Дело C‑434/15
Asociación Profesional Elite Taxi
срещу
Uber Systems Spain SL
(Преюдициално запитване,
отправено от Juzgado Mercantil n° 3 de Barcelona)
„Преюдициално запитване — Член 56 ДФЕС — Член 58, параграф 1 ДФЕС — Услуги в областта на транспорта — Директива 2006/123/ЕО — Услуги на вътрешния пазар — Директива 2000/31/ЕО — Директива 98/34/ЕО — Услуги на информационното общество — Посредническа услуга, позволяваща чрез приложение за смартфон свързването срещу заплащане на непрофесионални шофьори, които използват собствените си превозни средства, с лица, които желаят да ползват градски превоз — Изискване за разрешение“
Резюме — Решение на Съда (голям състав) от 20 декември 2017 г.
1. Преюдициални въпроси — Компетентност на Съда — Граници — Компетентност на националния съд — Установяване и преценка на обстоятелствата по делото — Компетентност на Съда да квалифицира с оглед на правото на Съюза на фактите, установени от националния съд
(член 267 ДФЕС)
2. Сближаване на законодателствата — Електронна търговия — Директива 2000/31 — Приложно поле — Услуга на информационното общество — Понятие — Посредническа услуга като UberPop, позволяваща чрез приложение за смартфон свързването срещу заплащане на непрофесионални шофьори, които използват собствените си превозни средства, с лица, които желаят да ползват градски превоз — Изключване
(член 1, точка 2 от Директива 98/34 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 98/48, член 2, буква а) от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета и член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123 на Европейския парламент и на Съвета)
3. Свободно предоставяне на услуги — Услуги на вътрешния пазар — Директива 2006/123 — Приложно поле — Услуги в областта на транспорта — Понятие — Посредническа услуга като UberPop, позволяваща чрез приложение за смартфон свързването срещу заплащане на непрофесионални шофьори, които използват собствените си превозни средства, с лица, които желаят да ползват градски превоз — Изключване
(член 1, точка 2 от Директива 98/34 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 98/48, член 2, буква а) от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета и член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123 на Европейския парламент и на Съвета)
4. Свободно предоставяне на услуги — Разпоредби на Договора — Приложно поле — Услуги в областта на транспорта по смисъла на член 58, параграф 1 ДФЕС — Понятие — Посредническа услуга като UberPop, позволяваща чрез приложение за смартфон свързването срещу заплащане на непрофесионални шофьори, които използват собствените си превозни средства, с лица, които желаят да ползват градски превоз — Включване — Последица — Изключване на посочената услуга от приложното поле на член 56 ДФЕС и Директиви 2006/123 и 2000/31
(член 56 ДФЕС и член 58, параграф 1 ДФЕС; член 1, точка 2 от Директива 98/34 на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 98/48, член 2, буква а) от Директива 2000/31 на Европейския парламент и на Съвета и член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123 на Европейския парламент и на Съвета)
1. В това отношение следва да се припомни, че както следва от точка 17 от настоящото решение, запитващата юрисдикция ясно е посочила, че въпросите ѝ се отнасят не до установяването или преценката на фактите по главното производство, а единствено до правната квалификация на разглежданата услуга. Квалифицирането с оглед на правото на Съюза на фактите, установени от посочената юрисдикция, обаче предполага тълкуване на това право, което е от компетентността на Съда в рамките на производството, предвидено в член 267 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 3 декември 2015 г., Banif Plus Bank, C‑312/14, EU:C:2015:794, т. 51 и 52). При това положение Съдът е компетентен да отговори на поставените въпроси.
(вж. т. 20 и 21)
2. Така посредническа услуга, позволяваща предаване посредством приложение за смартфон на информация относно резервацията на транспортната услуга между пътника и непрофесионалния шофьор, използващ собственото си превозно средство, който ще извърши превоза, по принцип отговаря на критериите за квалифициране като „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34, към който препраща член 2, буква a) от Директива 2000/31. Тази посредническа услуга представлява, съгласно дефиницията в посочената разпоредба от Директива 98/34, „услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“.
Следва обаче да се отбележи, че услуга като разглежданата в главното производство не се свежда до посредническа услуга, състояща се в свързване посредством приложение за смартфон на непрофесионален шофьор, използващ собственото си превозно средство, с лице, желаещо да ползва градски превоз. Всъщност в ситуация като посочената от запитващата юрисдикция, в която превозът на пътници се извършва от непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, лицето, предоставящо тази посредническа услуга, същевременно предлага услуги по градски превоз, до които предоставя достъп по-специално чрез ИТ инструменти като разглежданото в главното производство приложение и чието общо функциониране организира в полза на лицата, желаещи да се ползват от това предлагане, за да бъдат превозени в рамките на населено място. В това отношение от сведенията, с които разполага Съдът, следва, че посредническата услуга на Uber предполага подбор на непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, на които шофьори това дружество предоставя приложение, без което, от една страна, тези шофьори не биха предоставяли транспортни услуги, и от друга страна, лицата, желаещи да ползват градски превоз, не биха прибягвали до услугите на посочените шофьори. Нещо повече, Uber упражнява решаващо влияние върху условията на предоставяне на услугата от такива шофьори. Във връзка с последното се установява по-специално че Uber определя посредством едноименното приложение най-малкото максималната цена на курса, че това дружество събира тази цена от клиента и след това плаща част от нея на непрофесионалния шофьор на превозното средство и че то упражнява определен контрол по отношение на качеството на превозните средства и на техните шофьори, както и по отношение на поведението на последните, който може евентуално да доведе до изключването им.
Ето защо тази посредническа услуга трябва да се разглежда като неразделна част от една обща услуга, чийто главен компонент е транспортна услуга, и следователно да се квалифицира не като „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34, към който препраща член 2, буква a) от Директива 2000/31, а като „услуга в областта на транспорта“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123. Следователно Директива 2000/31 не се прилага по отношение на посредническа услуга като разглежданата в главното производство.
(вж. т. 35, 37—40 и 42)
3. Следва обаче да се отбележи, че услуга като разглежданата в главното производство не се свежда до посредническа услуга, състояща се в свързване посредством приложение за смартфон на непрофесионален шофьор, използващ собственото си превозно средство, с лице, желаещо да ползва градски превоз. Всъщност в ситуация като посочената от запитващата юрисдикция, в която превозът на пътници се извършва от непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, лицето, предоставящо тази посредническа услуга, същевременно предлага услуги по градски превоз, до които предоставя достъп по-специално чрез ИТ инструменти като разглежданото в главното производство приложение и чието общо функциониране организира в полза на лицата, желаещи да се ползват от това предлагане, за да бъдат превозени в рамките на населено място. В това отношение от сведенията, с които разполага Съдът, следва, че посредническата услуга на Uber предполага подбор на непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, на които шофьори това дружество предоставя приложение, без което, от една страна, тези шофьори не биха предоставяли транспортни услуги, и от друга страна, лицата, желаещи да ползват градски превоз, не биха прибягвали до услугите на посочените шофьори. Нещо повече, Uber упражнява решаващо влияние върху условията на предоставяне на услугата от такива шофьори. Във връзка с последното се установява по-специално че Uber определя посредством едноименното приложение най-малкото максималната цена на курса, че това дружество събира тази цена от клиента и след това плаща част от нея на непрофесионалния шофьор на превозното средство и че то упражнява определен контрол по отношение на качеството на превозните средства и на техните шофьори, както и по отношение на поведението на последните, който може евентуално да доведе до изключването им.
Ето защо тази посредническа услуга трябва да се разглежда като неразделна част от една обща услуга, чийто главен компонент е транспортна услуга, и следователно да се квалифицира не като „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34, към който препраща член 2, буква a) от Директива 2000/31, а като „услуга в областта на транспорта“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123. За такава услуга, доколкото е квалифицирана като „услуга в областта на транспорта“, не е приложима и Директива 2006/123, тъй като съгласно член 2, параграф 2, буква г) от тази директива услугите от този вид са сред изрично изключените от приложното поле на посочената директива.
(вж. т. 37—40 и 43)
4. Член 56 ДФЕС във връзка с член 58, параграф 1 ДФЕС, както и член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар и член 1, точка 2 от Директива 98/34/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 година за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изменена с Директива 98/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 юли 1998 г., към който препраща член 2, буква a) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар (Директива за електронната търговия), трябва да се тълкуват в смисъл, че посредническа услуга като разглежданата в главното производство, с предмет свързването срещу заплащане, посредством приложение за смартфон на непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, с лица, желаещи да ползват градски превоз, трябва да се счита за неразривно свързана с транспортна услуга и следователно да се квалифицира като „услуга в областта на транспорта“ по смисъла на член 58, параграф 1 ДФЕС. Поради това такава услуга трябва да бъде изключена от приложното поле на член 56 ДФЕС, на Директива 2006/123 и на Директива 2000/31.
Всъщност в ситуация като посочената от запитващата юрисдикция, в която превозът на пътници се извършва от непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, лицето, предоставящо тази посредническа услуга, същевременно предлага услуги по градски превоз, до които предоставя достъп по-специално чрез ИТ инструменти като разглежданото в главното производство приложение и чието общо функциониране организира в полза на лицата, желаещи да се ползват от това предлагане, за да бъдат превозени в рамките на населено място. В това отношение от сведенията, с които разполага Съдът, следва, че посредническата услуга на Uber предполага подбор на непрофесионални шофьори, използващи собствените си превозни средства, на които шофьори това дружество предоставя приложение, без което, от една страна, тези шофьори не биха предоставяли транспортни услуги, и от друга страна, лицата, желаещи да ползват градски превоз, не биха прибягвали до услугите на посочените шофьори. Нещо повече, Uber упражнява решаващо влияние върху условията на предоставяне на услугата от такива шофьори. Във връзка с последното се установява по-специално че Uber определя посредством едноименното приложение най-малкото максималната цена на курса, че това дружество събира тази цена от клиента и след това плаща част от нея на непрофесионалния шофьор на превозното средство и че то упражнява определен контрол по отношение на качеството на превозните средства и на техните шофьори, както и по отношение на поведението на последните, който може евентуално да доведе до изключването им.
Ето защо тази посредническа услуга трябва да се разглежда като неразделна част от една обща услуга, чийто главен компонент е транспортна услуга, и следователно да се квалифицира не като „услуга на информационното общество“ по смисъла на член 1, точка 2 от Директива 98/34, към който препраща член 2, буква a) от Директива 2000/31, а като „услуга в областта на транспорта“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква г) от Директива 2006/123.
(вж. т. 38—40 и 48 и диспозитива)