РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
15 април 2010 година
Дело F-4/09
Jorge de Britto Patricio-Dias
срещу
Европейска комисия
„Публична служба — Длъжностни лица — Назначаване — Преназначаване — Служебен интерес — Съответствие между степента и длъжността — Право на защита — Мотивиране“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 236 ЕО и член 152 AE, с която г‑н De Britto Patricio‑Dias иска, първо — отмяна на решението на органа по назначаване (ОН) от 11 април 2008 г., с което се преназначава в отдел B.3 „Логистика, иновация и съмодалност“ на генерална дирекция „Енергетика и транспорт“ на Комисията на Европейските общности, и второ — отмяна на решението на ОН от 21 октомври 2008 г. за отхвърляне на административната му жалба
Решение: Отхвърля жалбата. Осъжда жалбоподателя да заплати всички съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Организация на службите — Място на работа на персонала — Преназначаване — Право на преценка на администрацията — Граници
(член 7, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)
2. Длъжностни лица — Организация на службите — Място на работа на персонала — Преназначаване в интерес на службата — Задължение за мотивиране — Липса
3. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25 от Правилника за длъжностните лица)
1. Макар в Правилника да не се използва терминът „преназначаване“, решенията за преназначаване, също както преместванията, са подчинени на правилата по член 7, параграф 1 от Правилника, що се отнася до запазването на легитимните права и интереси на съответните длъжностни лица.
За тази цел институциите разполагат с широко право на преценка при организацията на техните служби с оглед на възложените им задачи и при назначаването на персонала на тяхно разположение с оглед на изпълнението на тези задачи, при условие обаче, от една страна, назначаването да се извършва в интерес на службата, а от друга — при съблюдаване на еквивалентността между степента и длъжността, като се има предвид, че възприятието на заинтересованото лице в това отношение е ирелевантно.
Като се има предвид обхватът на свободата, с която разполагат институциите при преценката на интереса на службата, контролът от страна на Съда на публичната служба върху спазването на условието за интерес на службата трябва да се ограничи до въпроса дали органът по назначаване е действал в разумни граници и не е упражнил явно погрешно своята свобода на преценка.
Освен това, макар да е вярно, че администрацията има интерес да назначава длъжностните лица с оглед на техните специфични способности и на личните им предпочитания, все пак на тези длъжностни лица не може да се признае право да изпълняват или да запазят определена длъжност.
(вж. точки 35—38 и 55)
Позоваване на:
Съд — 22 октомври 1981 г., Kruse/Комисия, 218/80, Recueil, стр. 2417, точка 7, 23 март 1988 г., Hecq/Комисия, 19/87, Recueil, стр. 1681, точка 6
Първоинстанционен съд — 28 октомври 2004 г., Meister/СХВП, T‑76/03, Recueil FP, стр. I‑A‑325 и II‑1477, точка 64, 7 февруари 2007 г., Clotuche/Комисия, T‑339/03, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑29 и II‑A‑2‑179, точки 35 и 47, 7 февруари 2007 г., Caló/Комисия, T‑118/04 и T‑134/04, Сборник СПС, стр. I‑A‑2‑37 и II‑A‑2‑253, точка 99
Съд на публичната служба — 8 май 2008 г., Kerstens/Комисия, F‑119/06, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑147 и II‑A‑1‑787, точки 84 и 98, предмет на жалба, по която е образувано висящо производство пред Общия съд на Европейския съюз, дело T‑266/08 P
2. Ако обикновена мярка за вътрешна организация, приета в интерес на службата — каквато е мярката за преназначаване — не засяга статута на длъжностно лице или принципа на съответствие между степента и длъжността, администрацията не е длъжна да я мотивира.
(вж. точка 61)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Clotuche/Комисия, посочено по-горе, точки 153 и 195, Caló/Комисия, посочено по-горе, точки 126 и 142
3. Дадено решение е мотивирано в достатъчна степен, когато е прието в контекст, който съответното длъжностно лице познава и който му позволява да разбере обхвата на приетата по отношение на него мярка. Такъв е случаят, когато обстоятелствата, в които е бил приет разглежданият акт, както и служебните записки и другите съобщения, които го съпътстват, позволяват да се узнаят съществените фактори, от които се е ръководила администрацията при вземането на решението си.
(вж. точка 62)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 29 септември 2005 г., Napoli Buzzanca/Комисия, T‑218/02, Recueil FP, стр. I‑A‑267 и II‑1221, точка 65