Language of document : ECLI:EU:F:2007:66

РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

17 април 2007 година

Съединени дела F‑44/06 и F‑94/06

C

и

F

срещу

Комисия на Европейските общности

„Длъжностни лица — Член 78 от Правилника — Пенсия за инвалидност — Изпълнение на решение на Първоинстанционния съд — Жалба за отмяна и искане за обезщетение“

Предмет: Жалба, подадена на основание на член 236 ЕО и член 152 АЕ, с която жалбоподателят иска: по дело F‑44/06, от една страна, отмяна на решението на Комисията от 13 юни 2005 г. с което се отказва предприемането на всички мерки за изпълнение на Решение на Първоинстанционния съд от 23 ноември 2004 г. по дело O/Комисия (T‑376/02, Recueil FP, стр. I‑A‑349 и II‑1595, по жалба, която също е подадена от жалбоподателя по настоящите две дела), и отмяна на решението от 23 февруари 2006 г. на Комисията, с което жалбоподателят е пенсиониран и му е предоставена пенсия за инвалидност, определена съгласно член 78, параграф 2 от Правилника, в неговата редакция в сила преди 1 май 2004 г., с обратно действие, считано от 1 февруари 2002 г., от друга страна, да се осъди Комисията да му заплати сума в размер на 15 000 EUR поради нарушение на принципа на спазване на разумния срок; по дело F‑94/06 — отмяна на посоченото по-горе решение от 23 февруари 2006 г. и осъждане на Комисията да му изплати обезщетение в размер на 15 000 EUR.

Решение: Осъжда Комисията да заплати на жалбоподателя обезщетение в размер на 2 000 EUR за претърпени от него неимуществени вреди. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Комисията понася направените от нея съдебни разноски и две трети от разноските на жалбоподателя по дела F‑44/06, C/Комисия и F‑94/06, F/Комисия.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Отменително решение — Последици — Задължение за приемане на мерки за изпълнение

(член 233 ЕО ; член 53 от Правилника за длъжностните лица; член 14 от приложение VIII към Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Искане за обезщетение, свързано с искане за отмяна

(член 233 ЕО ; членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Извъндоговорна отговорност на институциите — Неспазване на задължението за изпълнение на отменително съдебно решение

(член 233 ЕО)

1.      За да изпълни съдебно решение, отменящо решение, с което жалбоподателят е пенсиониран и му е предоставена пенсия за инвалидност, единствено по съображение за грешка при определянето на законовото основание на последното, без да се поставят под въпрос всички етапи на приемането му, органът по назначаването трябва да приеме ново решение, като отстрани грешката при избора на законовото основание, но не е длъжен да възстанови на работа с обратно действие заинтересованото лице, както и не е длъжен да приеме решение с действие само занапред, което би предполагало отричане на самото съществуване на заболяването и на инвалидността на жалбоподателя, които обаче са надлежно установени с отмененото решение. Ето защо органът по назначаването може, без да засяга силата на пресъдено нещо и без да нарушава член 233 ЕО, да определи с обратна сила последиците на новото решение за пенсиониране на жалбоподателя към последния ден на месеца, през който е прието отмененото решение, и последиците от предоставянето на пенсия за инвалидност — към първия ден на следващия календарен месец, в съответствие с член 53 от Правилника и с член 14 от приложение VIII към същия правилник.

На последно място, доколкото органът по назначаване трябва да замени отмененото от съда решение със законосъобразно решение, той основателно може да избере като законно основание разпоредби от Правилника, които са били в сила към момента на приемане на отмененото решение, а не изменените разпоредби от Правилника, действащи към момента на приемане на новото решение.

(вж. точки 42 и 46—49)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Решение от 19 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T‑305/94, T‑306/94, T‑307/94, T‑313/04—T‑316/94, T‑318/94, T‑325/94, T‑328/94, T‑329/94 и T‑335/94, Recueil, стр. II‑931, точка 189 и цитираната съдебна практика; Решение от 23 ноември 2004 г. по дело O/Комисия, T‑376/02, Recueil FP стр. I‑A‑349 и II‑1595

2.      Искането за обезщетение, с което се цели поправяне на вреди, претърпени от жалбоподателя поради неспазване на разумния срок при изпълнението или поради пълна липса на изпълнение на постановено в негова полза отменително съдебно решение, е пряко свързано с искането за отмяна на решението, прието от администрацията в изпълнение на посоченото съдебно решение, и следователно е допустимо, дори да не е било предмет на искане по член 90, параграф 1 от Правилника и да е направено за пръв път с жалбата срещу това решение. Всъщност, въпреки че решението по искането за обезщетение не е непременно поставено в зависимост от решението по искането за отмяна, в контекст, в който длъжностното лице счита, че администрацията все още не е приела мерките, изисквани от общностния съд, искането за обезщетение не може да се разгледа независимо от въпроса дали с вече приетите актове посочената администрация се е съобразила със силата на пресъдено нещо, защото ако тези актове не съответстват на изискванията на постановеното в полза на длъжностното лице съдебно решение, това може само да направи по-силни претенциите за обезщетение поради неспазване на разумния срок. Ето защо не може да се счита, че жалбоподателят основава искането си за обезщетение само на късното приемане на мерките за изпълнение на съдебното решение, без да оспорва по никакъв начин съдържанието им.

Впрочем, при постановено отменително съдебно решение администрацията приема служебно мерките за неговото изпълнение, без да е необходимо каквото и да е искане за това от страна на длъжностното лице. В това отношение бездействието на администрацията може да се счита за неприемане на предвидените от член 233 ЕО мерки, които са аналогични на мярка, предвидена от Правилника, по смисъла на член 90, параграф 2 от същия и съставляват увреждащ акт, който жалбоподателят може да обжалва в тримесечен срок. Следователно, когато искането за обезщетение се основава на неспазване на разумния срок за изпълнение или на пълна липса на мерки за изпълнение на съдебно решение, законосъобразността на досъдебното производство не може да се обуслови от представянето на искане от страна на длъжностното лице на основание на член 90, параграф 2 от Правилника.


Освен това, да се изисква от длъжностното лице, което претендира изпълнението на постановено в негова полза отменително съдебно решение, от една страна, да обжалва решението на администрацията, с което била допусната грешка при изпълнението на съдебното решение, и от друга страна, да представи отделно искане за обезщетение на основание на член 90, параграф 1 от Правилника — като в случай на отказ на администрацията да изпълни последното искане също би се стигнало до подаване на жалба — противоречи на изискванията за процесуална икономия, наложени от принципа на спазване на разумния срок.

(вж. точки 55—58)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Решение от 12 февруари 1992 г. по дело Pfloeschner/Комисия, T‑6/91, Recueil, стр. II‑141, точка 22; Решение от 12 януари 1994 г. по дело White/Комисия, T‑65/91, Recueil FP стр. I‑A‑9 и II‑23, точки 91 и 92; Решение от 26 октомври 1994 г. по дело Marcato/Комисия, T‑18/93, Recueil FP стр. I‑A‑215 и II‑681, точка 59; Решение от 6 ноември 1997 г. по дело Liao/Съвет, T‑15/96, Recueil FP, стр. I‑A‑329 и II‑897, точка 61; Решение от 31 май 2006 г. по дело Frankin и др./Комисия, F‑91/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑25 и II‑A‑1‑83, точка 22

3.       Администрацията извършва служебно нарушение, което може да ангажира отговорността ѝ, когато, без да е срещнала особени трудности по тълкуването или такива, които могат да възпрепятстват изпълнението на отменително съдебно решение, не приема в разумен срок мерките, необходими за изпълнението на последното. Обстоятелството, че заинтересованото лице иска да се приемат други мерки, различни от предвидените в съдебното решение, не може да обоснове отказ на администрацията да приеме каквато и да е конкретна мярка за изпълнение.

Подобен отказ, засягащ доверието, което всеки правен субект трябва да има в общностната правна система, основано по-специално на спазването на решенията на общностните юрисдикции, сам по-себе си причинява неимуществени вреди за страната, в полза на която е постановено съдебното решение, независимо от имуществените вреди, които биха могли да последват от него.

(вж. точки 63, 64, 66, 67 и 69)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — Решение от 12 декември 2000 г. по дело Hautem/ЕИБ, T‑11/00, Recueil, стр. II‑4019, точка 51