ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (трети състав)

1 юли 2009 година

Дело F‑6/07 DEP

Risto Suvikas

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Публична служба — Производство — Определяне на съдебните разноски“

Предмет: Молба, с която г‑н Suvikas иска да се определят съдебните разноски по дело F‑6/07, Suvikas/Съвет (Решение от 8 май 2008 г., Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000)

Решение: Определя на 11 640 EUR размера на съдебните разноски, подлежащи на възстановяване на жалбоподателя по дело F‑6/07, Suvikas/Съвет.

Резюме

1.      Производство — Съдебни разноски — Определяне — Фактори, които следва да се вземат предвид — Обем на работата на юридическия съветник

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 122 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Производство — Съдебни разноски — Определяне — Подлежащи на възстановяване съдебни разноски — Канцеларски разходи и разходи за далекосъобщителни услуги

(член 91, буква б) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд; член 122 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

1.      Що се отнася до преценката на обема на извършената от юридическия съветник работа във връзка с производството пред Съда на публичната служба, която преценка е необходима, за да се определи размерът на подлежащите на възстановяване съдебни разноски, общностният съд следва да вземе предвид общия брой работни часове, които са обективно необходими за целите на това производство. Докато сбитият характер на становищата може да се дължи както на притежаваните от техния автор умения за обобщаване, благодарение на които се пести времето на съда и на противната страна, така и на бързина в работата, представянето на дълги становища по правило не може да се счита за признак, че делото непременно е налагало да се извърши по-голяма по обем работа.

(вж. точки 24 и 26)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 30 октомври 1998 г. Kaysersberg/Комисия, T‑290/94 DEP, Recueil, стр. II‑4105, точка 20, 20 ноември 2002 г., Spruyt/Комисия, T‑171/00 DEP, Recueil FP, стр. I‑A‑225 и II‑1127, точка 29

Съд на публичната служба — 16 май 2007 г., Chatziioannidou/Комисия, F‑100/05 DEP, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 24

2.      Когато не се използва подходяща информационна система за обработка на данните, за адвокатската кантора е почти невъзможно да докаже каква част от общите административни разходи на кантората представляват канцеларски разходи и разходи за далекосъобщителни услуги във връзка с конкретно дело. Следователно, когато има основание да се приеме, че различните административни разходи във връзка с конкретното дело не са включени в хонорара, може да е уместно за такива разходи да се посочи фиксирана сума за целите на определянето на размера на подлежащите на възстановяване съдебни разноски.

(вж. точка 38)