ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(втори състав)

14 ноември 2013 година

Дело F‑96/09 DEP

Eva Cuallado Martorell

срещу

Европейска комисия

„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски — Жалбоподател, който получава правна помощ — Определен от Съда на публичната служба максимален размер на сумата, която трябва да се изплати на адвоката за писмената и устната фаза на производството — Неприложимост на ограничението, когато друга страна е осъдена да заплати съдебните разноски“

Предмет:      Искане за определяне на подлежащите на възстановяване съдебни разноски на основание член 92 от Процедурния правилник, подадено от г‑жа Cuallado Martorell пред Съда на публичната служба след постановяване на решението от 18 септември 2012 г. по дело Cuallado Martorell/Комисия, F‑96/09 (наричано по-нататък „решението от 18 септември 2012 г.“)

Решение:      Определя пълния размер на съдебните разноски, които подлежат на възстановяване на г‑жа Cuallado Martorell от Европейската комисия по дело F‑96/09, на 3 620 EUR.

Резюме

1.      Съдебно производство — Молба за безплатна правна помощ — Условия за постановяване — Невъзможност да се поемат разходите за правно съдействие и представителство — Предоставяне на право на ползване на правна помощ — Определяне от Съда на публичната служба на размера на хонорара на адвоката — Преценка

(членове 95—98 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Съдебно производство — Съдебни разноски — Определяне — Фактори, които следва да се вземат предвид

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Разпоредбите на Процедурния правилник на Съда на публичната служба относно правната помощ, а именно членове 95—98, не уреждат изчерпателно всички възможни хипотези.

A fortiori тези разпоредби не уреждат въпроса за размера на хонорара, който осъдената да заплати съдебните разноски страна трябва да възстанови на адвоката на получилия правна помощ жалбоподател.

От една страна, както става ясно от член 97, параграф 3, трета алинея от посочения правилник, определението за предоставяне на правна помощ, което може или да определи сума, която чрез касата на Съда на публичната служба да се заплати на адвоката, натоварен да представлява заинтересованото лице, или да определи максимален предел, който разходите и таксите на адвоката по принцип не могат да надвишават, няма за цел да определи подлежащите на възстановяване на спечелилата делото страна съдебни разноски, а да осигури ефективен достъп до правосъдие на всяка страна, която поради материалното си състояние не разполага със средства да заплати изцяло или отчасти разходите, свързани с правното съдействие и с представителството пред Съда на публичната служба.

От друга страна, както става ясно от текста на член 95, параграф 1, втора алинея от посочения правилник, правната помощ, предоставена с определението, може да покрие изцяло или отчасти разходите, свързани с правното съдействие и с представителството в производство пред Съда на публичната служба. Общоизвестно е в този смисъл, че хонорарите на адвокатите могат да се различават значително според държавата членка, в която упражняват професията си, и според степента им на специализация в дадена област, дори според репутацията им в професионалните среди. Не е изключено предвид гарантираната от Съда на публичната служба в определението му сума жалбоподателят да се ангажира да заплати на адвоката си частта от хонорара му, която не е покрита от правното помощ, в случай че бъде осъден да заплати съдебните разноски.

Освен това адвокат, който приеме да представлява заинтересованото лице pro bono при подаване на жалбата, не може да е длъжен да се откаже от част от хонорара си, когато противната страна е осъдена да заплати съдебните разноски по производството.

(вж. точки 19—23)

2.      Съдът на Съюза е оправомощен да определя не дължимите от страните възнаграждения на собствените им адвокати, а размера, до който тези средства могат да бъдат възстановени от осъдената да заплати съдебните разноски страна. Като се произнася по искането за определяне на съдебните разноски, съдът на Съюза не следва да взема под внимание национална тарифа, определяща адвокатските възнаграждения, нито евентуално споразумение по този въпрос, сключено между заинтересованата страна и нейните представители или юридически съветници.

Когато не съществуват разпоредби в правото на Съюза от тарифно естество, съдът трябва да прецени по свое усмотрение данните по делото, като вземе предвид предмета и естеството на спора, неговата значимост от гледна точка на правото на Съюза, както и сложността на делото, вероятния наложен от съдебното производство обем на работата на представителите или юридическите съветници, които са се явявали, и материалния интерес на спора за страните.

(вж. точки 28 и 29)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 8 ноември 2011 г., U/Парламент, F‑92/09 DEP, точки 38 и 39