнителната сума, изплатена на лицата, които вече имат едно или повече деца на издръжка към датата на преминаването им към статут на договорно наети служители, би била съответно намалена.

От това следва, че включването на семейните добавки в определението за възнаграждение може да породи различия в третирането по отношение на заплатата според това дали към датите, предвидени в членове 7 и 8 от Общите разпоредби за изпълнение, съответните договорно наети служители са имали или не са имали деца на издръжка, при това във вреда на служителите, които са имали едно или повече деца на издръжка към същите тези дати. В този смисъл обстоятелството, че семейните добавки представляват компенсация към възнаграждението, което Общностите са длъжни да изплащат на техните длъжностни лица или служители, обаче не може да обоснове различията в третирането между договорно наетите служители, когато става въпрос единствено за това те да могат да се ползват от добавка към заплатата, предназначена да компенсира намаление в заплатата вследствие на преминаването от режим по националното право към режим по общностното право.

Следователно при липсата на всякаква обективна обосновка точки A и Б от приложение I към Общите разпоредби за изпълнение относно преходните мерки, приложими за служителите, наети от Службата за инфраструктури в Брюксел в яслите и занималните в Брюксел, към което препраща член 7 от същите Общи разпоредби за изпълнение, нарушава общия принцип за равно третиране.

(вж. точки 84—89)