Жалба, подадена на 18 февруари 2019 г. от Vans Inc. срещу решението на Общия съд (девети състав), постановено на 6 декември 2018 г. по дело T-817/16 — Vans Inc./Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

(Дело C-123/19 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Vans Inc. (представители: M. Hirsch и M. Metzner, Rechtsanwälte)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), Deichmann SE

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени решението на Общия съд на Европейския съюз (девети състав) от 6 декември 2018 г. по дело T-817/16 и решението на четвърти апелативен състав от 21 септември 2016 г. по преписка R2030/2015-4 и да отхвърли възражението изцяло,

да осъди ответника да заплати разноските в производството.    

Основания и основни доводи

Жалбоподателят излага следните основания:

Общият съд неправилно приел, че възразяващата страна е представила достатъчно доказателства в подкрепа на по-ранната марка; по-конкретно, Общият съд е приложил твърде широко тълкуване на понятието „еквивалентни документи“ по смисъла на правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент (ЕО) № 2868/95¹ (понастоящем: член 7, параграф 2, буква а), подточка ii) от Делегиран регламент (ЕС) 2018/625² ;

противно на приетото от Общия съд, извлечението от базата данни TMView не представлявало „еквивалентен документ“ по смисъла на правило 19, параграф 2, буква а), подточка ii) от Регламент № 2868/95; това следвало, от една страна, от недвусмисления текст на разпоредбата, който що се отнася до допустимите еквивалентни документи се позовавал на естеството, а не на произхода на документа, и от друга страна, от разума на закона, отразен в разпоредбата,

поради характеристиките на базата данни, извлечението от TMView не можело да представлява доказателство в подкрепа на възражението,

възражението трябвало следователно да бъде отхвърлено, дори само поради липсата на доказателства в подкрепа на по-ранното право,

освен това Общият съд приел погрешно, че съществува вероятност от объркване между двата конфликтни знака; по-конкретно Общият съд несъмнено е констатирал съществуващите разлики между знаците, но въпреки това впоследствие не ги е взел предвид при разглеждането на визуалното сходство между знаците, а е постановил, общо и без по-подробни мотиви, че съществува средно визуално сходство между тях.

____________

¹ Регламент на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (ОВ L 303, 1995 г., стр.1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189).

²     Регламент на Комисията от 5 март 2018 година за допълнение на Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета относно марката на Европейския съюз, и за отмяна на Делегиран регламент (ЕС) 2017/1430 (ОВ 2018г., L 104, стр. 1).